Р Е Ш Е Н И Е № 2808
04.08.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5115 по
описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на П.В.Б., ЕГН **********,***, против
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София , бул Витоша № 89 Б.
Според фактите в исковата молба , ищецът е
собственик на лек автомобил марка „Ауди „ модел „**“, с държавен контролен
номер ***, застрахован с договор за застраховка „каско„ при ответното
дружество, застрахователна полица № ***, валидна за периода от 13.01.2018г до
12.01.2019г. На дата 10.04.2018г. около 19.00 часа автомобилът бил паркиран на
ул. „***“ в гр. П., когато бил ударен от друг лек автомобил. На
следващия ден, 11.04.2018г., ищецът образувал при ответното дружество преписка
по щета с № ***, бил извършено оглед на
автомобила, при който се установили множество повреди по автомобила, за ремонта
на които била необходима (съобразно експертната оценка на застрахователя )
сумата от 8719.55 лева с ДДС.
Ответното дружество обаче отказало да плати
застрахователно обезщетение с мотива, че вредите не съответствали на посочения
механизъм на настъпване на ПТП-то.
Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на
ищеца сумата от 8719.55 лв. застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско+“, сключена с комбинирана застрахователна полица № *** за
причинени имуществени вреди по лек автомобил с ДКН *** от ПТП на дата
10.04.2018 год.
Ответното дружество е депозирало
своевременен с оглед сроковете по чл. 131 ГПК отговор, като искът се оспорва
като неоснователен и недоказан, тъй като липсва застрахователно събитие; ако такова
има, то не е настъпило по описания в исковата молба начин. На второ място се
оспорва да има причинноследствена връзка между настъпилите вреди, от една
страна, и произшествието , от друга. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да
се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лие по проведената автотехническа
експертиза дава заключение, че от техническа гледна точка, най – вероятната
последователност (механизъм ) на настъпилите по автомобила увреди е следната: първоначален контакт с неизвестно
тяло, (най – вероятно:автомобил), който контакт настъпва почти едновременно в
предната регистрационна табела и и в
предния капак на автомобила. Под действието на удар и/или притискане на тези
елементи, е започнала деформация в основата на бронята, а част от основата на
емблемата е контактувала и пробила
питата на интеркулера. Едновременно с това, предният капак се е деформирал от
приложеното усилие на издаден предмет (примерно задна чистачка, дръжка на задна
врата и др. ) , предавайки част от усилието на захваналите го панти. Чрез
предаване на част от приожената сила, са
увредени и съседни на контактните части. Общата сума за възстановяване на
щетите възлиза на 7548.41 лева с ДДС.
Иск с правно основание чл. 386 ал. 2 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и
договорите.
Искът е допустим, има образувана преписка
по щета, по която застрахователят е отказал да плати ; изискването на чл. 380
от КЗ е спазено.
Съдът, като се запозна с изложеното от страните и ангажираните от
тях в подкрепа на твърденията им доказателства, съобрази следното:
В хипотеза по чл. 386 ал. 2 от Кодекса за
застраховането, на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК подлежат ( освен ако
са безспорни ) следните факти: наличието на договор за застраховка „каско „
между страните, настъпването на застрахован риск и – с оглед размера на иска –
стойността на отстраняване на щетите.
Безспорно е между страните, че са страни по
договор за „Каско Плюс „ , обективиран в полица №***, и сключен за лекия
автомобил Ауди „ модел „**“, с държавен контролен номер *** за периода от
13.01.2018г до 12.01.2019г. ; така или иначе , по делото фигурира неоспорено
копие от договора за застраховка. Собствеността на Б. върху лекия автомобил
също не е била оспорена, а е и доказана
от приложеното на л. 8 от делото копие от свидетелството за регистрация.
Няма
спор, че на дата 10.04.2018г., в срока на договора за застраховка, лекият
автомобил претърпява увреди, оценени от експерт на застрахователя в хода на
преписката по щетата на сумата от 8719.55 лв. Спори се обаче относно механизма
на настъпване на тези увреди.
Договора между страните е сключен при
условията ( със клауза ) „пълно каско „
, тоест, застрахователя е поел риска по
т. 2.1.3.2 от общите условия - пълна или
частична щета на застрахования автомобил, причинена от увреждане на
застрахованото МПС в паркирано състояние от друго МПС. Макар да се спори между
страните относно точния механизъм на настъпване на вредите, съдът приема, че
процесния лек автомобил е увреден от друго МПС в паркирано състояние – такова е
заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза, и по делото няма данни , които да
му противоречат. Не са налице и
предвидените в общите условия т. нар. „ общи изключения“ от обхвата на
покритите от застраховката рискове. При това заключение на вещото лице ,
отсъства и основание съдът да не кредитира показанията на свидетеля В. Б.,
независимо от от факта, че същия е *** на ищеца. Ответното дружество оспорва
твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на увредите, но не сочи различни
факти в това отношение, а така или иначе ,
съобразно общите условия , покрит риск е според чл. 2.1.3.1 от ОУ „
сблъскване с / или удар от …..други физически тела „ без значение дали се касае
за моторно превозно средство , превозно средство без двигател или друго тяло. Предвид
заключението на вещото лице, което дава
като най - вероятен механизъм на настъпването на вредите удар от друго моторно
превозно средство, съдът не споделя и виждането на ответното дружество, че е
направен опит да се въведе застрахователя в заблуждение или пък е налице изключението
по чл. 9.1.9 от общите условия.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
по делото и по отношение на стойността на репариране на увредите; задължението
на застрахователя да ги възстанови се определя
по размера си от чл. 386 ал. 2 от КЗ като еквивалент на „действително
претърпените вреди към деня на
настъпването на събитието“ , независимо от методиката , по която застрахователя
определа тази стойност. Тоест, дължи се сума за обезвреда , равна на пазарната стойност на ремонта на автомобила
в състоянието преди произшествието. Отсъства задължение на застрахования да
използва за ремонта т. нар. „алтернативни „ резервни части на мястото на
увредените детайли , възли или агрегати, затова и съдът възприема по –
високата стойност на отстраняването на
вредите , тази с части от официален производител на такива. Според вещото лице
, тази стойност е по – висока от цената на иска , следователно същия е
основателен в пълен размер.
Разноските по делото се възлагат върху ответното дружество ,
предвид изхода на спора.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в
София , бул Витоша № 89 Б, да заплати на
П.В.Б., ЕГН **********,***, сумата от 8719.55
лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско„ с полица №
***, за причинени от ПТП на 10.04.2018г. щети на лек автомобил марка „Ауди „
модел „**“ , с държавен контролен номер ***, за репарирането на които била
образувана преписка по щета с № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 02.04.2019г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул Витоша №
89 Б, да заплати на П.В.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1523.79 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ