№ 124
гр. Кърджали, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500026 по описа за 2022 година
С решение № 110 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 460/2020 г.,
Районен съд – М. е изменил постановените с решение № 85 от 02.06.2020 г. по
гр. д. № 115/2020 г. по описа на Районен съд – М. мерки, като е предоставил
упражняването на родителските права спрямо детето А. Я. А. на бащата Я. М.
А., определил е местоживеенето на детето А. при баща му, както и режима на
лични отношения с детето А. на майката Х. Н. Х. и е осъдил Х. Н. Х. да
заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева на ненавършилото
пълнолетие дете А. Я. А. на бащата Я. М. А.. С решението съдът е осъдил Х.
Н. Х. да заплати по сметка на Районен съд – М. държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 360 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Х.
Н. Х., която чрез представител по пълномощие, го обжалва в срок като
неправилно. Излага съображения, че в случая не са налице съществени
изменения на обстоятелствата, при които са били определени мерките
относно упражняването на родителските права по отношение на детето А.,
както и че е в интерес на детето то да бъде отглеждано от своята майка. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез своя представител по
1
пълномощие, поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която излага
подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия Я.
М. А. не е постъпил. В съдебно заседание, чрез своя представител по
пълномощие, оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по повод и във връзка с подадената жалба, и като
изслуша лично родителите относно съображенията им за възможно най –
правилната защита на интересите на детето А. Я. А., прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Я. М. А. против Х. Н. Х. иск, с правно основание чл. 59, ал. 9 от
СК, за изменение на мерките относно упражняването на родителските права
по отношение на детето А. Я. А..
Установено е по делото, че с решение № 85 от 02.06.2020 г. по гр. д. №
115/2020 г. на Районен съд – М. е прекратен гражданския брак между
страните и е утвърдено постигнато между тях споразумение, по силата на
което родителските права по отношение на детето А. Я. А. се упражняват от
майката Х.Н., местоживеенето на детето е определено при майката, на бащата
Я. М. А. е определен режим на лични отношения с детето и същият ще
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева. Решението е влязло
в законна сила на 24.06.2020 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, в това
число – обясненията на страните, изслушването на детето, свидетелските
показания, социален доклад № ДП/Д-К-КК/15-001/30.11.2020 г. и социален
доклад за оценка на постъпил сигнал, и двата на Дирекция „Социално
подпомагане“ – К., се установява следната фактическа обстановка: няколко
месеца след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето А. са
предоставени на майката, детето е отишло да живее при баща си в къща в с.
В., където живеят и бабата и дядото на баща му (прабаба и прадядо на детето).
Обитават първия етаж от къщата, където детето дели една стая с баща си,
битовата хигиена в къщата е занемарена, като за нея грижи полага прабабата
на детето. Поради пределната възраст на прабабата част от домакинските й
2
задължения са й непосилни. В къщата на майката на детето в с. С. има всичко
необходимо – четири стаи на първия етаж, баня, всички стаи са обзаведени с
мебели от първа необходимост, има всички удобства, уреди, хигиената е
безупречна. През учебната 2020/2021 г. детето е бил ученик в седми клас в
училище в с. Ч., което е на около 5-6 километра от с. В. и до което е пътувало
с училищен автобус. Страните по делото – родители на детето, са работели на
постоянен трудов договор, но към момента на разглеждане на делото в
първата инстанция са безработни, майката Х.Н. е подпомагана финансово от
своята майка (баба на детето). Детето има изградена емоционална връзка и с
двамата родители и други възрастни от разширения семеен кръг, но връзката
с майката е нарушена. Детето заявява, че желае да живее с баща си. И двамата
родители демонстрират загриженост по отношение на потребностите на
детето си и проявяват адекватно поведение за задоволяването им според
техните възгледи.
Назначената по делото съдебно – психологична експертиза сочи, че
отражението върху психическото и емоционално състояние на детето на
контактите му с двамата родители поотделно към момента на изследване е с
проява на игнориращо отношение към майка си. Вътрешното му емоционално
отношение, относно обстоятелството от кого от двамата родители да бъде
отглеждано, е да бъде отглеждан от баща си. Експертизата установява, че в
своите проекции детето А. игнорира фигурата на майката и показва
нежелание за общуване с нея, като споделя прояви на пренебрегнатост от
нейна страна, чести забележки, критики и появата на новия й партньор.
От представения пред въззивната инстанция социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – К. и от изслушването на страните от
въззивния съд се установява следното:
От началото на учебната 2021/2022 г детето А. е ученик в осми клас в
Средно училище по духовно образование в гр. М., където е на пълен пансион
и по-голямата част от времето си – от понеделник до петък, прекарва в града,
а през почивните дни се прибира в с. В. в дома при баща си. Училището и
пансиона в М. са в общ комплекс, детето се учи, храни и спи на едно място.
Непрекъснато е под надзора на учители, възпитатели и непедагогически
персонал. Условията в училището са безупречни и потребностите на детето са
обезпечени. За цялото пребиваване не се заплаща нищо от страна на
3
родителя. За тези две години от раздялата на родителите детето постепенно се
отчуждава от майка си и за няколко месеца престават да общуват помежду си.
Детето категорично отказва да общува с майка си, поради което е открита
работа по случай за закрила на дете в риск от родителско отчуждение. В тази
връзка в началото на 2022 г. е издадено направление на детето за ползване на
социална услуга, работа с психолог и логопед. Установява се също, че от
около 10 месеца майката живее в с. Б., общ. К., където съжителства с друг
мъж. Тя е безработна, а бащата Я.А. работи в с. К. на смени и получава около
850 лева. И двамата родители желаят да се грижат за детето и да го отглеждат
при себе си.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира,
че към настоящия момент са налице обстоятелства, обуславящи изменение на
мерките относно упражняването на родителските права по отношение на
детето А. Я. А.. Установи се, че няколко месеца след постигнатото между
страните споразумение относно упражняване на родителските права по
отношение на детето им, същото е напуснало дома на майка си и оттогава
живее при баща си. Установи се също, че за този период детето постепенно се
отчуждава от майка си и за няколко месеца те престават да общуват помежду
си. Детето игнорира фигурата на майката и показва нежелание за общуване с
нея, поради което в Дирекция „Социално подпомагане“ – К. е открита работа
по случай за закрила на дете в риск от родителско отчуждение.
Действително, установява се и че жилищните условия при майката в
дома й в с. С. са много по-добри от тези в дома на бащата в с. В.. В къщата в
с. С. има всичко необходимо – четири стаи на първия етаж, баня, всички стаи
са обзаведени с мебели от първа необходимост, има всички удобства, уреди,
хигиената е безупречна, а в къщата в с. В., детето дели една стая с баща си,
битовата хигиена е занемарена, като за нея грижи полага прабабата на детето,
като поради пределната възраст на прабабата част от домакинските й
задължения са й непосилни. Към настоящия момент обаче е налице промяна в
начина на живот на детето – същото е ученик в гр. М., където е на пълен
пансион и по-голямата част от времето си – от понеделник до петък, прекарва
в града, а в с. В. се прибира през почивните дни. В известна степен детето
вече е самостоятелно, предвид желанието му да се обучава в друго населено
място и да прекарва продължително време само. От друга страна, от около 10
месеца майката живее също в друго населено място в с. Б., общ. К., където
4
съжителства с друг мъж.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че с оглед запазване на
психичното и емоционално равновесие на детето, в интерес на същото е да се
запази съществуващото от около две години фактическо положение, а именно
– то да живее при баща си, на когото да се предостави упражняването на
родителските права, а на майката да се определи режим на лични отношения с
него, при който постепенно да се направи опит за преодоляване на
затрудненията на общуване на детето с майката.
Ето защо, като е приел, че е налице изменение на обстоятелствата
относно упражняването на родителските права по отношение на детето А. Я.
А. и е променил постановените мерки, като е предоставил упражняването на
родителските права спрямо детето на бащата, а на майката е определил режим
на лични отношения с детето, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено в тази му част.
Съдът намира обаче, че размера на определена издръжка, която следва
да заплаща майката, е завишен. По делото се установи, че към настоящия
момент бащата работи и получава трудово възнаграждение от около 850 лева,
а майката е безработна. Установи се също така, че детето е на пълен пансион
в гр. М., където учи и живее от понеделник до петък, като за пребиваването
му не се заплаща нищо от страна на родителите. При това положение,
съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителя, съдът
намира, че майката следва да заплаща издръжка към минимума, а именно – в
размер на 180 лева месечно, а останалата необходима част за неговата
издръжка следва да се поеме от бащата. Ето защо, следва да се отмени
решението на районния съд в частта, с която майката Х. Н. Х. е осъдена да
заплаща месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете А. Я. А. на
бащата Я. М. А., за разликата над 180 лева до присъдения размер от 250 лева.
При това положение, за дължимата издръжка се следва държавна такса в
размер на 259.20 лева, поради което следва да се отмени решението на
районния съд и в частта, с която Х. Н. Х. е осъдена да заплати по сметка на
съда държавна такса, за разликата над 259.20 лева до присъдения размер от
360 лева.
Водим от горното, въззивният съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. №
460/2020 г. по описа на Районен съд – М., в частта, с която Х. Н. Х., с ЕГН
**********, е осъдена да заплаща месечна издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете А. Я. А., с ЕГН **********, на бащата Я. М. А., с ЕГН
**********, за разликата над 180 лева до присъдения размер от 250 лева,
както и в частта, с която Х. Н. Х., с ЕГН **********, е осъдена да заплати
по сметка на Районен съд – М. държавна такса, за разликата над 259.20 лева
до присъдения размер от 360 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала част.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6