Решение по дело №97/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Харманли 27.05.2019 г.

 

 

Харманлийския районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети май  през  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА  

                                                                   

 

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

 

Образувано е по жалба от К.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление № 18-0271-001885 от 05.11.2018г. на Началник група към ОДМВР Хасково, с-р „ Пътна полиция” гр. Хасково упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018  г., с което на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от Закона за движение по пътищата му е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди, че не е извършил описаните нарушения. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които са съществени. В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител и не се прадставлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На  18.09.2018 г. в 16:10 часа в гр. Харманли до паркинг „Гергана” управлява лек автомобил  марка Ситроен С-4,като при проверката се установило от свид.Т.Д.Б. и свид Д.А.С.,че водачът не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория,с което виновно е нарушил чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП, както и не носи контролен талон към свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателят, като същият не направил възражение по него. Въз основа на горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на  жалбоподателят, който подписал същия, като същият е вписал, в съответната графа, че няма възражения по него. Препис от АУАН  е връчен на Г. на дата, на която е съставен  - 18.09.2018г.Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.  

НП е издадено на 05.11.2018г. и е връчено на жалбоподателя на 18.02.2019 г., видно от отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията напълно съвпада с тази в АУАН.

В АНП е приложена Заповед МЗ 8121з-515/ 14.05.2018  г. на Министъра на твътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и издадат НП за установени нарушения по Закона за движение по пътищата, от която е видно, че  на Началник група „ Пътна полиция” в РУ към  ОДМВР Хасково гр. Хасково  е възложено да издава НП по ЗДвП.

Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Т.Д.Б., (л.28 ), на свидетеля Д.А.С. ( л.21), заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на Министър В. Р..

Разпитани в съдебното производство свидетелят  Т.Д.Б., (л.28 )  и свидетеля Д.А. С. ( л.21), сочат, че са били съвместен наряд с колеги от гр.Харманли. Жалбоподателят  управлявал лек автомобил „ Ситроен – С 4”,   по посока гр. Харманли – гр. Любимец. При извършената проверка установили, че лицето не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория , както и не носи контролен талон към свидетелството за управление. Съдът кредитира показанията на свидетелите  като еднопосочни, непротиворечиви безпротиворечи, подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

По приложението на процесуалния и материалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.  

В АУАН и НП е ясно е посочено мястото на нарушението, а и не е  спорно, че К.Д.Г. е управлявал на 18.09.2018 г. в 16:10 часа в гр. Харманли до паркинг „Гергана” лек автомобил  марка СИТРОЕН С 4,  в  посока гр. Харманли – гр.Любимец, т.е. в гр. Харманли, паркинг „Гергана”, което е релевантният за съставомерността на нарушението факт.

Настоящата въззивна  инстанция намира,че е нарушена нормата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочването на МПС с непълен регистрационен номер в АУАН и липсата му в НП настоящият състав намира, че не следва да се квалифицира като допусната техническа грешка. Техническата грешка би могла да се изрази в сгрешена цифра или буква от регистрационния номер на автомобила или буква от марката и модела му, но в случая не става дума за това, тъй като в процесното НП изобщо не е посочен регистрационен номер на лекия автомобил „Ситроен С4”. От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. Т.Б. и свид.Д.А.С. не се установи регистрационния номер на лекия автомобил, управляван от нарушителя, нито дали същият е възприет изцяло от тях, с оглед на факта,че е вписан непълен такъв. В  АУАН е посочена марката на автомобила, като в атакуваното НП не е вписан изобщо регистрационен номер на лекия автомобил, като соченият пропуск не е преодолян от административно-наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, което е довело до нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Тук е мястото да се отбележи, че контролът върху акта е възложен на административнонаказващият орган- в случая Началник РУ Харманли с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която наказващият орган преди да се произнесе по преписката е длъжен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН същият издава НП когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно. Т.е., ако е преценил, че в акта е налице нередовност, за наказващият орган е налице правна възможност да не издава наказателно постановление, или да издаде такова в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

 За това атакуваното НП се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменено, тъй като не са спазени изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до липса на реквизит. Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение. В този смисъл описаната в НП фактическа обстановка по изложените съображения се явява  непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава, и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посоченото нарушение по своя правен характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен времето и мястото, и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

 Съгласно чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него”. Разпорадбата на чл.183, ал.1 т.1 ЗДвП гласи : Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

От събраните в производството доказателства съдът приема за доказано от обективна и субективна страна  извършването на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както правилно и деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Жалбоподателят съзнателно не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП за носене при управление на МПС на необходимите документи,СУ на МПС  и контролния талон към него - чл. 100, ал. 1, т. 1 предл. Първо и чл. 100, ал. 1, т. 1 предл. Второ  от ЗДвП. Факт, по отношение на който всъщност не се спори от него в подадената жалба, а при определяне на наказанието по вид и размер, наказващият орган е приложил правилно материалния закон.

Атакуваното НП макар и правилно от гледна точка на приложението на материалния закон, следва да се отмени поради посоченото по- горе съществено нарушение на процесуалните правила.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №18-0271-001885 от  05.11.2018г. на Началник група в РУ – Харманли към ОДМВР Хасково, с-р „ Пътна полиция”, упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018  г. МЗ 8121з-746/ 01.06.2017 г., с което на  К.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. за  нарушение по  чл. 100 ал.1 т.1,пр.1  от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл. 2 от Закона за движение по пътищата е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лв. за  нарушение по  чл. 100 ал.1 т.1,пр.2  от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: