Гр.Сливен,
22.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Галя Георгиева като разгледа
докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм. д. № 409 по описа
за 2020 год. за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК
във вр. с чл. 61, ал. 15 от Закона за здравето.
Образувано е жалба подадена от А.С.С. чрез неговата м. и законна представителка П.В.П.-С.
срещу Предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-4668/22.10.2020 год.
издадено от Д. Х. К.на длъжност Д. на Дирекция „Надзор на заразните болести“
при РЗИ-Сливен, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед №РД-01-604/13.10.2020 год. на Министъра на
здравеопазването е поставен под карантина за срок от 14 дни считано от 20.10.2020
год. като контактен на заразено лице с Соvid-19.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен и издаден при грубо нарушение на
законовите правила. Липсвали мотиви за налагане на мярката и били нарушени
правилата за провеждане на административно производство по отношение на дете. Предписанието
било издадено въз основа на заповед № РД-01-604/13.10.2020 год. на Министъра на
здравеопазването, която била отменена в деня на издаването му. От предписанието
не ставало ясно как административният орган е преценил, че оспорващият е
контактен на заразено лице. Прави се искане съдът да отмени обжалваното
предписание.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание административният орган Директор
на Дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ-Сливен редовно призован не се
явява. Представлява се от юрисконсулт Д. П., който оспорва жалбата и моли съдът
да потвърди оспореното предписание.
Като взе предвид становищата на страните
преценени по отделно и в съвкупност, доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни
норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Предписанието за поставяне под карантина изх.
№ ЗП-02-4668/22.10.2020 год. издадено от Директор на Дирекция „Надзор на
заразните болести“ при РЗИ-Сливен е връчено на адресата чрез б. му С. С. на 23.10.2020
год. с указания за възможността да го оспори в 14 дневен срок пред съответния
административен съд по реда на АПК. Поради това жалбата подадена до
Административен съд Сливен на 06.11.2020 год. се явява депозирана в срок, от
лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването му, поради което съдът
я преценя като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на съдебна проверка за
законосъобразност в настоящото производство е административен акт издаден на 22.10.2020
год. от Директор на Дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ-Сливен, с
който е предписано поставяне под карантина на контактно лице на лице заразено с
COVID-19 издаден на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед №РД-01-604/13.10.2020 год. на Министъра на
здравеопазването. В действащата към датата на издаването му правна уредба, а
именно чл. 61, ал. 2 от Закона за здравето /ДВ бр.44 от 2020 год. в сила от 14.05.2020 год./ е
разписано, че на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни
от заразна болест по ал. 1, а именно болни от и заразоносители на холера, чума,
вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески,
дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен
синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне
/ал.1/. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗЗ /ДВ бр.44 от 2020 год. в сила от 14.05.2020 год./ Министърът на
здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със
заповед да разпореди задължителна изолация на лица болни от заразни болести
извън посочените по ал. 1 и на заразоносители, както и задължителна карантина
на контактните с тях лица. В заповедта се определя срокът на задължителната
изолация и лечение по ал. 5, съответно на задължителната карантина по ал. 6 в
съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест.
Съгласно чл. 61, ал. 6 /ДВ бр.44 от 2020 год. в сила от 14.05.2020
год./ и следващите от ЗЗ
задължителната карантина на лице по ал. 2 и ал. 3 се извършва с предписание на
директора на съответната РЗИ или на оправомощено от
него длъжностно лице. Министърът на здравеопазването по предложение на главния
държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната
изолация и лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по
ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението
на заразната болест. Министърът на здравеопазването утвърждава образец на
предписанията по ал. 4, 5 и 6, които подлежат на предварително изпълнение и
могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК.
При тази правна уредба и с оглед разпореденото със заповед РД № 19-151 от 03.06.2020 год. на
директора на РЗИ Сливен /л.27/
предписание за поставяне под карантина изх. № ЗП-02-4668/22.10.2020 год.
издадено от Д. Х. К.в качеството и на Д.на Дирекция „Надзор на заразните
болести“ при РЗИ-Сливен се явява административен акт издаден от териториално и
материално компетентния по закон орган.
Предписанието е постановено в предвидената от
закона писмена форма съобразно образеца одобрен от министъра на
здравеопазването в Приложение № 5 към т. 13 /л.42/ от Заповед № РД-01-604/13.10.2020
год. на министъра на здравеопазването /л.28/. В него са посочени правните
основания въз основа, на които административният орган е поставил под 14 дневна
карантина считано от 20.10.2020 год. жалбоподателя като контактен на заразено с
COVID-19 лице. Посочени са задълженията и правата на адресата му, който се
поставя под карантина. В предписанието изрично е посочено, че при
неизпълнението му ако адресата му не стои на посочения в него адрес за
определения в него 14 дневен срок считано от 20.10.2020 год. той подлежи на
наказателна отговорност за престъпление по чл. 355 от НК,
в който е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода до три години и
глоба от 1 000 лева до 10 000 лева, а в случаите на епидемия, пандемия или
извънредно положение, свързано със смъртни случаи на лишаване от свобода до пет
години и глоба от 10 000 лева до 50 000 лева.
При издаване на предписанието обаче съдът
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
не са посочени фактите и обстоятелствата довели до издаване на акт с процесното съдържание. Съгласно изискването на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК в административния акт следва да се съдържат фактически и правни
основания за издаването на акта. Единственото фактическо основание, което е
посочено в случая е, че А.С. е контактен на заразено лице. В предписанието по
никакъв начин не е индивидуализирано това лице. Не е посочено въз основа на
какви факти и обстоятелства административният орган е направил извод, че
оспорващият е контактен на заразено лице. Не е посочено кога, къде или при
какви обстоятелства оспорващият е бил в какъвто и да е контакт със заразено
лице. Липсата на отразени факти и обстоятелства, от които може да се направи
обоснован извод относно евентуалния контакт на оспорващия със заразено с
КОВИД-19 лице пряко нарушава правото му на защита. Същият не е в състояние да
се защити срещу издадения административен акт, тъй като не е наясно въз основа
на какви обстоятелства административният орган е постановил акта си.
Горните изводи на съда не се опровергават от
приложената към административната преписка карта за епидемиологично проучване
на заразно болен /л.10/. Същата се отнася до лицето Е. Б. Б., за когото е
отбелязано, че е с потвърден положителен резултат за КОВИД-19. В картата за
епидемиологично проучване е посочено, че се поставят под 14 дневна карантина 25
с. на лицето с последен контакт на 20.10.2020 год. съгласно списък предоставен
от ръководството на у. з.. По делото няма данни картата за епидемиологично
проучване да е връчена на оспорващия или по някакъв начин същата да е сведена
до знанието му. Липсата на мотиви в
оспорения административен акт препятства съдебния контрол за правилното
прилагане на материалния закон и обуславя незаконосъобразност на акта по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден и в
противоречие с приложимите материалноправни норми.
Както бе посочено по-горе обжалваното
предписание е издадено на основание чл.61, ал.6 /ДВ бр.44 от 2020 год. в сила
от 14.05.2020 год./ от ЗЗ и заповед № РД-01-604/13.10.2020 год. на Министъра на
здравеопазването. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗЗ /ДВ бр.44 от 2020 год. в сила от
14.05.2020 год./ на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1.
Следователно за да се постави едно лице под карантина следва да се установи по
безспорен начин наличието на контакт с лице болно от заразна болест изброена в
алинея 1 на същият член. Както съдът вече отбеляза в процесната
заповед не е посочено лицето, което се твърди, че е болно от заразна болест,
нито има писмени доказателства лицето, за което е издадена карта за
епидемиологично проучване на заразно болен да е болно от заразна болест.
Единственото, което е отбелязано в тази карта е, че лицето Б. е с положителен
резултат за Ковид-19. Към картата обаче не е приложен резултата от проведеното
изследване, т.е. административният орган не е доказал по безспорен начин, че А.С.
е контактен на заразено лице, кое е това лице, както и от какво е болно същото.
В т.13 от заповед № РД-01-604/13.10.2020 год. на Министъра на здравеопазването
/л.30/ е предвидено, че всички близки
контактни на потвърден случай на
Ковид-19, съгласно приложение № 4, се поставят под карантина в дома или на
друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава, а в приложение 4 към
т.13 от заповедта /л.41/ е дадено определение на „близки контактни“. Съгласно
т.5 от това приложение близък контактен се определя като „престой в затворено
помещение /напр.класна стая, болнична стая, стая за
срещи и др./ с пациент с Ковид-19 повече или за 15 минути и на разстояние
минимум 2 метра“. Законът за здравето обаче борави с друго понятие, а именно
„контактни лица“ – чл.61, ал.2 от ЗЗ като това понятие няма легално определение
в §1 от ДР на ЗЗ.
Анализирайки внимателно заповедта на
министъра и нормите на Закона за здравето се установява, че ЗЗ не съдържа
легална дефиниция на понятието „контактно лице“. Същевременно обаче в ЗЗ липсва
и норма, която да делегира правомощие на административния орган в това число и на
министъра на здравеопазването да дефинира понятието „контактно лице“ или „близко
контактно лице“. Поради това в случая може да се приеме, че с издаването на
заповед № 604 и в частност с нейното приложение № 4, в което е дефинирано
понятието „близък контактен“ на заразен с Ковид-19, министърът на
здравеопазването е надхвърлил обема
на предоставените му от закона правомощия, които съгласно чл.61, ал.7 от ЗЗ са
само да определи срока на
карантината. От друга страна дори и да приемем, че министърът на здравеопазването
има компетентността да дефинира понятието „близък контактен“ самият той в
заповед № 604 е предвидил различни фактически състави на дефиницията за това
понятие. В случая от материалите по преписката не може да се установи кой
фактически състав на дефиницията „близък контактен“ е приложим спрямо А.С.,
поради което съдът намира, че предписанието е немотивирано, тъй като в него
липсва точно описание на фактическите и на правните основания за издаването му.
От така издаденото предписание и материалите по преписката не е възможно съдът
да провери при обжалването на административния акт фактическите констатации на
административния орган относно това защо този орган счита, че А.С. е контактен
на лице заразено с Ковид-19. Обстоятелството, че жалбоподателят е в е. к. с
установен случай на заразно болен само по себе си не води до извода за близък
контактен подлежащ на поставяне под карантина и то точно съобразно дефинициите
на министъра на здравеопазването. По преписката не е установено лицето, за
което се твърди, че е с положителен резултат за Ковид-19, а именно Е. Б. да има
директен физически контакт със С. /т.2 от приложение № 4 към заповед № 604/,
директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с Ковид-19 /т.3 от
приложение № 4 към заповед № 604/, директен контакт с пациент с Ковид-19 на
разстояние до два метра и продължителност над 15 мин /т.4 от приложение № 4 към
заповед № 604/. Не са налице и фактите по т.6 и т.7 от приложение № 4 към т.13
от заповед № 604 на министъра на здравеопазването. По отношение на
определението дадено в т.5 от същото приложение съдът намира, че така
изписаното в текста „… и на разстояние минимум
2 метра“ е в смисъл обратен на логиката по т. 4 от Приложение 4 към т. 13 от
Заповед № 604 предвид понятието „минимум. Текстът на т.5 „минимум 2 метра“ следва
да се разбира като „и на разстояние под два метра“. По преписката и в самото
предписание липсват данни за настъпването на това обстоятелство – разстоянието
между Б. и С. в определен момент да е било под два метра, което само по себе си
не е достатъчно последния да се определи като „близък контактен“ по смисъла на
Заповед № 604, тъй като самата дефиниция дадена с нея изисква освен наличието
на това обстоятелство кумулативно и едновременно осъществяване с него и на условията
„затворено помещение“ и за 15 или повече минути.
След като в закона не е посочено легално
определение на понятието „контактен“, а със заповед № 604 министърът
неправомерно е излязъл извън предоставените му от закона правомощия /а именно
само да определи срока на карантината, но не и да дефинира определени понятия/,
то издаденото предписание е изцяло незаконосъобразно. Административен акт с процесното съдържание /силно ограничаващо правата и свободите
на адресата си/ и чието неизпълнение води ангажиране на наказателна отговорност
за адресата си не може да се издава почивайки на предположение, че след като
оспорващият е в един клас с лице с твърдение, че е болен от заразна болест, то
същият е контактен на това лице. В конкретното административно производство
органът е бил длъжен да изследва всички факти и обстоятелства и да докаже по
несъмнен начин наличието на контакт на оспорващия с лице болно от заразна
болест по ал.1 на чл.61 от ЗЗ. В конкретния случай това не е сторено. Това обуславя извод за недоказване на законоустановената в чл. 61, ал. 2 от ЗЗ предпоставка за издаване
на обжалваното предписание за поставяне под карантина. В хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ директорите на
съответните РЗИ или оправомощените от тях лица
действат в условията на обвързана компетентност и са длъжни да издадат
предписание за поставяне под карантина на лица, контактни на лица, болни от
COVID-19, но преди да изпълнят това си задължение те следва да установят по
безспорен начин, че лицето е било контактно на лице, болно от посочената
болест. В случая тези обстоятелства са останали недоказани. При това положение
следва да се приеме, че оспореното предписание не е в съответствие и с целта на
закона.
На следващо място съдът следва да посочи, че
оспореното предписание е издадено в противоречие с действащата към момента на
издаването му заповед на министъра на здравеопазването. Както се посочи по-горе
предписание изх.№ ЗП-02-4668 е издадено на основание чл.61, ал.6 от ЗЗ и
заповед № РД-01-604/13.10.2020 год. на министъра на здравеопазването, съгласно
която близките контактни на потвърден случай на Ковид-19 подлежат на 14 дневна карантина. Предписанието е
издадено на 22.10.2020 год. На тази
дата обаче е издадена нова заповед на министъра на здравеопазването, а именно
заповед № РД-01-610/22.10.2020 год.
В т.13 от новата заповед е посочено, че всички близки контактни на потвърден
случай на Ковид-19 съгласно приложение № 4 подлежат на 10 дневна карантина. Следователно към датата на издаване на
оспорения административен акт е била в сила заповед № РД-01-610/22.10.2020 год., съгласно която карантината,
под която се поставят близки контактни на потвърден случай на Ковид-19 лица е
за срок от 10 дни, а не както е в конкретния случай 14 дни. Административните
актове следва да се издават в съответствие с приложимите материално правни
норми към момента на издаването им и да са съобразени с тях. В настоящия случай
това не е направено. Предписанието е издадено за карантина със срок от 14 дни,
което противоречи на заповед № РД-01-610/22.10.2020
год. на министъра на здравеопазването, според която карантината на близки
контактни на потвърден случай на Ковид-19 следва да е 10 дни.
Съдът преценя за неоснователно възражението
на процесуалния представител на административния орган, че заповед № РД-01-610/22.10.2020 год. е публикувана в 23
часа на 22.10.2020 год. и поради тази причина процесното
предписание не е било съобразено с нея. За тези твърдения по делото няма
представени доказателства, от страната чиято е доказателствената
тежест за доказването им – административния орган, поради което същите имат доказателствената сила на заявена, но недоказана защитна
теза на съответната страна. От друга страна по делото е безспорно установено,
че на датата на издаване на предписанието 22.10.2020 год. е била издадена и
заповед № РД-01-610/22.10.2020 год.
на министъра на здравеопазването, но оспореният административен акт не е
съобразен с нея. Както бе посочено по-горе с процесното
предписание силно се ограничават правата и свободите на адреса му, поради което
срокът за който се налага това ограничаване следва да е стриктно определен.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че
оспореното предписание е издадено в противоречие с материалния и процесуален
закон и като такова същото следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК във връзка с чл.61, ал.15 от
ЗЗ Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.С. Предписание за поставяне под карантина изх.
№ ЗП-02-4668/22.10.2020 год. издадено от Директор на Дирекция „Надзор на
заразните болести“ при РЗИ-Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: