О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /05.08.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 05.08.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 702/2019
г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал.3, във вр.чл.
146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
7385/05.12.2019 г. и молба вх. № 16/02.01.2020 г. подадена от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Е.Р., против С.Д.И.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, допълнен
с отговор вх. № 2179/21.05.2020 г. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
На 02.07.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5389686/13.10.2017 г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
„Вива Кредит“ ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5389686
от 09.07.2018 г., чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото е върнато в цялост. На
08.05.2019 г. ищцовото дружество изпратело повторно писмо до длъжника,
съдържащо уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за
доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С- ВИВ/5389686 чрез куриер. Към датата на подаване на исковата молба,
обратна разписка не се е върнала.
Към искова молба ищецът
представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Вива Кредит” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ведно с
покана за добрволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ № УПЦ-С-ВИВ/5389686 от
08.05.2019 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания.
На 13.10.2017 г. между „Вива
кредит" ООД, като заемодател и С.Д.И. като Заемател е сключен договор за
паричен заем „Вивакредит план" №: 5389686, при спазване разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Предвид разпоредбите на договора, страните са
се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на
договор, направено от заемателя.
Съгласно сключения договор заемодателят
се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на
600.00 лева, а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с
договорната лихва, която е в размер на 105.15 лева, на 9 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 78.35 лева всяка, като падежа на първата
погасителна вноска е 12.11.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска е
10.07.2018 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията - 705.15 лева.
С подписването на
договора за заем, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло
заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получена заемна сума.
На основание
сключения договор за заем и тарифа на „Вива кредит" ООД относима към
договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по
договор за предоставяне на паричен заем на четвъртия и осемнадесетия ден забава
заемателят дължал на кредитора заплащането на 10.00 лева, а на единадесетия и
двадесет и петия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 15.00
лева, като максималният размер на начислените разходи не можело да превишава
75.00 лева за заемни суми в размер на 300.00 лева, 125.00 лева за заемни суми в
размер на 400.00 лева и 175.00 лева за заемни суми от 500.00 лева до 1 500.00
лева. Сумите се начислявали, за да покрият направените разходи от страна на заемодателя
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания. На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175.00 лева. Също така страните са договорили,
че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет
и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна
сума в размер на 70.00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това
основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в
размер на 70.00 лева.
Съгласно клаузите на
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно - поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 лева; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история
със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят
не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 283.50 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 31.50 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора
за кредит, заемателят заявил, че преди подписване на договора е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което
обстоятелство било декларирано от заемателя в попълненото от него ППЗ или форма
за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължал такса в размер на 283.50 лева, за която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в
размер на 31.50 лева, включени в размера на всяка погасителната вноска и дължими
на падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплати заемателя била в размер на 141.35 лева, която включва
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки договора,
страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължи законна лихва за
забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена лихва за забава за
периода от 02.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 36.73 лева, който бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените
покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, длъжникът не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била
платена до момента, била в размер на 142.00 лева, с която били погасени, както
следва: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит – 31.50
лева, неустойка – 32.15 лева, договорна лихва – 20.14 лева, главница - 58.21лева.
Предвид
изложеното претендират от длъжника С.Д.И., като заемател по договор за паричен заем
„Вивакредит план“ № 5389686, да заплати сума в общ размер на 1411.88 лева, от
която: главница – 541.79 лева, договорна лихва – 85.01 лева, неустойка – 251.35
лева, такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит – 252.00
лева, такса разходи за събиране на просрочени вземания – 175.00 лева, такса
разходи за дейност на служител – 70.00 лева, както и лихва за забава 36.73 лева.
С оглед на това за
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.г.д. № 372/2019 г.,
по описа на PC – Провадия е била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на
ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Молят да бъде признато за установено по
отношение на длъжника С.Д.И., че същата дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумите
както следва:
-
541.79 лв. - представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем “Вива кредит План“ №
5389686/13.10.2017 г.;
-
85.01 лв. - представляваща
договорна лихва за периода от 12.12.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска)
до 10.07.2018 г. (падеж на последната вноска);
-
252.00 лв. - представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода
от 12.12.2017 г. до 10.07.2018 г. /падеж на
последна вноска/;
-
175.00 лв. - представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания;
-
70.00 лв. -
представляваща такса разходи за дейност на служител;
-
251.35 лв. - представляващи
неустойка по договора за кредит за периода от 12.12.2017 г. до 10.07.2018 г.
/падеж на последна вноска/;
-
36.73 лв. - представляваща лихва за забава
за периода от 02.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в
заповедното и настоящото производство.Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като моли съда да го
редуцира до законоустановения минимален размер.
С влязло в сила
определение № 37/08.01.2020 г., постановено по ч.г.д. № 372/2019 г. на РС –
Провадия по реда на чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение № 260/07.03.2019 г.,
като в същата вместо лихва за забава – 36.73 лева за периода от 02.07.2018 г.
до 05.03.2018 г., бъде изписано - лихва за забава – 36.73 лева за периода от
02.07.2018 г. до 05.03.2019 г.
Обстоятелства, от
които произтичат твърденията на ответника:
|
|
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения му от съда особен
представител адвокат Г.Г..
Счита, че предявените искове са допустими, но по
съществото си за неоснователни, поради което ги оспорва изцяло и по основание и
по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени.
Твърди, че договорът за
паричен заем от 13.10.2017 г. е нищожен, като сключен в нарушение на добрите
нрави и в противоречие на закона, предвид прекомерно високия размер на
договорената лихва и годишния процент на разходите, както и предвиденото
обезщетение. Поради неспазване на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, договорът е недействителен. Същият е нищожен при условията на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК и при условията на чл. 21, ал. 1
и ал.2, вр.чл. 32, ал. 4 от ЗПК, поради което не е породил правно действие
между страните, респ. не ги обвързва валидно. Клаузата за уговорената лихва и
ГПР е нищожна на основание чл.19, ал. 4 от ЗПК и поради противоречие с добрите
нрави.
Оспорва, твърдението на ищеца, че ответникът С.Д.И. е
получила процесната сума по договора в размер на 600 лева.
Твърди, че предвид неизвършеното уведомяване,
договорът за цесия не е породил действие по отношение на ответника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди също, че са налице нищожни клаузи на договора
за предоставяне на паричен заем, с оглед неравноправността им на основание чл. 146
във връзка с чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, заобикаляща
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и сключена в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Излага, че уговорката в чл. 4 от договора е нищожна,
тъй като не е индивидуално договорена, а представлява типова клауза, върху
която потребителят /длъжникът/ не е могъл да влияе. Тази клауза задължавала
потребителя да заплати необосновано висока неустойка в размер на 283.50 лв.,
която представлявала 50% от заемна сума. Едновременно с това посочената
клаузата заобикаляла изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно, че годишният
процент на разходите /ГПР/ не можело да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължение, като на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, такива клаузи в договора се считат за нищожни. Предвидената неустойка, от
една страна, била прекомерна и противоречала на обезщетителната функция. От
друга страна, тя била санкционна доколкото се дължала при неизпълнение на
договорно задължение, но същата, в случая, не зависела от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от
неизпълнението. Т.е., така уговорена, тя е загубила обезщетителната си и
санкционна функция и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя. Предвидена била единствено, за да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонявала от
обезщетителната и обезпечителната си функция и водела до скрито оскъпяване на
кредита. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя от 49,39 %
(чл. 2, т. 8 от Договора), нараствал допълнително с размера на неустойката по
чл. 4 от договора. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката
по същество била добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател
и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цената на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Изискването, установено в чл. 4 от договора за предоставяне на
паричен заем, касаещо обезпечение на задължението с поемане на поръчителство от
физическо лице /при прекалено завишени изисквания за него/ или на банкова
гаранция в размера на кредит, противоречало на принципа на добросъвестността и
целяло да създаде предпоставка за начисляване на неустойката и да осигури още
един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна, като по този
начин се заобикалял чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създавал значителни затруднения
при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение
и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който била
уговорена неустоечната клауза създавал единствено предпоставки за начисляването
на тази неустойка, което като резултат било несъвместимо с добрите нрави и
насочвало към извод, че неустойката излиза извън присъщите ѝ по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето ѝ създавала предпоставки
за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно
чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, aл. 1 от ЗЗП, обявявал неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП -
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
Съгласно § 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове, разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит и които потребителят следва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл,
макар предвидена като неустойка, сумата по чл. 4, ал. 2,
представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна
на потребителя и не му е разяснена. Според ответника тази сума е в противоречие
с обявеното в чл. 2 от договора и в предложението за сключване на договора. В
договора, в чл. 2, т. 7 изрично бил предвиден общият размер на плащанията,
които не включват посочените суми. Съгласно т. 2 от ДР на ЗПК „обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита от 600 лв. и
общите разходи по кредита за потребителя, а „общия размер на кредита" е
максималния размер или общата сума, предоставяна по кредита. В този смисъл, ответникът
счита, че посочената в чл. 2, т. 7 от договора обща сума е подвеждаща за
длъжника и той не е могъл да прецени действителния размер на задължението си и
последиците от забавата си.
Клаузата на чл. 4, от Договора за предоставяне на
паричен заем противоречала на добрите нрави, като обективира директна уговорка -
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
длъжника /потребител/, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Визираната разпоредба била
и в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което се явявала нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди също, че преди да бъде сключен договора, на
ответника не е била предоставена своевременно информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договора на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Оспорва, че ответникът е
получил стандартен европейски формуляр с тази информация съгласно приложение 2
от ЗПК. Представеното по делото предложение за сключване на договор било
направено в деня на сключения договор /13.10.2017 г./. В това предложение не били
разяснени отнапред клаузите във връзка с крайните задължения по договора, така
както изисква чл. 143, т. 9 от ЗЗП. Видно от съдържанието на Договора за
предоставяне на паричен заем било, че същият е изготвен въз основа на типизиран
модел и стандартен европейски формуляр, с който уж заемателят е бил запознат. Навежда,
че в разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП са посочени критериите, според които
клаузи от договора не били индивидуално уговорени. Това тези клаузи, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Договорът за предоставяне на паричен заем, в чл. 2
препраща към Стандартния европейски формуляр, който уж е бил предоставен
предварително и в който били уговорени индивидуалните условия по бъдещия паричен
заем. Ето защо, се твърди, че както по отношение на съгласието с общите условия
и декларирането на получаването им от потребителя, така и за европейския
формуляр и неговото получаване от длъжника, следва да бъде приложена нормата на
чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.
Оспорва също, че ответникът дължи заплащане на сумата,
съставляваща разходи по събиране на просрочените задължения. По делото нямало
доказателства за направени такива разходи. Позовава се на чл. 10а от ЗПК,
според който кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съгласно ал. З на чл. 10а, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисионна за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за
което се събират такса или комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно
определени в договора. Такива такси не са предвидени в договора. Съобразно
правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Уговорката в договора, че при забава на
погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочените задължения има за цел заобикаляне на
посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено
от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до
начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл.
33, ал. 2 от ЗПК размер. В този смисъл посочената уговорка е нищожна поради
противоречие с визираните разпоредби на ЗПК. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства
за извършване на разходи в тази връзка.
С оглед гореизложеното, моли съдът да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Моли да бъде оставено без уважение искането за
назначаване на ССчЕ, тъй като отговорът на поставените въпроси не изисква
специални знания.
С допълнителна
молба вх. № 2179/21.05.2020 г. ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, е изразил становище по молба с вх. № 16/02.01.2020 г., според
което в случай, че съдът приеме за допустимо изменението на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на поправка на очевидна фактическа
грешка, както е поискал ищеца и в която насока е предприел действия, едва при
позитивно произнасяне, чрез издаване на акт за поправка в искания от ищеца
смисъл следва да бъде допуснато разглеждане на претенцията му за лихва, дължима
в периода от 02.07.2018 г. до 05.03.2019 г.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и между
ответника и „Вива кредит” ООД е сключен договор за паричен заем № 5389686/13.10.2017 г. с посочените в ИМ
параметри, въз основа на който дружеството предоставило, а ответникът получил,
сума в размер на 600 лева, по който били извършени плащания в размер на 142.00лева.
Не
са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива,
които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по договор за паричен заем № 5389686/13.10.2017 г., сключен между ответника и „Вива кредит“ ООД, при спазване на
законовите изисквания, включително за предоставяне на стандартен европейски
формуляр, и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена
съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на
всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит, такса разходи за събиране на просрочени
вземания; такса разходи за дейност на служител, т.е. както по основание, така и по
размер, дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и
правомерността на начисляването им; включително предпоставки за начисляване на
обезщетение за забава, като установи главния дълг и настъпването на падежа за
погасяването му. Следва да докаже и валидна уговорка за дължимост на търсената
неустойка, възникнали предпоставки за начисляването ѝ, размер и период,
за който се претендира; прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че
длъжникът е уведомен за цесията от цедента и момента на уведомяване на
длъжника.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои
твърдения и възражения в отговора, в т.ч. за наличието на нищожни и
неравноправни клаузи, а при установяване на горните предпоставки от ищеца -
следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи доказателства за
твърдените от него факти и обстоятелства, че на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр, респ. същият не е
представен по делото;
че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за исковите периоди
/предвид формулираните задачи към исканата ССчЕ/, че заемодателят
е извършил действия, за които се претендира такса разходи за събиране на
просрочени вземания, такса разходи за дейност на служител.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.гр.д. № 372/2019 г. на РС - Провадия.
По искането на ищеца за допускане на
съдебно счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след уточняване задачите на експертизата с оглед становището на
ответника и разпределението на доказателствената тежест.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 15.09.2020 г. от10:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, че на длъжника е
предоставен Стандартен европейски
формуляр, респ. същият не е представен по делото; че не сочи доказателства относно
размера на претенциите си за исковите периоди /предвид формулираните задачи към
исканата ССчЕ/, че заемодателят е извършил действия, за които
се претендира такса разходи за
събиране на просрочени вземания, такса разходи за дейност на служител.
ДОПУСКА за приемане приложените към
исковата молба документи, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА изисканото за послужване
ч.гр.д. № 372/2019 г. на РС - Провадия.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото
искане на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза за първото по делото о.с.з след уточняване задачите на
експертизата с оглед становището на ответника и разпределението на
доказателствената тежест.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника - ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако
не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в
медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи
на страните, а на ищеца
– и препис от отговорите от 24.10.2019 г. и от 21.05.2020 г., като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във
връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто –
доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: