Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр.Пловдив, 24.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично
заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като
разгледа АНД № 8216/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 212578 – F220816/29.09.2016г., издадено от А. В. П. - Б., на длъжност ***
„Облужване“ в ТД НАП-Пловдив, с което на, с което на С.В.С., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/, във вр. с чл.261, ал.1, предл. второ от ЗКПО е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.264, предл. първо от ЗКПО,
вр.чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО.
В жалбата се поддържа, че жалбоподателят е *** на „Камелия 2003 АК“ ЕООД
и е наел лицето Е. В. А. за осчетоводяване на документите на дружеството,
същата е била редовна и лоялна спрямо последното. Поддържа, че от 05.01.2016г.
жалбоподателят е в болнични и отпуск поради раждане на дете, при постъпване в
болница разбрала, че не са и плащани здравни осигуровки, търсила Е. А., но
телефона на същата бил изключен. След осъществяване връзка А. искала да и се
занесат парите за здравни и социални осигуровки, отказвала да върне документи,
като срещу нея било образувано досъдебно производство. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено предвид липса на вина /умисъл/ за извършеното
нарушение. Жалбоподателят С. поддържа жалбата си, сочи че има пет глоби за общо
1300 лева, вината не е нейна, тъй като е упълномощила счетоводителя за това, не
е направила нищо умишлено, счетоводителя дължи пари и на други дружества, които
също са излъгани. Посочва, че няма възможност да заплати глобата, тъй като е в
майчинство, а мъжът и не работи.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Р. оспорва жалбата, сочи, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, издадено въз основа на АУАН,
издаден по документи, от които се установява неподадената годишна данъчна
декларация, което е отговорност на ***я по чл.264 от ЗКПО. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира също, че е спазен преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, предвид следното:
Административнонаказателната преписка по наказателно постановление № №
212578 – F220816/29.09.2016г., издадено от А. В. П. - Б., на длъжност ***
„Облужване“ в ТД НАП-Пловдив е изпратена на РС-Пловдив без приложени
доказателства за факта и момента на връчване препис от наказателното
постановление по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН на нарушителя. В съпроводителното
писмо с изх.№ 70-00-11770 от 13.12.2016г. на ТД НАП – Пловдив изрично е
посочено, че обратната разписка за връчено наказателно постановление към
настоящия момент не е получена.
Предвид това и с нарочно разпореждане от 30.12.2016г. съдът е задължил въззиваемата
страна – ТД на НАП – Пловдив, с оглед
установяване срочността на жалбата, не по-късно от датата на съдебното
заседание да представи обратна разписка за връчено наказателно постановление №
212578 – F220816 от 29.09.2016г.. Доказателства в горния смисъл не са
представени от въззиваемата страна.
С оглед на горното и липсата на представено то въззиваемата страна
доказателство за връчване на наказателното постановление и с оглед
разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Ето защо следва да се приеме за
процесуално допустима.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.06.2016г. в гр.Пловдив, свидетелят Н.Т.Б., в качеството и на *** в
НАП, извършила служебна проверка, при която установила, че за дружество
„КАМЕЛИЯ – 2003 – АК“ ЕООД с
ЕИК:********* не е подадена Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП за
финансовата 2015 година в законоустановения срок – до 31.03.2016г. включително.
*** на същото дружество „КАМЕЛИЯ – 2003
– АК“ ЕООД с ЕИК:********* бил жалбоподателя С.В.С., ЕГН:**********. С
оглед на горното, на 29.06.2016г. свидетелката Б. съставила АУАН № F220816
срещу С.В.С., за нарушение на чл.264, предл. първо от ЗКПО, вр.чл.92, ал.1 и
ал.2 от ЗКПО, съставен в присъствието и подписан от упълномощено лице – В. Д.,
с приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Н.Т.Б., които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Фактът на осъщественото нарушение изразяващо се в деяние – бездействие
от страна *** на дружеството, по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-1582
от 23.12.2015г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което С.В.С., ЕГН:**********,
с адрес ***, виновно е нарушила разпоредбата на чл.264, предл. първо от ЗКПО,
вр.чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, за това, че в качеството си на *** на „КАМЕЛИЯ –
2003 – АК“ ЕООД с ЕИК:*********, в законоустановения
срок – до 31.03.2016г. включително, не е подала Годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКОП за финансовата 2015 година за „КАМЕЛИЯ – 2003 – АК“ ЕООД.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.264, предл.
първо от ЗКПО, вр.чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че жалбоподателят е наел лицето Е. В. А. за осчетоводяване на документите на
дружеството, липсва вина /умисъл/ на жалбоподателя за извършеното нарушение, тъй като
А. е била упълномощена да стори горното, в който смисъл се сочат доказателства
– удостоверения за подадена жалба и образувано досъдебно производство срещу А.,
копие от присъда. Същите доказателства, дори и да съдържат данни в насока
твърдението на жалбоподателя, че А. е водила счетоводството на дружеството, както
и че не го е водила коректно, по никакъв начин не доказват твърдението на същия
жалбоподател, че на А. е било възложено подаване на Годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКОП за финансовата 2015 година за „КАМЕЛИЯ – 2003 – АК“ ЕООД. Следва да се отбележи, че горното
задължение е лично такова на *** и е съвсем отделно от общото задължение да се
води счетоводство на определено дружество.
Отделно от последното, дори да бяха представени доказателства в насока
упълномощаване на А. за подаване на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП
за финансовата 2015 година /каквито както вече бе посочено – липсват/, то
следва да се отбележи, че по смисъла на чл.264, предл. първо от ЗКПО, *** носи
отговорност за допуснато нарушение на чл.92 от ЗКОП, независимо дали
бездействието за подаване съответната декларация е резултат от съответното
такова на трето лице, упълномощено за същото, съответно - вътрешните отношения
между последното лице и ***, неоправдано доверие между тях и т.н. са
непротивопоставими относно факта на извършване нарушението, като упълномощителя
носи рисковете от действията и бездействието на упълномощения.
Що се отнася до представените доказателства – болнични листове и
епикриза, установяващи факт на домашно и болнично лечение, както и раждане, то
същите не установяват обективна невъзможност за осъществяване задължението от
страна на *** по чл.92 от ЗКОП, съответно – не налагат извод за липса на
съставомерност на процесното деяние. Следва да се отбележи, че дейността по
управление и представляване на юридическо лице е професионална такава, като
необоримо се предполагат наличието на съответните знания, умения и способности
за изпълнение на изпълнението на същата, а съответните положителни или
отрицателни резултати от тази дейност могат да бъдат възложени само на
осъществяващото я лице. Още повече указания в чл.92, ал.2 от ЗКПО срок за
подаване на Годишна данъчна декларация, а именно – до 31 март на следващата
година – е достатъчно дълъг, за да може *** да организира дейността си по
начин, удовлетворяващ изискванията на закона, дори и при невъзможност да
извърши определени действия лично, включително и да упълномощи трето лице да
стори същите, за действията и съответно – бездействията на което лице носи съответния
риск.
Що се отнася до посочени като наложени и други глоби на жалбоподателя,
то същите не могат да бъдат коментирани от съда, доколкото доказателства за
последното не са представени, още повече ако такива има, то същите следва да
касаят други нарушения и не могат да бъдат съобразявани при разглеждане
процесното такова. От своя страна въпросът за имущественото състояние на
жалбоподателя може да бъде обсъждан само при разглеждане съответствието на наложеното
наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, за процесното нарушенеи е
предвидено имуществено наказание – глоба в размер от 200 лева до 1 000
лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и
не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение, включително в светлината на посоченото от
жалбоподателя, че е в затруднено социално положение, за част от които в
твърдения и в частност – че все още е в майчинство, както и че мъжът и не работи – не се сочат
доказателства.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 212578 –
F220816/29.09.2016г., издадено от А. В. П. - Б., на длъжност *** „Облужване“ в
ТД НАП-Пловдив, с което на, с което на С.В.С., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,
във вр. с чл.261, ал.1, предл. второ от ЗКПО е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за нарушение на чл.264, предл. първо от ЗКПО, вр.чл.92, ал.1 и
ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.