№ 664
гр. Враца, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Н. Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420103989 по описа за 2024 година
Първоначално производството е образувано по искова молба и уточнителни
молби /л. 24 и л. 78/ от К. М. С., ЕГН **********, и от В. М. С., ЕГН **********, чрез
адв. С. Ч., против Г. М. С. – И., ЕГН **********, и Л. И. И., ЕГН **********.
С влязло в сила Определение № 560/18.03.2025 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 233 ГПК в частта по предявените от В. М. С., ЕГН
**********, против Г. М. С. – И., ЕГН **********, и Л. И. И., ЕГН **********, искове
поради отказ от иска.
В исковата и в уточнителните молби се твърди, че ищецът, ответницата Г. С. –
И. и В. С. са наследници на Г. Д. И., ЕГН **********, починал на 11.04.1991 г., и на К.
Г. И., ЕГН **********, починала на 07.10.2003 г. – техни баба и дядо по майчина
линия.
Сочи се, че по силата на Нотариален акт № 118, том III, дело № 1061/1970 г.,
баба им К. И. е призната за собственик на следния недвижим имот - парцел XIV, пл. №
382 в кв. 18 по плана на гр. Враца - квартал „*****“, с площ от 682 кв. м, заедно с
построените в нея масивна едноетажна къща и лятна кухня. Твърди се, че през 1991 г.
К. и Г. И. продават на едната си дъщеря Г. Г. Д. 2/3 ид. ч. от дворното място и една от
сградите с площ от 48 кв. м - лятна кухня.
На 17.01.2005 г. умира майката на ищеца и ответницата Г. И. - Н. Г. Ж., сестра
на Г. Г. Д..
Твърди се, че на 22.09.2022 г. Г. Д. продава на ответницата Г. С. - И.
1
притежаваните от нея 5/6 ид. ч. от земята заедно с цялата сграда № 1 с площ от 48 кв.
м /лятна кухня/, както и 1/2 ид. ч. от сграда № 2 с площ от 54 кв. м, придобита от
продавача по наследство от родителите й Г. и К. И.и. Заявява, че останалата 1/2 ид. ч.
от сграда № 2 с площ от 54 кв. м след смъртта на Н.Ж. преминава по закон в
наследство на нейните деца К. С., Г. С. и В. С. при права по 1/6 ид. ч. за всеки от тях.
Сочи, че по наследство ищецът притежава 1/18 ид. част от поземлен имот с
идентификатор ******* и 1/12 ид. част от сграда с идентификатор ******** /съгласно
уточнителна молба вх. № 6402/30.04.2025 г., така се поддържа и в открито съдебно
заседание, проведено на 23.07.2025 г./.
Сочи, че на 09.11.2022 г. ответницата Г. С. - И. се снабдила с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство, с което е призната
за собственик на 1/3 ид. ч. от поземления имот, целия с площ от 669 кв. м., както и на
1/2 ид. ч. от сграда № ******** със застроена площ от 54 кв. м, брой етажи: 1, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с правото на строеж върху
описания УПИ. След това на 20.09.2024 г. Г. С. - И. сключила договор за покупко-
продажба с втората ответница Л. И. И., като й продала цялата земя и двете сгради
срещу сумата от 30 000 лв., която не била пазарна.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответниците Г. М. С. – И., ЕГН **********, и Л. И. И., ЕГН **********,
че ищецът К. М. С., ЕГН **********, е собственик на 1/18 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор *******, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, област Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
**************, с площ 669 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *****, квартал: 35, парцел: IV, при
съседи: ********, ********, *********, ********** и **************, както и на
1/12 ид. ч. от построената в поземления имот сграда с идентификатор ********,
находяща се в гр. Враца, общ. Враца, област Враца, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: **************, която е
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ от 54 кв.
м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, както и ответницата Л. И. И., ЕГН **********, да бъде осъдена
да предаде на ищеца владението върху описаните ид. части от имотите. Заявява и
искане за отмяна на Нотариален акт № 145, т. IV, рег. № 4263, нот. дело № 474/2022 г.
на нотариус Снежана Петкова, рег. № 006 при НК, с район на действие Районен съд –
2
Враца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. М. С. – И., чрез
адв. В. Д., с който оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. Твърди,
че по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том IV, рег. №
3706, нот. дело № 392/2022 г. на нотариус Снежана Петкова, рег. № 006 при НК, с
район на действие Районен съд – Враца, вписан в СлВп – Враца вх. рег. № 5423 от
29.09.2022 г., дв. вх. рег. № 5412, акт № 132, том 15, дело № 2886, се легитимира като
собственик на 5/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в
гр. Враца, общ. Враца, област Враца, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: **************, с площ 669 кв. м, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: *****, квартал: 35, парцел: IV, заедно с цялата сграда с идентификатор *******.1
със застроена площ 48 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, както и ½ ид. част от сграда с идентификатор ********, със застроена
площ от 54 кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Сочи, че с Нотариален акт за собственост върху имот по давностно владение и
наследство № 145, т. IV, рег. № 4263, нот. дело № 474/2022 г. на нотариус Снежана
Петкова, рег. № 006 при НК, с район на действие Районен съд – Враца, вписан в СлВп
– Враца вх. рег. № 6362 от 09.11.2022 г., дв. вх. рег. № 6360, акт № 124, том 18, дело №
3357, е призната за собственик по давностно владени и наследство на 1/3 ид. част от
гореописания поземлен имот с идентификатор *******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, както и на ½ ид. част от сграда с идентификатор
********, със застроена площ от 54 кв. м,
Не оспорва, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ 3, том III, рег. № 2983, нот. дело № 212/2024 г. на нотариус Пламен Цветков, с рег.
№ 583 на НК, с район на действие Районен съд – Враца, е продала на втората
ответница Л. И. поземления имот с идентификатор *******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, както и построените в него сграда с
идентификатор *******.1 със застроена площ 48 кв. м, брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор: ********, със застроена
площ от 54 кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Заявява, че е упражнявала фактическата власт върху спорния имот около 30
3
години, като го е владяла за себе си. Живяла е в имота, винаги го е считала за свой
собствен, поемала е всички разноски, както и е извършвала различни подобрения в
същия. Ищецът никога не е демонстрирал собственически права върху имота. Сочи, че
упражнявайки фактическа власт повече от 10 години върху процесния имот в
качеството си на владелец, е придобила имота по наследство и давност и е негов
единствен собственик.
Иска се постановяване на решение, с което предявенитеот ищеца срещу нея
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира заплащане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответницата Л. И. И., чрез адв.
М. М., с който оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни.
Потвърждава, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 3,
том III, рег. № 2983, нот. дело № 212/2024 г. на нотариус Пламен Цветков, с рег. № 583
на НК, с район на действие Районен съд – Враца, е закупила от първата ответница Г. С.
– И. поземления имот идентификатор *******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, както и построените в него сграда с
идентификатор *******.1 със застроена площ 48 кв. м, брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор ********, със застроена
площ от 54 кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Заявява, че детството й е преминало в района на процесния имот, където е
живяла и има роднини, и й е известно, че имотът е изключителна собственост на Г. С.
– И., тъй като тя е упражнявала фактическа власт върху същия около 30 години, като
го е владяла целия за себе си, считала го е за свой собствен и е манифестирала това.
Никога не е виждала ищеца да извършва каквито и да било действия по отношение на
имота. Владението на първата ответница винаги било явно и манифестирано, като е
отричала другите сънаследници да имат права върху имота. Счита, че исковете,
предявени срещу нея, са неоснователни, тъй като е собственик на имота на годно
правно основание, тъй като праводателката й е била собственик на целия имот на
основание давност и наследство. Иска се постановяване на решение, с което
предявените от ищеца срещу нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира заплащане на сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и видно от Нотариален акт № 118, том III, дело №
1061/970 г. за собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на
4
обстоятелствена проверка, вписан в Службата по вписвания – Враца, на 24.12.1970 г.
К. Г. И. е призната за собственик на следния недвижим имот: парцел XIV пл. № 382 в
кв. 18 по плана на гр. Враца, кв. „*****“ с площ 682 кв. м, ведно с построените в
имота масивна едноетажна къща и лятна кухня, при съседи: от две страни улици,
наследници на К. и Е. Б. и И. Г. И..
Видно от Нотариален акт № 140, том II, дело № 539/1991 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, на 03.04.1991 г. К. Г. И. и Г. Д. И. продават на дъщеря си
Г. Г. Б. 2/3 от притежаваното от тях дворно място пл. № *****, за което е отреден
парцел IV в кв. 35 по плана на гр. Враца, кв. „*****“ с площ 680 кв. м, заедно с цялата
построена в имота масивна едноетажна жилищна сграда.
От удостоверение за наследници изх. № 14428/31.10.2024 г., издадено от
община Враца, Г. Д. И. е починал на 11.04.1991 г., като негови наследници по закон са
К. Г. И. – съпруга, както и Г. Г. Д. и Н. Г. Ж. – дъщери.
От удостоверение за наследници изх. № 14426/31.10.2024 г., издадено от
община Враца, К. Г. И. е починала на 07.10.2003 г., като нейни наследници по закон са
Г. Г. Д. и Н. Г. Ж. – дъщери. Установява се още, че Н. Г. Ж. е починала на 17.01.2005 г.,
като нейни наследници по закон са В. Л. Ж. – съпруг, починал на 17.02.2006 г., и трите
й деца: ищеца К. М. С., Г. М. С. – И. и В. М. С..
Видно от Нотариален акт № 41, том IV, рег. № 3706, дело № 392/2022 г. за
продажба на недвижим имот на нотариус Снежана Петкова, вписан в СлВп – Враца вх.
рег. № 5423/29.09.2022 г., дв. вх. рег. № 5421, акт № 132, том 15, дело № 2856, на
29.09.2022 г. Г. Г. Д. продава на Г. М. С. – И. собствените си 5/6 ид. части от поземлен
имот с идентификатор *******, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, област Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
**************, с площ 669 кв. м, заедно с цялата сграда с идентификатор *******.1
със застроена площ 48 кв. м, на един етаж, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна и 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ********, със застроена площ
54 кв. м, на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Видно от Нотариален акт № 145, том IV, рег. № 4263, дело № 474/2022 г. за
собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство, на нотариус
Снежана Петкова, вписан в СлВп – Враца вх. рег. № 6362/09.11.2022 г., дв. вх. рег. №
6360, акт № 124, том 18, дело № 3357, на 09.11.2022 г. Г. М. С. – И. е призната за
собственик по давностно владение и наследство на 1/3 ид. част от поземлен имот с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: **************, с площ 669 кв. м, както и на 1/2 ид. част от
сграда с идентификатор ********, със застроена площ 54 кв. м, на един етаж,
5
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Видно от Нотариален акт № 3, том III, рег. № 2983, дело № 212/2024 г. за
покупко-продажба на недвижим имот на нотариус Пламен Цветков, вписан в СлВп –
Враца вх. рег. № 5080/20.09.2024 г., дв. вх. рег. № 5080, акт № 142, том 15, дело №
2427, на 20.09.2024 г. Г. М. С. – И. продава на Л. И. И. следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: **************, с площ 669 кв. м,
ведно с построените в имота сграда с идентификатор *******.1 със застроена площ 48
кв. м, на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с
идентификатор ********, със застроена площ 54 кв. м, на един етаж, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна.
Представени са скица на поземлен имот № 15-45833/09.01.2025 г. и скица на
сграда № 15-45832/09.01.2025 г.
За установяване на релевантните по делото факти по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. Ц. Ц., С. С. М., Г. Г. Д., М. И.
И., Д. П. Б., М. В. Ц., И. А. К. и Н. В. И..
Свид. Г. Д. е леля на ищеца С. и на ответницата С. – И.. Същата разказва, че
това е била бащината й къща. Нейните родители са К. и Г. и до завършване на
средното си образование през 1974 г. свидетелката живяла с родителите си в този дом.
След това заминала да учи висше образование, а след като се омъжила, заживяла в гр.
П.. След като заминала да учи, в имота останали да живеят нейните родители и
ответницата Г. С. – И., която тогава била ученичка в 10 клас. Заявява, че след смъртта
на баща й през 1991 г., грижите за майка й и за имота се полагали от ответницата С. –
И., която стопанисвала имота, садяла, сложила дограми, поддържала го. Свидетелката
не знае ищецът С. къде е бил, сочи, че не поддържа с него контакти от 30 години.
Посочва, че в имота има две сгради, като по дълга пътека се стига до
основната сграда, масивна, която е в средата на имота. Заявява, че къщата е построена
от родителите й през 1949 г. Отзад били летните кухни, в които баща й гледал пилета.
Описва подробно вътрешността на основната къща. Заявява, че имотът отвън е ограден
с ограда, която отдолу е от камъни около метър, а отгоре са метални решетки. Тази
ограда я направил баща й, но понеже същата се рушала, ответницата С. – И. я
поправила. Свидетелката не знае какво друго е правила ответницата, тъй като от
погребението на родителите й не е идвала повече в гр. Враца. Свидетелката не знае
някой да е имал претенции към ответницата С. – И. за имота.
Свид. С. М. живее на семейни начала с ответницата С. – И. от 15 години. Също
описва имота, в който има две сгради, едната е в средата на имота, а другата – в края
му, покрай оградата. Когато се запознал с ответницата преди 30 години, тя живеела в
процесния имот заедно с дъщеря си. Двете го стопанисвали и се грижили за този имот.
След като заживели заедно, двамата с ответницата направили оградата, канализацията,
антре към къщата, имало стари стени, които иззидали наново. Оградата, която
направили, била от основа с бетон, а нагоре с железа. Направили и железни порти.
Втората постройка, която се намира покрай оградата, навремето била птичарник, но
сега се ползвала за живеене, свидетелят и ответницата подменили дограмата и
6
ремонтирали покрива й. Двамата се грижели и за градината, която била с площ около
500 кв. м. Имало дръвчета, но ги изкоренили.
Заявява, че ищецът бил в затвора две – три години, като не може да посочи
периода, но било след като вече бил заживял с ответницата. След това ищецът заминал
за А., където живял около 5-6 години. Заявява, че през това време двамата с
ответницата поддържали връзка с него, като за периода от 2021 г. до 2023 г. двамата с
ответницата живели при ищеца в А.. Заявява също, че никога не са коментирали имота
с него и ищецът не се е интересувал от този имот. Свидетелят заявява, че никой не е
имал претенции за имота и никой не е отстранявал ответницата от имота.
Свидетелите Д. Ц. и Д. Б. са съседи на процесния имот, като сочат, че са
израснали и прекарали целия си живот /свид. Ц. е на 69 г., а свид. Б. – на 67 г./ в
близост до имота, познават ответницата С. – И., откакто се е родила.
Двамата свидетели заявява, че първоначално в имота живеели дядо Г. и баба
К., те имали две деца – Г. и Н.. Г. и К. починали отдавна, но до смъртта си живеели в
този дом. Те отгледали децата си в него. След това през 1975 г. Г. се омъжила и се
преместила, после отишла да живее в гр. П. с мъжа си. В къщата останали дядо Г. и
баба К., като Н. и мъжът й М. живели там известно време, но се изнесли с децата им Г.
и К. в апартамент някъде в града. След това ответницата С. – И. и дъщеря й М. се
върнали да живеят в имота, заедно с тях в имота живеела и баба К. до смъртта си, като
ответницата С. – И. и дъщеря й М. й помагали, защото била болна.
След това в имота останали само ответницата С. – И. и дъщеря й М., а по –
късно и свидетелят С. М., като заедно оправили оградата, изградили портал, правили
подобрения.
Свидетелите заявяват, че не са виждали никога ищецът С., не го познават, нито
са го виждали да идва в имота.
Свид. М. И. е брат на ответницата Л. И. и също живее от повече от 30 години
близо до процесния имот. Заявява, че в процесния имот е виждал само ответницата С.
– И. и една по – възрастна жена. Сочи, че ответницата е поддържала имота от повече
от 20 години. Познава ищеца само по физиономия. Не го е виждал доста време, не знае
къде е бил. Не го е виждал в имота.
Свид. М. Ц. живее на семейни начала с ищеца С. от 1 година, а се познават от
20 години. Познава и сестрите му – ответницата С. – И. и неучастващата по делото В.
С.. Посещавала е спорния имот, за който знае, че е наследствен на тримата.
Свидетелката сочи, че назад във времето е посещавала имота заедно с ищеца. Сочи, че
той не е живял в него, но го е ползвал, за да съхранява багаж и различни вещи,
донесени от чужбина, където живеел, както и да съхранява леки автомобили в двора.
Сочи, че ищецът оставял вещите пред по – малката постройка. Не знае дали е имал
ключ, тъй като когато ходели, имотът бил отключен. Случвало се е ищецът да й казва,
че отива с приятел да почиства двора на имота от тръни и растителност.
Знае, че ищецът няколко пъти е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
затвора, като първият път било през 2007 г., а след това не може да посочи.
Също сочи, че ответницата С. – И. живяла при ищеца в А. около Ковид
пандемията, някъде около 2021 г. – 2022 г.
Свид. И. К. заявява, че с ищеца са приятели от детинство, не се познава с
ответницата С. – И., само знае, че е сестра на ищеца. Знае спорния имот, като в него
7
има две къщи, от които по – малката е на ищеца. Свидетелят сочи, че е посещавал
имота през 2019 г., за да види кола, която ищецът бил докарал А., а свидетелят искал
да я купи. Заявява, че ищецът се обадил на сестра си да покаже колата на свидетеля, а
един от свидетелите, не знае как се казва /вероятно свид. М. – бел. на съда/, изкарал
автомобила отпред на улицата. Сочи, че ищецът е бил отдавна в затвора, през 2006 –
2007 г., но не знае колко време. Разказва, че през 2022 г. бил в А. и помолил ищеца да
пренощува в неговата квартира, но той му отговорил, че сестра му и зет му живеят
при него и няма място.
Свид. Н. И. заявява, че познава ищеца и сестра му Г. от 30 години, като с
ищеца са близки приятели. Свидетелят сочи, че знае спорния имот, който бил
наследство от бабата на ищеца и се намирал в кв. „*****“. Заявява, че в имота има две
къщи, по – голямата е била на леля му, която я продала на сестра му Г., а втората къща
била само на ищеца и двете му сестри по наследство от тяхната баба.
Свидетелят разказва, че е ходил в имота много пъти, сестра му живеела там
през повечето време. След това заедно с мъжа си отишли да живеят на друго място.
Преди 4-5 години свидетелят ходил с ищеца да нагледат къщите в имота, влизали в
двора, и като видели, че всичко е наред и че вратите на къщите не са разбити, си
тръгвали. Сочи, че ищецът е ходил да почиства двора, виждал го е да подрязва
дървета, да събира шумата. Вратата на имота не се заключвала, тогава нямало и
ограда. Сочи, че сградите били заключени, ищецът имал ключ, но не са влизали.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели относно обстоятелствата, че
след смъртта на баба й К. И. през 2003 г., т. е. повече от 20 години само ответницата С.
– И. е живяла и ползвала процесните имоти, че същата ги е поддържала и
ремонтирала, както и че ищецът не е живял в процесния имот, като в тези им части
показанията на всички свидетели са еднопосочни и непротиворечиви. Между самите
страни по делото тези факти не са спорни.
Относно намерението на ответницата С. – И. за своене на целия имот съдът
намира за необходимо да посочи и наблегне на противоречието между показанията на
свид. Г. Д. и нейните фактически действия. Същата твърди пред съда, че след смъртта
на нейните родители – Г. и К. И.и ответницата С. – И. е стопанисвала имота като свой
и заявява „де факто имотът е на Г.“. Същевременно, видно от Нотариален акт № 41,
том IV, рег. № 3706, дело № 392/2022 г. за продажба на недвижим имот на нотариус
Снежана Петкова, на 29.09.2022 г. същата е продала на ответницата притежаваните от
нея ид. части от дворното място и от бившата лятна кухня. Видно е, че свид. Д. е
получила съответната цена за собствените й идеални части, но същевременно пред
съда излага твърдения, които да препятстват ищеца да получи припадащите му се по
наследство идеални части. В случай че действително е считала, че имотът е
принадлежал изцяло на ответницата С. – И., свид. Д. не би сключила възмездна сделка
8
и не би получила пари за собствените си идеални части. Ето защо съдът не кредитира
показанията й в тази им част и не споделя извода й, че имотът е на ответницата С. –
И..
Относно обстоятелството дезинтересирал ли се е бил и ползвал ли е ищецът С.
тези имоти, са оформени две групи свидетели – от една страна това са Д. Ц., М. И., Д.
Б. и Г. Д., а от друга – М. Ц., И. К. и Н. И..
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на втората група относно
обстоятелството, че макар и нерегулярно, дори рядко, ищецът е посещавал имота, за да
съхранява свои вещи и автомобили. Също така нерегулярно е ходил да наглежда имота
и сградите в него, когато сестра му е заживяла на друго място.
Свидетелите Д. Ц., Д. Б. и М. И. са съседи на имота, поради което е напълно
възможно тези нерегулярни и краткотрайни посещения да са останали незабелязани за
тях, още повече че първите двама сочат, че не познават ищеца, тъй като не са го
виждали, откакто е бил дете, т. е. дори и да са го видели в или в близост до имота, то
не са знаели, че това е именно ищецът С., а свид. М. И. е брат на втората ответница Л.
И., поради което и същият се явява заинтересован от изхода на делото. Що се отнася
до свид. Д., същата заяви, че от погребението на родителите си, т. е. от 2003 г. не е
идвала повече в гр. Враца, така че няма как да има каквито и да било лични и
непосредствени впечатления.
От друга страна, и тримата свидетели от втората група – Ц., К. и И. точно
посочват местонахождението на имота, подробно описват сградите в него, както и
всеки от тях разказва повода, по който заедно с ищеца е посещавал имота, поради
което съдът възприема с доверие показанията им в тези им части.
Относно обстоятелството дали ответницата С. – И. е манифестирала пред
ищеца намерението си да свои целия имот, следва да се възприемат показанията на
свид. М., че двамата - ответницата С. – И. и ищецът С. никога не са коментирали
имота, а видно от показанията на М. Ц., И. К. и Н. И., ищецът е бил допускан в имота
от сестра си и не е бил отблъснат като неин съсобственик.
За установяване на релевантните за спора обстоятелства, а именно коя от
сградите с идентификатори *******.1 и ******** на коя сграда от нотариален акт №
118, том III, дело 1061/1970 г. съответства и коя от двете сгради е масивна жилищна
сграда и коя - второстепенна постройка на допълващото застрояване - лятна кухня,
съгласно строителните норми, както и коя сграда с кой идентификатор /*******.1 и
********/ е заснета, по делото е изслушано заключение на вещо лице по Съдебно-
техническа експертиза. Съгласно заключението, сграда с идентификатор *******.1
съответства и е идентична на сграда - масивна едноетажна къща, описана в
Нотариален акт № 118, том III, дело 1061/1970 г., а сграда с идентификатор ********
частично съответства на сграда - лятна кухня, описана в Нотариален акт № 118, том
9
III, дело 1061/1970 г., предвид разликата в размера на сградите и местоположението
им, поради извършено пристрояване на допълващата постройка. Сграда с
идентификатор *******.1 със ЗП 48 кв. м - масивна жилищна сграда – е сграда на
основното застрояване, реализирана свободно в имота, а сграда с идентификатор
******** със ЗП 54 кв. м - масивна сграда на допълващото застрояване /лятна кухня/ е
реализирана на северната вътрешна граница на имота.
Разпитана в съдебно заседание, вещото лице потвърждава, че сградите са
отразени в кадастралния план на кв. „*****“ от 1968 г., като със сграда МЖ /масивна
жилищна/, е отразена масивната жилищна сграда, тази, която е в средната на имота,
свободностоящата. Полумасивната жилищна сграда /пМЖ/ е разположена на
северната граница на имота и това е т. нар. в нотариалния акт от 1970 г. лятна кухня.
Двете сгради се водят в актуалната скица като „Жилищна сграда – еднофамилна“,
защото в кадастъра няма отделен код за лятна кухня.
Заключението не е оспорено от страните, а съдът го кредитира изцяло като
обосновано и правилно, като вещото лице е отговорило точно на поставените му
задачи, след извършване и отразяване в заключението на необходимите за това
справки, въз основа на които е достигнало до крайните изводи.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
От ищеца К. М. С., ЕГН **********, са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС, както следва:
Против ответницата Г. М. С. – И., ЕГН **********, са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по
отношение на ответницата С. – И., че ищецът К. М. С. е собственик на основание
наследствено правоприемство на 1/18 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със
заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: **************, с площ 669 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *****, квартал: 35, парцел:
IV, при съседи: ********, ********, *********, ********** и **************, както
и на 1/12 ид. ч. от построената в поземления имот сграда с идентификатор
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със
заповед № РД-1843 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: **************, която е разположена в поземлен имот с идентификатор
*******, със застроена площ от 54 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
10
сградата: няма данни, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за
собственост върху имот по давностно владение и наследство № 145, т. IV, рег. № 4263,
нот. дело № 474/2022 г. на нотариус Снежана Петкова, рег. № 006 при НК, с район на
действие Районен съд – Враца, вписан в СлВп – Враца вх. рег. № 6362 от 09.11.2022 г.,
дв. вх. рег. № 6360, акт № 124, том 18, дело № 3357.
Против ответницата Л. И. И., ЕГН **********, са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответницата И., че ищецът К. М. С. е собственик на основание наследствено
правоприемство на 1/18 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед №
РД-18-43 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: **************, с площ 669 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *****, квартал: 35, парцел: IV, при
съседи: ********, ********, *********, ********** и **************, както и на
1/12 ид. ч. от построената в поземления имот сграда с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед №
РД-1843 от 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата:
**************, която е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със
застроена площ от 54 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, с предназначение: жилищна сграда — еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, както и ответницата Л. И. И., ЕГН **********,
да бъде осъдена да му предаде владението върху описаните ид. части от поземления
имот и сградата.
Претендира присъждане и на сторените разноски.
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
За основателността на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че 1. е собственик на посочените от него идеални части от описаните УПИ и
сграда на твърдяното правно основание – по наследствено правоприемство от своите
баба и дядо К. Г. И. и Г. Д. И., както и от своята майка Н. Г. Ж.; както и 2.
Идентичността между построените в УПИ две сгради – коя от сградите по
нотариалния акт от 1970 г. – жилищната едноетажна сграда и лятна кухня с кой
идентификатор /*******.1 и ********/ е заснета след въвеждането на кадастъра.
В тежест на ответницата по тези искове Г. С. – И. е да докаже възражението си,
че е придобила правото на собственост върху спорните идеални части от описаните
УПИ и сграда на твърдяното в отговора на исковата молба оригинерно правно
11
основание – изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, за която следва да
докаже: 1. упражняване на фактическа власт върху целия имот и спорната сграда,
което законът свързва с владеене за времето от 30 години преди снабдяването с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка; 2. изтеклия период от време
на непрекъснато упражняване на фактическата власт и 3. че е променила намерението,
с което е държала първоначално чуждите идеални части, като е започнала да свои
същите, както и че е манифестирала промененото си намерение пред другия
собственик – ищеца С..
Несъмнено се установи, а и страните не спорят, че Г. и К. И.и са били
собственици на процесните имоти – дворно място с построените в него едноетажна
жилищна сграда и лятна кухня, както и че приживе са прехвърлили на своята дъщеря
Г. Г. Б. 2/3 от дворното място, заедно с цялата построена в имота масивна едноетажна
жилищна сграда, като са останали собственици на 1/3 ид. част от дворното място и на
лятната кухня.
След смъртта на Г. и К. И.и техните наследници по закон – дъщерите им Г. Д. и
Н.Ж. са наследили по 1/6 ид. част от дворното място и по 1/2 ид. част от лятната
кухня. Така Г. Д. е станала собственик на общо 5/6 ид. части от дворното място, цялата
масивна едноетажна жилищна сграда и 1/2 ид. част от лятната кухня, а Н.Ж. – на 1/6
ид. част от дворното място и 1/2 ид. част от лятната кухня.
Не е спорно също така, че ищецът К. С. и ответницата Г. С. – И. са наследници
по закон на своята майка Н.Ж..
След смъртта на Н.Ж. на 17.01.2005 г., припадащите й се по наследство от
нейните родители 1/6 ид. част от поземления имот с идентификатор ******* и 1/2 ид.
част от сградата с идентификатор ******** /лятната кухня/ са наследени по равно от
нейните наследници по закон, а именно по 1/24 ид. част от поземления имот и по 1/8
ид. част от сградата за всеки от нейните наследници – В. Ж. – съпруг и трите й деца:
ищеца К. С., ответницата Г. С. – И. и В. С..
Съпругът на Н.Ж. е починал след нея – на 17.02.2006 г., поради което същият
има качеството на неин наследник по закон и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта
на съпругата си е наследил част от наследството, равна на частта на всяко от децата й.
Същият не е баща на децата на Н.Ж., поради което след смъртта му през 2006 г.
наследените от него ид. части са преминали в наследство на неговите наследници по
закон – трети, неучастващи по делото лица.
Следователно ищецът С. притежава по наследство от своята майка 1/24 ид.
част от поземления имот с идентификатор ******* и 1/8 ид. част от сградата с
идентификатор ********.
От своя страна, ответницата Г. С. – И. е придобила въз основа на договора за
продажба, сключен с Г. Д., 5/6 от поземления имот, цялата сграда с идентификатор
12
*******.1 /същата не е предмет на делото/ и 1/2 ид. част от сградата с идентификатор
********. Ответницата също така е придобила по наследство от своята майка Н.Ж.
още 1/24 ид. част от поземления имот с идентификатор ******* и 1/8 ид. част от
сградата с идентификатор ********. Или общо ответницата С. – И. притежава 21/24
ид. части от поземления имот, цялата сграда с идентификатор *******.1 и 5/8 ид.
части от сградата с идентификатор ********
Спорен между страните е въпросът дали ответницата Г. С. е придобила на
основание давностно владение правото на собственост и върху притежаваните от
ищеца идеални части от поземления имот с идентификатор ******* и от сграда с
идентификатор ********.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя /чл. 68, ал. 1 ЗС/. То се характеризира с два основни
признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и
субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Обективният
елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният
елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС, съгласно която предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно указанията по тълкуване на закона, дадени с Тълкувателно решение
№ 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато
обаче съсобствеността е възникнала от наследяване, какъвто е настоящият случай,
презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение, счита се оборена. В този случай
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, поради което той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Възможно е този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си, т. е. следва да докаже своя animus domini.
Това е т. нар. interversio possessionis” – превръщането на държането във владение.
13
Ето защо за да бъде прието, че ответницата С. – И. е придобила собствеността
върху идеалните части на ищеца на основание давностно владение, същата следваше
да докаже не само, че е упражнявала постоянно, спокойно, явно, несъмнително и
непрекъснато фактическа власт върху вещта /вкл. ид. части на ищеца/ в продължение
на повече от 10 години, а освен това следваше да докаже още и че е демонстрирала по
отношение на съсобственика на вещта – ищеца С., че упражнява собственически
правомощия върху собствените му ид. части само за себе си с намерение да придобие
собствеността върху тях. Това е така, защото както бе посочено, сънаследник, който
упражнява фактическа власт върху имота е държател на чуждите идеални части в
съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва по явен и недвусмислен
начин да показват отричане владението на останалите съсобственици, да е налице
преобръщане на владението, но и манифестиране на промяната в намерението му за
своене на чуждите части, като действията следва да са достигнали до знанието на
съсобственика. При наследяването владението преминава по право към наследниците
независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот,
като това основание за започване на владение предполага съвладение с останалите
съсобственици /в този см. Решение № 45/15.04.2014 г. по гр. д. № 6619/2013 г., ВКС, ІІ
г. о./.
В трайната си практика по прилагане института на придобивната давност, към
която настоящият съдебен състав се придържа, ВКС приема, че след като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, тогава в
негова полза започва да тече придобивна давност, но е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява изключително за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
съсобственика, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност,
е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение и демонстриране на тази промяна пред собственика на вещта. Общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани, поради което за да промени държането
във владение, държателят трябва открито да демонстрира спрямо съсобственика
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота. Промяната в
намерението не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в
предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да
14
доказват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт, отрича
техните права върху вещта /Решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., ВКС,
II г. о.; Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., ВКС, II г. о.; Решение №
145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г., ВКС, I г. о.; Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.
д. № 1840/2013 г., ВКС, I г.о. и много други/.
По делото се установи, че ответницата С. – И. е живяла заедно със своята баба
К. И. в имота, а след нейната смърт през 2003 г. е останала да живее в същия заедно
със своята дъщеря. Впоследствие с тях заживял и свид. М., като двамата извършили
различни ремонти по сградите и оградата на имота, поддържали двора. Не се спори и
се установява, че след като се е изнесъл със своите родители Н. и М., когато бил дете,
ищецът не е живял в имота.
В отговора на исковата молба ответницата С. – И. изобщо не твърди да е
манифестирала пред ищеца С. промяната в своето намерение да свои целия имот, вкл.
и припадащите му се по наследство ид. части, нито излага конкретни фактически
твърдения относно извършени от нея конкретни действия, представляващи такова
манифестиране. Освен това, въпреки указаната й с доклада доказателствена тежест,
доказателства за този факт не бяха ангажирани. Разпитаните свидетели, доведени от
ответницата С. – И., заявиха, че след смъртта на Г. и К. И.и само ответницата е живяла
в имота и се е грижила за него, не са виждали ищеца С. от много години, нито са го
виждали да посещава спорния имот. Същите установиха само първата предпоставка,
обуславяща основателност на иска – че ответницата С. – И. е упражнявала
фактическата власт върху имота повече от 10 години.
Свидетелите също така не установиха по никакъв начин, че ищецът е бил
наясно с намерението на сестра си да свои неговите идеални части, нито установиха,
че ответницата му е демонстрирала това свое намерение или че чрез явни и
категорични действия е отрекла неговите собственически права върху имота.
Напротив, нейният партньор свид. С. М. каза, че до 2023 г. са поддържали отношения
и контакти с ищеца, вкл. известно време са живели заедно с него в чужбина, но никога
не са коментирали имота, т. е. ответницата по никакъв начин не е демонстрирала пред
ищеца, че свои неговите идеални части.
Напротив, от показанията на свидетелите М. Ц., И. К. и Н. И. се установи, че
макар и нерегулярно, ищецът е посещавал имота, съхранявал е там свои вещи, оставял
е в двора свои автомобили, предназначени за продажба и по никакъв начин не е бил
отблъснат от имота от страна на ответницата. Напротив, същата заедно със свид. М. са
показали на свид. К. оставен за съхранение от ищеца в имота лек автомобил. Установи
се, че преди 4 – 5 години ишецът заедно със свид. И. са посещавали имота, за да
проверят дали не е влизано с взлом в къщите, като ищецът е имал ключ от
постройките.
15
Т. е. установи се, че по никакъв начин ответницата С. – И. не е довела до
знанието на брат си – ищеца С., че намерението й е да упражнява фактическата власт
върху имота изцяло само за себе си, нито е отблъснала правата му върху имота. Дори и
да е считала, че упражнява тази власт само за себе си и че свои целия имот, това не е
намерило необходимата външна проява чрез нейни действия, които недвусмислено да
отричат правата на другия наследник и неин съсобственик – ищеца С.. Действията,
доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се
отрича владението на собственика, да се манифестират пред него и да се доведат до
знанието му. Тези действия могат да бъдат различни. Във всеки отделен случай, обаче,
обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани
конкретно /така Решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г., ВКС, I г. о./.
Владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си
владеещия съсобственик, го отблъсква и препятства да упражнява правото си на
собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред
самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват
недвусмислено властта върху вещта /Решение № 276/20.11.2014 г. по гр. д. №
3036/2014 г., ВКС, І г. о./.
В случая такива действия не са налице. Единствените фактически твърдения,
наведени в писмения отговор от ответницата С. – И., са, че е живяла в имота, че е
ремонтирала и поддържала оградата, сградите и двора. Поддържането на двора,
извършването на ремонт, за да може сградите да се обитават, подмяната на оградата,
за да бъде имотът защитен от посегателства, не са действия, чрез които се отблъскват
собственическите права на съсобственика, а сочат на обикновено ползване на имота.
Самото ползване на имота не е равнозначно на довеждане до знанието на
съсобствениците на промененото намерение за своене /така Решение № 195/28.06.2011
г. по гр. д. № 86/2011 г., ВКС, II г. о./. Не е достатъчно едно лице да ползва имота
според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че
упражнява фактическа власт с намерение за неговото своене. Необходимо е това
намерение да бъде противопоставено на съсобственика по категоричен начин чрез
действия, които демонстрират отричане на неговите права върху вещта – отстраняване
от имота, недопускане, оспорване на права /така Решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д.
№ 870/2011 г., ВКС, II г. о./ . Както се посочи и по – горе, по делото не са установиха
такива действия, осъществени от ответницата С. – И..
Тук следва да се посочи, че самият факт на съществуване на съсобственост,
независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки от съсобствениците
да си служи с цялата вещ, да я ползва по предназначение, като обезщети останалите
съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт на ползване на
имота от един от сънаследниците не означава, че той е установил владение само за
себе си. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които
16
могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от
другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да се приеме като
достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС също не
може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си
на частите на останалите /така Решение № 302/24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г.,
ВКС, I г. о./. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС
също не изразява намерение за своене. След като посочената разпоредба
оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да
обезщети останалите съсобствениците, ако само той си служи лично с вещта, то не би
могло да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване
на наследствения имот само от него установяват промяна на държането на чуждите
идеални части във владение. /така Решение № 43/08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г.,
ВКС, I г. о., Решение № 566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г., ВКС, I г. о., Решение
№ 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ВКС, I г.о., Решение № 110/20.03.2012 г.
по гр. д. № 870/2011 г., ВКС, II г.о., Решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013
г., ВКС, II г.о., Решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г., ВКС, I г. о. и много
други/.
Ответницата С. – И. е доказала, че е живяла в имота, ползвала го е по
предназначение, т. е. упражнявала е фактическа власт върху него, но с оглед правото й
по чл. 31, ал. 1 ЗС, това не може да се приеме като демонстрация на намерение за
своене. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на
правото по чл. 31 ЗС, не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира
като владение за себе си на частите на останалите съсобственици.
Действията по подобряване на имота също не са достатъчни, за да се приеме,
че наследникът е променил държането на частите на останалите сънаследници в
намерение за своене, тъй като всеки от съсобствениците може да извършва действия
по поддръжка и да прави разходи за имота, за които останалите съсобственици
отговарят съразмерно на частта си /така Определение № 60286/28.06.2021 г. по гр. д. №
1317/2021 г., ВКС, I г.о., Определение № 571/22.12.2020 г. по гр. д. № 2956/2020 г.,
ВКС, II г.о., Решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г., ВКС, II г.о., Решение
№ 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г., ВКС, I г.о./. В практиката на ВКС се
приема още, че извършването на подобрения и преустройства от владеещия
съсобственик в общия имот не е достатъчно, за да се приеме, че по този начин той
демонстрира владение върху частта на невладеещия собственик. Промяната в
намерението за своене на чуждите идеални части следва да стане чрез действия,
препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да упражняват
фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние /
17
Решение № 461/17.07.2025 г. по гр. д. № 1419/2024 г., ВКС, I г. о., Решение № 96/0
1.10.2019 г. по гр. д. № 4459/2018 г., ВКС, II г. о., Решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д.
№ 870/2011 г., ВКС, II г. о./.
Доказаните по делото действия по подобряване на имота не са достатъчни, за
да се приеме, че ответницата С. – И. е променила държането на частта на брат си в
намерението за своене, тъй като всеки от съсобствениците може да извършва действия
по поддръжка и да прави разходи за имота, за които отговарят останалите
съсобственици съразмерно на частта си. Обстоятелството, че ответницата е
подобрявала имота и не са уредени облигационните отношения между
съсобствениците, не е достатъчно, за да се приеме, че е установила владение за себе си
върху целия имот. Извършените от С. – И. в процесния имот ремонти дейности следва
да се възприемат като действия по поддръжка на съсобствената вещ, за което тя може
да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
Снабдяването на сънаследник -съсобственик с констативен нотариален акт за
собственост на целия имот само по себе си също не е сред действията, с които се
довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на сънаследника-
съсобственик да свои целия имот /Решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013
г., ВКС, II г. о., Решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г., ВКС, I г.о./.
Не се твърди, нито се установява за ответницата С. – И. да е била налице
обективна пречка за манифестирането на намерението си да свои имота по отношение
на ищеца С.. Когато съсобствениците се познават, живеят в различни населени места в
страната, непосещаването на населеното място, където е имотът, непроявяването на
интерес към имота и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява правото
на собственост, не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за демонстриране на
намерението за своене /Решение № 17/01.03.2017 г. по гр. д. № 2923/2016 г., ВКС, II г.
о./. Напротив, установява се, че назад във времето ищецът и ответницата са
поддържали контакти, дори в периода 2020 г. – 2021 г. са живели заедно в А.. Свид. М.
заяви, че никога не са коментирали процесния имот, т. е. макар да е имала възможност,
ответницата С. – И. по никакъв начин не е демонстрирала пред ищеца, че свои
неговите идеални части от имота.
Следва да се посочи, че макар да е установено, че ищецът С. не е обитавал и
не е ползвал процесния имот, нито е извършвал подобрения в същия, то сам по себе си
факта на неупражняване на вещни права не може да се квалифицира нито като отказ
от тях, нито като признание на променено субективно намерение на сестра му като
държател на наследствената му идеална част при липсата на доведено до знанието му
променено намерение за своене /в този смисъл напр. Решение № 185/13.07.2011 г. по
гр. д. № 794/2010 г., ВКС, II г. о., Решение № 140/17.03.2006 г. по гр. д. № 797/2005 г.,
18
ВКС, I г.о./.
С оглед всичко гореизложено не може да се приеме, че фактическата власт,
упражнявана от ответницата действително дори много повече от 10 години, е била по
съдържание владение на собствените на ищеца ид. части от дворното място и от
сградата – бивша лятна кухня, което да е довело до придобиване по давност на
собствените на ищеца идеални части.
Най – голямо противоречие между действителната фактическа обстановка и
твърденията на ответницата Г. С. – И. е сключеният договор за продажба с нейната
леля свид. Г. Д.. Ако ответницата се е считала за единствен собственик на целия имот,
ако е считала, че владее целия имот за себе си, с намерение за неговото своене, то
същата не би сключила с леля си като неин съсобственик договор за продажба на
имота и не би плащала цена, за да го придобие.
В писмените бележки, депозирани от адв. Д. на основание чл. 149, ал. 3 ГПК,
се цитира извадка от решение на ВКС, според което когато след смъртта на общ
наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения имот, той е
единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се
възприема от другите сънаследници, такива действия представлявали промяна в
намерението за своене и придобиване по давност на имота. Цитираното решение на
ВКС, доразвито и с Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., ВКС, I г. о.,
коментира надстрояване на имота или някакви съществени промени в същия. В
настоящия случай не са налице такива съществени изменения в спорния имот, а
единствено поддържане на двора и подмяна на дограма и ремонт на покрива на
спорната сграда, която преди е била лятна кухня, т.е. единствено привеждането й в
годен за живеене вид след нейната амортизация. Това са действия по обикновено
управление на имота. За да се приеме, че е налице промяна в намерението за своене,
следва да се докаже, че извършените действия излизат извън обикновените действия
на управление, с които разполага всеки съсобственик, че лицето извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и
надстрояване и тези действия се възприемат от собственика, който не се
противопоставя. В случая такива действия не са налице и не са доказани. Освен това
ищецът е отсъствал продължително време – първо е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ в затвора, след това няколко години е живял в чужбина, поради което не
може да се приеме, че е възприемал тези действия.
С оглед всичко гореизложено, исковете, предявени от ищеца, са основателни и
доказани, като следва да бъде признато в отношенията му с ответницата С. – И., че
ищецът С. притежава по наследство 1/24 ид. част от поземления имот с идентификатор
*******, като искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над
1/24 ид. част до 1/18 ид. част, за колкото е предявен искът, а относно построената в
19
поземления имот сграда с идентификатор ******** съобразно диспозитивното начало
искът следва да бъде уважен, както е предявен – за 1/12 ид. част.
С исковата молба е заявено и искане за отмяна на констативен Нотариален акт
№ 145, том IV, рег. № 4263, дело № 474/2022 г. за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство на нотариус Снежана Петкова, вписан в СлВп —
Враца вх. peг. № 6362/09.11.2022 г., дв. вх. peг. № 6360, акт 124, том 18, дело 3357, на
09.11.2022 г.
Според Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост,
тежестта на доказване се носи от оспорващата страна /в случая ищецът/, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение №
3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, предвижда отмяна на
констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, като се приема, че с тези
актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото
производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен
нотариален акт подлежи на отмяна.
След като ищецът се легитимира като титуляр на горепосочените ид. части от
поземления имот и описаната сграда, предявените положителни установителни искове
за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК се явяват основателни и подлежат на уважаване
до посочения обем права. Като последица от това на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
издаденият констативен Нотариален акт № 145, том IV, рег. № 4263, дело № 474/2022
г. за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство на нотариус
Снежана Петкова, вписан в СлВп — Враца вх. peг. № 6362/09.11.2022 г., дв. вх. peг. №
6360, акт 124, том 18, дело 3357, на 09.11.2022 г., следва да бъде отменен в частта, с
която Г. М. С. – И., ЕГН **********, е призната за собственик по давностно владение
за 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор ******* и за l/12 ид. ч. от
построената в поземления имот сграда ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: **************.
По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС в
тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване елементите на следния
фактически състав: 1. че е собственик на претендираните идеални части от описаните
20
УПИ и сграда на твърдяното правно основание – по наследствено правоприемство от
своите баба и дядо К. Г. И. и Г. Д. И., както и своята майка Н. Г. Ж.; 2. Идентичността
между построените в УПИ две сгради – коя от сградите по нотариалния акт от 1970 г.
– жилищната едноетажна сграда и лятна кухня с кой идентификатор /*******.1 и
********/ е заснета след въвеждането на кадастъра, както и 3. че понастоящем
ответницата Л. И. владее целия поземлен имот и сградите, в т.ч. и притежаваните от
него идеални части.
В тежест на ответницата по този иск Л. И. е да докаже възражението си против
предявения иск, че владее спорните идеални части от УПИ и сградата на годно правно
основание, а именно, че е придобила валидно правото на собственост върху същите
въз основа на договор за прокупко – продажба, сключен с действителния им
собственик, т. е. че нейната праводателка – продавач по договора за продажба Г. С. –
И. е придобила правото на собственост върху спорните идеални части от описаните
УПИ и сграда на основание изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, за
която следва да докаже: 1. упражняване на фактическа власт върху целия имот и
спорната сграда, което законът свързва с владеене за времето от 30 години преди
снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка; 2. изтеклия
период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт и 3. че е
променила намерението, с което е държала първоначално чуждите идеални части, като
е започнала да свои същите, както и че е манифестирала промененото си намерение
пред другия собственик – ищеца С..
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Същият съдържа в себе си установителния иск за
собственост /установителна част/ и осъдителния иск за предаване на владението
/осъдителна част/, поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен
– по него се формира сила на присъдено нещо по правото на собственост и осъдителен
– по него се формира сила на присъдено нещо по притезанието за предаване на
владението. Ако към момента на предявяването на иска ответникът владее или държи
имота, ревандикационният иск е изцяло или частично основателен в установителната
част. В осъдителната част искът е основателен, ако не съществува правно основание
ответникът да владее или държи имота, съответно неоснователен, ако такова
основание съществува. /в този смисъл е Решение № 774 от 10.02.2011 г. по гр. д. №
643/2009 г., ВКС, IV г. о./.
С оглед изложените по – горе мотиви, ответницата Л. И. не е придобила от
действителния им собственик 1/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор
******* и 1/12 ид. части от сграда с идентификатор ********, тъй като съдът прие, че
нейната праводателка ответницата Г. С. – И. не е придобила на основание давностно
владение собствеността върху притежаваните по наследство от ищеца идеални части.
21
Ето защо искът по чл. 108 ЗС е основателен в установителната му част за посочените
идеални части.
С доклада по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответницата Л.
И. владее целия имот и не е налице правно основание да владее собствените на ищеца
идеални части, поради което искът по чл. 108 ЗС е основателен и в осъдителната му
част за притежаваните от ищеца идеални части.
Относно поземлен имот с идентификатор ******* искът следва да се уважи за
1/24 ид. част и да се отхвърли като неоснователен за разликата над 1/24 ид. част до
1/18 ид. част, за колкото е предявен искът, а относно построената в поземления имот
сграда с идентификатор ******** съобразно диспозитивното начало искът следва да
бъде уважен, както е предявен – за 1/12 ид. част.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/05.01.2022 г. по тълкувателно дело №
3/2020 г., ВКС, ОСГК, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи
искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато
ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с
това е нарушил владението на ищеца.
Следователно ответницата Л. И. следва да бъде осъдена да предаде на ищеца
К. С. владението върху 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор *******, като
искът се отхвърли като неоснователен за разликата над 1/24 ид. част до 1/18 ид. част,
за колкото е предявен искът, и върху 1/12 ид. част от построената в поземления имот
сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Враца, одобрени със заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящи се на адрес: *********.
Неоснователни са доводите на ответницата по този иск Л. И., че ответницата С.
– И. е манифестирала пред останалите наследници, и по – конкретно пред ищеца С., че
счита имота за свой и това било известно за тях. Такова манифестиране по отношение
на ищеца С. не се установи по делото, нито се доказа от показанията на свидетелите.
В писмените бележки, депозирани от адв. М. на основание чл. 149, ал. 3 ГПК,
се навежда твърдение, че съгласно практиката на ВКС, ако едно лице приживе е
предало владението върху недвижим имот на друг, какъвто бил процесният случай,
следвало да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт
върху имота с намерение да придобие собствеността върху имота, което не било
необходимо тази негова воля да се довежда до знанието на останалите лица, които
била били негови наследници по закон. Цитира съдебна практика, постановена от
ВКС.
На първо място, такова фактическо твърдение – че наследодателите Г. и К. И.и
още приживе са предали владението върху имота на ответницата Г. С. – И. не е
22
въведено в процеса в писмения отговор на исковата молба /включително и от самата
ответница С. – И./, поради което с изтичането на срока по чл. 131 ГПК възможността
да се въведе този факт в процеса се е преклудирала съгласно чл. 133 ГПК.
Недопустимо е заявяването му едва в писмената защита, тъй като насрещната страна
бива лишена от възможността да се защити срещу това твърдение и да ангажира
доказателства за оборването му.
Освен това, това твърдение е недоказано, като за установяването му не са
събрани никакви доказателства. Това, че ответницата С. – И. е живяла съвместно с
баба си К. И., не е равнозначно на предаване на владението върху целия имот.
Съгласно отговорите на поставените по чл. 280 ГПК материалноправни въпроси,
дадени в цитираната от адв. М. съдебна практика, за да се приеме този извод, се
изисква установяването на наличие на нарочна предварителна уговорка с
наследодателя за предаване на владението. Прието е, че съществуващата нарочна
уговорка на наследодателя с някой от близките му, а след смъртта му наследници по
закон, съставлява не само действието по предаване на фактическата власт, но и
предоставяне възможността това лице да се позове на презумпцията, че от този
момент упражняващият фактическата власт на чуждия имот владее за себе си.
Наличието на такава уговорка не е доказано по абсолютно никакъв начин.
За пълнота следва да се посочи, че това твърдение е и невярно, тъй като видно
от събраните доказателства, през 1991 г. Г. и К. И.и са прехвърлили 2/3 ид. части от
дворното място и цялата жилищна сграда на дъщеря си Г. Бечева срещу поетото от нея
задължение да ги гледа и издържа, докато са живи. Ето защо те не са били
собственици на целия имот, за да предават владението върху същия на ответницата С.
– И..
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски за производството възниква
за ищеца. Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 3
130 лева, както следва: 80 лева – платена държавна такса, 550 лева – депозит за вещо
лице и 2 500 лева – платен адвокатски хонорар.
Доказателства по делото се съдържат за държавната такса в размер на 80 лева,
както и 550 лева – депозит за вещо лице. Видно от договор за правна защита и
съдействие от 10.12.2024 г. /л. 11/, сключен между адв. С. Ч. и ищеца, последният е
заплатил в брой адвокатския хонорар в размер на 2 500 лева, за което договорът служи
като разписка съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г., ВКС, ОСГТК.
Заявеното от ответницата С. – И. чрез адв. Д. възражение за прекомерност на
23
адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно, тъй като в случая се касае за искове за
два имота и срещу двама ответници, поради което и платеното възнаграждение не е
прекомерно с оглед броя искове и броя ответници, правната и фактическа сложност на
делото, обема събрани доказателства и броя проведени съдебни заседания – проведени
са две открити съдебни заседания, в които са събрани гласни доказателства чрез
разпита на осем свидетели, както и е изслушано заключение по СТЕ.
Доколкото не е посочено каква част от възнаграждението кой от предявените
искове касае, съдът приема, че същото е по равно за исковете срещу всяка ответница –
по 1 250 лева за исковете срещу С. – И. и за исковете срещу И.. Същото деление следва
да се направи и за останалите разноски – платената държавна такса от 80 лева и
депозита за вещо лице от 550 лева. Така общият размер на сторените от ищеца
разноски срещу всяка ответница е 1 565 лева, като същите следва да се разделят
поравно между иска за дворното място, който е уважен частично, и за сградата, който
е уважен изцяло – по 782,50 лева. От сумата, припадаща се за иска за дворното място,
всяка от ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 586,80 лева съразмерно с
уважената част на иска, а за сградата – по 782,50 лева за всяка от ответниците.
Следователно всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца по 1 369,30 лева разноски съразмерно с уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква и за двете
ответници.
Ответницата Г. С. – И. претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в
размер на 1 840 лева – платен адвокатски хонорар. Същата обаче не представила
никакви доказателства за реалното плащане на адвокатския хонорар на адв. Д., поради
което и съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС,
ОСГТК, не следват да й се присъждат разноски.
Ответницата Л. И. претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в
размер на 3 050 лева – платен адвокатски хонорар. Видно от договор за правна защита
и съдействие от 14.02.2025 г. /л. 61/, сключен между адв. М. М. и Л. И., последната е
заплатила в брой адвокатския хонорар в размер на 3 050 лева, за което договорът
служи като разписка съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., ВКС, ОСГТК.
Възражението на ищеца С. за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответницата И. съдът намира за основателно с оглед правната и фактическа
сложност на делото. Срещу ответницата са предявени два осъдителни иска с правно
основание чл. 108 ЗС, като с оглед броя и вида искове, правната и фактическа
сложност на делото, обема събрани доказателства и броя проведени съдебни заседания
– проведени са две открити съдебни заседания, като в първото открито съдебно
заседание адв. М. не е взела участие, събрани са гласни доказателства чрез разпита на
24
осем свидетели, както и е изслушано заключение по СТЕ, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на 2 000 лева. Същото следва да се раздели
поравно за двата предявени срещу нея иска – по 1 000 лева. Следователно от сумата,
припадаща се за иска за дворното място, ищецът следва да заплати на ответницата Л.
И. сумата от 250,02 лева съразмерно с отхвърлената част на иска.
Накрая, съдът следва да посочи, че неправилно е изчислил дължимата се по
исковете държавна такса, поради което не е внесен пълният й размер. Съгласно чл. 71,
ал. 2 вр. чл. 69, ал. 2 ГПК, държавната такса е в размер на 1% от данъчната оценка на
претендираните ид. части от имотите, но не по-малко от 50 лева. Държавната такса по
исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за двата имота е в общ размер на 100 лева, толкова е и
по исковете по чл. 108 ЗС. Или общият й размер е 200 лева, от които ищецът е внесъл
само 80 лева.
Съгласно чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът
постановява определение за принудителното им събиране, с оглед на което ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Враца още 120 лева –
държавна такса.
Обстоятелството, че първоинстанционният съд не е събрал своевременно
държавната такса, не води до погасяване на възникналото за страната задължение за
нейното заплащане. В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страна
остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.
77 ГПК не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по
тях страна, което във времево отношение може да стане, както по време на
разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на
давностния срок. С оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с който се
постановява принудителното събиране на разноските, е определение, като характера на
акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба. Безпротиворечива е и практиката,
че разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към
момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на
задължението за внасянето им. Когато съдът пристъпи към събиране с решението на
невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липса на
разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не
се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът,
поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана
по реда на чл. 77 ГПК от ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява
направени от страната разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което за нея
не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. /в този смисъл
Определение № 104/09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., ВКС, I т. о./.
Така мотивиран, съдът
25
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между К. М. С., ЕГН **********, и Г. М. С. – И., ЕГН **********, че К.
М. С., ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство на
следните недвижими имоти:
- 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
**************, с площ 669 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *****, квартал: 35, парцел: IV, при
съседи: ********, ********, *********, ********** и **************, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 1/24 ид. част до 1/18 ид. част;
- 1/12 ид. част от сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: **************,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ от 54 кв.
м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен Нотариален акт № 145,
том IV, рег. № 4263, дело № 474/2022 г. за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство на нотариус Снежана Петкова, вписан в СлВп —
Враца вх. peг. № 6362/09.11.2022 г., дв. вх. peг. № 6360, акт 124, том 18, дело 3357, на
09.11.2022 г., с който Г. М. С. – И., ЕГН **********, е призната за собственик по
давностно владение, В ЧАСТТА за 1/24 ид. част от поземлен имот с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: **************, с площ 669 кв. м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
*****, квартал: 35, парцел: IV, при съседи: ********, ********, *********,
********** и **************, И В ЧАСТТА за l/12 ид. част от построената в
поземления имот сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: **************,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ от 54 кв.
26
м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС в отношенията
между К. М. С., ЕГН **********, и Л. И. И., ЕГН **********, че К. М. С., ЕГН
**********, е собственик на основание наследствено правоприемство на следните
недвижими имоти:
- 1/24 ид. част от поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
**************, с площ 669 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: *****, квартал: 35, парцел: IV, при
съседи: ********, ********, *********, ********** и **************, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 1/24 ид. част до 1/18 ид. част;
- 1/12 ид. част от сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: **************,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със застроена площ от 54 кв.
м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма; И
ОСЪЖДА ответницата Л. И. И., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на К. М. С.,
ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху 1/24 ид. част от поземлен имот с
идентификатор *******, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над
1/24 ид. част до 1/18 ид. част, КАКТО И ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху 1/12
ид. част от построената в поземления имот сграда с идентификатор ******** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имотите:
*********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всяка от ответниците Г. М. С. – И.,
ЕГН **********, и Л. И. И., ЕГН **********, да заплати на ищеца К. М. С., ЕГН
**********, сумата от по 1 369,30 лева /хиляда триста шестдесет и девет лева и
тридесет стотинки/ – разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца К. М. С., ЕГН **********, да
заплати на ответницата Л. И. И., ЕГН **********, сумата от 250,02 лева /двеста и
петдесет лева и две стотинки/ – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на
иска.
27
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК К. М. С., ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 120
лева /сто и двадесет лева/, представляваща дължима държавна такса за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта по чл. 77 ГПК, имащо
характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
28