№ 27
гр. Монтана, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Костадин Живков Частно наказателно дело №
20241600200053 по описа за 2024 година
Производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА.
Окръжен съд Монтана е сезиран с искане за предаване на българския гражданин Ц. Б.
Ц. от с. С., обл. В., род. на ХХХг., с ЕГН ********** на компетентните власти на Република
Италия въз основа на ЕЗА №313/2023г. SIEP издадена на 5.ІІ.2024г. от Прокуратурата при
съда в гр. Лече, Р Италия.
Предаването е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок
от 9 /девет/ години, 7 /седем/ месеца и 22 /двадесет и два дни/, наложено на исканото лице с
влязло в сила съдебно решение №1/2021г. постановено на 27.05.2021г., гл. рег. 01/2019 –
R.G.N.R. №7132/2015г. от Съда за най- тежки и общественоопасни престъпления в гр. Лече,
потвърдено със съдебно решение № 7/2021г., постановено на 02.12.2021г. от Апелативен съд
за най - тежки и общественоопасни престъпления в гр. Лече. Върховният касационен съд е
обявил жалбата за недопустима с решение №26527/2022г. гл. рег. – окончателно на
19.04.2023г. Лицето е осъдено на 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода и част от
присъдата е изтърпяна.
Представителят на ОП Монтана поддържа искането, като счита, че са изпълнени
законовите условия за изпълнение на европейската заповед за арест, както и че не са налице
основания при които съдът може да откаже предаването.
Защитникът на исканото лице – адв. Г. заявява, че предаването на исканото лице на
1
компетентните органи на издаващата държава следва да бъде отказано и българският съд да
приеме за изпълнение в Р България на наложеното наказание "лишаване от свобода", което
да се изпълни от българската прокуратура.
Исканото лице Ц. Ц. поддържа становището на защитника си и желае да изтърпи
наложеното му наказание в Р България.
При решаване на въпроса за предаването на българския гражданин Ц. Б. Ц. на
компетентните власти на издаващата държава въз основа на получената ЕЗА, съдът следва
да обсъди и даде отговор на въпросите, посочени в чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, а именно: налице
ли са условията за предаване по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и има ли основания за отказ по чл.
39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно
изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.
При решаване на посочените въпроси се налагат следните изводи:
Европейската заповед за арест е издадена от компетентен съдебен орган – от
Прокуратурата при съда в гр. Лече, Р Италия, за изпълнение на присъда на съда, с която
българския гражданин Ц. Б. Ц. е осъден на дванадесет лишаване от свобода, с остатък за
изтърпяване от 9 /девет/ години, 7 /седем/ месеца и 22 /двадесет и два дни/. Заповедта е
издадена в писмена форма, съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1 от
ЗЕЕЗА и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА тя е придружена с превод
на български език.
Исканото лице е български гражданин Ц. Б. Ц., род. на
ХХХг., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. С., обл. В..
В Европейската заповед за арест са посочени характера и правната квалификация на
престъплението – незаконен трафик на хора и свеждане до зависимост и подчинение в
сговор с други лица, извършено на 12.10.2014г. в гр. Лече, Р Италия /престъпление по
чл.110 от италианския НК и чл. 600 от същия кодекс/.
В Европейската заповед за арест са посочени и обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, а именно: в сговор с други лица Ц. е поставил и държал Н.С. в
състояние на подчинение чрез насилие, като се възползвал от нейната физическа и
психическа слабост, както и от състоянието й на уязвимост и нужда, я принуждавал да
извършва сексуални контакти с други лица. В сговор с Ц. практикували върху жертвата
правомощия, съответстващи на тези на право на собственост, след като на практика те били
закупили С. на цена от 800 евро от лицето Б. в България, после я довели в гр. Лече, Италия
където я принудили да проституира, като са претендирали предаването на парите, спечелени
от тази дейност, освен това не й разрешавали да излиза от жилището, където била напълно
изолирана, освен в тяхна компания, където извършвали и допълнителни действия,
ограничаващи свободата й, и била многократно заплашвана, за да се подчертае
упражняването на реалното и абсолютно право на собственост върху нея.
Фактическото описание на деянието, за което е осъдено исканото лице обосновава
квалифицирането му като престъпление и по българския наказателен кодекс – по чл. 159б,
2
ал.2, вр с чл.159а, ал. 2 от НК, т. е. налице са условията по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Съдържанието на процесната ЕЗА напълно покрива законовите изисквания,
установени в чл. 37, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗЕЕЗА – съдържа достатъчни по обем и съдържание
и безпротиворечиви данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и степента на участието на исканото лице в извършване на престъплението.
Не са налице данни, които биха обосновали отказ на основанията по чл. 39 от ЗЕЕЗА
да се изпълни ЕЗА - престъплението за което е издадена заповедта не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция, исканото лице е
пълнолетно и липсват данни същото да е осъждано от български съд или съд на трета
държава – член на ЕС за същото престъпление, за което е издадена заповедта.
При постановяване на присъдата не са били нарушени правата на осъдения, тъй като
исканото лице Ц. Б. Ц., макар и осъдено задочно е упълномощило защитник и имало защита
и действително е било защитавано от защитник, като присъдата и потвърдена и на следваща
инстанция.
В настоящото производство осъденото лице не може да поддържа възражения срещу
постановената от чуждия съд присъда, доколкото същността на производството изключва тя
да бъде преразгледана по същество, доколкото присъдите могат да бъдат проверявани само
от компетентните органи на държавата в която са постановени. Националният съд на
изпълняващата държава е длъжен да зачете изцяло съдебното решение, което му е изпратено
и да изпълни наказанието, наложено с присъдата на изпълняващата държава /Решение по
дело №С-554-14 на СЕС/.
При оценка на основанията по чл. 40 от ЗЕЕЗА, съдът установи наличието на
предпоставките по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА да откаже изпълнение на заповедта. Исканото
лице Ц. Б. Ц. е български гражданин и живее постоянно в Р България. Същият има трайна
обвързаност с територията на Р България произтичаща от неговото раждане и израстване в
страната. Исканото лице има семейство, роднини и близки на територията на Република
България.
На основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, доколкото са налице предпоставките на чл. 40,
ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи
лишаване от свобода, съдът намира, че следва да приеме да се приведе в изпълнение
наказание лишаване от свобода за срок от 9 /девет/ години, 7 /седем/ месеца и 22 /двадесет и
два дни/, наложено на исканото лице с влязло в сила съдебно решение №1/2021г , гл. рег.
01/2019 – R.G.N.R. №7132/2015г. от Съда за най- тежки и общественоопасни престъпления в
гр. Лече, потвърдено със съдебно решение № 7/2021г., постановено на 02.12.2021г. от
Апелативен съд за най - тежки и общественоопасни престъпления в гр. Лече. Върховният
касационен съд е обявил жалбата за недопустима с решение №26527/2022г. гл. рег. –
окончателно на 19.04.2023г.
Съдът установи, че няма основание и не е необходимо наложеното в издава-щата
3
държава наказание на Ц. Б. Ц. да бъде приспособявано, тъй като срокът на наказанието
лишаване от свобода за най - тежкото извършено престъпление съгласно НК на Р България е
от пет до дванадесет години. В този смисъл наложеното на Ц. наказание в Р Италия от 12
години с остатък за изтърпяване от 9 години, 7 месеца и 22 дни лишаване от свобода не
надвишава максималния срок по българското законодателство.
След влизане в сила на решението в сила заверен препис от него на основание чл. 44,
ал. 10 от ЗЕЕЗА да се изпрати ОП Монтана за иницииране на процедура за неговото
изпълнение по реда на чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи
лишаване от свобода.
По изложените съображения, съдът намери, че са налице основанията по чл. 40, ал. 1,
т. 4 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнението на ЕЗА и на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, вр. с
чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи
лишаване от свобода да се приеме да се приведе в изпълнение наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА съдът служебно се занима с мярката за
неотклонение която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане
в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", като счита, че единствено МН
"задържане под стража" би обезпечила безпрепятственото провеждане на тази процедура.
По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд
Монтана
РЕШИ:
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест №313/2023г. издадена на
02.05.2024г. от Прокуратурата при съда в гр. Лече, Р Италия с влязло в сила съдебно
решение №1/2021г. гл. рег. 01/2019 – R.G.N.R. №7132/2015г. от Съда за най- тежки и
общественоопасни престъпления в гр. Лече, потвърдено със съдебно решение № 7/2021г.,
постановено на 02.12.2021г. от Апелативен съд за най - тежки и общественоопасни
престъпления в гр. Лече, в сила от 19.04.2023г. за предаване на българския гражданин Ц. Б.
Ц. от с. С., обл. В., род. на ХХХг., с ЕГН ********** на компетентните власти на Република
Италия.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА вр. чл. 29, ал.
2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода ПРИЕМА да
се приведе в изпълнение в Р България остатъка от наложено наказание лишаване от свобода
от ДЕВЕТ ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ и ДВА ДНИ на българския
гражданин Ц. Б. Ц. от с. С., обл. В., род. на ХХХг., с ЕГН ********** постановено с влязло
в сила съдебно решение №1/2021г. гл. рег. 01/2019 – R.G.N.R. №7132/2015г. от Съда за най-
4
тежки и общественоопасни престъпления в гр. Лече, потвърдено със съдебно решение №
7/2021г., постановено на 02.12.2021г. от Апелативен съд за най - тежки и общественоопасни
престъпления в гр. Лече, в сила от 19.04.2023г., което да се изтърпи на първоначален
„СТРОГ“ режим.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 44, ал.9 ЗЕЕЗА ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на
българския гражданин Ц. Б. Ц., ЕГН ********** мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА" до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на
наказанието "лишаване от свобода“.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал. 1 от ЗЕЕЗА да се уведоми незабавно издаващия орган за
решението по Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението, които ще се
предприемат.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал. 2 от ЗЕЕЗА заверен препис от влязлото в сила решение
да се изпрати незабавно на Върховната касационна прокуратура, Министерството на
правосъдието и на Окръжна прокуратура Монтана.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред САС в 5 дневен срок от
днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5