Р Е
Ш Е Н
И Е
№…..........................................2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на втори септември 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1297/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46
ал.5 от ЗОС, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Т.Т., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адв.А.Х., против Заповед № 163/24.04.2020г. на Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна, с която е наредено прекратяване на наемните правоотношения
по настанителна Заповед № 366/29.07.2019г. на Кмета на район „Приморски“, по
отношение на жилище общинска собственост, находящо се в гр.Варна, ул.“Мадара“ бл.6,
ет.1, ап.1.
Жалбоподателят
твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати процесуални нарушения. Конкретно сочи, че не е уведомяван за образуваното по
прекратяване на настанителната заповед административно производство и на
следващо място, че не е подписан приемо-предавателен протокол във вида, в който
предава жилището и направените в него подобрения, които значително са увеличили стойността на същото. В допълнително депозирана чрез пълномощник писмена
молба, навежда твърдения, че е безработен, не получава доходи от трудова
дейности не може да се издъжа, поради което жилищната му нужда не е отпаднала.
На изложените основания моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмета на район „Приморски“ при
Община Варна, чрез процесуален
представител – гл.ю.к.В.А.,
оспорва изцяло жалбата. Счита заповедта
за издадена при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на
материалния закон, в изпълнение на съдебно решение. Възражението на жалбоподателя, че не е уведомяван за
образуваното административно производство по прекратяване на настанителната
заповед, намира за неоснователно, а по отношение
обстоятелствата, че не е подписан приемо-предавателен
протокол за вида, в който жалбоподателят е предал
жилището и направените в последното подобрения, както и че последния е безработен, счита за неотносими към предмета на спора. Сочи, че Т. не обитава общинското жилище от 10.09.2019г.,
когато е издадена първата заповед за незабавна защита от ВРС. А неговата бивша
съпруга и детето му продължават да го обитават въз основа нова заповед за
настаняване и съобразно мотивите на съдебното решение за развод. Сочи, че
евентуалните подобрения в жилището следва да са съобразени с обстоятелството,
че същото се отдава под наем само за определен срок и не подлежат на
компенсация. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното:
По допустимостта:
Оспорената Заповед № 163/24.04.2020г. на Кмета на район
„Приморски“ е съобщена на Т.Т. на 26.05.2020г.,
а жалбата против нея е подадена на 08.06.2020г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Следователно, като подадена от
легитимирана страна – адресат на заповедта; срещу подлежащ на оспорване
административен акт; пред надлежния съд и в законоустановения срок, жалбата се
явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Със Заповед № 366/29.07.2019г. на Кмета на район „Приморски“ жалбоподателят Т., заедно с членовете на
семейството си – С.Т. – съпруга, К. и т. – дъщери, са настанени в общинско
жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“Мадара“, бл.6, ет.1, ап.1, за срок от три
години и при месечен наем от 63.47 лв. Въз основа на същата между
страните е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилище имот от фонд „Настаняване на
наематели“.
Видно от представените с административната преписка
писмени доказателства със Заповед за защита № 209/16.10.2019г. съдия при
РС-Варна е постановил мерки за защита по отношение С.Т., като жалбоподателят Т.Т.
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо същата и му е
забранено да приближава на по-малко от 50 м. до местоработата й, до висшето
училище, в което учи и до семейното жилище на ул.“Мадара“ бл.6, ет.1, ап.1.
С Решение № 5539/09.12.2019г. по гр.д.№
16656/2019г. по описа на ВРС, бракът между С.Т. и Т.Т. е прекратен с развод,
като е утвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което
родителските права въху децата Т. и К. са предоставени на майката, на която е
предоставено за ползване семейното жилище на горепосочения адрес.
Въз основа на горните съдебни актове, С.Т. е подала
до кмета на район „Приморски“ Заявление № ОСИСД20001457ПР/30.03.2020г. с искане
бившият й съпруг Т.Т. да бъде изключен от настанителната заповед, а на нея и
децата да бъде издадена нова такава, със сменената й фамилия – И..
Във връза с подаденото зайвление, гл.експерт от
СДЖН при кметство „Приморски“ е посетил жилището на 14.04.2014г и съобразно
данните от Констативен протокол от същата дата, е установил, че същото е в
много добро състояние, като се обитава от молителката и нейните деца, а бившият
й съпруг го е напуснал. Заявлението е било разгледано на заседание на Комисията
по чл.6 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ на 22.04.2020г. на което под т.4 по Протокол № 1 от
същата дата е взела решение да се предложи на кмета на района да издаде заповед
за прекратяване на наемните правоотношения с Т.Т., както и да издаде нова
настанителна заповед на С.Ж.Т. /И./, тъй като същата и членовете на нейното
семейство отговарят на изискванията на чл.4 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ.
На основание чл.46 от ЗМСМА, чл.6 ал.1 и ал.3 от
НУРУЖНГНПОЖ Протокол № 1/22.04.2020г. е утвърден със Заповед № 159/23.04.2020г.
на Кмета на район „Приморски“.
Въз основа на подаденото заявление и като се е
позовал на горецитираните документи – съдебно решение и протокол на Комисията и
на основание чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС, Кметът на район „Приморски“ е постановил
процесната Заповед № 163/24.04.2020г., с която е прекратил, считано от
29.04.2020г. наемните правоотношения по настанителна заповед № 366/29.07.2019г.
и сключеният въз основа на нея Договор за отдаване под наем на общински жилищен
имот, по АОС № 2190/19.11.2001г., с Т.Т.. А с последваща Заповед № 164 от
същата дата е постановил настаняване на С.Ж.И., заедно с членовете на
семейството й – децата К. и Т. в същото жилище.
С административната преписка и в хода на съдебното
производство от ответника с апредставени посмени документи по двете
настанителни производства.
Предвид
гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По валидността на акта:
Оспорената
заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и като такъв подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК. При извършване на проверката
по чл.168 от АПК, съдът следва да прецени дали актът е издаден от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, дали са спазени процесуалните и материално-правните
разпоредби, и съобразен ли е същя с целта на закона. В конкрeтния случай, при извършване на тази
проверка, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от компетентен по
материя, място и степен орган, съгласно разпоредбата на чл.46 ал.2 от ЗОС,
поради което не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
По процесуалната законосъобразност:
Спазени
са изискванията на чл.59 от АПК за форма. Заповедта съдържа и
предвидените в чл.59 ал.2 от АПК задължителни
реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването й.
Във
връзка с наведеното от жалбоподателя възражение за допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяването му за
започналото административно производство по издаване на процесната заповед,
съдът съобрази следното: Производството
по чл.46
от ЗОС е
административно по своя характер и при липсата на специална правна уредба в
ЗОС, следва да се прилагат общите правила, регламентирани в АПК. В случая, действително в представената по делото административна
преписка липсват доказателства на Т.Т., в
качеството му на заинтересовано лице по см. на чл.15
ал.1 от АПК, да е
изпратено надлежно уведомление по чл.26
ал.1 от АПК за
образуваното административно производството. Съдът обаче намира, че това нарушение не представлява съществено
такова на административно-производствените правила. Едно нарушение за да бъде
квалифицирано като съществено, е необходимо да е повлияло или да може да
повлияе върху съдържанието на акта - когато създава вероятност за неистинност
на установените факти, от значение за съществуването на разпореденото или
отказано с акта субективно право т.е такова нарушение, недопускането на което е
могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган
въпрос. В конкретния случай, предвид установената по делото с писмени доказателства фактическа
обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя, следва да
се направи извод, че констатираното
нарушение не се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа,
обективирано в оспорената заповед. Развилото се съдебно производство и
извършените от страните /в частност от жалбоподателя/ процесуални действия налагат извод, че дори и да
бяха събрани и обсъдени от органа обясненията и възраженията на Т. като участник в спорното административно
правоотношение, те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни
изводи и резултат, идентични с възприетото административно решение - т.е
допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт и
разпореденото с него прекратяване на наемното правоотношение.
Наведеното от
жалбоподателя възражение, че
не е подписан приемо-предавателен протокол за вида,
в който предава жилището и направените в него подобрения, съдът намира за неотносимо за
неотносимо към предмета на спора, тъй като от една страна няма такова изискване
в закона /такъв се съставя само при въвод/, а от друга – дори и да има
направени такива вложения, същите са семейни, а в жилището продължават да
живеят децата на Т..
Другото направено
възражение - че е безработен, няма доходи и собствено жилище, т.е. за него все
още е налице жилищна нужда, може да бъде предмет на едно евентуално бъдещо правоотношение по настаняване.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да са
довели до незаконосъобразност на акта.
По материалноправната законосъобразност на акта:
По този въпрос
липсват възражения от страна на жалбоподателя. При извършената служебна
проверка, съдът констатира, че към момента на издаване акта са били налице
основания за прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателя. Като
такова в акта е посочена разпоредбата на чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС /нарушаване на
добрите нрави/, като органът се е позовал на събраните в хода на
административното производство доказателства.
Допълнително съдът
намира за необходимо да изложи следното: Правилно ответникът е съобразил
влязлото в сила на 09.12.2019г. решение за прекратяване на брака между страните
и постигнатото между тях, одобрено от съда споразумение, по силата на което
процесното жилище, като семейно такова е предоставено на бившата вече съпруга и
двете деца на жалбоподателя. В този смисъл, същият действа при условията на
обвързана компетентост.
От друга страна от
доказателствата по преписката става ясно, че жалбоподателят не обитава жилището
още от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита на ВРС, с която са
постановени мерки за закрила – 10.09.2020г.
Горните
обстоятелства обуславят извода, че е било налице и основанието по чл.46 ал.1
т.7 от ЗОС за прекратяване на наемните правоотношения, доколкото към него
момент жалбоподателят вече не е отговарял на същите условия за настаняване в
общинско жилище, които са съществували към момента на издаване на
настанителната заповед от 2019г.
Съдът приема, че
обжалваната заповед е постановена и в съответствие с целта на закона, като е
съобразен принципът регламентиран в чл.4 ал.3 от АПК.
По
изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за валидно издадена и
за законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на
ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде
определено в минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощник –
адв.А.Х., против Заповед № 163/24.04.2020г. на Кмета на район „Приморски“ при
Община Варна, с която е наредено прекратяване на наемните правоотношения по
настанителна Заповед № 366/29.07.2019г. на Кмета на район „Приморски“, по
отношение на жилище общинска собственост, находящо се в гр.Варна, ул.“Мадара“ бл.6,
ет.1, ап.1.
ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН
**********,***, да заплати в полза на район „Приморски“ при
Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: