Присъда по дело №261/2025 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 11 от 20.05.2025 година
по НОХД № 261/2025 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
332/2024 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо
такова с Постановление от 11.10.2024 година на Прокурор при Районна
прокуратура - Хасково, Териториално отделение – Свиленград), преписка с вх.
№ 4403/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. -
Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград) повдига обвинение на Й. Д. (Omer Durmaz), роден на **********
година в ********** кюрд, турски гражданин, с постоянен и настоящ адрес в
***************************************, неженен, със средно
образование, неосъждан, за това че на 03.10.2024 година през ГКПП „Капитан
Андреево” – шосе, област Хасково, направил опит да излезе през границата на
страната от Република България за Република Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини - престъпление по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от
НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3,
т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия Й. Д., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ не е намерен на наличния по делото адрес на територията на
Република България, а именно: СДВНЧ - Любимец, област Хасково;
3./ променил е посочения на територията на Република България
адрес, а именно: СДВНЧ - Любимец, област Хасково, без да уведоми
съответния орган и
4./ местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено.
В съдебното заседание, проведено на 20.05.2025 година, участващият
по делото Прокурор Д. С. поддържа обвинението, така както е предявено с
ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл. 55 от НК поради наличието на
1

многобройни смекчаващи вината обстоятелства и при приложение на
института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от
свобода” в размер на 9 месеца с 3-годишен изпитателен срок и наказание
„Глоба” в размер на 900 лв. Предлага разноските за превод да останат за
сметка на съответния орган, който ги е направил, а вещественото
доказателство да бъде изпратено на ОДМВР – Хасково.
Защитникът на подсъдимия Й. Д. – адвокат Д. З., в хода на съдебните
прения, сочи, че обвинението е доказано от обективна и от субективна страна,
като пледира за налагане на справедливи наказания при условията на чл. 55 от
НК поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги
със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна,
следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
250409005000166982, издадена от Бюрото за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият няма доходи и не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).
Подсъдимият е издирван в родината си Турция, тъй като не желая да
ходи в казарма. Той разполага с документ, даващ му право на пребиваване в
Румъния, но документът е в Румъния и тъй като иска да си го вземе, а старият
му документ за пребиване е с изтекъл срок на валидност и тъй като го
издирват турските власти, решава до Румъния да стигне нелегално. Свързва се
каналджия, който му организира нелегалното пътуване от Турция до Румъния
през България. За целта в град Истанбул се качва на камион, с който укрит в
метален сандък, преминава българската граница. След като преминава
границата на България, пътува в кабината при шофьора на камиона. Пътуват
няколко часа, когато шофьорът спира на непознат за подсъдимия паркинг, да
починат. Когато подсъдимият се върнал от тоалетната, вижда, че камионът го
няма, а шофьорът го е изоставил. Решава да се върна в Турция. Стига пеша до
друг паркинг, за който му казват, че има автобуси, които пътуват за Турция.
Успява да се скрие в автобус марка „Неоплан” с румънски регистрационен №
**********, пътуващ по линия от Румъния за Турция и така достига до ГКПП
„Капитан Андреево” на 03.10.2024 година около 22.50 часа. След спирането на
автобуса пътниците, шофьорите и персоналът слизат и влизат в терминала за
проверка на документите. Подсъдимият се опитва незабелязано между
останалите хора, чакащи за извършване на проверка, да премине пункта, но е
спрян от граничен служител – свидетеля М. И. И.. Когато граничният
служител го пита за Паспорта му, Й. Д. заявя, че няма такъв, поради което е
задържан.
2

Разпитан в хода на ДП подсъдимият описва механизма на извършване
на деянието. Признава се за виновен. Изразява съжаление за случилото се, но
заявява, че е бил принуден от обстоятелствата да постъпи по този начин.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, разпит на подсъдимия, изискани, респ.
приложени са писмени документи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Експертна справка;
Протокол за доброволно предаване; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава и др.
Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: М. И. И.,
Д. Т. Т. и А. Г. Т.. Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.
Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към
предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им
допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Разпитаните свидетели М. И., Д. Т. и А. Т. са трети лица, незаинтересовани от
изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските
служители. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички
свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като
убедителни. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от събраните на ДП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за
съдимост, Докладна записка, Експертна справка, Протокол за доброволно
предаване, както и от събраните в съдебната фаза на процеса, доказателства.
Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на събраните по делото гласни
доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ с писмените
доказателствени средства, се установяват времето - календарната дата и часа,
както и мястото на нелегалното преминаване на държавната граница, както и
изпълнителният механизъм на конкретното престъпление, включително
настъпването на престъпния резултат.
Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от
тях да се счита обективно невярно.
3

Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, прието и приобщено в хода на съдебното
следствие.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Й.
Д. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от
НК.
Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият Й. Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпния състав по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на
03.10.2024 година през ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково,
направил опит да излезе през границата на страната от Република България за
Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като
деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Времето,
мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство
са доказани пряко от кредитираните показания на свидетелите, както и от
обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на
процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1,
т. 2 от НПК.
От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена
опасност се свързва с това, че се нарушават отношения, свързани с дейността
на държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се
нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.
Същото, извършено от страна на подсъдимия, обхваща действията му по
физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република
България и опит за излизане от територията на страната ни, в района на
регламентирано за преминаването й място – функциониращ ГКПП, без
разрешение на надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са
доказателствата по делото – писмените и показанията на разпитаните
свидетели, кредитирани от Съда. С идентична насоченост са обясненията,
дадени от самия обвиняем в това качество, пред разследващия орган и
прочетени по съответния процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.
Деянието правилно е квалифицирано с престъпния състав на чл. 279,
ал. 1 от НК, с оглед доказаното място на престъплението – ГКПП и
дестинацията - на излизане от страна, с оглед организационно –
4

административното местоположение - ситуирано в българска държавна
територия, преди линията на фактическата държавна граница.
Деянието, извършено от подсъдимия правилно е квалифицирано
като опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като е останало недовършено
в стадия опита поради независещи от дееца причини и благодарение
единствено на адекватната и В конкретния случай деянието е останало в
стадия своевременна намеса на полицейския служител - свидетеля М. И. И.. на
опита, тъй като залавянето на дееца е прекъснало изпълнителното деяние и
довършването на престъплението.
Предвид изложеното като вменяемо пълнолетно лице подсъдимият е
годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в съзнанието си е имал
формирана представа, че преминава държавната граница на Република
България и излиза от страната ни, имал е представата и за действащия
пропускателен режим. Знаел е добре, че държавната граница се преминава
само с редовни документи, каквито той не е притежавал. От тук и аргумент за
съзнавано от негова страна, че преминаването си осъществява не по
установения ред, следователно и противозаконно, като от волева страна пряко
е целял и искал това, за реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е
обективиран в конкретните действията на подсъдимия, свързани с
преодоляване на действащия граничен режим. Допълнително съображение за
наличието на умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явяват и
наличието на мотив за осъществяване на деянието и целта му – нелегално да
излезе от територията на Република България, за да достигне до крайна си
дестинация – Турция. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя изцяло от
събраните по делото доказателства.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Обстоятелството, че подсъдимият има издадена Румънска лична
карта, не променя горните изводи на Съда, тъй като документът не е в негово
притежание; както и фактът, че има Турска лична карта, тъй като за турските
граждани, какъвто несъмнено е подсъдимият, е налице визов режим с
Република България, т.е. за да влезе на територията на страната ни, респ.
излезе, е необходимо да има виза, поставена от надлежните държавни органи.
Подсъдимият Й. Д. (Omer Durmaz) е роден на ********** година в
**********. Турски гражданин е от кюрдски произход. С постоянен и
настоящ адрес е в ***************************************. Не е женен.
Със средно образование е. Не е осъждан. Не работи.
5

При определяне вида и размера на наказанията, Съдът се съобрази с
двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно:
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 279, ал. 1
от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години до
6 години и наказание „Глоба” от 1 000 лв. до 5 000 лв. Съставът на
престъплението има специален минимум, което не позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при приложението
на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства че с признанието си за виновен, направено на ДП на
практика изразява и своята критичност към противоправното си поведение,
което смекчава вината му (, което навежда Съда на мисълта, че е осъзнал
противоправността на деянието си), с признаването на вината си съдейства за
разкриване на обективната истина, тежкото му финансово и социално
състояние и липсата на доходи (същият е безработен и не притежава движимо,
включително МПС и недвижимо имущество, ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки), липсата на наложени
административни наказания и принудителни административни мерки,
изключително младата му възраст и чистото му съдебно минало. Отегчаващи
вината обстоятелства не се констатираха. Съдът съобрази и мотива за
извършване на престъплението – желанието му да се върне в родината си по
данни от личните му обяснения, кредитирани от Съда. Посоченият мотив,
макар и да не е от естество да оправдае подсъдимия, все пак разкрива че
извършването на деянието не е самоцел.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното
по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена
предвид факта, че трябва много зорко и внимателно да се съблюдава за
сигурността на държавната ни граница. За да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпления предвид граничния район,
на територията, на който се намира Районен съд – Свиленград.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната
правен режим за преминаване на границите й.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 55 от НК при наличието на многобройни
смекчаващите вината обстоятелства, съобразявайки се с естеството на
6

конкретните такива и при незавишена обществена опасност на дееца като
призна подсъдимия Йозмер Д. за виновен по повдигнатото обвинение по чл.
279, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и му наложи справедливи наказания при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК в размери под минималните,
предвидени в специалния текст на чл. 279, ал. 1 от НК и малко над
минималните такива, предвидени в Общата част на НК, т.е. малко над
законоустановените теоретични минимуми, а именно: „Лишаване от свобода”
за срок от 7 месеца и „Глоба” в размер на 500 лв. Деянието, извършено от
подсъдимия, разкрива една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
видовете и размерите на предвидените за този вид престъпление наказания.
Поначало престъпленето по чл. 279 от НК е с висока степен на обществена
опасност. Понататъшно намаляне размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” би било несправедливо, както и неоправдано от гледна
точка на защитата на обществения интерес, а по отношение на наказанието
„Глоба” е и невъзможно.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от
свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание
„Лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за
поправянето му не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно.
Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от
влизане в сила на настоящия Съдебен акт.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия Й. Д.
наказание „Глоба” - определен е под минималния, посочен в чл. 279, ал. 1 от
НК (както вече бе посочено), тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към
настоящия момент – датата на съдебното заседание пред настоящата първа
инстанция, няма доходи, както и че не притежава МПС и недвижими имоти.
Наложеният размер на наказанието „Глоба” не е непосилен дори за лице с
ограничени материални възможности. Един подобен размер не би затруднил
подсъдимия Й. Д. с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и
липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни
или други проблеми. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият лесно би
могъл да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното наказание
„Глоба.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института
на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха
7

допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях
подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобни престъпления
на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените
съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане
на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно -
да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, разноските за превод в общ
размер на 232.50 лв. остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за
сметка на органа, който ги е направил и така както са били сторени.
Относно вещественото доказателство:
Турска лична карта на името на Й. Д., която е истински документ,
следва да се изпрати на ОДМВР – Хасково по компетентност с оглед
връщането й на турските власти.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
8

Номер на акта:	11
Дата:	20 май 2025 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20255620200261
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 април 2025 г.

Присъда по дело №261/2025 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите