РЕШЕНИЕ
№ 12.10.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На единадесети
септември, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №379 по описа
за 2020 година.
Предявена е искова молба от А.Д.П., ЕГН-**********
***, против Т.П.Г., ЕГН-********** *** с
правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и цена на иска 6 000.00лв.
/шест хиляди лева/.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че със споразумение №287 по НОХД № 2168 по описа за
2019 година на Районен съд -Пазарджик на 19.11.2019 година, ответникът Т.П.Г.
се е признал за виновен в това, че на 22.12.2018г. в гр. Пазарджик, кафе-клуб „Е.
“ е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване движението на левия горен крайник, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му е
определил наказание от една година лишаване от свобода, отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Определението на съда е
влязло в законна сила.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът е нападнат и пребит от няколко момчета на 22.12.2018 г. в гр. Пазарджик,
кафе-клуб „Е. “, без каквато и да е била причина. С приятел седнали на бара, за
да поговорят, тръгнал към тоалетната и без всякаква причина или
предизвикателство от негова страна бях нападнат и пребит. Ответникът Т.П.Г.,
който ищецът твърди, че не познава му е опънал ръката и в резултат на това, е
изкълчил раменната му става. По време на този побой ищецът загубил съзнание и
спомените му са много ограничени. Не знае също кой и кога се е обадил на
телефон 112, тъй като споменът му, затова как се е озовал в МБАЛ- Пазарджик е
много смътен, кой го е завел до там, не знае. Цялото му тяло го боляло, гадело
му се. За няколко дни го боляло цялото тяло, болели го гърдите, боляло го много
лявото коляно, окото му било почти затворено от оток. Изключително много го
боляло лявото рамо, всяко едно движение в него му причинявало болка. Още в
спешния кабинет му наместили рамото, което било съпроводено с много болка,
обездвижили му ръката с шина, привързали я към тялото. В болницата останал 6
дни под лекарско наблюдение. Ръката му беше обездвижена за един месец. Много
голям проблем бил спането вечер, тъй като при опит да се обърне на едната или
другата страна по време на сън болката в рамото ставала нетърпима. От това недоспиване
страдал най-много. Ако легнел да спи се събуждал от ужасна болка след десетина
минути, после стоял буден около час, взимал успокоителни, аулин, течен аналгин
за болката в рамото. Това продължило много дълго време - около три месеца. Тази
болка в рамото довела до необходимост да използва редовно обезболяващи
лекарства. От лекарите научил, че има разтегнати сухожилия и скъсани мускулни
връзки, които щели да болят, докато зараснат и се появяват при изкълчване на
става, разбрал също, че за да зараснат е необходимо време и мястото да е
обездвижено. През това време не могъл да ползва лявата си ръка. Бил в болнични
около три месеца, понеже с лявата ръка не можел да върши почти нищо. В резултат
на така нанесените му травматични увреждания, ищецът понесъл силни болки и
страдания, както и притеснения и неудобства от настъпилите увреждания.
Почувствал се унизен пред жената, с която живее, станал затворен и започнал да
избягва контакт с познатите си. Твърди, че са му причинени неимуществени вреди
за причинените му болка и страдание от изкълчената лява раменна става.
Счита, че предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника във връзка с причинено от него
непозволено увреждане са четири: противоправно деяние; вреда, причинена от това
деяние; причинна връзка между деянието и вредата и вина у деликвента. Влязлата
в сила присъда на Районен съд, споразумение № 287 по НОХД № 2168 по описа за
2019 година на районен съд гр. Пазарджик от 19-ти ноември 2019 година с което
ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление против
личността, като му е наложено съответно наказание, е задължително за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност,
както и вината на дееца, на основание чл. 300 от ТПК. По делото е установено,
че на 22.12.2018г. в гр. Пазарджик, кафе-клуб „Е. “ ответникът е извършил
противоправно деяние - изкълчил раменната става на ищеца. Същият претърпял
вреди от деянието на ответника - засегнати били негови неимуществени права. В
тази връзка, моли съдът да приеме, че на ищеца му са причинени болка и
страдание. Безспорно, така причинената болка и страдание, съставляват
вредоносен резултат от деянието на ответника. Налице е причинна връзка между
конкретното противоправно деяние и причинените му вреди. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди от изкълчването на лявата му раменна става са пряка и
непосредствена последица от причиненото му увреждане, произтекло, от своя
страна, от виновното поведение на ответника и противоправното му деяние.
Сочи, че относно размера на
дължимото на основание чл. 52, във връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде отбелязано следното:
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да
бъде определено от съда по справедливост. Съобразно установената съдебна
практика, при определянето на размера на обезщетението се преценя характера и
степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, възраст на увредения и др. Ищецът пострадал физически, влошило се
здравословното му състояние, в един доста дълъг период от време бил с нарушено
спокойствие, и животът му не протичал по обичайния си начин. Моли се съдът да
приеме, че справедливостта налага да се съобрази, с естеството на физическата и
психическата травма и продължителността на проявлението им, затова моли съдът
да приеме, че справедлив размер за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени вреди е 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/.
Оформен е петитум, с който се
моли съдът да осъди ответника Т.П.Г. с ЕГН: **********, ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати на ищеца сумата от
6000 лева претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 129 ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, изразяващо в нанесен на ищеца побой, вследствие на което му е била
изкълчена лявата раменна става и съпроводеното от това неудобство от
продължително лечение и причинените му тежки болки и страдания за един доста
продължителен период от време. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, както
по основание, така и по размер, тъй като станалия на 22.12.2018 г. инцидент се
дължи единствено и само на виновното поведение на ищеца и в тази връзка се
прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалият ищец. Твърди се,
че действително в конкретния случай ответникът е причинил на ищеца описаното в
исковата молба увреждане, но това е станало, след като първоначално е бил
нападнат и бит от ищеца, който го е удрял с юмруци по главата и тялото,
причинявайки му: разкъсно-контузна рана по лицето; кръвонасядания и оток по
главата и крайниците; охлузване по крайниците, за което представя
съдебно-медицинско удостоверение № 114/2018 от 28.12.2018 г., издадено от
Съдебна медицина при МБАЛ „Пазарджик“ АД, от което е видно, че: от така
причинените увреждания разкъсно-контузната рана по лицето е причинила на
ответника временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на
чл.130, ал.1. Останалите травматични увреждания са му причинили - болка и
страдания, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Твърди, че освен посочените
увреждания вследствие на ударите в областта на главата на ответника му е
причинено и отслабване на слуха на дясното ухо, за което представя и
съответната медицинска документации. Счита претендирания размер за завишен и не
кореспондиращ с претърпените от ищеца болки и страдания.
Твърди, че действително с влязло
в сила споразумение от 19.11.2019 г. по НОХД 2168 на РС- Пазарджик, което има
значение на влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен в това, че на
22.12.2018 г. в гр. Пазарджик, кафе клуб „Есграваганца“ е причинил на ищеца А.Д.П.
*** средна телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди-
престъпление но чл. 131. ал.1, т.12. във вр. е чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. за което му бе наложено наказание от една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което на основание чл.66. ал.1 от НК бе отложено за
изпитателен срок от три години. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно обстоятелствата относно това има ли противоправно деяние, с автор
ответника по делото и начина на извършване на самото деяние от него няма как да
бъдат пререшавани, но след като се прави възражение за съпричиняване на
вредоностния резултат и за завишен размер на претенцията, то съдът дължи
произнасяне по така направените възражения.
Не
възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства. Възразява
да бъде поискано за послужване НОХД № 2168 по описа на PC - Пазарджик за 2019
г., тъй като от него могат да бъдат ползвани само приложени по делото писмени
доказателства.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания. Моли се съдът, в зависимост от
изхода на спора да присъдите и полагащите се на ответника разноски по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установено следното от
фактическа и правна страна: От приложеното към настоящето дело НОХД №2168/2019г. по
описа на Районен съд гр. Пазарджик се установява, че с влязло в сила
Определение от 19.11.2019г., е било одобрено сключено споразумение между
РП-Пазарджик и подсъдимият по цитираното наказателно производство Т.П.Г., ЕГН-**********
***. Ответникът Г. е бил признат за виновен в това, че на 22.12.2018г. в гр. Пазарджик, кафе-клуб „Е.
“, е причинил на А.Д.П., ЕГН-********** ***, средна телесна повреда, изразяваща
се в изкълчване на лявата раменна става, което е довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му е
определил наказание от една година лишаване от свобода, отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Определението на съда е
влязло в законна сила.
Съдът счита, че в конкретният случай следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая определение/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по НОХД
№2168/2019г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, а именно това, че
ответникът по настоящото дело Т.П.Г.,
ЕГН-********** *** е извършил гореописаното
престъпно деяние , виновността на ответника, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка, за безспорно установени. Следва да се има предвид
и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.
Видно от заключението на извършената
и приета по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №-П-119/2020г.,
причинените травматични увреждания добре
отговарят да са получени при нанесен побой към момента на инкриминираната
дата.Механизмът на получаване на изкълчването / луксацията/ на лявата раменна
става е в резултат или на изтегляне и завъртане на лявата ръка по оста или при
падане на терена с отведена ръка. При възникналият инцидент, на ищеца П. е било
причинено изкълчване на лявата раменна става; контузия на главата с мозъчно
сътресение ; кръвонасядания по долния клепач на лявото око; охлузвания по
гърдите и кръвоизлив на лявото око. Изкълчването на лявата раменна става ,
наложило имобилизация на същата е причинило на пострадалия трайно затрудняване
на движението на левия горен крайник за около 3-4 месеца от датата на травмата.
Контузията на главата е причинило на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, а останалите
травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла
на чл.130,ал.2 от НК. Периодът на възстановяване от получените травми е около 2
седмици за мозъчното сътресение и кръвонасяданията и охлузванията, а за
получената травма на лявото рамо е около 3-4 месеца от датата на травмата.
Описаните от вещото лице травматични увреждания се потвърждават и от
представената към исковата молба и приета по делото медицинска документация, вкл.
съдебномедицинско удостоверение №109/2018г., болнични листа от 28.12.2018г.,
30.01.2019г. и 27.02.2019г.
По делото е приложено и съдебномедицинско удостоверение №14/2018г. ,
издадено след извършено на 28.12.2018г. освидетелстване от съдебен лекар на
ответника Т.П.Г., ЕГН-**********, като при извършеният преглед е установена
разкъсно-контузна рана по лицето; кръвонасядания и оток по главата и
крайниците; охлузване по крайниците.
Видно от показанията на св.Н.П., последният
е присъствал на процесният инцидент, настъпил на 22.12.2018г. вечерта в кафе-клуб
„Е. “ в гр. Пазарджик. Съгласно показанията на св. П., на ищеца бил нанесен
побой в самото заведение от непознати за него лица /които били в нетрезво
състояние/, без каквато и да е причина. След нанесеният му побой, известно
време пострадалия ходил с шина, бил посинен по лицето. Било му извадено рамото
на едната ръка и бил с комоцио, лежал в болница 5 дни.
От показанията на св.П.М. /приятелка на ищеца/ се установява, че ищецът П. не е конфликтна личност, не излиза
често по заведения и не е участвал в конфликти друг път. Въпросната вечер
/28.12.2018г./, бил излязъл със свой приятел Р. Б., който около 2 часа през
нощта се обадил на М. , за да я уведоми, че П. бил пребит и се намирал в
болница.М. незабавно посетила МБАЛ Пазарджик, където бил настанен П..
Последният бил подут в лицето, имал рана на гръдният кош, а лявата му ръка била
контузена, висела в неестествена позиция. След като бил изписан от лечебното
заведение, П. бил потиснат и нервен, не искал да се вижда с никой, имал
проблеми със съня. Изпитвал затруднения да движи лявата си ръка, поради което
не можел да се къпе сам и да се обува, можел единствено да се храни сам с
дясната си ръка. На лявата му ръка била
поставена ортеза, която била премахната около 3 месеца след нанесения му побой.
Наложело се да ползва болнични през този период.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Й. М. Т. /бивш
колега на ответника Г./, присъствал на процесният инцидент. Вечерта на
22.12.2018г. Т. отишъл с приятели в кафе-клуб „Е. “ в гр. Пазарджик, сред които
приятели бил ответникът Г., както и
братята Г. и С. Б. и. Ищецът П. бил на друга маса в заведението, като не е
имало провокации или размяна на обиди между двете компании. Когато П. се
запътил към тоалетната на заведението, той бил нападнат от Г. и С. Б. и, след
което в боя се включил и ответникът Г.. Посочените лица били в нетрезво
състояние, тъй като преди възникването на конфликта били консумирали вино и
водка.
Предвид установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
С оглед
на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за
безспорно установено по делото, че е налице извършено
престъпно деяние от ответника,
което е повлияло негативно върху
психическото и емоционално състояние на ищеца, като е налице пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не се спори между страните, а и от
приложеното към настоящето дело НОХД №2168/2019г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик се установява, че с влязло в сила Определение от 19.11.2019г., е било одобрено сключено споразумение между
РП-Пазарджик и подсъдимият по цитираното наказателно производство Т.П.Г., ЕГН-**********
***, като ответникът Г. е бил признат за виновен в това, че на 22.12.2018г. в гр. Пазарджик, кафе-клуб „Е.
“, е причинил на А.Д.П., ЕГН-********** ***, средна телесна повреда, изразяваща
се в изкълчване на лявата раменна става, което е довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК, извършено при условията на пряк умисъл.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани
гласни доказателства. От показанията на св.М. и св. Н.П. се установява,че
ищецът е претърпял определени неимуществени вреди в резултат от извършеното от
ответника престъпно деяние / А.П. бил нервен след инцидента, стоял си повече
вкъщи, ограничил социалните си контакти, срамувал се да излиза често от дома
си. Променил поведението си, станал доста подтиснат и необщителен, изпитвал
затруднения да се обслужва сам и имал проблеми със съня/.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели въпреки близките им
отношения с ищеца, тъй като се установява,че същите са имали преки впечатления от
събитията, за които свидетелстват, а също така показанията им се потвърждават от останалите доказателства
по делото.
От друга страна, по делото се
установява, че в конкретния случай, възстановителният период в резултат от причиненото изкълчването / луксацията/ на
лявата раменна става, е продължил около 3- 4 месеца считано от датата на травмата, при правилно и обичайно
протичащ оздравителен процес. В подкрепа на този извод е приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по изготвената експретиза, както и
показанията на св.М. , от които се установява, че на лявата
ръка на пострадалия била
поставена ортеза, която била премахната около 3 месеца след нанесения му побой,
като се наложило да ползва болнични през
този период. В тази насока е и
приложената по делото медицинска документация, вкл. съдебномедицинско
удостоверение №109/2018г., болнични листа от 28.12.2018г., 30.01.2019г. и
27.02.2019г.
Предвид изложените съображения,
съдът приема за установено,че възстановителният период, свързан със съществени
затруднения за ищеца, е продължил не повече от 4 месеца считано от датата на
престъпното деяние, в който срок ищецът е възстановил напълно физически и
психически от преживяното.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и
вреди, поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен. Безспорно се установи
извършването на противоправно деяние от
ответника Г., както и вредите, произтекли от това деяние и причинени на пострадалия от извършеното
престъпление от общ характер съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита, че ответникът Т.П.Г., ЕГН-********** ***, следва да отговаря за вредите, причинени на пострадалия- А.Д.П., ЕГН-********** *** на 22.12.2018г. вечерта в кафе-клуб „Е. “ в гр. Пазарджик.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС -
т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този
смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: Решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да
съобрази всички доказателства от
значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат от извършеното от ответника
престъпно деяние, признато за такова с влязъл в сила съдебен акт, ищецът П. е
изпаднал в състояние на тревожност, ограничил е социалните си контакти,
изпитвал затруднения да се обслужва сам и е имал затруднения в адаптацията- бил
е принуден да промени обичайното си поведение / бил подтиснат след инцидента,
стоял си повече вкъщи, срамувал се за излиза често от дома си бил е предразположен
към стрес, наложили се медицински манипулации /. Извършените от ответника
действия се намират в пряка причинно-следствена връзка със страданията, които
ищецът е претърпял. Тези състояния на
психическото и емоционално състояние на ищеца несъмнено са били свързани със значителни
затруднения, неудобства и промяна на поведението на ищеца, вкл. по отношение на
контактите му с другите членове на обществото. След извършеното деяние от ответника, е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца,
което се установява от събраният и проверен по делото доказателствен материал,
вкл. от показанията на разпитаните в качеството си на свидетели по делото лица.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че при определяне на обезщетението
следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи
да бъде заплатено обезщетение от ответника Г. на ищеца П. в размер на 5 000.00лв. в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до
претендирания размер от 6 000 лева срещу ответника, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При определяне на размера на
дължимото се обезщетение съдът следва да спази принципа на справедливостта в
чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на
причинената на пострадалия травма, срокът за възстановяването му, изживените от
него болки и страдания, които биха могли
да бъдат овъзмездени само със заплащане на сума в такъв размер. С оглед
изложеното, претърпените от ищеца физически болки и страдания и негативните изживявания, представляващи по
същността си неимуществени вреди, следва да бъдат обезщетени. По справедливост
съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно практиката на съдилищата, съдът
определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на
5 000.00 лв., съобразявайки вида и
характера на причинените на ищеца телесни увреждания. С присъждането на този размер на
обезщетение, съдът намира, че ще бъдат справедливо репарирани претърпените от
ищеца неимуществени /морални/ вреди. Следва да се отхвърли предявения иск в останалата му част – над присъдените размери от 5 000.00 лв.
до претендираните размери от 6 000.00 лв., като неоснователен и недоказан, тъй като претендираното
обезщетение в размер на 6 000.00лв., би се
явяло прекомерно и предвид трайно установената съдебна практика в
страната.
Съдът
намира, че следва да остави без уважение направеното от ответника възражение за
съпричиняване. Твърденията на ответната страна, че Г. е бил нападнат и бит от
ищеца П. останаха недоказани в хода на
настоящото произовдство. В подкрепа на тези твърдения не бяха ангажирани
каквито и да е доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод,
че с поведението си П. е провокирал по какъвто и да е начин насочената срещу
него агресия. В тази връзка останаха недоказани твърденията в отговора
на исковата молба досежно поведение на ищеца, провокирало нападателя му. Видно
от материалите по приложеното НОХД, извършеното от ответника деяние е било квалифицирано като извършено „по
хулигански подбуди”, което означава, че е липсвало поведение на пострадалия,
което да афектира извършителя. По аналогични съображения, липсва и
съпричиняване, каквото се твърди от ответната страна в настоящият процес.
Напротив, установява се от показанията
на разпитаните свидетели, че ищецът с
поведението си по никакъв начин не е провокирал нападателя си. Съгласно
показанията на св. Н.П., нито преди, нито по време настъпване на инцидента,
ищецът не е казал или направил нещо обидно, което да е било насочено към
намиращите се в питейното заведение Т.Г.,
Г. Б. и С. Б. . В тази насока са дори показанията на св. Й. М. Т., който е бил
в компанията на ответника въпросната вечер в заведението, съгласно които не е
имало никакви провокации или обиди както от едната, така и от другата
страна.Едва когато П. е станал от масата си
и се е запътил към тоалетната на заведението, е бил нападнат „без
някаква причина“. От показанията на св. Т. не се установява конкретно П. да е
нанасял удари и да е причинил каквито и да е травматични увреждания на Г., а
последният е паднал и си е ударил
главата в ръба на масата.
Съдът не намира основание да не
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са обективни,
подробни и непротиворечиви помежду си, свидетелите Н.П. и Й.Т. са преки
свидетели- очевидци на възникналият между страните конфликт.
Действително, към отговора на
исковата молба, ответникът е представил
съдебномедицинско удостоверение №14/2018г. , издадено след извършено на
28.12.2018г. освидетелстване от съдебен лекар на ответника Т.П.Г., ЕГН-**********,
като при извършеният преглед е установена разкъсно-контузна рана по лицето;
кръвонасядания и оток по главата и крайниците; охлузване по крайниците. Както
бе посочено обаче, по делото не се събраха каквито и да е доказателсва, че
гореописаните травматични увреждания са били причинени именно от ищеца П., още
повече ,че Г. е бил освидетелстван от съдебен лекар едва на 28.12.2018г. – 6
дни след инцидента.
При тези данни съдът намира,
че ищецът не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
поради което възражението за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски. При този
изход на делото, ответникът Г. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Възражението
на ответника, съгласно което на ищцовата страна не следва да се присъждат
разноски, тъй като няма изрично искане в тази насока, е неоснователно. Видно от
съдържанието на представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК, със същият,
ищцовата страна е отправила изрично искане към съда да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Видно от материалите по делото,
ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело
№379/2020г. , както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лв., или разноски в общ
размер на 900.00лв. Ответникът Г. обаче
е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 900.00 лв. за процесуално
представителство в исковото производство, който размер е над предвидения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата, при
интерес от 5000 до 10 000 лв., минимално предвиденото адвокатско
възнаграждение е 580.00лв. плюс 5% от горницата над 5000.00лв., или в
конкретният случай – 630.00лв. С оглед на обстоятелството, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, както и предвид
факта, че са проведени само две съдебни заседания, съдът счита, че заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 900.00 лв. следва да бъде
намалено до размера от 700.00лв
Същевременно,предвид уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца П. сумата от 583.33лв. за сторените от него разноски.
Ищецът също следва да бъде осъден да
заплати на ответника Г. сторените разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените по делото
документи, ответникът е направил разноски в общ размер на 300.00 лв. Същевременно,предвид отхвърлената
част от предявеният иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 50.00лв. за сторените
от него разноски.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Г. следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявеният срещу него
иск , в размер на 200.00 лв., както и да заплати 230.00лв.
предвид изплатеното възнаграждение на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.П.Г., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.П., ЕГН - ********** ***, сумата от 5 000.00 лв
/пет хиляди лева /, съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
претърпени от А.Д.П., ЕГН - ********** в резултат от извършено от Т.П.Г., ЕГН-**********
престъпно деяние по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК , за извършването на което Г. е бил
признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №2168/2019г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част –
над присъдените размери от 5 000.00 лв. до претендираните размери от 6 000.00
лв. /шест хиляди лева/, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Т.П.Г., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.П., ЕГН - ********** ***, сумата от 583.33 /петстотин осемдесет и
три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
сторените от ищеца П. съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН - ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Г., ЕГН-********** ***, сумата от 50.00 /петдесет лева/, представляваща сторените от ответника Г. съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА Т.П.Г., ЕГН-********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по
сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 200.00 /двеста / лева - държавна такса , както и сумата
от 230.00 лв. /двеста и тридесет лева/ - изплатено възнаграждение на вещото
лице за изготвяне по делото на съдебно-медицинска експертиза
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: