Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София ….. . г.
Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар Aтанасова, като разгледа докладваното от съдия Николов ВНЧХД № 441 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 21.11.2017г. по НЧХД № 6761/2017г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 116 състав, е признал подсъдимия И.Р.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК, като на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.
С обжалваният акт подс. И.Р.Т. е осъден да заплати на граждански ищец С.С.М., сумата от 3500 лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от инкриминираната деятелност, ведно със законната лихва от датата на увреждането-09.03.2017г. и е отхвърлил иска като неоснователен, за разликата до пълния предявен размер.
Подс. И.Р.Т. е осъден с първоинстанционанта присъда да заплати на частния тъжител и гражданския ищец С.С.М. сумата от 862 лева, представляваща направени от последният разноски по делото.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от подс. И.Р.Т., чрез адв. Д.М.-упълномощен защитник на последния. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че присъдата на първата инстанция почивала на предположения, като от събраната доказателствената маса не се установявало подс. И.Р.Т. да е автор на инкриминираното деяние, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд. Излагат се и доводи, че обжалваната присъда е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като не били налице признаците за съставомерност на деянието по чл.130,ал.1 от НК. Твърди се във въззивната жалба, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, както и че уваженият граждански иск е прекомерно завишен. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен и въззивният съд да оправдае подс. И.Р.Т., както и да отхвърли уважения граждански иск или да намали неговия размер.
В хода на въззивното съдебно следствие, по искане на защитата въззивният съд е счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото, следва да допусне до разпит двама свидетели-Ю.С. и Д.Д., които са разпитани в открито съдебно заседание на 21.05.2018г.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв.Г. моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага доводи, че писмените документи събрани пред въззивната инстанция, подкрепяли обвинението срещу подсъдимия, като разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели на защитата, не го оборвали.
Адв. П.-упълномощен защитник на подс. И.Р.Т., моли въззивната жалба да бъде уважена, като въззивният съд отмени първоинстанционната присъда и оправдае подзащитния й. Излага съображения, че по делото не били събрани безспорни доказателства установяващи вината на подзащитния й.
Подсъдимият И.Р.Т., в последната си дума пледира за невиновност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Частният тъжител С.С.М. и подс. И.Р.Т. живеят в жилищна кооперация, находяща се в гр. София, ж.к.“**********“, като тъжителят М. обитавал апартамент ап.23, намиращ се на осмия етаж, a подс. Т.-ап.19, който е на седмия жилищен етаж.
На 09.03.2017г., частният тъжител С.М. бил в жилището си. Същият ден около 19:00 часа, подсъдимият Т. държейки в ръце метална тръба, отишъл до жилището на тъжителя и позвънил на входната врата. М. отворил вратата. Между двамата възникнал междусъседски спор, във връзка с който подс. Т. нанесъл на М. удари с металната тръба, както и с ръце и крака в областта на главата и тялото на пострадалия, причинявайки му травматични увреждания, изразяващи се в отоци и кръвонасядания по лицето, челото и предушните области и шията, кръвонасядания по лигавицата на устните, охлузване на долната устна, оток, кръвонасядане и охлузване на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане на лявата задна слепоочна област, оток и кръвонасядане на лявата лакътна става, изразена с оток, кръвонасядане и болезнени и ограничени движения, отоци и кръвонасядания по гърба на дясната ръка и областта на дясното бедро.
След нанесеният от подс. Т. на М. побой, последният, на 09.03.2017г. около 20:40 часа посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил прегледан в неврохирургичен кабинет, хирургичен кабинет и травматологичен кабинет.
Вечерта на 09.03.2017г., св. М.Л., съседка на тъжителят М., го посетила в жилището му.
При посещението в жилището на тъжителя, свидетелката Л. видяла, че М. по лицето и ръката имал видими синини, като последният й разказал, че нараняванията ги е получил, следствие на нанесен му от подс. Т. побой, като й споменал, че е бил удрян от подсъдимия с „щанга“, както и че побоя бил във връзка с възникнал между него и последния междусъседски спор.
На следващият ден-10.03.2017г., М. бил прегледан от съдебен медик, който констатирал причинените му следствие на нанесения му от подсъдимия побой, множество травматични увреждания. Констатираните от съдебният медик увреждания на тъжителя, били обективирани в съдебномедицинско удостоверение №53.03/2017г.
На 10.03.2017г., М. подал заявление до началника на 02 РУ-СДВР, за причинения му от подс. Т. побой.
Тъжителят, след нанесения му побой, бил видян и от свидетелката Е. К., също негова съседка, която забелязала, че по лицето му имало синини.
Свидетелката Е. К. разбрала от своите съседи, че нараняванията на М. били причинени от подс. Т., който позвънил на входната врата и след като тъжителят му отворил, му нанесъл побой.
На 16.03.2017г., М. отново посетил съдебен медик, който констатирал кръвонасяданията по тялото и главата на тъжителя и подробно ги описал в допълнение към съдебномедицинско удостоверение №53.03/2017г. Taкa приетата от въззивната съдебна инстанция фактическа обстановка, се установява по категоричен начин след обективния, всестранен и пълен анализ на събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща: показанията на свидетелите М.Л. и Е. К., съдебномедицинска експертиза, както и писмените доказателства- съдебномедицинско удостоверение №53.03/2017г., допълнение към съдебномедицинско удостоверение №53.03/2017г., материали по прокурорска преписка № 23122/2017г. по описа на СРП, жалба от С.М. до Главния прокурор, заверени ксерокопия на журнали от неврохирургичен кабинет, хирургичен кабинет и травматологичен кабинет, заверен препис на лист за преглед на пациент и справка за съдимост на подсъдимия И.Р.Т..
Правилно първостепенният съд е кредитирал като обективни показанията на свидетелите М.Л. и Е. К..
Въззивният съдебен състав не намери основания в събраната по делото доказателствена съвкупност, които да му позволяват да направи извод за предубеденост на двете свидетелки, респективно за недостоверност на техните показания.
Показанията на свидетелката М.Л. в частта им, в която последната излага фактически дадености, изясняващи обстоятелствата, че в деня на инцидента е видяла нараняванията, причинени на тъжителя, представляват пряк източник на доказателствени факти, тъй като тези факти свидетелката ги е възприела непосредствено.
Касателно твърденията за лицето, което е причинило нараняванията на тъжителя, както и за използваното средство при нанасянето на ударите от подсъдимия, показанията на свидетелката представляват производен източник на доказателствени факти, тъй като същите са узнати от последната при разговор с тъжителя М..
Пеналистичната доктрина допуска ползването на производен източник на доказателства, за изясняване на релевантни за предмета на доказване обстоятелства, в случаите, когато е невъзможно доказателствената маса да се попълни с преки доказателства, какъвто е и процесния случай касателно обстоятелството за автора, който на инкриминираната в тъжбата дата, е нанесъл побоя на тъжителя М..
По делото липсват данни за лица, освен подсъдимия и тъжителя, които да са присъствали на инцидента, за да могат техните показания съдът да ги ползва като пряк източник на доказателствени факти.
Именно поради това, правилно първостепенният съд е използвал показанията на М.Л., за изясняване на интересуващото предмета на доказване обстоятелства за лицето, което е причинило на С.М. телесните наранявания.
Доказателствен източник, имащ идентична процесуална стойност в процеса като показанията на св. Л., са показанията на свидетелката Е. К.. Това следва от съдържащите се в показанията на свидетелката Е. К. фактически твърдения, че е разбрала от съседи за обстоятелството, че подс. Т. е отишъл до жилището на С.М., позвънил е и когато тъжителят е отворил вратата, подсъдимият му е нанесъл побоя. Независимо, че източниците на преките доказателствени факти касателно извършителя на противоправната деятелност са производни, същите са били подложени на внимателен и задълбочен доказателствен анализ от първата инстанция, за да бъде изведен единствено възможният извод, че именно подсъдимият Т. е причинил на С.М. телесните увреждания, следствие на нанесеният му побой.
В подкрепа на доказателственият извод за автора на инкриминираното деяние, правилно първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че С.М., в депозираните от него документи както до Главния прокурор, така и до ВКП е заявявал, че извършител на противоправното спрямо него посегателство е подс. Т..
Това се потвърждава и от документите, приложени по прокурорска преписка № 23122/2017г. по описа на СРП, изискана и присъединена към доказателствената маса от въззивният съд.
В тази връзка, въззивният съд е длъжен да посочи, че по делото липсват данни, съдържащи се в доказателствената маса, че друго лице, а не подс. Т. е причинил множеството наранявания по тялото и главата на тъжителя.
Именно обстоятелството, че на С.М. са причинени множество наранявания по главата и тялото, според въззивният съдебен състав изключва вероятността последният да се е самонаранил, причинявайки сам на себеси толкова болка и страдания.
В подкрепа на този извод на контролната инстанция са множеството медицински документи- съдебномедицинско удостоверение №53.03/2017г., допълнение към съдебномедицинско удостоверение №53.03/2017г., заверени ксерокопия на журнали от неврохирургичен кабинет, хирургичен кабинет и травматологичен кабинет, заверен препис на лист за преглед на пациент, както и назначената от първата инстанция и приета по делото съдебномедицинска експертиза.
Правилно първостепенният съд е кредитирал като обективна и компетентна изготвената по делото съдебномедицинската експертиза, изясняваща както медикобиологичната характеристика на телесните увреждания, причинени на тъжителя- отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, шията, лигавицата на устата, дясна ушна мида, оток и кръвонасядане на лява лакътна става, оток и кръвонасядане на дясната ръка и дясното бедро, така и механизма на причиняване на същите-удари с или върху тъпи твърди предмети, каквито тъжителят посочвал-желязна тръб, и удари с ръце и крака.
Правилно първостепенният съд е анализирал обясненията на подс. Т., като е приел, че изложените от последният в обясненията си твърдения за случили се между него и тъжителя преди инцидента събития, не опровергават случилото се между двамата на инкриминираната в тъжбата дата, събитие.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че звучи изцяло нелогично заявеното от подсъдимият в обясненията, че в началото на 2017г., е бил помолен от тъжителя да свидетелства по гражданско дело, водено от М. срещу съседа му С. Р. и поради неговия отказ, тъжителят “едва ли не” му отмъщавал, като му е приписал извършването на инкриминираното деяние, което е предмет на настоящото дело.
От обясненията на подс. Т. не се установява, преди инцидента на 09.03.2017г., същият да е имал някакъв сериозен конфликт с тъжителя, включително и след отказа му да свидетелства в негова полза.
Напротив, твърденията на подсъдимия са за възникнала конфликтна ситуация между М. и лицето С. Р., което би предположило наличието на мотив у тъжителят да набеди последния, но не и такъв към подс. Т..
На следващо място, въззивният съд констатира, че тъжителят в обясненията си се опитва единствено да създаде убеждение у съда, за наличието на евентуален мотив за набедяването му от тъжителя за противоправното деяние, като в същите липсват твърдения, че на инкриминираните в тъжбата час и дата се е намирал на място различно от това, на което се е случил инцидента.
Обстоятелството, че подсъдимият по време на инцидента се е намирал на друго място, не се установява и от приложения по пр.пр.23122/2017г., по описа на СРП касов бон за заредено гориво.
Правилно първостепенният съд е анализирал този документ, включително и обстоятелството, което се цели от защитата да се установи от същия, приемайки, че самото издаване на този документ по никакъв начин не е обвързано с личността на подсъдимия. В тази насока, въззивният съд не констатира наличието по делото на доказателства установяващи, че тъжителят по-време на изготвяне на фискалния бон е бил на мястото, на което този документ е издаден.
Разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели Ю.С. и Д.Д., не допринасят да се възпроизведат в процеса доказателствени факти, необходими за изясняването на обективната истина по делото.
В показанията на двамата свидетели на защитата се съдържат предимно предположения за инцидента, а не конкретни факти имащи доказателствено значение по делото.
Единствените съдържащи се в показанията на двамата свидетели фактически твърдения, които въззивният съдът намира за необходимо да обсъди, е заявеното и от двамата, че по време на твърдяното в тъжбата събитие, са били в техните жилища и не са чули нищо.
Тези твърдения, въззивният съд ги намира за напълно недостатъчни за да обоснове извода, че инцидент между подсъдимия и тъжителя не е имал, тъй като възприемането на звуковата вълна, създадена от нанасянето на ударите от подсъдимия или от викове за помощ на тъжителя, зависи от много фактори, особено когато се касае до преминаването им през твърди прегради, каквито са стените на жилището, влиянието на други източници на звук, и най-вече индивидуалната способност на слуховия апарат на отделния индивид.
В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, изясняващо се от показанията на св. Д.Д., че същият още през 2010г. е бил освидетелстван със заболяване на слуховия апарат, което му пречило да чува с двете уши.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства, въззивният съдебен състав намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че авторството на инкриминираното деяние е доказано по несъмнен начин.
От обективна страна- на 09.03.2017г. около 19,00 часа, в гр. София, ж.к.“**********“, ет.*****, подс. И.Р.Т. нанесъл с метална тръба, ръце и крака удари на С.С.М., следствие на което му причинил отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, шията, лигавицата на устата, дясна ушна мида, оток и кръвонасядане на лява лакътна става, оток и кръвонасядане на дясната ръка и дясното бедро.
Тези травматични увреждания според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза са причинили на С.С.М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Правилно и в съответствие с чл.130,ал.1 от НК и дадените указания в Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причинените телесни увреждания като лека телесна повреда.
Обосновано контролирания съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат.
При установяване на субективната страна на деянието контролната инстанция, като изходи от констатираните обективни дадености /насочеността на ударите и засегнатата част на човешкото тяло/, напълно споделя извода на първостепенният съд, че подс. Т. от субективна страна е осъществил инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл.
За престъплението по чл.130,ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е освободил подсъдимия И.Р.Т. от наказателна отговорност, тъй като за инкриминираната деятелност, за която последният е предаден на съд е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок до две години, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на подсъдимия И.Р.Т., правилно първостепенният съд е посочил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като законосъобразно е приел, че административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на подсъдимия, следва да бъде в размер на 2500 лева, като този размер изцяло би покрило изискванията на закона за справедливо наказание.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е уважил по основание предявения от гражданският ищец С.С.М. срещу И.Р.Т. граждански иск с правно осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от М. в следствие на противоправното поведение на подсъдимия болки и страдания. Деликтната отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства, правилно районният съд е определил обезщетението по предявения граждански иск за неимуществени вреди да бъде в размер на 3500 лева, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Законосъобразно с оглед изхода на делото първостепенният съд е осъдил подс. И.Р.Т. на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на частния тъжител, направените от същият по делото разноски, както и държавна такса върху уважения граждански иск.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение. Водим от всичко изложено и на основание чл.332‚ т.6 от НПК вр. чл.336 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.11.2017г., постановено по НЧХД № 6761/2017г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 116 състав. Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.