Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 01.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря
Нина
Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Димитринка
Костадинова-Младенова в.гр.дело №2785 по
описа за 2020 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 21906
от 27.12.2016 г. по гр.д. № 49607/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 73-ти
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл.
422 ГПК искове, че ответното дружество „В.Б.“ ООД, ЕИК *******дължи на ищеца,
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ - сумата 1055.24 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия в апартамент в гр. София,
бул. *******за периода ноември 2012г. –декември 2013г., ведно със законната
лихва, считано от 25.02.2015г. до заплащане на главницата; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - сумата от 168.83 лв.,
представляваща обезщетение за забава за изплащане на главницата за периода
31.12.2012г. -06.02.2015г. С посоченото решение ответникът е осъден да заплати
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 865 лв., разноски в първоинстанционното производство и сумата от 325 лв.
разноски в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”
ЕООД.
Решението е
обжалвано в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника „В.Б.” ООД,
представлявано от управителя А.Д., чрез процесуалния представителадв.
В.О.. Жалбоподателят поддържа, че всички писмени доказателства по делото, в
това число и приетите две заключения на назначени съдебни експертизи
установяват наличие на задължение за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******. Исковата претенция и
обжалваното съдебно решение се отнасят за имот, находящ
се на същия адрес, но на четвърти, тавански етаж. Твърди, че мотивите на
обжалваното решение, които се отнасят на етаж първи, противоречат на
постановения диспозитив на обжалваното решение, което
се отнася за етаж четвърти в същата сграда. Въззивникът
оспорва наличие на облигационно онговещие между
страните по повод на имот, находящ се на тавански
етаж, съответно оспорва напълно претендираните от
ищеца суми. Сочи, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че от представените по делото доказателства е установено, че
ответникът дължи претендираната сума за доставена
топлинна енергия за имот, представляващ тавански апартамент. Освен това твърди,
че посочения в исковата претенция и
съответно в обжалваното решение абонатен номер – 370833 е за втори етаж в
същата сграда, за което своевременно е направил възражение пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното твърди, че не
дължи претендираните суми. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД изразява становище по въззивната
жалба, която твърди, че е неоснователна. Сочи, че обжалваното решение и правило
и обосновано. Счита, че в производството
след проведено съдебно дирене е установено в условията на пълно и главно
доказване остнователността на исковата претенция. С
оглед на изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски а настояща инстанция.
В срока о чл.
267, ал. ГПК третото лице-помагач „Т.С.” ООД не изразява становища по въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Исковата
претенция е за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия се
отнася за топлоснабден имот, представляващ тавански
апартамент, находящ се в гр. София, бул. *******. Доказано
е по делото, че процесният
имот е бил топлофициран
и че сградата – етажна собственост /в която се намират този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представените доказателства е установено, че собственици при равни права на
посочения имот са В.М.М. и С.Ц.Х., видно от
представения договор за доброволна делба от 30.08.2001г., вписан в Агенция
вписване. Доказано е също така, че
имотът е бил отдаван под наем в периода 2001г. -2006г., на
трети лица, които са имали право да го преотдават в
това число и на въззивника.
По делото е
несъмнено установено, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение
по повод на имот, представляващ тавански апартамент, находящ
се на четвърти етаж в сграда в гр. София, по бул. *******, с абонатен номер
370833. От събраните писмени доказателства е видно, че на на 14.12.2007 год. управителят на ответното
дружество - А.Д., чрез редовно
упълномощен представител, е подала заявление до „Т.С.“ ЕАД за сключване на
договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди при общи условия. В това заявление и в подписания от страните
договор на същата дата като адрес на топлофицирания имот е посочен адрес гр.
София, по бул. *******, вх. А, ет. 4, апартамент 2-2. Следователно между
страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди с
топлоносител гореща вода за потребители, извършващи стопанска дейност, при Общи
условия – видно от сключения писмен договор. Предмет на този договор е бил процесния тавански апартамент, находящ
се на четвърти етаж на посочения адрес .
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР
на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди,
респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От това следва, че
твърдението на въззивника, че липсва облигационно
отношение между страните по отношение на таванския етаж, е неоснователно.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата през процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
че делът на ответника за сградна инсталация
и отопление на имота, както и дължимите суми за битово горещо водоснабдяване са
били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, както и че ищецът е
отчитал за своя сметка технологични разходи и че измервателните уреди са
изправни /противно на поддържаната от жалбоподателя
теза/. Следователно доказано е количеството на потребената
от ответника топлоенергия за исковия период.
Вторият спорен
въпрос между страните
въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания
и дали те правилно са отчетени на имот с абонатен номер 370833. В
тази връзка въззивният съд приема следното:
Видно е от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване за процесния имот, находящ се на четвърти етаж е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. По отношение на посочения топлоснабден имот, дяловото разпределение /топлинна енергия
за отопление/ било извършено на база реален отчет на индивидуалните топломери
по т. 7.1 от Приложението съм Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
От ТР „София“ вещото лице е получило
информация за извършени метрологични проверки на общия топломер за процесния период. От това следва, че през процесния период общият топломер с № 4025937 монтиран на
посочения адрес е бил годно средство за търговско измерване.
От изложеното
следва, че е несъмнено доказано количеството на потребената от ответника топлоенергия
за исковия период за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване за процесния
имот, както и количеството
на потребената от ответника топлоенергия
за отопление на същия. Съгласно
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза стойността на
доставената и потребена енергия за периода месец
ноември 2012г. декември 2013г. е 1055.25 лв. колкото е исковата претенция,
поради което същата се явява основателна. Такава е и исковата претенция за
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от -31.12.2012
до 06.02.2015г. в размер на 168.83 лв. 01.05.2010 год. до 10.05.2011 год. – в
размер на 47.93 лв., до които и размери исковете правилно са били уважени от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК /агр. чл. 422, ал. 1 ГПК/.
С оглед на
изложеното съдът намира, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а
обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено изцяло.
При този изход
на спора ответникът няма право на разноски за въззивното
производство. Право на разноски има въззиваемата
страна – ищцовото дружество, като настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай в полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство, тъй
като реално не са извършени действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП.. По делото е постъпила
единствено кратка молба със стандартно съдържание, в която се твърди, че
страната не възразява делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на въззиваемата страна, моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по делото.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 21906 от 27.12.2016 г. по гр.д. № 49607/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 73-ти състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.