Решение по дело №377/2018 на Окръжен съд - Видин

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 67

 

гр.В**, 17.01.2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС търговска колегия в публичното

заседание на двадесет и шести ноември    

две хиляди и деветнадесета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   АН** П.    

                                                            

при секретаря   И** К**  и в присъствието на     прокурора      като разгледа докладваното от съдия     АН** П.  гражданско дело № 377 по описа за 2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е  иск с правна квалификация  чл.432,вр.с чл.380, вр.с чл.493а,ал.1 и ал.3 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

Ищците Ю.И.Д., с ЕГН **********, за себе си и като майка и законен представител на малолетните Л.З. Г**, ЕГН ********** и Т.З.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Й.Д. от САК , със съдебен адрес ***  са предявили искове против ЗД „Б** И** АД град С**, бул.“Д** Б**“ № 87, с ЕИК *****, с които искат да бъде осъден ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва :

         на Л.З.Г., ЕГН ***********, малолетна, действаща чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00 (двеста хиля­ди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й З*** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от пре­дявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

        на Т.З.Г., ЕГН **********, малолетен, дейс­тващ чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00(двеста хиляди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му Златко З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъ­дените суми ;

                  на Ю.И.Д., ЕГН **********, обезщетение в размер на 150 000,00(сто и петдесет хиляди) лева, за пре­търпените неимуществени вреди от смъртта на Златко З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

сторените по делото разноски в цялост;

Поддържа се в исковата молба , че на 31.07.2018 г., по път III-114 Т.Л.З. управля­вал л.а. Алфа Ромео 147 с per. № М *** ВН. Като пътник на предна дясна седалка в автомобила седял З** З.Г.. На около км. 20, при преодоляване на ляв завой, поради движение с превишена скорост, Т.З. губи управление върху автомобила, който на­пуска пътното платно и се блъска с дясната си част в крайпътно дърво.

При така описаното ПТП пътникът Златко З.Г. полу­чил тежки, несъвместими с живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие.

По повод на горепосоченото произшествие образувано ДП № 538/2018 г. по описа на РУП-Л**, пр.пр. № 1901/2018 г. по описа на ОП-М**, което и към настоящия момент е висящо.

Излага се в исковата молба , че отношенията между ищците и З** З.Г. били прекрасни. Били силно привързани един към друг. З** Г** и Ю.Д. живеели съвместно на семейни начала, като от съжителстването им се родили двете им деца - малолетните Л. и Т. Г.и. Златко бил изключително грижовен както към жена си, така и към децата си. Стремейки се да осигури средства за жи­вот на семейството си, той полагал всички усилия и не пестял време и сили да изкара прехраната им. Със смъртта на З**, Ю. и две­те им деца загубили най-близкия си човек, своята опора и надежда.

Датата 31.07.2018 г. се превърнала в най-тежкия и черен ден за ищците , както твърдят в исковата молба. Те не можели да се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат, че Златко вече го няма, че си е отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно. Никой и нищо не било в състояние да компенсира мъката им, да върне ненавреме погребания им родител и съпруг и няма паричен еквивалент на загубата на ищците, никой и нищо не е в състояние да изтрие сълзите им, да върне смисъла в живота, да ги върне обратно в реалността, да върне загубеното. Въпреки това, с оглед справедливостта, те следва да бъдат компен­сирани по някакъв начин.

Доколкото от описания по-горе механизъм на ПТП се установява, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното пове­дение на водача на л.а. „А** Р** 147" с per. № М *** ВН, то застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска Отговор­ност" на автомобилистите следва да покрие отговорността на водача за причинените от него неимуществени вреди.

Към датата на ПТП по отношение на л.а. „Алфа Ромео 14 7" с per. № М 6197 ВН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговор­ност" на автомобилистите, сключена със ЗД"Б** И**" АД, полица № BG/02/117003398925, със срок на валидност от 28.12.2017 г. до 27.12.2018 г. то ответникът се явява пасивно легитимиран да отго­варя по така предявената претенция.

С искане от 31.10.2018 г. ищците били  предявили претенция пред ответни­ка, в изпълнение на изискванията на Кодекса за застраховането. С писма изх. № НЩ-8106, НЩ-8107 и НЩ-8108 от 14.11.2018 г. ответни­кът ги уведомил, че отказва да плати каквото и да е обезщетение, поради липса на основание за това. Считат този отказ за абсолютно формален и неоснователен, доколкото императивната норма на чл. 108 във вр. с чл. 10 6 от КЗ задължава застрахователя да се произнесе по същество на предявената претенция при наличие на констативен протокол за ПТП, което поражда и правния им интерес от водене на настоящото производство.

С оглед гореизложеното, молят на основание приложимите разпо­редби на Кодекса за Застраховането да бъде постановено Решение, с което да бъде осъден застраховятеля ЗД „Б** И**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „Д** Б**" № ** да заплати следните суми както следва:

        на Л.З.Г., ЕГН ***********, малолетна, действаща чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00(двеста хиля­ди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от пре­дявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

        на Т.З.Г., ЕГН **********, малолетен, дейс­тващ чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 200 000,00(двеста хиляди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъ­дените суми ;

        на Ю.И.Д., ЕГН **********, обезщетение в размер на 150 000,00(сто и петдесет хиляди) лева, за пре­търпените неимуществени вреди от смъртта на З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми;

- сторените по делото разноски в цялост;

В срок по делото е постъпил отговор от ответника ЗД“Б** И**“АД, с който се оспорва основателността на иска, като се твърди, че обезщетението, което се претендира от ищците не отговаря на действително претърпените вреди, а същото е прекомерно. Излага се, че с претенциите не се търси реално репариране на вредите, а обогатяване от трагичния инцидент.  Сочи се , че стойността на исковите суми надхвърлят дори максималните стойности на обезщетенията, присъждани за сходни случаи и противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в основата на чл.52 ЗЗД. Поддържа се , че между ищците и починалия Златко З.Г. не са били установени прекрасни отношения, резултат от дълго безоблачно съжителство, тъй като мололетните Л. Зл.Г. и Т. Зл.Г** са на възраст 1 година , съответно на три дена към момента на смъртта. Твърди се , че и между ищцата Ю.Д. и починалото лице не са били налице прекрасни отношения, за което се изтъква , че през последните 5 месеца преди смъртта , не са поддържали никакви отношения , дори не са живеели заедно. В отговора се сочи , че виновният шофьор бил племенник на починалия, син на сестра му Л. и братовчед на ищците Л. и Т. Г.и като последните са част от голяма ромска фамилия, която живее заедно и взаимно се подкрепят.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалото лице, което се изразява в два факта, като със съгласяването си да пътува с напълно неадекватен вследствие употребата на алкохол шофьор и непоставянето на предпазен колан е допринесъл за леталния изход до степен на съпричиняване, изключващ отговорността на застрахователя, както се твърди в отговора. Излага се , че шофьора  на автомобила е бил пиян до степен на опияняване, непозволяваща му да шофира, същият бил напълно неадекватен. Въпреки това починалият се качил в автомобила и е поел риска от катастрофа, и последващи увреждания за съжаление в неговия случай смърт. Отбелязва се, че катастрофата е станала на абсолютно прав участък от пътя, след излизането от завой, със скорост многократно надвишаваща позволената. Изтъква се , че починалото лице не е поставило предпазен колан, което е допринесло за настъпването на смъртта, тъй като с поставянето на колана , движението на тялото щяло да бъде ограничено. Като се сочи , че виновното лице за настъпилото ПТП с летален изход е Т.Л.З., който е управлявал автомобила в пияно състояние с алкохол в кръвта 1,88 промила.

Прави се възражение за началния момент, от който се дължат лихви върху претендираните суми, като се посочва, че това следва да е представянето на съответните експетизи в настоящото производство, с оглед разпоредбата на 496,ал.1 КЗ, тъй като увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3 КЗ.

Ответната страна е поискала привличането на трето лице помагач Т.Л.З., ЕГН ********** *** на основание чл.219,ал.1 ГПК.

С определение от 28.03.2019 г. съдът е конституирал като трето лице помагач Т.Л.З..

По допустимостта на иска:

Съдът приема, че исковете са предявени от и срещу легитимирани лица, с оглед наличието на застрахователен договор и качеството им на наследници на починалия З** З.Г.-негови деца и съпруга.

С оглед цената на предявените претенции спорът е подсъден на окръжен съд. Местната подсъдност е избрана от ищците,с оглед местоживеенето им и мястото на настъпване на застрахователното събитие (чл.115,ал.2 от ГПК) и ответникът не прави възражение.

Отговорността на ответника е ангажирана с оглед данните за наличие на сключена и валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на вредите, причинени със застрахования лек автомобил, управляван от Т.Л.З., при управление на който се твърди, че е настъпила смъртта на наследодателя на ищците З** З.Г.. Не се спори, че ищците са предявили претенцията си пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.

При тези констатации съдът намира, че искът е допустим.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

На 31.07.2018 г., по път III-114 Т.Л.З. управля­вал л.а. А** Р** 147 с per. № М 6197 ВН. Като пътник на предна дясна седалка в автомобила седял З** З.Г.. На около км. 20, при преодоляване на ляв завой, поради движение с превишена скорост, Т.З. губи управление върху автомобила, който на­пуска пътното платно и се блъска с дясната си част в крайпътно дърво.

При така описаното ПТП пътникът З** З.Г. полу­чил тежки, несъвместими с живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие.

По повод на горепосоченото произшествие образувано ДП № 538/2018 г. по описа на РУП-Л*, пр.пр. № 1901/2018 г. по описа на ОП-М**, което и към настоящия момент е висящо.

Към датата на ПТП по отношение на л.а. „А** Р**14 7" с per. № М 6197 ВН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговор­ност" на автомобилистите, сключена със ЗД"Б** И*" АД, полица № BG/02/117003398925, със срок на валидност от 28.12.2017 г. до 27.12.2018 г.

С оглед на горното, с искане от 31.10.2018 г. ищците предявили претенция пред ответни­ка, в изпълнение на изискванията на Кодекса за застраховането. С писма изх. № НЩ-8106, НЩ-8107 и НЩ-8108 от 14.11.2018 г. ответни­кът ги уведомил, че отказва да плати каквото и да е обезщетение, поради липса на основание за това.

По делото са представени протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, от които е видно, че в получените за изследване проби на трепа на Златко З.Г. се  доказала концентрация на алкохол в кръвта -1,90 промила, а на Т.Л.З.- 1,96 промила/стр.116 и 117 от делото/.

От показанията на разпитаните по делото свидетели в частност М.Н.Н., се установява, че присъствала на мястото на ПТП между селата Д** и Д** , в качеството си на медицинско лице като била на смяна в спешното отделение. Когато пристигнала на място видяла, че пътника бил починал на място. Когато го проверила, той имал колан в долната част на тялото- в областта на седалището и висял на него. Свидетелката го прегледала и установила смъртта.

 От показанията на свид. Н** П.Г. и И** Д. С** се установява , че ищцата Ю. и починалото лице З** Г. били заедно от шест години и имат две деца – ищците Л. и Т.. Двамата преди раждането на детето Т. се занимавали с просия в Ш**. Катастрофата е станала непосредствено след раждането на Т., като водача на автомобила и починалото лице били де се почерпят за бебето. Свидетелите установяват , че живеели добре двамата с ю. , разбирали се. Майката на Ю. била при нея до 40 дни от смъртта на З** Г., сестрите на З** също й помагали.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е приета. Според заключението на д-р И. уврежданията на починалото лице са значителни, и се дължат на удари със значителна сила като няма характерни особености на увреждания и няма как да се определи с какви предмети са били. Вещото лице установява , че повечето увреждания са в дясната част на главата и областта на тялото  и добре отговарят да са получени вътре в купето на автомобила. Ударът е бил страничен, като десен горен крайник е с много обширни охлузвания, с липсваща част от кожата, което говори , че ръката е била извън автомобила в момента на удара. Вещото лице сочи, че нямало характерни особености на увреждания, които да говорят, че пътника е бил с предпазен колан.  Според експертизата, дори и при правилно поставен обезопасителен колан, травмите на гръдния кош и корема щяха да са от същия характер  и степен, които биха довели до летален изход. В този смисъл са и показанията на вещото лице при подробни му разпит в с.з.- според вещото лице, при поставен колан уврежданията можело да бъдат по-малко и по-леки, но резултатът би бил пак същия(с вероятност), поради силния удар. Вещото лице е извършило аутопсията на тялото и не е установило отпечатък от колан по предната гръдна област, а при такъв удар би следвало да има. В.л. пояснява, че с оглед голямата сила на удара, поставен предпазен колан би осуетил възможни тежки травми при челен удар, но тук –ударът е страничен, странично не са много ограничени от колана движенията, инерционните сили пак биха действали по същия начин, макар и по-леко, както при поставен колан. И при поставен предпазен колан уврежданията при починалия при такъв удар смъртта би била неизбежна.

Вещото лице Р.И. по назначената съдебно-техническа експертиза дава заключение, че произшествието е протекло през светлата част на денонощието на 31.07.2018 г. около 12,40 часа при облачно време и добра видимост. Лекият автомобил“А** Р**“ при излизане от ляв завой е загубил напречна устойчивост, като е напуснал платното за движение вдясно по посока на движението и се е блъснал с дясната си страначна част в крайпътно дърво , след движение от около 12 метра се е ударил със задната си лява част в друго крайпътно дърво и се е завъртял с челната си част в югоизточна посока. Посочено е в заключението, че причината  автомобилът да излезе извън платното за движение  е, че се е  движил със скорост над критичната, а именно със минимална скорост 111 км/ч., а скоростта на движение на автомобила в момента на удара в дървото е изчислена от вещото лице на 97 км/ч. Разрешената скорост за движение в участъка е била 90 км/ч.От техническа гледна точка вероятната причина за настъпване на произшествието са субективни действия на алкохолно повлияния с 1,88 промила алкохол в издишания въздух от водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ Т.Л.З. с органите за управление довели до движение на автомобила с превишена скорост от над 111 км/ч.  и загуба на напречна устойчивост, при което е напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и се е блъснал в крайпътно дърво. Вещото лице е дало заключение , че дори и при правилно поставен предпазен колан, а в случая пострадалият Г. е бил с частично поставен предпазен колан- само надбедрената част, телесните увреждания биха били същите.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

   Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищците са избрали защита на накърнените им права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

    Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда.  С оглед изложеното, предявените искове са допустими.

             По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние (да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

             Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина.

В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението на застрахования от ответника водач на МПС е довело до настъпване на ПТП. Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се установява както от представените по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания.  В резултат ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ищецът е получил посочените по-горе телесни увреждания, довели до болки и страдания продължили близо месец и половина, в случая са налице и постравматични усложнения, неотшумели напълно и до момента. Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според  чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане. В настоящия случай вината на водача се установява от събраните по настоящото дело доказателства. Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. В тази именно връзка, следва да се приеме, че причинените на ищците болки и страдания от загубата на близък човек и от понесените телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от станалото ПТП.

Гореизложените констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищците имат правото да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Основният спорен по делото въпрос, е за размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди.

Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.

       Съгласно  чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Необходимо е да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

В настоящото производство е установено по категоричен начин, че водачът на лекия автомобил Т.Л.З. е извършил инкриминираното по чл.343, ал.3, б.”а” пр. І-во и ІІ-ро, деяние, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1.96 на хиляда, установено по надлежния ред с химическо изследване. 

При тези данни и с оглед дадения по-горе отговор на въпроса относно критериите, обуславящи съпричиняване на вредоносния резултат от пътник, пътуващ в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол, настоящият състав намира, че в случая починалото лице Златко З.Г. е поел необоснован, но предвидим риск за своя живот и здраве като е игнорирал факта, че З. управлява автомобила след употреба на алкохол, което обосновава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат съобразно постановките в т.7 на ТР№1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК. Обстоятелството, че водачът и пътникът са се черпили зоедно, обуславя извода, че ищецът е знаел за количеството и вида алкохол, употребено от З., което с оглед резултата от последващото изследване на кръвта на водача (1.96 на хиляда), предполага, че при проявена от ищеца нормална дължима грижа, същият е следвало да не пътува в автомобила.

По изложените съображения на основание  чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 40 %.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че както поведението на деликвента, така и поведението на пострадалия се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите. Златко З.Г. сам се е поставил в опасност, возейки се по време на ПТП и с наполовина поставен обезопасителен колан. По този начин пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртоносните си травми. Според съда, обаче този принос е 20 %. В случая улесняването механизма на увреждането не е в голяма степен, доколкото се касае до поставяне само в областта на кръста на триточков колан. 

Безспорно е по делото, че ищците Ю.И.Д. - съпруга на починалият Златко З.Г. ,Л.З.Г. , дъщеря на починалия и Т.З.Г.- син на починалия имат право на обезщетение за нанесените им неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техният съпруг и баща, причинена от деликта /ППВС 4-61/.

От показанията на свидетелите се установява, че ищцата Ю. и починалото лице Златко Г. били заедно от шест години и имат две деца – ищците Л. и Т.. Двамата преди раждането на детето Т. се занимавали с просия в Ш**. Катастрофата е станала непосредствено след раждането на Т., като водача на автомобила и починалото лице били де се почерпят за бебето. Свидетелите установяват , че живеели добре двамата с Ю. , разбирали се. Майката на Ю. била при нея до 40 дни от смъртта на З** Г., сестрите на З** също й помагали.

 Съобразявайки съществувалите приживе отношения между ищцата Ю. и починалият, основани на привързаност, грижа и подкрепа, обстоятелствата, че ищцата е живяла в общо домакинство с починалия, негативното влияние на внезапната смърт при катастрофата върху психиката на ищците, свързани с негативни изживявания - шок, болка, страдание и мъка, възрастта към датата на ПТП на починалия - 34 години и на ищците съответно 38 години , 3 и 1 години за ищците Ю., Л. и Т. обосноваващи извод за нужда от подкрепата и обичта на починалия на всички ищци /за дъщеря му и сина му/, както и за лицето , с което съжителствал- ищцата Ю. - с оглед необходимостта от подкрепа от страна на пълноценно семейство, както и социално-икономическите условия към момента на увреждането 31.07.2018г., съдът приема, че необходими и достатъчни за компенсирането на неимуществените вреди на ищците са обезщетения в размер на по 125 000 лв.,  лева за всяко едно от децата и 100 000лв. за съпругата.

След като се съобрази приетите по-горе проценти на съпричиняване се получават суми от по 50000 лева за всяко от децата и 40 000 лева за съпругата. В останалата част до пълния предявен размер от по 200000 хиляди за децата и до 150000 лева за ищцата Ю.Д. предявените искове като неоснователни следва да се отхвърлят. 

     Предвид основателността на главните претенции, като основателни следва да бъдат уважени и акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху дължимите като обезщетения за неимуществени вреди суми.

               Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането - чл.84,ал.3 от ЗЗД. Разпоредбите на новия КЗ/в сила от 01.01.2016г./обаче  предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3; 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е  представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3.

               В случая, ищците са предявили по реда на чл.380 от КЗ срещу застрахователя  претенция, от 31.10.2018 г. С писма от  ЗД“Б** И**“ АД до ищците с изх. № НЩ-8106,8107 и 8108 , трите от 14.11.2018 г. застрахователят е поискал допълнителни документи, които не са били представени преди образуване на исковото производство. При това  положение, следва да се приеме, че приложените към претенцията документи не са били достатъчни за застрахователната компания, за да се  произнесе. Не са установи ответникът да е изпълнил изцяло или  частично задължението си да заплати на ищците претендираните от тях суми, поради което върху главниците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ответникът дължи законна лихва за забава, считано от 28.11.2018г.-датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на сумите.

 

По разноските: Ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати  по сметката на ВОС сумата 5600 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Ответникът ЗД Б** И** следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.Й.Д. от САК  сумата от 4330 лева.

По изложените съображения, съдът

              

Р    Е    Ш    И :

 

 

 

ОСЪЖДА ЗД „Б** И**“ АД град С**, бул.“Д** Б**“ № 87, с ЕИК ** в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва:

        на Л.З.Г., ЕГН ***********, малолетна, действаща чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 50 000,00 (петдесет хиля­ди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й Златко З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от пре­дявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми, като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева предявеният иск ОТХВЪРЛЯ.

        на Т.З.Г., ЕГН **********, малолетен, дейс­тващ чрез майка си Ю.И.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 50 000,00(петдесет хиляди) лева, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му З** З.Г., ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъ­дените суми, като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева предявеният иск ОТХВЪРЛЯ.

                  на Ю.И.Д., ЕГН **********, обезщетение в размер на 40 000,00(четиридесет хиляди) лева, за пре­търпените неимуществени вреди от смъртта на З** З.Г**, ЕГН **********, настъпила при ПТП от 31.07.2018 г. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдените суми като в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лева предявеният иск ОТХВЪРЛЯ.;

ОСЪЖДА ЗД „Б** И**“ АД град С**, бул.“Д** Б**“ № **, с ЕИК ** да заплати по сметката на ВОС сумата 5600 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б** И**“ АД град С**, бул.“Д** Б**“ № 87, с ЕИК ** да заплати на адв.Й.Д. от САК  на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 4330 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

  

                                 СЪДИЯ: