№ 10
гр. Дряново, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20254220200014 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № **********/ 10.01.2025г. на
директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново.
Жалбоподателят Д. М. Д. от *** твърди, че НП се явява незаконосъобразно,
издадено при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на материалните
норми, както и несъобразено с процесуалните правила. Посочва, че проверката била
извършена в негово отсъствие, констативният протокол бил съставен в негово
отсъствие и бил предявен на по-късен етап. Заявява, че отразеното и констатирано от
административнонаказващия орган не съответствало на реалната фактическа
обстановка на терен. Отразеното количество дървесина не попадало в обсега на имота
– частна горска територия, която била описана и драстично надминавала отразеното в
протокола за оглед. Не ставало ясно кои временни складове се имали предвид, както и
какви количества били измерени от проверяващите. Моли за отмяна на процесното
НП. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган директор на РДГ – Велико Търново,
редовно призован, се представлява от пълномощника юрисконсулт И.. В съдебно
заседание на 07.04.2025г. моли съда да потвърди обжалваното НП. Посочва, че
констативният протокол не намирал уредба в Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), а се предвиждал в Закона за горите (ЗГ) като помощно средство
за закрепване показанията на проверяващите лица. Между издаване на протокола за
освидетелстване на сечището и датата на проверката бил изминал един много кратък
1
период от време, през който никой нямал интерес от извършване на нарушение тази
дървесина да бъде налична. Твърди, че при образувано административнонаказателно
производство не можел да бъде коригиран издадения протокол. Моли съда да
потвърди НП. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя. Моли съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят Д. е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите
като лесовъд на частна практика, за което е издадено удостоверение № 12927/
12.06.2017г.
В качеството си на лесовъд същият издал позволително за сеч № 0777995/
29.06.2024г. на *** за извършване на сеч в 17350.370.37, отдел № 280, подотдел 3 в
землището на *** съгласно инвентаризацията на ДГС ***. Определен е срок за
провеждане на сечта от 02.07.2024г. до 30.12.2024г. На 16.09.2024г. бил издаден
протокол за освидетелстване на сечище № 0763100 към позволително за сеч №
0777995/ 29.06.2024г., в който са описани 9,9 куб. м. дървесина, налични на временен
склад.
На 16.09.2024г. свидетелите Т. Г., К. К. и К. Д., служители на РДГ Велико
Търново извършили проверка в имот с № 17350.370.37, попадащ в отдел 280, подотдел
„з“ в землището на ***, за който имало издадено позволително за сеч № 0777995 от
29.04.2024г. При проверката на място установили, че в имота има на временни
складове 41 пр. куб. м. или 22,55 пл. куб. м. дървесина от видове цер, благун и келяв
габър. За извършената проверка бил съставен констативен протокол серия В № 011804
от 21.09.2024 г. Протоколът бил връчен на жалбоподателя на 17.10.2024г.
За установеното нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл. 9а от Наредба №
1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, вр. т. II, б. б от Заповед
№ 361/ 19.04.2018г. на Изпълнителна агенция по горите София бил съставен акт за
установяване на административно нарушение от 17.10.2024 г. от св. Г. против
жалбоподателя. В акта е посочено, че жалбоподателят, като лесовъд на частна
практика не е попълнил коректно данните в реквизит „Налично на временен склад“,
като е отбелязал, че на временен склад има 9,9 плътни куб. м. от дървесен вид цер,
благун и келяв габър. При извършена проверка на 21.09.2024г. било установено, че на
временните складове в сечището имало 41 пр. куб. м. или 22,55 плътни куб. м. дърва
от посочените дървесни видове. Въз основа съставения акт е издадено обжалваното
НП № ********** от 10.01.2024 г. от директора на РДГ Велико Търново, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 9а от Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, вр. т. II, б. б от Заповед № 361/ 19.04.2018г. на
2
Изпълнителна агенция по горите София е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
По делото са изслушани показанията на свидетелите Г., К. и Д. – участвали в
проверката, които изцяло потвърдиха фактическите констатации, изложени в
констативния протокол и съставения акт за установяване на административно
нарушение.
Жалбоподателят представи три броя превозни билети от 25.10.2024г. за
дървесина, добита от имот с идентификатор 17350.370.37 съответно за превоз на 4,95
куб. м., 2,2 куб. м. и 2,75 куб. м. или общо 9,9 куб. м.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна
до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са
визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП, както и при връчването им, не са допуснати нарушения по
ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява
законосъобразно от процесуалноправна страна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обжалваното НП е
издадено от некомпетентен орган. Видно от представената заповед № РД 49-171/
23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните е наредено на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ директорите на регионалните дирекции по горите да издават
наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, а при
невъзможност на посочените лица да упражняват делегираните им правомощия –
наказателни постановления да издават техните заместници. Поради което следва да се
приеме, че по силата на цитираната заповед директорът на РДГ В. Търново е имал
компетентност да издава НП по ЗГ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е присъствал при
съставяне на констативния протокол и същият му е бил връчен на по-късен етап.
Настоящият състав напълно споделя становището на представителя на ответника, че
констативният протокол не е част от административнонаказателното производство,
което съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува със съставяне на
АУАН. В случая констативният протокол има значение относно момента на
установяване на нарушението, респ. относно преценката спазен ли е срокът по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, в който следва да започне административнонаказателна процедура и в
3
този смисъл същият е ценен като доказателство от съда.
При извършената служебна проверка съдът намира, че НП се явява издадено в
нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. В НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно посочената
норма с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се наказва
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: съгласува,
одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. На следващо
място като нарушена е посочена разпоредбата чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии, която гласи, че лицата, издаващи или
попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и
условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение,
определени със заповедите за определяне на съответните образци. Двете разпоредби са
бланкетни и не съдържат конкретно правило за поведение, а такова следва да се изведе
от издадена заповед за определяне на съответните образци на документи в частност на
протокол за освидетелстване на сечище. Поради което коректно в акта и НП е
посочена Заповед № 361/ 19.04.2018г. на Изпълнителна агенция по горите София.
Като нарушена се сочи конкретно разпоредбата на т. II, б. „б“ от цитираната
Заповед № 361/ 19.04.2018г. на Изпълнителна агенция по горите, която гласи, че
протоколът за освидетелстване на сечище по т. II се счита за валиден от датата на
регистриране на констативния протокол в интернет информационната система на
Изпълнителна агенция по горите. Посочената норма не съдържа задължение за
конкретно поведение. Независимо от горното по делото е представен протокол за
освидетелстване на сечището, който е регистриран с № 0763100/ 16.09.2024г. в
системата на Изпълнителна агенция по горите, т. е. жалбоподателят е изпълнил
задължението си по т. II, б. „б“ от цитираната заповед, като е регистрирал протокола по
предвидения ред.
В обжалваното НП обаче жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на
задължението си да „попълва коректно данните в реквизит „Налично на временен
склад“ в издадения протокол за освидетелстване на сечище. Подобно задължение не се
съдържа в цитирания текст на т. II, б. „б“ от цитираната Заповед № 361/ 19.04.2018г. на
Изпълнителна агенция по горите. От друга страна следва да се има предвид, че
процесната заповед не може да е основание за пораждане на
административнонаказателна отговорност, доколкото тя единствено определя
съдържанието на образец по чл. 109, ал. 1 от ЗГ. Заповедта няма нормативен характер,
а представлява административен акт, с който общозадължителни правила за поведение
не могат да бъдат създавани. Заповедите не са посочени, като такива по смисъла на чл.
7 от ЗНА и несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните разпоредби
4
не може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, поради което последното следва да се отмени.
По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Последният е направил своевременно искане за
разноски, в размер от 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Сумата е
платена в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 28.01.2025г., който в тази му част се приема като разписка за получения
адвокатски хонорар. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съдът намира, че адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя следва да
бъде намалено до предвидения размер от 400 лв., като следва ответникът по делото да
го заплати в полза на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № **********/ 10.01.2025г. на
директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д. М. Д.,
ЕГН **********, *** на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложена глоба в размер
на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. чл. 9а от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и т. II, б. „б“ от
Заповед № 361 от 19.04.2018 г. на ИАГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да ЗАПЛАТИ на
Д. М. Д., ЕГН**********, *** СУМАТА 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5