|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
13.12.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ-ри Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Десети декември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д. Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
6693 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД срещу
решение от 06.03.2018г. на СРС, 120 състав, постановено по гр.д. № 29085/17г. ,
с което срещу нея е уважен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД .
Жалбоподателят твърди,
че решението е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд е
направил грешни фактически и правни изводи и не е обсъдил всички доказателства.
От тях се установява, че банката е уведомила клиентите си за промяна на
приложимите общи условия в следствие на прехвърляне на търговското предприятие на „А.Б.- клон
България“. Това е в съответствие с чл.5.4, раздел I от Рамковия договор.
Първоинстанционният съд не е обсъдил всички изпратени до ищеца уведомления,
като първото от тях е от 12.08.2016г. След това е изпратено писмо на
електронния му адрес на 28.02.2017г. като го е поканила да получи сумите по
закритата сметка. Ищецът не е ангажирал доказателства, че негов представител
се е явил в офис на банката, за да получи претендираната сума. Ищецът
е представил заявление от 24.02.2012г.,
с което е поискал банката отново да открие банковите му сметки, които са
закрити. Това е невъзможно с оглед
разпоредбата на чл.5 от Наредба № 3/16.07.2009г. Още в исковата молба
дружеството- ищец заявява, че знае от месец ноември 2016г. за закриването на
банковата сметка. Грешен е изводът на
съда, че единствената покана отправена до ищеца е от 06.04.2017г. след подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Съдът не е обсъдил представените към отговора на
исковата молба 2 бр. извлечения от сметка. След като представител на ищеца не
се е явил да се разпореди със сумата,
жалбоподателят е открил аналитична сметка, по което титуляр е „Б.“ ЕООД. Поради
търсимия характер на вземането на ищеца е необходимо и неговото съдействие за
точното му изпълнение. Въззивникът счита, че не е налице фактическият състав на
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Затова моли въззивния съд да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск изцяло.
Ответникът, в депозиран
писмен отговор, оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът „Б.“ ЕООД твърди,
че през месец ноември 2016г. законният
представител на дружеството е установил, че е закрита банковата му сметка, в която е имало 308,
15лв. Това е станало без негово знание и съгласие. Ответникът
е получил сумата без правно основание. Със заявление вх. № 5300/0810А/24.02.2017г. ищецът е
поканил ответника да му възстанови
наличната сума към закриване на сметката. Тъй като тя не му е възстановена е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и
то е уважено. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК. Затова моли съда да призна за установено, че
ответникът му дължи сумата от 308, 15лв. получена от него без основание.
Претендира разноски.
Ответникът в депозиран
писмен отговор оспорва иска. Безспорно
е, че между страните е имало договор за
банково обслужване чрез бизнес пакет, сключен на 09.04.2014г. между „А.Б.- клон
България“ КЧТ и ищеца. „Ю.Б.“ АД е негов правоприемник. В чл.5.4 от Рамковия договор е посочено, че банката има
право едностранно да го променя, като
уведоми за това клиента. След прехвърляне на предприятието ищецът е уведомен за
това, както и че считано от 25.05.2016г. ще са приложими Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД. Съгласно т. VI.1.2 от тях, банката може едностранно да закрие
сметки на свой клиент в 30дневен срок след като го уведоми. Ответникът е изпратил уведомления до ищеца за
закриване на сметката и за прекратяване на договора. Счита, че закриването
на сметката е извършено правомерно и не
спори, че претендираната сума е на ищеца.
Поддържа, че той в качеството му на кредитор не му е оказал необходимото
съдействие, за да изпълни.
Банката го е уведомила, че сумата е депозирана и той следва да се разпореди с нея.
Не се спори между страните,
че на 09.04.2014г. са сключили договор за банково обслужване чрез бизнес пакет.
Не е спорно, че банковата
сметка на ищеца е била закрита от банката
и в нея е имало наличност от 308, 15 лв.
Безспорно е, че 288, 45лв. е
депозирана при ответника, след приспадане на такса от 20лв., за което е
представено извлечение от аналитична сметка с титуляр дружеството ищец.
Банката е изпратила до ищеца
уведомление от 12.08.2016г., с което го уведомява, че банковата му сметка ще бъде закрита, електронно писмо от 28.02.2017г., в което е посочено, че за закритите сметки следва да посети финансов център
Дондуков., както и покана от 06.04.2017г.
По делото е представена
Тарифа за таксите и комисионните, които се прилагат от ответната банка и Рамков
договор за платежни услуги.
Районният съд е уважил иска изцяло.
Пред въззивния съд нови
доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане положителен установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.
с 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Това е специален положителен установителен иск, с
който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. Подаването на възражение от последния в срока
по чл.414 от ГПК обуславя правният интерес от предявяване на този иск. С него се цели със сила на
пресъдено нещо да се признае
съществуване на вземането и
стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като
изпълнителен титул на принудителното му събиране. ./ Р № 246/11.01.2013г. по
т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р №
89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г. на ІV г.о.
на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/. В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение, което обосновава правният интерес на
кредитора да предяви специалния
положителен установителен иск.
Правомощията на въззивната
инстанция са регламентирани в чл.269 от ГПК, според която норма той се
произнася служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение в обжалвана част, а по
правилността му само на посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато е допуснато
нарушение на императивна
материалноправна норма.
Институтът на
неоснователно обогатяване поради
отпаднало основание предполага наличието
на такова към момента на получаването на имуществената облага. Като правно основание за разместване на
блага най- често служи
облигационно правоотношение. Т.е.
валиден договор, който има ясно
определени условия. В тежест на ищеца е
да установи, че е дал нещо на другата страна и че първоначално съществувалото
основание е отпаднало с обратна сила/ ПП № 1/28.05.1979г. на ВС/. Това са
елементите от фактическия състав на този състав на неоснователно
обогатяване. Ищецът следва да докаже с
всички допустими и относими доказателства, че
въз основа на годно основание е престирал, но то впоследствие е
отпаднало. Това е довело до
неоснователно разместване на блага, от
което неговото имущество е намаляло.
Не се спори между страните, че са били обвързани от договор за банково обслужване чрез бизнес
пакет от 09.04.2014г. както и Рамков договор за платежни услуги, неразделна
част от него. Не е спорно, че договорът
е прекратен с уведомление от
12.08.2016г., връчено на ищеца при
условията на фингирано връчване съобразно чл.5.8 от Раздел I на
Рамковия договор за платежни услуги, както и че към момента на закриване на
сметката в нея е имало 308, 15лв. Спорен е въпросът дали банката е изпълнила задължението си за връщане на
претендираната сума като е я
депозирала в друга сметка, както и дали
е налице забава на кредитора. Разпоредбата на чл.95 от ЗЗД предвижда, че
последният изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. Според чл.7.4 от Рамковия договор, банката
може едностранно да прекрати конкретен договор за банкова сметка ***. Това е
предвидено и в т.VI.1.2 от
Раздел VI от Общите
условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически
лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни
търговски представителства. За
закриването на сметките му жалбоподателя
е имал информация, което се установява
от подаденото от законния му представител заявление с вх. № 5300/0810А/24.02.2017г.
и писмо от електронната поща от 28.02.2017г.
Той е бил известен и с покана от 06.04.2017г., че сумите по закритите
сметки са налични в банката във финансов
център „София – Дондуков“ и са на разположение. Тази покана също следва да се
счита връчена на жалбоподателя при условията на чл.5.8 от Рамковия договор за
платежни услуги. При преценка на всички
тези писмени доказателства следва да се приеме, че ответникът по жалбата
е имал знание за закриване на сметката му, както и че претендираната от него
сума е вложена в друга сметка в банката,
на която титуляр е той и е на негово разположение. Т.е. той трябва да
поиска предаване на сумата от ответника- длъжник, като това е необходимо
съдействие от негова страна, за да може да получи изпълнение в качеството му на
кредитор. Като не е предприел действия във връзка с разпореждане с
наличните суми по закритите банкови сметки въззивникът се е
поставил в забава по отношение на
длъжника. В този случай чл.97 от ЗЗД
предоставя възможност, ако задължението е парично, парите да се оставят за пазене в
банка по местоизпълнението . Т.е
фактическият състав включва следните
елементи: задължението е да се предаде
нещо, включително парична сума,
кредиторът да е в забава, парите
да са вложени в банка по местоизпълнението и кредиторът да е уведомен за това./
Р № 28/14.03.2009г. т.д. № 497/08г., ВКС, I т.о/. Съгласно чл.68, б. „а“ от ЗЗД при парични задължение местоизпълнението е по
местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението. Не е спорно, че седалището на дружеството- ответник по жалбата е в гр.
София, поради което изпълнението се
дължи в това населено място. Няма пречка
банката, която е закрила сметка, да вложи сумата в друга сметка при нея.
Тя е уведомила „ Б.“ ЕООД за това, че
парите от закритата сметка са на негово
разположение в банката. По този начин е налице
изпълнение на задължението по смисъла на чл.97 от ЗЗД и тя се е освободила
от него. Поради изложеното жалбоподателят
е изпълнил задължението си за връщане
са сумата по закритата сметка като е предоставил на разположение на
кредитора – ищец претендираната сума. Не
се е осъществил фактическият състав на неоснователното обогатяване.
Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на районния съд
трябва да бъде отменено.
Разноски на въззивника се дължат с оглед изхода на
спора пред СРС в размер на 100 лв. за
юрисконсутско възнаграждение и 125 лв. разноски пред СГС.
На ответника по жалбата не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение от 06.03.2018г. на СРС, 120 състав,
постановено по гр.д. № 29085/17г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“
ЕООД, гр. София срещу „Ю.Б.“ АД, *** иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, гр. София, ул. „ ****,
партер и със съдебен адрес:***, партер
чрез адвокатско сдружение „Б.“ да заплати на
„Ю.Б.“ АД, *** сумата от 100 лв. / сто лева/ разноски по делото пред СРС
и 125 лв. / сто двадесет и пет лева/
разноски по делото пред СГС.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|