Р Е Ш Е Н И Е
№ 148 / 5.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести юни две
хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......570......по
описа за............2017..................година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищците С.Н., П.Н. ,
М.Н. и И.Н. с която същите са
предявили срещу ответниците И.Д., А.Д. , С.А. и Д.А. обективно съединени искове както следва : 1. иск
по чл. 108 от ЗС с който молят съда след
като приеме , че ищците са собственици на недвижим имот находящ се в гр. Сунгурларе , обл. Бургаска представляващ дворно място с площ от
1333 кв.м. образуващо УПИ V- 892 в квартал 87 по действащия
застроителен и регулационен / подробен устройствен / план
на града , при посочените точни граници от тях да осъди ответниците
да им предадат собствеността и владението на северозападната част от същия недвижим имот с площ от 8 кв.м. , при граници точно посочени в исковата
молба и 2. Иск по чл. 109 от ЗС с
който ищците посочени по- горе молят
съда да осъди ответниците също посочени по- горе
да преустановят противоправното
препятстване на ищците да упражняват
собственическите си права по
отношение на
имота образуващ УПИ V – 892 от квартал 87 по действащия застроително- регулационен / подробен
устройствен / план на града , при посочените граници като премахнат ограда , построена в западната част на същия имот , както и източната част от второстепенна постройка изградена в УПИ IV –
296 в квартал 87 по границата с УПИ V- 892 в
кв. 87 , като същите претенции са описани в диспозитива на исковата молба.
Освен това ищците посочени по- горе молят съда
да осъди ответниците да им заплатят всички направени от тях съдебно деловодни
разноски по настоящото съдебно производство , включително и адвокатски хонорар
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съдът е проверил настоящата искова молба с която са предявени горепосочените обективно
съединени искове и понеже е намерил , че същата е редовна и допустима за
разглеждане , съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК е изпратил
препис от нея ведно с приложенията на
ответниците по делото по реда на чл. 131
и сл. от ГПК на които е указал да дадат
писмен отговор в едномесечен срок , като им е указал задължителното съдържание
на отговора по чл. 131 ал.2 от ГПК и
последиците от неподаване на отговор по чл. 133 от ГПК , както и за
възможността им да ползват правна помощ ако имат необходимост и право на това .
Ответниците са подали писмен отговор на
исковата молба в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който твърдят, че
предявените искове се явяват допустими за разглеждане , но че същите се явяват
изцяло неоснователни като посочват само обстоятелства свързани с
неоснователността на исковете и молят съдът да ги отхвърли изцяло като такива ,
като и затова съдът намира, че предявените искове се явяват допустими за
разглеждане по същество .Освен това ответниците
молят им бъдат присъдени и
направените от тях съдебни разноски
съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК .
В съдебно
заседание , редовно призовани се явяват само първите двама ищци ведно с
процесуалният си представител, като същите
чрез процесуалният си представител поддържат
така предявените от тях искове и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени.
Ответната страна респективно ответниците редовно призовани се явяват лично ведно с
процесуалният си представител , като чрез процесуалният им представител отново
оспорват така предявените срещу тях като
неоснователни и молят съдът да ги отхвърли като такива изцяло по съображения посочени в отговора им на
исковата молба . Молят съдът да им присъди направените от тях съдебни разноски съобразно разпоредбата на чл.
78 ал.3 от ГПК .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приема се за установено между страните което се потвърждава и от приетите като
доказателства по делото , писмени доказателства- постановление за възлагане на недвижим имот издадено на дата 21.11.2013 г. от ЧСИ Трифон Д.
*** действие на същия – района на Окръжен съд Бургас и нотариален акт за
покупка на недвижим имот извършена чрез
ОбНС гр. Сунгурларе по реда на глава втора от ЗСГ № 155 том I дело №
318 от 21.04.1989 г. по описа на Районен съд Карнобат е че ищците С.Ч.Н. , П.И.Н. , М.С.Н. и И.С.Н. са
придобили правото на собственост върху
недвижим имот находящ се в гр.
Сунгурларе с адм. адрес ул. Тунджа № 7 ,
представляващ дворно място с площ по
документи за собственост от 1260 кв.м.
, а по скица съгласно действащия застроителен и регулационен план на
града - с площ от 1333 кв.м. , образуващо УПИ № V –
892 в квартал 87 при следните граници :изток – УПИ VI - 893, запад – УПИ IV – 296 и
УПИ № XIX
– 891 , север- улица и юг – УПИ № XVIII- 894 , заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. , състояща се
от надземен и жилищни етажи , всеки
съдържащ кухня , три стаи , баня и коридор , както и отделно масивна лятна кухня с площ от 31 кв.м. и масивен гараж с площ от 24 кв.м. и останалите подобрения и насаждения в същото дворно място , а ответниците И.Д.Д.
, А.Р.Д. , С.Р.А. и Д.М.А. са придобили
правото на собственост върху съседното
дворно място , което тогава е било празно и незастроено с площ от 815 кв.м.
образуващо парцел IV-
296 в квартал 87 по плана на града при граници на същия имот :изток – УПИ № V- 892 ,
запад – УПИ № III- 890 , север – улица и юг- УПИ № XIX – 891 , което
после за застроили с построените в него сгради-
масивна и жилищна сграда и
съответните сгради на допълващо
застрояване , построени в югоизточната част на имота . Не се спори че понеже двата имота са гранични ,след
придобиването на имота им в тяхна
собственост ответниците през 1990- 1991
година за извършили ремонт на оградата разделяща двата горепосочени имота като са подменили същата която тогава е била мрежа на бетонни колове със сега съществуващата ограда
от бетон с ширина от 25 см. и височина около 60 см. , която ограда се
явява източната граница на имота на
ищците и западната граница на имота на
ответниците.
Страните респ. ищците спорят по делото, че ответниците са
построили процесната горепосочена ограда само в тяхното дворно място и по този
начин са завзели и владеят без правно
основание част от тяхното дворно място с площ от 8 кв.м. и също твърдят, че така извършеното
строителство от ответниците в
югоизточната част на техния имот които са построили второстепенни постройки
,което строителство е незаконно оказва
неправомерно въздействие върху имота на
ищците като по този начин се смущава и
се пречи на пълноценото му ползване по предназначение от тяхна страна. Същите ищци
по този начин с първата си претенция са предявили срещу ответниците иск по чл.
108 от ЗС , а с втората си претенция иск по чл. 109 от ЗС които следва да се
разгледат отделно по настоящото дело тъй като са допустими .
1.По отношение на предявения от ищците иск срещу
ответниците с правно основание чл. 108
от ЗС съдът намира , че следва ищците да докажат , че те са собственици на
процесните 8 кв.м. , както и че същите се владеят от ответниците и че тяхното
владение е без правно основание . По делото никъде не се събраха достатъчно и
достоверни доказателства от страна на ищците , че с построяването на новата
ограда от страна на ответниците , последните са я построили изцяло в имота на
ищците и по този начин владеят незаконна процесните 8 кв.м. от дворно място на
ищците . Това е така тъй като по делото
видно от заключението на вещите лица инж. Р.К. и арх. М.А. по назначената по делото съдебна комплексна геодезическа и инженерна експертиза , което
заключение като макар и оспорено от страните по делото – ищците , но недоказано
от тях като недостоверно респ.
неправилно и съответно непълно или неясно , съдът е приел като абсолютно
доказателство по делото е че същите вещи
лица посочват, че дворищно
регулационната линия респ. граница между
имотите на двете страни съвпада с
имотната граница и че положението на
заснетата процесна съществуваща ограда съвпада с тези граници . Същите вещи
лица посочват, че констатираното
отклонение в южната част от 0, 09 м. и с
обща площ от 1 кв.м. разположен в
продължение от улицата по дължината на
оградата от 15 метра е допустимо отклонение както съобразно нормалната житейска логика , така и
съобразно нормативните актове тъй като
такова отклонение е допустимо респ. е в допустимите граници съгласно Наредба № РД- 02-20- 5 от 15.12.2016
година за съдържанието , създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и е в границите на допустимата грешка тъй като се явява незначително. Разпитаните
по делото свидетели от страна на ответниците - Веселин Д. - с родство с ответника И.Д. и свидетелят Симеон Симеонов- без
родство със страните , твърдят, че бетоновия фундамент на процесната ограда е излят на мястото на старата съществуваща ограда ,
като мрежата е останала в бетона и
бетона е разположен по равно в имотните на страните , които показания се
потвърждават от експертизата. Съдът цени тези показания като достоверни тъй
като същите се подкрепят взаимно със приетото заключение на вещите лица по
експертизата , което заключение съдът е приел като абсолютно доказателства по
делото и не се опровергават от никакви други обективни и достоверни
доказателства по делото и затова и съдът ги кредитира като такива. Напротив
съдът не кредитира като достоверни показанията на разпитаната по делото
свидетелка Виолета А. в противната насока тъй като същата е първа братовчедка
на ищеца С.Н. и по този начин се явява заинтересована от изхода на настоящото
дело , щото то да е в полза на този ищец респ. ищците и освен нова същите
свидетелски показания се опровергаха изцяло от горепосочените доказателства по
делото . Отделно и следва да се посочи от съда и факта , че в процесното
постановление на ЧСИ за възлагане на имота в собственост на ищците е посочено ,
че същите притежават процесното дворно място но имат за него документи за
собственост само за частта му от 1260 кв.м. , като нямат такива до пълния му
размер от 1333 кв.м. Затова съдът намира, че ищците не са ангажирали достатъчно
и убедителни доказателства в подкрепа на иска си , че са собственици на
твърдяното от тях част от дворно място
от 8 кв.м. , както и че има такава площ която се владее от ответниците и то без
да имат правно основание затова. Затова съдът намира , че този предявен иск се
явява напълно неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло, ведно с всички законни последици от това.
2.По отношение на предявения от ищците иск срещу ответниците
с правно основание чл. 109 от ЗС. С него
ищците твърдят, че поради построяването от страна на ответниците на второстепенните стопанските постройки в
двора на ответниците по дължина от 16
метра спрямо регулационната линия при неспазване на необходимото отстояние от 3
метра спрямо съседния имот на ищците и то незаконно , то те ищците не могат да използват пълноценно частта от земята от имота им
на разстояние 2 метра от
регулационната линия по дължина от 16
метра или близо 30 кв.м. поради
засенчване и стичане на води при
снеготопене и дъждове.
От приетите като доказателства по делото документи
се установи , че допълващото застрояване
в дъното на УПИ на ответниците и
по страничната регулационна граница към имота на ищците е изпълнено съобразно издадена виза от главния архитект
на Община Сунгурларе , след одобрение на ЧКЗР за сключено застрояване на стопански постройки за УПИ III – 890 ,
УПИ V-
892 и УПИ XIX – 891 в
квартал 87 по ПУП на гр. Карнобат и построените постройки представляват търпим
строеж по смисъла на параграф 127 ал.1 от ЗИД на ЗУТ , за което е издадено
и съответно удостоверение за търпимост №
101 от 14.092017 г. от Главния архитект
на Община Сунгурларе . Ищците твърдят, че тези постройки са незаконни и затова оспориха по реда на чл. 193 и сл. от ГПК истинността на съдържанието на същото удостоверение в преклузивния затова
срок , като съдът е открил нарочното за това производство по смисъла на чл. 193
и сл. от ГПК . Назначената по делото горепосочена експертиза за проверка на
това твърдение на ищците установи , че реализираното строителство в имота на
ответниците е извършено съгласно
ЧКЗР за стопански сгради УПИ III – 890 ,
УПИ V-
892 и УПИ XIX – 891 в
квартал 7 по ПУП на гр. Сунгурларе , одобрена със Заповед № 170от 11.08.1992
година на Кмета на Община Сунгурларе ,
като същите вещи лица посочиха в същото си заключение , че има построени три
броя постройки на дължина от общо 18 метра по
границата между двата УПИ ,като
най- южната постройка е със средна дължина от 12 метра и височина от около 2
метра над прилежащия терен, втора долепена до нея постройка е с дължина от 3
метра и с по- малко височина ,които две постройки са със стени
тухлена зидария и дървени
покривни конструкции с покритие от керамични
керемиди , а извън предвиденото
застрояване по ЧКЗР е налице само една постройка с дължина 3
метра, която е с тухлени стени , с частично
остъкляване на метални профили и
дървена покривна конструкция и е със средна височина 2 метра , като вещите лица посочват , че това
е паянтова постройка и не представлява
строеж по смисъла на закона . Същите вещи лица посочват, че тъй като и трите
постройки са навътре в имота на ответниците то дъждовните води от тях попадат в
двора на ответниците.
Ищците оспориха и
представения и приет като доказателства по делото акт на Кмета на Община Сунгурларе № 33 от
22.07.1992 година с който на същата дата
кмета на Община Сунгурларе е удостоверил , че в законния срок не са постъпили възражения относно горепосочената обявена ЧКЗР ,
твърдейки , че собствениците на ищцовото дворно място не са получавали съобщения за тази квартална разработка и поискаха от Община Сунгурларе да представи цялата преписка свързана с
одобрената ЧКЗР. Община Сунгурларе представи само част от исканата
преписка за одобрение на процесната ЧКЗР
, като в нея не се намериха съответните
съобщения .Непредставянето на
такива съобщения до заинтересованите лице съдът намира, че не може да се вмени
във вина на ответниците , тъй като същите са длъжни да се съхраняват от
процесната Община Сунгурларе , оттогава
е изминал период от около 25 години
който срок е много голям и в който срок Община Сунгурларе не е задължена
да пази процесните съобщения . Затова
съдът намира , че не се ангажираха от ищците доказателства въпреки тяхното
задължение затова , че констатациите в горепосочения акт - удостоверение № 101 от 14.09.2017 г. на
Главния архитект на Община Сунгурларе са неверни и изградените постройки от ответниците са
незаконно изградени от тях , като намира , че същите актове са с вярно
съдържание и че изградените постройки са законно изградени. Тука следва да се
посочи, че сам по себе си вещноправния и
градоустройствен статут на една
постройка не може да обуслови извода
за основателност на предявена претенция по чл. 109 от ЗС тъй като не този статут пречи на собственика
на съседен имот да упражнява в пълен
обем правата си на собственост. Тука следва да се посочи от съда , че и отделно
не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на иска по чл. 109 от ЗС , а
това може само онова въздействие което
засяга неоснователно обекта и посредством
което обективно се създават
пречки за упражняването на установения правен режим на ползване на имота , като по този начин се
накърняват правата на собственика му и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем. Тези пречки за
ползване на имота по чл. 109 от ЗС следва да са обективни т.е.
самото им естество следва да
препятства възможността за ползване на
имота и то чрез въздействие върху самия
имот при което същия не може да бъде ползван по неговото предназначение .
В случая не се установиха твърдяното от
ищците въздействие върху техния
имот от страна на построените
допълнителни второстепенни постройки , включително и построената такава извън
ЧКЗР тъй като същите построени на
имотната граница постройки не създават
неудобства на ищците за спокойното и обичайното ползване на имота им в
тези същите части . Освен това същите вещи лица посочиха , в тази връзка , че височините
на сградите и тяхното местоположение не ограничават слънцегреенето в имота на ищците , така и че
няма оттичане на води от дъждове е снеготопене
в имота на ищците тъй като такива води се изливат в имота на ответниците
поради това , че покривния им наклон е в посока изток и че същите постройки са
построени навътре в имота на ответниците, което недопуска оттичането на водите
от тях в имота на ищците. Затова тъй като не се установи въздействие от страна на тези постройки върху имота на
ищците , което да им пречи те да упражняват
пълноценно правата им на собственност спрямо техния имот , то съдът
намира, че и искът с правно основание чл. 109 от ЗС като напълно неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло ведно с всички законни последици от
това.
Ответникът
са поискали присъждане на направените от
тях съдебни разноски по делото които
съдът намира, че следва да им бъдат присъдени на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
съобразно с отхвърлените искове и които са в размер на 980 лв.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищците С.Ч.Н. с ЕГН ********** *** , П.И.Н.
с ЕГН ********** ***№ 1, М.С.Н. с ЕГН **********
*** и И.С.Н. с ЕГН ********** ***, всички горепосочени ищци със съдебен адрес
за връчване на книжа и съобщения – адв. С.Х. Гонкова- Трайкова с адрес на кантора на адвокатско дружество Трайков и Гонкова в
град Карнобат ул. Сашо Кофарджиев № 22
с който същите са предявили срещу ответниците И.Д.Д. с ЕГН ********** ***
, А.Р.Д. с ЕГН **********о***, С.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.М.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл. 108 от ЗС с
който молят съда след като приеме , че
те ищците С.Ч.Н. с ЕГН ********** *** , П.И.Н.
с ЕГН ********** ***№ 1, М.С.Н. с ЕГН **********
*** и И.С.Н. с ЕГН ********** *** са собственици на недвижим имот находящ се в гр. Сунгурларе , обл.
Бургаска представляващ дворно място с
площ от 1333 кв.м. образуващо УПИ V- 892 в квартал 87 по действащия
застроителен и регулационен / подробен устройствен / план
на града , при посочените точни граници : изток – УПИ VI - 893, запад – УПИ IV – 296 и
УПИ № XIX
– 891 , север- улица и юг – УПИ № XVIII- 894 ДА
ОСЪДИ ответниците И.Д.Д. с ЕГН ********** *** , А.Р.Д.
с ЕГН **********о***, С.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.М.А. с ЕГН ********** *** да им предадат
собствеността и владението на
северозападната част от същия недвижим
имот с площ от 8 кв.м. , при граници:
изток и юг – имот № 892 , запад
- УПИ № IV – 296 и север –
улица Тунджа ,като неоснователен и недоказан изцяло.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от ищците С.Ч.Н. с ЕГН ********** *** , П.И.Н.
с ЕГН ********** ***№ 1, М.С.Н. с ЕГН **********
*** и И.С.Н. с ЕГН ********** ***, всички горепосочени ищци със съдебен адрес
за връчване на книжа и съобщения – адв. С.Х. Гонкова- Трайкова с адрес на кантора на адвокатско дружество Трайков и Гонкова в
град Карнобат ул. Сашо Кофарджиев № 22 с който същите са предявили срещу ответниците И.Д.Д.
с ЕГН ********** *** , А.Р.Д. с ЕГН **********о***, С.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.М.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл. 109 от ЗС с
който молят съда ДА ОСЪДИ ответниците И.Д.Д.
с ЕГН ********** *** , А.Р.Д. с ЕГН **********о***, С.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.М.А. с ЕГН ********** *** да
преустановят противоправното препястване на ищците С.Ч.Н. с ЕГН **********
*** , П.И.Н. с ЕГН ********** ***№ 1, М.С.Н.
с ЕГН ********** *** и И.С.Н. с ЕГН ********** *** да упражняват собственическите си права по отношение техния имот образуващ
УПИ V – 892
от квартал 87 по действащия
застроително- регулационен / подробен устройствен / план на града , при
посочените граници : изток – УПИ VI - 893, запад – УПИ IV – 296 и
УПИ № XIX
– 891 , север- улица и юг – УПИ № XVIII- 894 като премахнат ограда ,
построена в западната част на същия имот , както и източната част от второстепенна постройка изградена в УПИ IV –
296 в квартал 87 по границата с УПИ V- 892 в
кв. 87 ,като неоснователен и недоказан
изцяло.
ОСЪЖДА С.Ч.Н. с ЕГН ********** *** , П.И.Н.
с ЕГН ********** ***№ 1, М.С.Н. с ЕГН **********
*** и И.С.Н. с ЕГН ********** ***, всички горепосочени ищци със съдебен адрес
за връчване на книжа и съобщения – адв. С.Х. Гонкова- Трайкова с адрес на кантора на адвокатско дружество Трайков и Гонкова в
град Карнобат ул. Сашо Кофарджиев № 22 да
заплатят на И.Д.Д. с ЕГН ********** ***
, А.Р.Д. с ЕГН **********о***, С.Р.А. с ЕГН ********** *** и Д.М.А. с ЕГН ********** *** сумата от 980 лв.
представляваща направените от тях съдебни разноски по настоящото дело на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: