Р Е Ш Е Н И Е
№ 1657/
29.11.2011г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На петнадесети ноември две
хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Е.К.
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско дело №1003 по описа за две хиляди и
единадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съединени са обективно кумулативно и пасивно субективно
преки искове по чл.226,ал.1 от КЗ и евентуални искове по чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Ц.И.А., ЕГН **********-
непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща и законен представител И.З.А.,
със съдебен адрес ***, адв.П.Д.М., моли съда да осъди ЗК ”Лев инс” АД-
гр.София, район „Красно село”, бул.”Черни връх”№51Д, а при евентуално
отхвърляне на исковете срещу него- да осъди Р.Н.Д., ЕГН **********,***, да и
заплатят обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди
вследствие птп, състояло се в гр.Съединение на 20.06.10г. около 21.30ч.,
предизвикано от отв.Д. при управление на лек автомобил „Опел вектра” с ДК №РВ
0446 ВР, по повод на което е водено н.о.х.д. №126/11г. на ПОС, приключило с
одобряване на споразумение на 23.02.11г., като към датата на птп, водачът е
имал валидна застраховка за риска „гражданска отговорност” на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество, съгласно застрахователна полица №1201/
3/ 37 22 3 10 0176229 /04.06.10г., като обичаен водач /държател на този
автомобил, а именно:
1. В размер на 44000лв.- за претърпените от нея мощни болки и
страдания от причинена и при птп „черепно- мозъчна” травма и последвала в
резултат на нея „травматична церебрастения”, в това число: 15500лв.- за силни болки и последващо страдание от
причинената и средна телесна повреда, изразила се в „контузия на мозъка,
придружена с вътремозъчен кръвоизлив и последвала кома”, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота; 15000лв.- за силни болки и последващо
страдание, вследствие на причинената средна телесна повреда „оток на мозъка и
шоково състояние”, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; 10000лв.-за силни болки и последващо страдание от причинена и средна
телесна повреда, изразила се в „счупване на костите на черепа в задна черепна
ямка”, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3500лв.-
за силни болки и последващо страдание, вследствие на развилата се „травматична
церебрастения”;
2. В размер на 12000лв.- за силни болки и
страдания от причинената и средна телесна повреда, съставляваща „контузия на
гръден кош, политравма, контузия на десен бял дроб, с изразена гърчова
готовност и остра дихателна недостатъчност”, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
3. В размер от 3500лв- за силни болки и
страдания, както и невъзможност за активни движения, последвало непрекъснато
усещане за „дърпане”, затруднение при движение, дискомфорт и неприятно усещане
в седнало положение и досега, независимо от претърпени операции, от причинена
лека телесна повреда, изразила се в „травматично отлепване /деколман/ в дясна
глутеална област”;
4.В размер от 1200лв.- за болки и
страдания от претърпяна лека телесна повреда, изразила се в „подутина в
областта на дясната буза”, довела до оперативна интервенция, както и за
понижено самочувствие от останал белег в тази част на лицето;
5. В размер на 900лв.-за болки и
страдание от лека телесна повреда, изразила се в „ разкъсно- контузна рана в
лява слепоочна област” и понижено самочувствие от останал белег в тази част на
лицето;
6. В размер на 600лв.-за болки и
страдания от лека телесна повреда, изразила се в ”охлузвания по глава, гърди и
горни крайници”;
7. В размер на 381.59лв.- разходи за
закупуване на лекарства, в това число:
320.18лв.-за лекарството „Сомазина”, свързано с претърпяната мозъчна травма, с
време на задължителен прием най- малко и през следващата една година;
8.44лв.-за „АЦЦ 200”-лекарство за предотвратяване развитието на
бронхопневмония, като чест рецидив при контузия на белия дроб, каквато е претърпяла;
8.44лв.-за „Оксикорт”-спрей- за ограничаване развитието на бактериална флора
във възпалените в резултат на травми огнища по кожата; 19.01лв.- за
„Мерц”-таблетки, за предотвратяване последствията от недостига на витамини и
соли, с оглед състоянието на организма след понесените увреждания; 3.17лв.- за
„Суправит”- мултивитамини за подсилване на отслабналия вследствие увреждането
организъм; 3.02лв.- за „Невробекс”- за лечение на централната нервна система,
нарушаване на паметта и заучаването; 4.30лв.- за „МИГ”-таблетки с
противовъзпалително и болкоуспокояващо действие; 4.09лв.- за „Аулин”-
противовъзпалително и болкоуспокояващо средство; 1.57лв.- за „Валидол”- за
прием при нервно напрежение; 9.37лв.- за „Проспан”- за лечение на възпаление на
дихателните пътища.
Описаните обезщетения се претендират
ведно със законната лихва от датата на увреждането-20.06.10г. и разноските в
производството.
По същество пледира за уважаване на
предявените искове. При дадена и възможност за представяне на писмена защита по
делото в петдневен срок от приключване на устните състезания по него, не
представя такава в канцеларията на съда до датата на постановяване на
настоящото решение. Не представя списък на разноските.
Препис от исковата молба с приложенията е
бил връчен на ответното застрахователно дружество чрез юрисконсулт В. на
13.05.11г. /вж.стр.35/. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК- на 10.06.11г., от този
ответник по пощата е изпратен отговор, заведен в ПОС с вх.№13607/13.06.11г.
/вж.стр.46-50/, с който исковите претенции за заплащане на обезщетения както за
неимуществени вреди, така и за имуществени вреди, са оспорени и по основание, и
по размер. Оспорени са с т.3 до т.9 на р.І от отговора и конкретно посочените
там твърдения, наведени с исковата молба, включително за обстоятелствата и
механизма на състоялото се на 20.06.10г. птп, за наличието на причинно-
следствена връзка между него и описаните от ищцата като претърпени вследствие
на същото телесни увреждания, техния характер и степен, продължителност на
оздравителния процес, това, че той не е приключил, настъпването на имуществени
вреди, засягащи патримониума на ищцата А.. Твърди се съпричиняване на птп от
самата ищца при участието и в движението като пешеходец и конкретно
-несъобразяване с разстоянието до приближаващите се ппс и тяхната скорост на
движение, в пресичане на пътното платно при ограничена видимост, в нарушаване
изискванията на чл.108, чл.113,ал.1,т.1 и т.2 и чл.114,т.1 и т.2 от ЗДвП.
Твърди се съпричиняване от страна на майката на ищцата- К. И.А., поради
неупражнен от нейна страна родителски контрол върху ищцата, като участник в
движението. Оспорва се искането за присъждане на законна лихва, както предвид
връзката му с главните искове, които са оспорени, така и с оглед началния
момент на същото, по аргументи, черпени от съображението, че за дружеството не
са настъпили предпоставките за изпадане в забава, визирани от чл.224,ал.1 от КЗ. Оспорването по размер на предявените искове е основано както на възражение
за прекомерност на търсеното обезщетение, така и на възражението за
съпричиняване.
Пледира по същество за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани, по съображения, развити подробно с
писмени бележки вх.№26405/22.11.11г., и за присъждане на разноски по представен
списък /вж.стр.136/, включително юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба с приложенията е
връчен на ответника Р.Д. на 26.04.11г. по реда на чл.46,ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК /вж.стр.34/. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, изтекъл за този ответник на
26.05.11г., отговор на исковата молба от него не е подаден.
Не взема участие в проведените съдебни
заседания и не пледира по същество.
Събрани са в хода на производството
писмени доказателства, приложени от ищцата с исковата молба /вж.стр.8-40/ и представени
от нея в с.з. от 04.10.11г. /вж.стр.72-75/, приети са заключения на съдебно-
медицинска експертиза от 21.09.11г. /вж.стр.78-93/ и на авто- техническа
експертиза от 07.11.11г. /вж.стр.110-134/ и е изслушана в с.з. от 04.10.11г.
св. К. А.- майка на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства намери, че:
Предявените от ищцата преки искове са допустими. От тях основателни са исковете и за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие
претърпяна тежка мозъчно черепна травма, контузия на гръден кош и контузия на
десен бял дроб, отлепване на кожата в областта на дясната част на седалището,
разкъсно- контузна рана в лявата слепоочна област и охлузвания по глава, гърди
и горни крайници. Недоказани по основание останаха предявените от ищцата искове
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както и за присъждане на
обезщетение за болки и страдания от причинена и вследствие на птп подутина в
областта на дясната буза на лицето, довела до оперативна интервенция, и за
понижено самочувствие от останал в тази част на лицето белег, както и за
понижено самочувствие от останал и белег от разкъсно- контузна рана в лявата
слепоочна област. Признатите от съда като основателни искове, следва да се
уважат частично, поради доказване от ответното застрахователно дружество на
възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалата, а за исковете за
присъждане на обезщетение за болки и страдания от разкъсно- контузната рана в
лявата слепоочна област и от охлузванията по глава, гърди и горни крайници- и
поради несъответствие на търсените суми с определения от съда с оглед принципа
на справедливост техен размер.
Предявените от ищцата евентуални искове, които следва да
бъдат разгледани поради цялостно или частично отхвърляне на преките искове
срещу застрахователното дружество, са допустими, но следва да се отхвърлят
изцяло като неоснователни.
І. Установиха се в производството по
делото следните правно- релевантни за предявените преки и евентуални искове и
за повдигнатите от ответното застрахователно дружество възражения факти:
1.С определение в с.з., проведено на
23.02.2011г. по н.о.х.д. №126/11г. на Пловдивски окръжен съд, е одобрено
споразумение между Р.Н.Д.- подсъдим по същото дело, Окръжна прокуратура
гр.Пловдив и частните обвинители К.К. и Ц.А., съгласно което подсъдимият Р.Д. е
извършил виновно престъпление по чл.342,ал.3,б.Б,вр. с ал.1 от НК, като на
20.06.10г., в гр.Съединение, обл.Пловдивска, при управление на л.а. „Опел
Вектра” с рег.№РВ 0446 ВР, е нарушил правилата за движение по чл.5,ал.1,т.1 и
по чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като е допуснал умишлено причиняване на средна
телесна повреда на Ц.И.А. и конкретно: черепно- мозъчна травма, изразила се в
контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, оток на мозъка и импресионно
счупване на задна черепна ямка вдясно, което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, за което престъпление на подсъдимия Д. е
наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК, както и е лишен от правото да управлява мпс за срок
от три години, а производството по делото е прекратено /вж. протокол от з. по
н.о.х.д. №126/11г. на стр.8-13/.
2.При
състоялото се птп, ищцата, като пешеходка, не е пресичала платното за движение
при намалена видимост, макар и птп да се е състояло на здрачаване /около
21.00ч. през лятото/, нито е навлязла внезапно на него, без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на управлявания от отв.Д. лек автомобил, а се е
движела в дясната половина на платното за движение на ул.”Н.К.”, в посока от
запад на изток, заедно с пешеходките З.К. и К.К., независимо от съществуващата
възможност за осъществяване на движение по тротоарите, разположени и от двете страни на улицата, която
възможност не е била препятствана от автомобила, спрял възкачен на тротоара,
близкостоящ до пешеходките, доколкото широчината на този автомобил е 1.70м., а
тази на тротоара- 3.00м. Докато са се движели по пътното платно в описаната
посока, пешеходките са били застигнати от автомобила, управляван от отв.Д.,
който, след като ги възприел, предприел ускоряване на автомобила и осъществил
контакт с всяка от пешеходките, като ударил първо З.К.. При удара тя била
отблъсната на югоизток, а отв.Д. решил да отклони автомобила вляво. Преди обаче
автомобилът да се отклони, той достигнал и К.К. и Ц.А. и последвал втори и
трети удар с предната негова част и в различни части с телата на тези две
пешеходки, които били възкачени върху автомобила, а след това, под действие на
инерционните сили изпаднали на платото за движение. Автомобилът пък се
отклонил, достигнал до левия край на платното за движение, отново бил отклонен
вдясно и така напуснал платното за движение към десния тротоар, където
последвал удар с крайпътно дърво, удар в ограда и удар в паркиран л.а.
„Фолксваген голф”, довели до установяването му на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествието. При конкретната пътна
обстановка и скорост на управление на автомобила от отв.Д. по време на птп,
същият е имал техническата възможност, от момента, в който е възприел
пешеходките, движещи се по платното пред него, да предотврати произшествието,
чрез спиране на автомобила. В случай, че пешеходките са се движели по някой от
двата тротоара на дистанциите една от друга, на които е установено да са били
по време на движение по платното, автомобилът, управляван от отв.Д., би могъл
да блъсне евентуално само пешеходката К., но не и другите две пешеходки,
включително ищцата Ц.А., дори водачът му умишлено да е променил траекторията на
движение на автомобила, тъй като за състояването на удари с телата на К. и А.
биха попречили намиращите се към датата на птп в близост до мястото на
произшествието крайпътни дървета и паркиран на тротоара автомобил /вж.
заключение на в.л. З. от 07.11.11г. и констативен протокол с пострадали лица на
стр.27/.
3.Към
датата на птп-20.06.10г., рискът „гражданската отговорност” за лек автомобил
„Опел вектра” с рег.№РВ 0446 ВР, със собственик Н.М.М. и държател Р.Н.Д., се
покрива от договора, сключен с ответника „Лев инс”, съгласно полица №1201/3/37
22 3 *********, за времето от 04.06.10г.-03.06.11г. /вж. застрахователна полица
на стр.28 и контролен талон, неразделна част от полицата, на стр.29/.
4.След състоялото се птп, ищцата А. била
извозена от мястото на птп с линейка и хоспитализирана в клиниката по
анестезиология, реанимация и интензивна терапия при УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД-
Пловдив за времето от 20.06.10г.-30.06.10г., в състояние на тежък травматичен
шок, в кома, с тонични гърчове на четирите крайника, с клиника на политравма, с
контузия на главата, мозъчен оток, контузия на мозъка, разкъсно- контузна рана
на лява темпорална област, множество охлузвания по кожата на глава, гърди и
горни крайници, с изразена остра дихателна недостатъчност на базата на тежка
контузия на гръдния кош и белите дробове. Острата дихателна недостатъчност,
количествените нарушения в съзнанието, нарушената централна регулация на
дишането и тежкото шоково състояние са наложили интубиране и изкуствена
белодробна вентилация, както и прилагане на комплексна антиедемна,
церебропротективна, инотропна, антибактериална, мукосекретолитична, инфузионна
и симптоматична терапия. Проведеното интензивно лечение в пълен обем е довело
до овладяване на шоковото състояние и мозъчния оток, до възстановяване и запазване
на ефективно спонтанно дишане, до коригиране на количествените нарушения в
съзнанието /вж. епикриза по история на заболяване №37245/606/- стр.20-21/.
Шансовете за оживяване на ищцата в първите 3-4дни след птп са били преценени от
лекарите като минимални и едва след седмица били дадени по-благоприятни
прогнози за живота и, като черепно- мозъчната травма, понесена от нея, е
създала реална опасност за живота и, която опасност може да се смята за
отминала едва към 30.06.10г., при изписването и от клиниката по интензивна
терапия, към който момент е преодолян острия период на черепно- мозъчната
травма. /вж. показанията на св.А. и отговор на в.л. д-р Д. при приемане на
заключението на СМЕ в с.з. от 04.10.11г./.
При налично в приетата по делото епикриза
по история на заболяване №37245/606 и приетото по делото заключение на в.л. Д.
разминаване на данните относно уврежданията, причинени на ищцата при птп в
областта на главата и на гръдния кош, съдът цени закрепените такива в
епикризата от болничния и престой в клиниката по анестезиология, реанимация и
интензивна терапия /стр.20-21/, които са изцяло в подкрепа на твърдените с
исковата молба като претърпени увреждания, воден от следните съображения:
Първото намерено различие се отнася до
въпроса претърпяла ли е ищцата контузия на гръден кош, така, както това е
описано с епикризата, или не е търпяла такава като самостоятелно увреждане,
каквото е заключението на вещото лице Д., на което се основава ответника „Лев
инс”АД в писмените си бележки, за да пледира, че контузия на гръдния кош не е
претърпяна от ищцата.
За да се довери по този въпрос на
данните, закрепените с епикризата на стр.20-21, съдът взе предвид, че
изготвеното от в.л. Д. заключение е вътрешно противоречиво в тази насока, тъй
като с него д-р Д. е приел, че при птп от 20.06.10г. на ищцата са били
причинени контузия на гръдния кош с охлузвания по кожата му, както и контузия
на дясната половина на белия дроб /вж.стр.89 от делото, заключителна част/ и е
коментирало освен контузията на белия дроб и гръдната травма, с оглед
продължителността на оздравителния процес за същите /вж. първи абзац на стр.90
от делото/, докато в с.з. от 04.10.11г., при отговори на въпроси на съда по
изготвеното заключение е заявил, че в конкретния случай, контузията на гръдния
кош не е самостоятелно увреждане, а е в комбинация с охлузванията и с
контузията на белия дроб /вж. абзац първи на стр.99 от протокола от с.з. от
04.10.11г./. Последващите обяснения на вещото лице в същия абзац обаче дават да
се разбере, че то всъщност е отрекло наличието на самостоятелно увреждане под
формата на „контузия на гръден кош”, като едно от най- леките състояния на
засягане на гръдния кош, с оглед наличие на по-тежко и поглъщащо го по степен
друго увреждане в тази област- тежката контузия на десния бял дроб, а не за да
отрече изобщо понасяне на контузия и на гръдния кош от ищцата при състоялото се
птп. Същевременно, доколкото при дадените отговори в с.з. вещото лице третира
контузията на гръдния кош като намираща се в комбинация с охлузванията в
областта на гърдите при ищцата, следва да се направи извод, че контузията на
гръдния кош и охлузванията в областта на гърдите са също две отделни
увреждания, както те се твърдят като понесени с исковата молба.
Поради изложеното съдът намира, че в
областта на гръдния кош ищцата е претърпяла и трите твърдени с исковата молба
увреждания- контузия на гръден кош, контузия на десен бял дроб и охлузвания в
областта на гърдите, така както първите две са закрепени като самостоятелни в
частта на диагнозата на епикризата на стр.20-21, а охлузванията- в частта на
обективните находки по тялото при постъпването и в клиниката по реанимация,
съгласно същата епикриза. Острата дихателна недостатъчност, видно от част
„обсъждане” на епикризата на стр.20-21, е била налична при ищцата като
състояние, развило се на базата на тежката контузия на белия дроб и на гръдния
кош, и е станала причина за провеждане на изкуствена белодробна вентилация, с
цел възстановяване и запазване на ефективното спонтанно дишане, която цел е
постигнато към датата на изписване на ищцата от клиниката по реанимация на
30.06.10г., както това личи от части „ход на заболяването” и „обсъждане” от
епикризата на стр.20-21 от делото. Контузията на белия дроб, съгласно
заключението на в.л. Д., е довела до нарушение на алкално киселинното
равновесие, проявено с умерена артериална хипоксемия, с компенсирана
метаболитна ацидоза, данните за които са установени обективно чрез кръвно-
газов анализ /КГА/, резултатите от който фигурират в епикризата на стр.20-21.
Съгласно заключението на в.л. Д., гръдната травма и контузията на белия дроб са
отминали напълно и от тях не са останали усложнения за здравето на ищцата, като
контузията на белия дроб и възстановяването на алкално- киселинното равновесие
на организма, до което тя е довела, е оздравяла, съответно е възстановено, до
изписването и от болницата, където е приведена по спешност незабавно след птп.
Охлузванията на гърдите ще бъдат коментирани по-долу, доколкото за всички
охлузвания по тялото се претендира общо обезщетение.
Не се съдържат в събраните по делото
доказателства данни за наличен при ищцата оток на белия дроб, както и за
създадена реална опасност от последваща бронхопневмония, каквито същата твърди
да са били налични /вж.стр.3,т.2 от делото и част „проведени изследвания, КАТ
на корем и гръден кош и рентгенография на гръден кош в епикризата на
стр.20-21/, поради което съдът не намира за установени тези нейни твърдения.
Не се събраха по делото доказателства за
това изразената гърчова готовност и поставянето на ищцата на командно дишане да
са в пряка причинна връзка с претърпените от нея контузия на гръден кош и
контузия на бял дроб и развилата се вследствие на контузията на белия дроб
остра дихателна недостатъчност, в каквато връзка са поставени с твърденията на
ищцата в исковата молба /вж.стр.3 от делото, т.2/. Състоянието на тонични
гърчове на четирите крайника на ищцата като видимо при постъпването и в
клиниката по реанимация е обаче категорично установено от описанието в част
„при постъпване” на издадената от тази клиника епикриза /вж.стр.20/, както е
установен със същата и с показанията на св.А. факта, че изразената остра
дихателна недостатъчност, количествените нарушения в съзнанието, тежкото шоково
състояние и нарушената централна регулация на дишането са наложили, освен
предприетата изкуствена белодробна вентилация и ендотрахеалната и интубация,
продължили почти през цялото време на болничния и престой в клиниката по
реанимация. Взети в тяхната съвкупност, така описаните състояния са последица
на комплекса от увреждания, понесени от ищцата, попадащи под понятието
„политравма”, във връзка още с което тя е поставила искането си за изплащане на
обезщетение и каквато политравма, с оглед претърпените от нея повече от едно
увреждане, е категорично установена като претърпяна при птп.
Второто разминаване в приетата по делото
епикриза, издадена от клиниката по реанимация, и заключението на в.л. Д., касае
установяване твърденията на ищцата, че многостепенната черепно- мозъчна травма,
която е понесла, включва като самостоятелни увреждания контузия на главата,
контузия на мозъка и оток на мозъка, каквито са описани в част „диагноза” и в
част „проведени изследвания- КАТ на глава” на епикризата на стр.20-21, и
понасянето на които, като самостоятелни увреждания, се отрича с приетото по
делото заключение, изготвено от в.л. Д., с което, като причинени при птп в
областта на главата на ищцата, се признават малък вътремозъчен кръвоизлив,
счупване на костите на черепа, разкъсно- контузна рана на кожата на главата и
охлузвания на кожата на лицето /вж.стр.89 от делото/ и е изведен извод, че
предвид характера на травмата и остатъчните оплаквания на ищцата може да се
приеме, че при птп и е било причинено сътресение на мозъка от по-тежка степен
/вж.стр.91, абзац предпоследен/, морфологичен израз на което е установеният с
компютърната томография на главата тежък мозъчен оток /вж.стр.92, абзац трети и
отговор на вещото лице на зададени му въпроси в с.з. от 04.10.11г. /.
Като взе предвид посочените по-горе две
доказателствени средства съдът намери, че твърдението на ищцата за понесена от
нея при птп черепно-мозъчна травма, изразила се в контузия на главата, контузия
на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, мозъчен оток и счупване на костите на
черепа в задната черепна ямка са установени изцяло, воден от следните
съображения:
Видно от приложеното по делото
споразумение, одобрено по н.о.х.д. №126/11г. на ПОС, съставомерен признак от
престъпното деяние, в умишленото извършване на което се е признал за виновен
отв.Д., е нанесена на ищцата средна телесна повреда- черепно- мозъчна травма,
изразила се в контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, оток на мозъка и
импресионно счупване на задна черепна ямка вдясно. Доколкото въпросът за
извършеното деяние не може да се пререшава от този съд, разглеждащ неговите
гражданско правни последици /чл.300 от ГПК във вр. с чл.383,ал.1 от НПК/,
следва да се счете, че претърпяната от ищцата черепно- мозъчна травма е
намерила израз в контузия на мозъка и в оток на мозъка, както тя твърди. Данни
за тези две проявни форми на понесената черепно- мозъчна травма са закрепени и
с епикризата на стр.20-21 от делото, поради което съдът не цени в тази насока
заключението на в.л. Д., с което претърпяна от ищцата контузия на мозъка се
отрича, а на отока на мозъка се гледа само като на морфологичен израз на
претърпяно от нея сътресение на мозъка от по-тежка степен. Що се касае до
обстоятелството претърпяла ли е ищцата и контузия на главата, данни за наличие
на каквато са закрепени с издадената от клиниката по реанимация епикриза, съдът
не цени заключението на в.л. Д., защото изводът му за липса на такова
увреждане, включително отговорът му, даден в с.з. от 04.10.11г. не е мотивиран,
тъй че да може да бъде подложен на обсъждане от съда, и цени приетата по делото
епикриза на стр.20-21 от делото, тъй като същата е отразила състоянието на
ищцата и понесените от нея увреждания в период от време максимално близък до
претърпяното птп и въз основа на извършени множество изследвания в специализирана
за целта клиника изследвания и мероприятия.
Коматозното състояние при ищцата и
състоянието на тежък травматичен шок от политравма след птп са установени с
приетата по делото епикриза на стр.20-21 и не са поставяни под съмнение с
изготвеното от в.л. Д. заключение, с което е даден отговор и на въпроса за
реално съществуваща поради тях заплаха за живота на ищцата, отминала едва към
30.06.10г.
Съгласно отговори на въпроси към
заключението, зададени на в.л. Д. ***. от 04.10.11г., счупването на черепните
кости в задната черепна ямка и вътремозъчния кръвоизлив, като елементи на
претърпяната от ищцата черепно- мозъчна травма, са отминали още по време на
лечението и в клиниката по реанимация, като костите са зараснали, а
кръвоизливът е бил оперативно изолиран.
От черепната травма, като типична нейна
късна последица, поставена от в.л. Д. в пряка причинна връзка с намереното от
него с приетото заключение като претърпяно от ищцата мозъчно сътресение от
по-тежка степен, доколкото вещото лице не приема за налични данни ищцата да е
търпяла контузия на главата и на мозъка, се установи че ищцата е развила
церебрастенен синдром /следкомоционен/ с характерни за него клинични прояви
основно от вегетативен и психо- емоционален тип, чрез които се разпознава-
периодично главоболие и световъртеж с неустойчивост в равновесието, придружени
с прилошаване, нарушение на паметта, лоша концентрация, безсъние, лесна
раздразнителност, емоционална лабилност с често плачене, епизодично потиснато
настроение, безповодно напрежение, нарушение на социалната адаптация. Тези
състояние при ищцата са потвърдени с показанията на св.А., както и с
документите от медицински прегледи, които са и били извършени в периода от
04.04.11г.-29.08.11г., включително от психиатъра д-р А. По отношение времето,
необходимо за отзвучаването на оплакванията от тази късна последица на черепно-
мозъчната травма, в.л. Д. е заявил, че категоричен отговор не може да бъде
даден нито по отношение на продължителност, нито по отношение интензитет на
клиничните прояви, чрез което то се изразява, тъй като мненията на
специалистите в областта се разделят и едни от тях смятат, че продължителността
не може да бъде предвидена, а само да бъде регистрирана в хода на провеждано
текущо лечение, при което може да се констатира дали са отзвучали, а други- че
тези последици обикновено отшумяват в срок от около 2-3год. Вещото лице по
делото застъпва по-скоро първото от описаните две становища в практиката, както
и счита, че при подходящо и своевременно предприето лечение, описаните
оплаквания могат да бъдат потиснати и да се повлияе възможността за социална
адаптация на ищцата- или, със събраните доказателства са изцяло потвърдени
твърденията на ищцата относно неблагоприятното отражение, което е дала претърпяната
от нея при птп черепно- мозъчна травма, по отношение промяна в качеството и на
живот в ежедневието и осъществяваните от нея социални контакти. Съгласно
заключението на в.л. Д., направената на ищцата при прегледа на 04.04.11г.
електроенцефалограма /ЕЕГ/ не съдържа данни за проявила се при нея или за
наличие на опасност от проява на
следтравмена епилепсия, като последица на претърпяната черепно мозъчна трамва
/вж. стр.72-74, като документът на стр.74 е еднакъв с този на стр.26,
заключение и отговори на в.л. Д. ***. от 04.10.11г., показания на св.А./.
В условия на домашно лечение и
възстановяване, след изписването и от Клиниката по реанимация на 30.06.10г., на
седалището на ищцата се появила буца, която и причинявала болка дори от допира
на дрехите и и пречела да сяда /вж. показания на св.А. ***4.10.11г./. Това
наложило постъпването и в болница на 29.08.10г., при което е констатирано
травматично отлепване на кожата в дясната половина на седалището от подлежащите
и мускули с образуване на кухина, изпълнена с кръв и размачкани тъкани
/деколман травматик регио глутеи декстра/, обективно изразено в болезнена
подутина, водеща до невъзможност за активни движения, налагаща оперативна
интервенция, при която кухината се отваря и се дренира. Такава точно
хирургическа намеса е осъществена при ищцата по време на престоя и в
отделението по ортопедия при УМБАЛ” Св.Георги” ЕАД-гр.Пловдив от
29.08.10г.-07.09.10г., протекла с гладък ранен следоперативен период, с
включена антибиотична и аналгитична терапия, при несвалени конци при
изписването и с предписана при същото необходимост от смяна на превръзките през
ден, както и явяване на 14 ден за сваляне на конците. /вж. епикриза по история
на заболяване №738 на стр.22, заключение на в.л. Д. в частта на стр.90-91,
показания на св.А. ***4.10.11г./. Независимо от проведеното на 29.08.10г.
отваряне на кухината и нейното почистване, във връзка с описаното по-горе
отлепване се е наложила и втора хирургическа интервенция, проведена на
08.12.10г., по време на болничен престой, продължил от 06.12.10г.-10.12.10г.,
тъй като на същото място отново се появила болезнена подутина, определена като
„тумороподобна формация” с размери 6/5см., съставляваща хиалинизирана фиброзна
съединителна тъкан. При тази операция формацията е била отстранена,
следоперативния период е протекъл гладко и болната е изписана с несвалени конци
с указание за тяхното по-късно сваляне в клиниката . Коментираното увреждане е
в пряка причинна връзка с претърпяното птп, независимо от по-късния момент на
неговото първоначално видимо проявление- август 2010г., като е останало
незабелязано при първоначалния престой на ищцата в болница, доколкото той е бил
насочен единствено към животоспасяващи мероприятия, свързани с тежката мозъчно-
черепна травма и контузията на белия дроб. След тази операция ищцата нямала
вече оплаквания във връзка с това увреждане, в каквато насока дадените от св.А.
показания отричат твърденията с исковата молба, че и понастоящем ищцата търпи
„дърпане” и затруднение при движение, както и дискомфорт при седене.
Показанията на св.А. по отношение момента на отминаване на оплакванията и
страданията от това увреждане изцяло съответства в случая със заключението на
в.л. Д. за това, че претърпяното от ищцата при птп травматично отлепване на
кожата в областта на дясната половина на седалището е отзвучало към датата на
изписването и от болница при втората проведена във връзка с него хирургическа
интервенция, но за времето от появата на подутината от него-20.06.10г. до
10.12.10г., когато е изписана от болницата, това увреждане е причинило на
ищцата неудобство при сядане и ходене. При извършения от в.л. Д. преглед на
ищцата на 27.07.11г., на дясната половина на седалището и са намерени налични видими
ръбци- хоризонтално разположен такъв с дължина 7 см, с червен цвят, плътен при
опипване и надигнат над околната кожа, и два овални по форма такива,
разположени под хоризонталния, с размери 1/1см и 0.5/0.5см, със сивкав цвят,
съответно от оперативния срез и дреновете, които ще останат до края на живота и
предвид пола, възрастта и физическото и развитие влияят върху естетическия вид
на седалището /вж. епикриза по история на заболяване №69157/2561 на стр.25,
заключение на в.л. Д., отговори на въпроси, зададени на в.л. Д. ***. от
04.10.11г. по изготвеното от него заключение, показания на св.А. ***4.10.11г./.
Не може да бъде споделен според този
състав довода на ответното дружество, развит с писмената му защита, за това, че
обсъжданото увреждане- отлепване на кожата в областта на седалището, е плод не
лекарска грешка, а не на птп, тъй като ответникът е интерпретирал превратно
дадения от в.л. Д. ***. от 04.10.11г. в тази връзка отговор. Вещото лице е
заявило категорично, че макар и коментираното отлепване да е станало видимо
чрез образувалата се подутина едва през август, когато се е наложило и първото
във връзка с него хоспитализиране на ищцата, това увреждане несъмнено е в пряка
причинна връзка с претърпяното от ищцата птп, като единствената причина да не
бъде забелязано и пролекувано по време на престоя и в клиниката по реанимация е
необходимостта от предприемане в този момент на множество животоспасяващи
мероприятия, а не че лекарска грешка е станало причина за неговата поява.
При птп ищцата е получила множество
охлузвания по главата, гърдите и горните крайници и конкретно- охлузвания по
кожата на лицето, по гръдния кош и по кожата на гърба на двете длани. При
прибирането и в къщи след болничния престой, продължил до 30.06.10г., поради
охлузванията по тялото, всичко е боляло. Не се ценят от съда по отношение на
уврежданията, състоящи се в охлузвания по тялото на ищцата, показанията, дадени
от св.А. за това, че такива били налични и по гърба на дъщеря и, включително като дълбоки рани, поради тяхното
противоречие с данните, закрепени в епикризата при постъпване на ищцата в
болницата, непосредствено след птп /вж.стр.20-21/, както и с приетото в тази
връзка по делото заключение на в.л. Д., в които доказателства данни за налични
в областта на гърба на ищцата
охлузвания, рани или белези от такива не се съдържат. Поради противоречие между
показанията на св.А. със заключението на в.л. Д., както и поради близкото
родство на св. А. с ищцата, показанията на свидетелката не се ценят от съда и в
частта относно времето, в което получените от дъщеря и охлузвания по тялото са
били налични /до втория месец след птп/, а за времето на оздравяването им се
цени изготвеното заключение на в.л. Д., съгласно което тези охлузвания са
зараснали за около 10-15 дни, считано от датата на птп. При прегледа на ищцата,
извършен от в.л. Д., като свидетелство за описаните в епикризата на стр.20-21
налични при постъпване и в болница на 20.06.10г. множество охлузвания, са намерени
почти незабележими участъци с изменения в ц. на кожата на лицето и на гърба на
двете длани- с бледо кафеникав цвят и размери до 1/1см., които поради това, че
са трудно забележими и с малък размер, не нарушават естетическия вид от
съответните части на тялото /вж. епикриза на стр.20-21, заключение на в.л. Д. в
съответната част на стр.87, стр.89 и стр.91, отговор на в.л. Д. ***. от
04.10.11г., показания на св.А. ***4.10.11г./.
При птп ищцата е получила и разкъсно-
контузна рана в лявата слепоочна /темпорална/ област, която е зараснала около
10-15 дни след птп. Поради близкото родство на св.А. с ищцата и противоречието
на показанията и относно времето на заздравяване на тази рана със заключението
на в.л. Д., както и поради липса на данни в заключението на в.л. Д., основано и
на извършен личен преглед на ищцата 27.07.11г., за съобщеното от св.А. скорошно
възпаление на тази рана, показанията и в тези две насоки не се ценят от съда, а
за времето на заздравяване на тази рана и липсата на усложнения, свързани с
нея, се цени заключението на в.л. Д.. Твърдяният с исковата молба като наличен
и понастоящем белег от тази рана, както и търпяна от ищцата неимуществена
вреда, изразяваща се в намалено самочувствие от същия, не се установиха от
събраните доказателства. Съгласно заключението на в.л. Д., основано на личен
преглед на ищцата, от тази рана е останал сивкав ръбец с размери 2.5/1см.,
който попада в окосмената част на главата, и по който космите са разредени.
Това прави ръбеца трудно забележим и не нарушава естетическия и вид.
Дори на описаните от в.л. Д. с приетото
негово заключение малки и труднозабележими ръбци от тази рана и от охлузванията
по тялото на ищцата да се гледа като на белези, с показанията на св.А., че
дъщеря и не е споделяла с нея оплаквания за белезите, е отречено твърдението на
ищцата те да са повлияли на самочувствието и като са го намалили /вж. показания
на св.А., епикриза на стр.20-21, заключение на в.л. Д. в частта на стр.87,
стр.89 и стр.91, абзац трети/.
Затова съдът намира за установени като
търпени от ищцата във връзка с коментираната рана и охлузвания, чрез
показанията на св.А., единствено неимуществените и вреди, изразяващи се в болки
от тях, и споделя в това отношение доводите, развити с писмената защита на
ответника, че не е установила твърдението си за намаляване на самочувствието от
загрозяване поради белези от тях, нито самото обективно налично такова
загрозяване, тъй като почти незабележимите белези не влияят върху естетическия
и вид, съгласно приетото по делото заключение на в.л. Д..
Не се установи при птп, състояло се на
20.06.10г., ищцата да е претърпяла увреждане, изразяващо се в поява на подутина
в областта на дясната буза на лицето,
нейното оперативно премахване и останал в тази връзка белег на лицето, за
болките от които и за намаленото самочувствие от белега претендира заплащане на
обезщетение от 1200лв. Съгласно приетото по делото заключение на в.л. Д. /вж.
стр.91, абзац първи и втори/, наличният в епикризата по ИЗ №69157/2561 запис в
анамнезата „забелязала подутина в областта на дясна буза” е медицински
неграмотен, доколкото е използвано разговорното понятие „буза”, за обозначаване
на част от седалището. За това, че посочената епикриза касае не част от лицето,
а част от седалището, личи ясно и от самата нея, в частта на снетия локален
статус, в която част формацията е описана като находяща се в областта на долния
крайник и конкретно на десния глутеус /седалище/.
По отношение на твърдените от ищцата като
претърпени имуществени вреди, изразили се в направата на разходи за лекарства,
се събраха показанията на св.А., за това, че дъщеря и е лекувана със Сомазина-
за мозъка, с АСС на прах, със сироп Проспан, че раните и са пръскани с
Оксикорт, че е приемала невробекс за нервната система, както и разтворими
витамини в продължение на 2-3месеца след изписването и от Клиниката по
реанимация, така, както им е било указано от същата клиника, като Сомазина и
болкоуспокоителни пие и до момента /показанията
на св.А. ***4.10.11г./, а валериана, предписан и от психиатърката- според
състоянието. Показанията на св.А. за това, че на ищцата е било препоръчано
провеждане на следболнично лечение със Сомазина, таблетки Мертц, АСС, Невробекс
и Мултиватал, са потвърдени от данните в част „Терапия” на епикризата на
стр.20-21, а рецептата на стр.17 и фискалните бонове на стр.18-19 служат като
потвърждение на твърденията и, че лечение с такива е провеждано, като те са
били изписани и закупени. Приетите по делото фискални бонове потвърждават и
закупуване на Проспан на 14.07.10г. /стр.18/, Тербинафид на 07.08.10г.
/стр.18/, на МИГ, Валидол и Аулин на неустановена дата /стр.18/, Оксикорт
спрей, Суправит мултивит на 30.06.10г. /стр.19/ както и за закупуване освен на
изброените лекарствени средства и елото като доказателства рецепта /стр.17/ и
от предписания и с епикризата на стр.20-21 от делото режим на терапия за
времето след болничното лечение, проведено в клиниката по реанимация. Видно е
от предписаната на ищцата от д-р А. след прегледи, проведени на 02.08.11г. и
29.08.11г., терапия, че такава следва да се провежда със золофт и валериана,
като не се събраха доказателства нито писмени, нито гласни ищцата да е
използвала предписания и золофт, а св.А. е потвърдила само прием на валериана
според състоянието на дъщеря си, за закупуване на каквато писмени документи
липсват. Приложените към исковата молба фискални бонове удостоверяват направата
на плащания за описаните с тях закупени лекарствени средства на обща стойност
от 418.95лв., включително за сумата от 381.59лв., като обща сума на описаните
подробно от ищцата в п.1-10 на стр.5 и 6 от делото лекарства и за посочените
техни стойности, като разликата между сумите от 418.95лв. и 381.59лв. произтича
от заплатената за лекарството Тербинафид, закупено на 07.08.10г., сума от
37.36лв., за което ищцата няма претенция за заплащане на имуществени вреди.
Както може да се съди от показанията на св.А. /„От КАРИТ бяха изписани всички лекарства, които изброих, които ги вземахме...”/, закупуването на
необходимите за лечение на ищцата лекарства е ставало от родителите и.
ІІ. При тези приети от съда за установени
по делото факти, съдът направи следните правни изводи
А.
По преките искове, предявени срещу ответното застрахователно дружество.
Основанието
на тези искове, съгласно приетия по делото без възражения на страните доклад,
лежи в нормата на чл.226,ал.1 във вр. с чл.223,ал.1 от КЗ, съгласно която
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя, а последният, с договора за застраховка
„гражданска отговорност” се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди- т.е., за да ангажира
отговорността на застрахователя по риска „гражданска отговорност”, пострадалият
при птп следва да установи пред съда наличието на следните предпоставки-
валидно възникнало и действащо към датата на птп застрахователно правоотношение
по този риск между застрахователя и причинителя на автопроизшествието и
възникнала за застрахования вследствие на произшествието отговорност спрямо
увреденото лице за претърпените от него вследствие на това събитие имуществени
или неимуществени вреди.
От описаните правно релевантни факти, обуславящи основателността на
предявените от нея искове, ищцата е доказала категорично:
качеството си на увредено по смисъла на чл.265,ал.2 във вр. с ал.1 от КЗ
лице, тъй като е пострадала при птп, при което е претърпяла телесни увреждания,
причинени и от мпс- управляван от отв.Д. лек автомобил „Опел вектра” с рег.№РВ
0446 ВР, създали реална временна опасност за живота и и причинили и болки и
страдания;
обстоятелството, че към датата на птп-20.06.10г., водачът на лекия
автомобил и евентуален ответник по делото Р.Д. е бил застраховано лице по
смисъла на чл.257,ал.2, предл.2 от КЗ, ползващо посочения лек автомобил на
законно основание, доколкото е вписан като негов водач и държател, различен от
собственика му, в самата застрахователна полица, както и че ответното
застрахователно дружество е негов застраховател за риска „гражданска
отговорност на автомобилистите”
обстоятелството, че са възникнали предпоставките, необходими за
ангажиране отговорността на застрахованото лице към нея като пострадала,
доколкото с утвърденото по н.о.х.д. №126/11г. на ПОС споразумение, което
съгласно нормата на чл.383,ал.1 от НПК има силата на влязла в сила присъда и
което, като такова и на основание чл.300 от ГПК е задължително за този съд, е
установила фактите, че е била противоправно и виновно увредена при птп от отв.Д.,
като в съставомерните признаци на деянието са включени в случая двете причинени
и средни телесни повреди, така, както те са описани със споразумението, а със
заключението на в.л. Д., показанията на св.А. и приетите по делото епикризи и
амбулаторни листове, подробно коментирани в п.І от това решение, претърпяването
и на останалите твърдени от нея неимуществени вреди, с изключение на телесното увреждане подутина в областта на дясната
буза като част от лицето и проведена
за отстраняването и хирургическа интервенция, съответно болки от нея и понижено
самочувствие от белега в областта на лицето, както и понижено самочувствие от
белега, останал от разкъсно- контузната рана в лявата и слепоочна област,
установяването на които, съгласно чл.226,ал.1 във вр. с чл.267, ал.1,т.1
и ал.3 от КЗ, и дава право да претендира пряко от ответното застрахователно
дружество, в границите на определената със застрахователния договор
застрахователна сума, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Възражението на ответника с отговора, че за ищцата
не е възникнало право да получи обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди, тъй като няма данни разходите за закупуване на лекарства да са направени
от нея и да са засегнали нейната имуществена сфера, е основателно, доколкото от
показанията на св.А. се установи, че разходите за закупуване на лекарства са
направени от родителите на ищцата, която към датата на птп е непълнолетна и не
се установи да разполага със собствено имущество или доходи, от които тези
разходи да са покрити. Затова, макар и по делото да се установи изцяло по
размер и вид направата на разходи за закупуване на лекарства, необходими за
лечението на ищцата, тъй както те са описани с исковата молба, тя не разполага
с надлежна активна материална легитимация да проведе успешно иск за присъждане
на обезщетение за понесени от птп имуществени вреди, изразили се в направата на
тези разходи, тъй като те не са направени от нея, а от родителите и, които имат
възможност да реализират самостоятелно правата си за тяхната обезвреда.
При тези съображения, исковете на ищцата за
присъждане на обезщетение за претърпени от птп имуществени вреди в размер на
381.59лв., за претърпени неимуществени вреди, изразили се в понасяне на болки и
страдания от причинена и при птп подутина в областта на дясната буза на лицето,
довела до оперативна интервенция и понижено самочувствие от останалия белег в
тази част на лицето, както и за неимуществени вреди, изразили се в понижено
самочувствие от останал белег на лицето, вследствие причинената и при птп
разкъсно- контузна рана в лявата слепоочна област, се намират от съда за лишени
от основание и като такива следва да се отхвърлят, а останалите предявени от
нея искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от птп се
намират за основателни, поради което следва да се обсъди въпроса за размера, в
който следва да бъдат уважени.
Разглеждайки въпроса за размера на признатите за основателни искове на ищцата, с оглед на
повдигнатите от ответника възражения за прекомерност и за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата и на майката К. А., съдът намери по тези
възражения, както следва:
Претендираните от ищцата суми, включително като се
отчете, че при птп са пострадали две лица, са в рамките на определената със
застрахователния договор застрахователна сума, която в случая, доколкото
събитието е такова от 20.06.10г., съвпада с минималната съгласно
пар.27,,ал.1,т.1,б.”б.” от ПЗР на КЗ такава- за всяко събитие при две или повече
пострадали лица - 5 000 000 лв., при липса на събрани по делото данни за
размера на сумите, претендирани, изплатени или присъдени на втората пострадала
от птп - К.К.- т.е няма пречка те да бъдат присъдени в тези размери и без да се
налага тяхното намаление с оглед изискването на чл.267,ал.3, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.226,ал.1 от КЗ.
По
въпроса за справедливия размер на обезщетенията.
Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от
него спор /вж. р.ІІ на ПП №4/68г. на ВС/, включително настъпилите в страната в
обществено- икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /вж. Реш.№1599/22.06.05г. по гр.дело №876/04г. на ІVг.о. на ВКС/, а
установеният от чл.226,ал.1 във вр. с чл.223 от КЗ принцип на пълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице за вредите, претърпени вследствие
на деяния, за които застрахованото лице е отговорно към него, в границите на
определената с договора застрахователна сума, следва да бъде съчетаван при
прилагането му с принципа за забрана на неоснователното обогатяване на
пострадалите, като преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е
такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна
/вж.Реш.№1172/13.10.08г. по гр.дело №5426/07г.-Vг.о. на ВКС/.
Ръководен от така
наложилите се в практиката основополагащи отправни точки при определяне размера
на дължимото се при непозволено увреждане на пострадалото лице обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди по справедливост, в конкретния случай
съдът съобрази още, че:
Доколкото увреждането на ищцата е настъпило около
година и половина преди датата на приключване на устните състезания по делото и
в периода между тези две дати в страната не са настъпили значителни
икономически промени /кризата на финансовите и кредитни пазари, засегнала
изцяло и икономиките на страните в световен мащаб, датира от 2008г. и
продължава и досега/, не се налага коригиране на следващото се обезщетение, за
да стане то адекватно към датата на присъждането му на настъпили след датата на
увреждането промени от коментираното естество.
Доколкото претърпените от ищцата при птп
увреждания съставляват състояние на поливтрама, при което болките и страданията
от всяко едно от уврежданията на практика трудно могат да бъдат отделени като
усещания, както и защото основните две понесени от нея травми- в областта на
главата и в областта на гръдния кош, са също с комплексен характер, както това
личи и от обсъждането на СМЕ по отношение на черепно- мозъчната травма, съдът
намира, че преценката за справедливия размер на претендираното от ищцата
обезщетение за неимуществени вреди от описаните с исковата молба увреждания,
следва да се извърши не механично за всяко едно увреждане, а с оглед общото
установено вследствие на причинените увреждания нейно състояние.
При отчитане на горното
съображение и предвид обема и интензитета на претърпените от ищцата вреди,
продължителността на оздравителния период, степента на възстановяване и
възрастта и, съдът намери, че търсените от нея обезщетения за вредите от
понесената тежка черепно мозъчна травма, контузия на бял дроб и гръден кош и
отлепване на кожата в областта на седалището вдясно, не са прекомерни и
отговарят на принципа на справедливост, а обезщетенията, които търси във връзка
с претърпените охлузвания и разкъсно- контузна рана в лявата слепоочна област,
следва да се намалят, като несъответстващи на този принцип, мотивиран от това,
че:
Действително, както това изтъква в писмените си
бележки и ответното дружество, голяма част от претърпените от ищцата при птп
увреждания са отзвучали в сравнително кратки срокове- по време на престоя и в
клиниката по реанимация или до 10-15дни след изписването и от същата клиника -
зараснало е счупването на костите на черепа, изолиран е вътремозъчния
кръвоизлив, овладяна е контузията на белия дроб и е възстановена спонтанната
дихателна функция, заздравели са охлузванията по глава, гърди и крайници и
разкъсно- контузната рана на главата. За целия период от време на престоя на
ищцата в клиниката по реанимация обаче, както това е признато и със
споразумението по н.о.х.д., водено срещу отв.Д., и с приетото по делото
заключение на в.л. Д., поради състоянието на тежка черепно- мозъчна травма,
съчетано с тежката контузия на десния бял дроб, е съществувала реална опасност
за живота и, оценени съгласно скалата за състояние на съзнанието в случаи на
кома като такава от 6 точки, при норма 15 точки /вж. отговори на в.л. Д. ***.
от 04.10.11г.стр.98,абзац първи/. Освен това, претърпяната от нея тежка
черепно- мозъчна травма е оставила като своя пряка последица травмената
церебрастения, проявленията на която значително влошават качеството на живот на
ищцата в редица аспекти- с периодично главоболие, раздразнителност,
световъртеж, неустойчивост в равновесието, плачливост, нарушения на съня,
невъзможност за концентрация и нарушения в паметта, нарушения в социалната
адаптация. Медицинската наука не е единодушна в прогнозата за времето на
евентуалното отзвучаване на тези оплаквания, дори при адекватно поддържащо
лечение, поради което съдът има основание да счита, както такова виждане е
застъпено и от в.л. Д., че на въпроса дали и кога във времето те ще отзвучат,
не може да се отговори, а оттам – и да съобрази справедливата преценка на
размера за обезщетяване на ищцата така, както ако те биха я съпътствали в един
по- продължителен период от време и при възможност да продължат до края на
живота и. Важна роля в изграждане убеждението на съда по обсъждания въпрос
играе и възрастта на ищцата. Същата е претърпяла птп на 16 год., в която
възраст както физиката, така и психиката, са все още неоформени, и в организма
протичат значими промени, свързани със съзряването, поради което събитие с
такава тежест, каквото е изпадането в кома, и изживяването на една реална
опасност за живота, на възраст, когато животът е още в самото си начало,
съставлява фактор, който мотивира съда за определяне като справедливо
обезщетение за този негативен жизнен опит такова в по- висок размер, отколкото
ако се касаеше за аналогични увреждания и последици при лице в зряла или
преклонна възраст. По отношение контузията на белия дроб съдът взе предвид и
наложилата се при ищцата интубация и изкуствена белодробна вентилация,
допринасящи за степента на изживяване на състояние за безпомощност и зависимост
от медицинската апаратура за оживяване. Затова съдът намира, че претендираните
от ищцата за обезщетяване на неимуществените вреди от претърпяната от нея
черепно- мозъчна травма и увреждания на гръден кош и бял дроб суми от 44000лв.
и 12000лв., не нарушават принципа на справедливост, както поради тежестта и
комплексния характер на самата черепно- мозъчна травма, така и поради нейната
неразривна връзка с тежката контузия на белия дроб, обусловили реална опасност
за живота на ищцата в един сравнително продължителен период от време- 10дни, а
черепно- мозъчната травма- и поради късното усложнение травмена церебрастения,
което значително влошава качеството на живот на ищцата с възможност да търпи
тези последици за неопределен период от време за в бъдеще и дори до края на
живота си.
При същите съображения относно възрастта, както и
като зачете значително по-дългия период от време /от август до декември на
2010г./, в който ищцата е търпяла освен болки, още и неудобство при седене и
затруднения в движението заради отлепването на кожата в областта на дясната
половина на седалището, наложилите се две оперативни интервенции за почистване
и отстраняване на оформилата се на същото място подутина, както и останалите
трайни и обективно естетически загрозяващи белези от разреза и дреновете, съдът
намира, че претендираното от нея обезщетение от 3500лв. не само не е
прекомерно, а е дори по-ниско от онова, което неговото разбиране за
справедливост диктува, и което определя в размер на 6000лв.
Преценката на съда за прекомерност на търсените от
ищцата обезщетения за болки и страдания в размер на 900лв. за разкъсно –контузната
рана в лявата слепоочна област и в размер на 600лв. за охлузванията по тялото,
се основава на обстоятелствата, че и двете увреждания са отзвучали за време от
около 20-25дни след птп, от което 10 дни ищцата е била в безсъзнателно
състояние в клиниката по реанимация, поради което не би могла реално да усети
болките от тях. И двата вида коментирани увреждания са оставили почти
незабележими белези, които не водят до загрозяване, като местата на охлузвания
бележат единствено слаба разлика в ц. на кожата, а ръбецът от разкъсно-
контузната рана е скрит в окосмяването на главата. Отделно от това, по
отношение на белега от разкъсно- контузната рана не бе и установено да се търпи
от ищцата намаляване на самочувствието, която вреда е също включена от нея в
общия размер, претендиран като обезщетение за неимуществени вреди от това
увреждане. При тези мотиви съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за болките от разкъсно- контузната рана в лявата слепоочна област
възлиза на 500лв., а от охлузванията по глава, гърди и горни крайници- в размер
на 300лв.
По
възражението за съпричиняване.
Няма опора в закона тезата на ответника по прекия
иск, че търсеното от ищцата обезщетение за вреди следва да бъде намалено,
поради съпричиняване от страна на майката К. А., заради неупражнен от нея над
непълнолетната ищца родителски надзор. Разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД е в
това отношение категорична и гласи, че „ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали”. Упражняването или не на родителски надзор е факт, правно-
релевантен за хипотезите на отговорност за вреди, причинени от невменяеми лица,
непълнолетни и малолетни, уредени от чл.47 и чл.48 от ЗЗД, но в конкретния
случай, според този състав, е ирелевантно за определяне размера на търсеното от
ищцата обезщетение и отговорността на ответника за заплащане на такова.
Възражението на ответника за съпричиняване на птп
от ищцата А. се доказа в хода на процеса с приетото по делото заключение на
АТЕ, което е категорично в извода си, че ако ищцата, като пешеходец, беше
осъществявала движението си по тротоара, а не по пътното платно, по което тя и
останалите две момичета са се движели, при запазване непроменени на всички
останалите параметри от механизма на птп, изяснени със заключението,
включително умишленото негово причиняване от отв.Д., водачът на лекия автомобил
не би могъл да я увреди, а би могъл да засегне с удара единствено последно
движещата се от групата пешеходки, тъй като след това би бил препятстван да
продължи движението си поради наличен спрян на тротоара автомобил и две
крайпътни дървета. Доколкото с отговорите на вещото лице по изготвеното
заключение, дадени в проведеното на 15.11.11г. с.з., е също така категорично
закрепен и изводът, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати птп чрез спиране на управлявания от него автомобил, но не е сторил
това, съдът намира, че съпричиняването следва да се признае при принос от 70%
за водача на ппс и 30% за ищцата, поради което и на основание чл.51,ал.2 от ГПК, намереното от съда като следващо се на ищцата с оглед принципа на
справедливост обезщетение, следва да се намали с оглед признатия принос. За да
приеме това съотношение съдът взе предвид обстоятелството, че докато водачът е
можел да възприеме пешеходките, тъй като те са се движели пред него, макар и на
пътното платно, и да коригира поведението си, така че птп да не настъпи,
пешеходките, включително ищцата, са били с гръб към идващия зад тях автомобил,
и дори при възприемане на шума от него, не биха могли да предположат, че той
умишлено ще ги връхлети, вместо да ги заобиколи, при липса на насрещно движещи
се превозни средства, съответно, при наличие на такива, да изчака преминаването
им и да предприеме същата маневра. При този извод съдът съобрази и т.7 от ППВС
№17/18.11.1963г., съгласно което от значение при обсъждане на въпроса за
съпричиняване е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не на вина, с оглед което и тогава, когато за
настъпване на резултата е допринесло лице, което не може да действа виновно,
поради това, че е малолетно или невменяемо, разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД
следва пак да се приложи.
При така изложените от съда мотиви, свързани с
определяне на размера на следващото се на ищцата обезщетение, съдът намира, че
исковете и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея при птп
неимуществени вреди са основателни и следва да се уважат до размери, както
следва:
-
от 30800лв.-
за тежката черепно- мозъчна травма, при признат от съда за справедлив размер от
44000лв. и намаление поради съпричиняване със сумата от 13200лв.;
-
от 8400лв.-
за контузията на гръден кош и контузията на десен бял дроб, при признат от съда
за справедлив размер от 12000лв. и намаление поради съпричиняване със сумата от
3600лв.;
-
от 3500лв.-
за отлепването на кожата в областта на дясната половина на седалището, при
признат от съда за справедлив размер 6000лв., след неговото намаление поради
съпричиняване със сумата от 1800лв. и при претендирано от ищцата обезщетение от
3500лв., което е по-ниско от сумата от 4200лв., следваща и се след извършеното
намаление на определения от съда справедлив размер поради съпричиняване,
доколкото съдът не може да присъди повече от исканото;
-
от 350лв.-за
разкъсно- контузната рана на главата, при определен от съда справедлив размер
за това обезщетение от 500лв., вместо претендираните 900лв. и извършено
намаление на справедливия размер за същото със сумата от 150лв., поради
съпричиняване;
-
от 210лв. за
охлузванията по глава, гърди и горни крайници- при определен от съда справедлив
размер за това обезщетение от 300лв., вместо претендираните 600лв. и извършено
намаление на справедливия размер поради съпричиняване със сумата от 90лв.
По
искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането.
Искането на ищцата да и се присъди законна лихва
върху претендираните обезщетения от датата на увреждането -20.06.10г. е било
оспорено от ответника освен поради съображенията, отнасящи се до твърдяна
неоснователност на основните искове и акцесорния характер на това вземане, и по
съображения, черпени от нормата на чл.224,ал.1 от КЗ, както и с оглед
твърденията, че не са му били обявени данните за събитието по реда на
чл.206,ал.1 от КЗ, не са му служебно известни обстоятелствата, свързани с
настъпилото птп и че не е била образувана пред него преписка за извънсъдебно
репариране на понесените от ищцата вреди.
С оглед акцесорния характер на търсеното от ищцата
обезщетение в размер на законната лихва за забава, и доколкото исковете, които
съдът е признал за основателни, следва да се уважат частично, като последица от
това решение по основното искане, законната лихва ще се следва върху
присъдените на ищцата суми.
Неоснователно е възражението на ответника, че
присъдените обезщетения не се следват на ищцата със законната лихва, считано от
датата на увреждането, а нейното искане за присъждането им от тази
дата-20.06.10г. е основателно и следва да се уважи.
От една страна, разпоредбата на чл.226,ал.2 от КЗ
изрично изключва за застрахователя възможността да противопоставя на увредения
при предявяване на иска му по чл.226,ал.1 от КЗ възражението по чл.224,ал.1 от КЗ. От друга страна, законът не поставя пред увредените лица при предявяване на
иска по чл.226,ал.1 от КЗ изискването предварително да са изчерпили процедура
по извънсъдебно уреждане на вземанията във връзка с отговорността на
застрахователя, произтичаща от наличието на задължителна застраховка за риска
гражданска отговорност с деликвента, както това е например възведено в
задължителна процесуална предпоставка от чл.288,ал.11 от КЗ за реализиране по
съдебен ред на отговорността на Гаранционен фонд. Същевременно, видно е при
систематичен прочит на нормата на чл.226,ал.1 с нормата на чл.227, т.2 от КЗ,
че застрахователят има право чрез регресен иск да търси от застрахованото лице
платените лихви за забава, съответстващи от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по
чл.224,ал.1 от КЗ или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226,ал.1 от КЗ, което означава, че законът е приел, щото такава лихва застрахователят дължи
на увредения именно от датата на застрахователното събитие, в случая-
увреждането. И накрая, макар отговорността на застрахователя да не е такава от
непозволено увреждане, а да се основава на застрахователния му договор със
застрахованото лице, тя е функционално обусловена от настъпването на
предпоставките за реализиране на отговорността на застрахования като пряк
причинител на вреди към увреденото лице, а последната, по силата на
императивната норма на чл.84,ал.3 от ЗЗД обхваща и отговорността за лихви за
забава от датата на увреждането. Що се касае до нормата на чл.206,ал.1 от КЗ,
на която ответникът се позовава, тя е поместена не в глава двадесета на КЗ-
„Застраховане на гражданската отговорност”, а в р.І -Общи положения от глава
деветнадесета на този кодекс- „Имуществено застраховане”, поради което тя се
намира от съда за пряко неотносима към спорния въпрос. Отделно от това, тя е
изцяло аналогична на разпоредбата на чл.224,ал.1 от КЗ по своето съдържание,
неприложимостта на която е вече обсъдено от съда по-горе.
Освен горните съображения, при произнасянето си по
този спорен въпрос, съдът съобрази и обстоятелството, че същото възражение е
било стандартно повдигано от ответниците по чл.226,ал.1 от КЗ, съответно- по
чл.407,ал.1 от ТЗ, преди влизане в сила на КЗ, като към датата на това
произнасяне наличната в един период противоречива практиката по него следва да
се счита за преодоляна с постановяване на поредица от безпротиворечиви по този
въпрос решения на ВКС по новия съдопроизводствен ред, като например Реш.
№45/15.04.09г. по т.д. №525/08г., Реш. №97/06.07.09г. по т.д. №745/08г., Реш
№72/30.04.09г. по т.д. №475/08г., Реш. №6/28.01.10г. по т.д. №705/09г.,
Реш.№175/28.10.10г. по т.д. №54/10г. и Реш. №200/22.11.10г. по т.д. №84/10г.-
всички на ІІ г.о.
По въпроса за разноските.
В хода на
производството ищцата е била третирана като лице, освободено от внос на ДТ и
разноски на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, поради което, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, в полза на съда, съобразно уважената част от исковете на
ищцата, възлизаща на общо 43260лв., ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати такава в размер на 1730.40лв., както и да внесе по сметка на ПОС
сумата от 180лв.- изплатен на основание чл.83,ал.3 във вр. с чл.83,ал.1,т.4 от ГПК от бюджета на съда хонорар на вещото лице по допуснатата по искане на
ищцата съдебно- медицинска експертиза /вж. в тази връзка определение на съда от
15.06.11г.- стр.59-гръб, абзац пети и определение в с.з. от 04.10.11г.-стр.100,
абзац трети и четвърти/.
С частично уважаване
на предявените искове /за сумата от общо 43260лв./ и частичното тяхно
отхвърляне /за сумата от общо 19321.59лв./, на ищцата и на ответното дружество,
които претендират присъждане на разноски, на основание чл.78,ал.1 от ГПК и
чл.78,ал.3 от ГПК, се следват такива по съразмерност.
Ищцата е доказала
направата на разноски в размер на 3400лв.-изплатен адвокатски хонорар /вж.
договор на стр.76/, от които, при прилагане на принципа на съразмерност,
ответникът по преките искове следва да бъде осъден да и заплати сумата от
2350.27лв.
В хода на процеса
ответникът е бил защитаван от юрисконсулт /вж. подадения по делото чрез
юрисконсулт В. отговор на исковата молба –стр.46-50 и пълномощно на стр.51/ и
от адвокат /вж. пълномощно на стр.65/ и е установил направата на разноски от
195лв.- внесен хонорар за вещото лице по допуснатата по делото АТЕ /вж.
определение на съда от 15.06.11г.-стр.60, абзац първи, вносна бележка на
стр.105, определение в с.з. от 15.11.11г.-стр.138, абзац трети и вносна бележка
на стр.140/. Не може да бъде призната от съда като направени от ответника
разноски в пълен размер от 195лв. сумата, внесена от него с преводно нареждане
от 16.11.2011г., доколкото в с.з. от 15.11.11г. съдът е увеличил хонорара на
вещото лице със сумата от 45лв., при внесен вече от ответника първоначален
депозит от 150лв., до общ следващ се размер от 195лв., а с цитираното преводно
нареждане ответникът е внесъл вместо 45лв., сума от 195лв.-т.е. сумата от
150лв. е погрешно повторно платена от него и му се следва за връщане, намираща
се на разположение по делото. При прилагане на съразмерността, ищцата следва да
бъде осъдена да му заплати от тези разноски сумата от 60.20лв. Със списъка на
разноски, представен своевременно от ответника в производството, същият изрично
заявява, че моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение и не претендира
за присъждане на адвокатско такова, поради което, на основание чл.78,ал.8 от ГПК и чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на ответника се следва по съразмерност юрисконсултско
възнаграждение от 525.36лв.
Б. По евентуалните
искове, предявени срещу ответника Р.Д..
С пълното отхвърляне
на исковете на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за болки и понижено
самочувствие, свързани с подутина на дясната буза на лицето и наложила се в
тази връзка операция и останал от нея белег, както и за понижено самочувствие
от белег, останал от разкъсно- контузната рана в лява слепоочна област, както и
с частичното уважаване на всички останали предявени от нея срещу
застрахователното дружество преки искове, е налице процесуалната предпоставка
за разглеждане на евентуалните и искове срещу ответника Р.Д..
Отговорността на
този ответник към ищцата е основана на нормата на чл.45 от ЗЗД, съгласно който
всеки, който виновно е причинил вреди другиму, е длъжен да ги поправи.
Доколкото
отговорността на ответника по преките искове е функционално обусловена от
предпоставката да са налице условията, при които застрахованото при него лице
носи отговорност към увредения, наличието, съответно липсата на изискуемите се
за възникване отговорността на прекия причинител на вредите условия- извършено
от ответника виновно и противоправно деяние и причинени в пряка причинна връзка
с него на ищцата имуществени и неимуществени вреди/ са подробно обсъдени от
съда при разглеждане на преките искове и са изцяло релевантни и към евентуалните
искове, които следва да се отхвърлят изцяло, тъй като:
по иска за
обезщетение за имуществени вреди се установи, че макар и за закупуване на
лекарства за ищцата да са направени разходи в претендирания размер от
381.59лв., те не са такива, засегнали имуществената сфера на ищцата, а на
нейните родители;
по исковете за
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки от подутина на дясна
буза на лицето, операция за премахването и и понижено самочувствие от останал в
тази част на лицето белег, както и за понижено самочувствие от белега, останал
от разкъсно- контузната рана в лявата слепоочна област- не се установи
претърпяване на такива вреди от страна на ищцата;
за частите, в които
са отхвърлени останалите предявени от ищцата искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди- съдът е приел тези искове за доказани само
до размерите, за които ги е уважил, като е намалил търсените обезщетения поради
прекомерност и /или поради съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, с
оглед което евентуалните и искове срещу прекия причинител за разликите се
явяват изцяло неоснователни.
В частта за разноските по евентуалните искове.
С отхвърляне на
евентуалните искове на ищцата, която претендира разноски в процеса, по аргумент
от чл.78,ал.1 от ГПК, такива не и се следват.
Ответникът по този
иск не претендира разноски, поради което и пред съда не стои за обсъждане
въпроса следват ли му се такива и в какъв размер.
Ищцата е била
третирана в процеса като лице, освободено от внос на такси и разноски, на основание
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, поради което от нея не е внесена държавна такса по
евентуалните искове, внос на каквато в случая се следва на основание чл.72,ал.3
от ГПК. По аргумент от противното на чл.78,ал.6 от ГПК, такава в случая не се
присъжда, доколкото делото не е решено в нейна полза.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда ЗК” Лев инс” АД- гр.София, ул. ”Черни връх”
№51Д, като застраховател съгласно застрахователна полица №1201/3/37 22 3 10 0176229 от 04.06.2010г. за риска „гражданска
отговорност на автомобилистите” на Р.Н.Д., в качеството му на водач/ държател, различен от собственика, на лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ РВ 0446 ВР, да заплати на Ц.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.М., обезщетения
за
претърпените от нея вследствие на пътно -транспортно произшествие, състояло се
на 20.06.10г., в гр.Съединение, обл.Пловдивска, на ул.”Н.К.”, по вина на
застрахования Р.Д. и при съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в обем
от 30%, неимуществени вреди в
размери и по вид, както следва:
-от
30800- тридесет хиляди и осемстотин лева- -за претърпени болки и страдания,
включително изпадане в кома с временна опасност за живота, поради тежката
черепно- мозъчна травма, обхващаща контузия на главата, контузия на мозъка,
вътремозъчен кръвоизлив, мозъчен оток и счупване на костите на черепа в задната
черепна ямка, както и за развилата се вследствие от тази травма церебрастения, като за разликата до претендираните 44000лв.
отхвърля иска;
-от
8400-осем хиляди и четиристотин лева- за претърпените болки и страдания, както
и период на остра дихателна недостатъчност, наложила изкуствена белодробна
вентилация и интубация, поради контузия на гръден кош и контузия на десен бял,
съчетани с тежката мозъчно- черепна травма, като за разликата до претендираните 12000лв. отхвърля иска;
-от 3500- три хиляди и петстотин лева-
за болки и страдания, претърпяно неудобство в седнало положение и затруднение
при движение, претърпени две хирургически интервенции и останал траен
следоперативен белег, загрозяващ дясната част на седалището, поради травматично
отлепване на кожата в тази област на тялото;
-от
350-триста и петдесет лева- за болките и страданията от разкъсно- контузна рана
в лявата слепоочна област, като за
разликата до претендираните 900лв. и за пониженото самочувствие поради
останалия в тази част на главата белег отхвърля иска;
-от 210-
двеста и десет лева- за болките и страданията от охлузванията по глава, гърди и
горни крайници, като за разликата до
претендираните 600лв. отхвърля иска,
ведно със законната
лихва върху всички по-горе описани
като присъдени суми, считано от 20.06.10г. до датата на окончателното им
плащане,
както и сумата от
2350.27-две хиляди триста и петдесет лева и двадесет и седем стотинки- разноски
по съразмерност.
Отхвърля исковете на Ц.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.М.,***, като
застраховател съгласно застрахователна
полица №1201/3/37 22 3
10 0176229 от 04.06.2010г. за риска „гражданска
отговорност на автомобилистите” на Р.Н.Д., в качеството му на водач/ държател, различен от собственика, на лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ РВ 0446 ВР, за заплащане на
сумата от 381.59лв.,
като обезщетение за претърпените от ищцата вследствие на пътно -транспортно
произшествие, състояло се на 20.06.10г., в гр.Съединение, обл.Пловдивска, на
ул.”Н.К.”, по вина на застрахования Р.Д. и съпричинено в обем от 30% от ищцата,
имуществени вреди, съставляващи разходи за закупуване на лекарства и конкретно:
320.18лв.-за
„Сомазина”; 8.44лв.-за „АЦЦ 200”; 8.44лв.-за „Оксикорт”; 19.01лв.- за
„Мерц”-таблетки; 3.17лв.- за „Суправит”; 3.02лв.- за „Невробекс”; 4.30лв.- за
„МИГ”-таблетки; 4.09лв.- за „Аулин”; 1.57лв.- за „Валидол”; 9.37лв.- за
„Проспан”;
сумата от
1200лв.-като обезщетение за болки и страдания от подутина в областта на лявата
буза на лицето, довела до оперативна интервенция, и от понижено самочувствие от
останал в тази част на лицето белег.
Осъжда ЗК „Лев инс” АД- гр.София, ул. ”Черни връх”
№51Д, да заплати на Пловдивски окръжен съд сумата от 1910.40- хиляда
деветстотин и десет лева и четиридесет стотинки, от които 1730.40лв.-дължима се
за производството съобразно размера на уважените искове или части от тях
държавна такса и 180лв.-изплатен на вещото лице по допуснатата по искане на
ищцата СМЕ хонорар, от вноса на които тя е била освободена на основание
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда Ц.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.М., да заплати на ЗК ”Лев инс” АД- гр.София, ул. ”Черни връх”
№51Д, сумата от 60.20- шестдесет лева и двадесет стотинки- разноски по
съразмерност и сумата от 525.36- петстотин двадесет и пет лева и тридесет и
шест стотинки- юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Отхвърля евентуалните искове на Ц.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.М., срещу Р.Н.Д.,
ЕГН **********,***, за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, които и е причинил като водач на лек автомобил „Опел вектра” с рег. №:РВ
0446 ВР, при птп, състояло се на 20.06.2010г. на ул.”Н.К.” в гр.Съединение,
обл.Пловдивска, и конкретно:
на сумата от
381.59лв.- направени разходи за закупуване на лекарства, в това число: 320.18лв.-за „Сомазина”;
8.44лв.-за „АЦЦ 200”; 8.44лв.-за „Оксикорт”; 19.01лв.- за „Мерц”-таблетки;
3.17лв.- за „Суправит”; 3.02лв.- за „Невробекс”; 4.30лв.- за „МИГ”-таблетки;
4.09лв.- за „Аулин”; 1.57лв.- за „Валидол”; 9.37лв.- за „Проспан”;
на сумата от
1200лв.- за претърпени болки и страдания от подутина в областта на лявата буза
на лицето, довела до оперативна интервенция, и от понижено самочувствие от
останал в тази част на лицето белег;
на сумата от
13200лв.- за претърпени болки и страдания, включително изпадане в кома с
временна опасност за живота, поради тежката черепно- мозъчна травма, обхващаща
контузия на главата, контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, мозъчен оток
и счупване на костите на черепа в задната черепна ямка, както и за развилата се
вследствие от тази травма церебрастения;
на
сумата от 3600лв.- за претърпените болки и страдания, както и период на остра
дихателна недостатъчност, наложила изкуствена белодробна вентилация и
интубация, поради контузия на гръден кош и контузия на десен бял, съчетани с
тежката мозъчно- черепна травма;
на
сумата от 550лв.- за претърпени болки и страдания от разкъсно- контузна рана в
лявата слепоочна област, както и за пониженото самочувствие поради останалия в
тази част на главата белег;
на сумата
от 390лв.- за претърпени болки и страдания от охлузванията по глава, гърди и
горни крайници.
Настоящото
решение подлежи на обжалване чрез този съд, пред Пловдивски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: