№ 1267
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500561 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответниците А. А. С. и П.
С. С., срещу решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 8 състав,
постановено на 07.02.2020 г. по гр. дело 7 328/2018 г., с което жалбоподателите са
осъдени да заплатят солидарно сумата 135 436,72 швейцарски франка на ищеца
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на осн. чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ГПК.
Във въззивната жалба и допълнително изготвената писмена защита от
представителя на жалбоподателите се излагат съображения, че решението е
незаконосъобразно, тъй като съдът необосновано не се е съобразил с направените
възражения относно неоснователността на исковата претенция. Поддържа се
възражението, че искът е погасен по давност, тъй като предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично по силата на самия договор на 25.05.2013 г. /евентуално на
29.05.2013 г./, а исковата молба е постъпила в съда на 01.06.2018 г., от което следва, че
претендираният дълг е бил погасен по давност преди предявяване на иска. Поддържа
се също и твърдението за неравноправни клаузи, съдържащи се в договора за кредит:
клаузата, съгласно които валутният риск се прехвърля изцяло върху
кредитополучателя; клаузата, съгласно която банката има право едностранно да
променя базовия лихвен процент; клаузата, съгласно която, когато датата на падежа е в
неприсъствен ден, то погасителната вноска следва да бъде направена в последния
1
работен ден преди падежа; клаузата, съгласно която при предсрочно погасяване на
кредита кредитополучателят дължи 4 % такса.
Договорът за кредит се оспорва изцяло като недействителен на осн. чл.23 от
ЗПК.
Сочат се неравноправни клаузи и в допълнително сключените споразумения,
даващи право на банката едностранно да увеличава лихвата чрез капитализиране на
натрупаната неплатена такава. Цитира се практика на СЕС по дела, в които са
обсъждани неравноправни клаузи в договори за кредит.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска
изцяло.
Въззиваемият ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва жалбата. В
писмената защита процесуалният му представител излага доводи, че е неоснователно
твърдението за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на задължението
на жалбоподателите. Оспорва се и твърдението, че банката едностранно е изменила
условията по кредитната сделка, в частност – начина на формиране на дълга, като при
сключване на допълнителните споразумения не е предоставила и съгласувала с
кредитополучателите приложимите погасителни планове. Посочва се, че видно от
съдебно-счетоводната експертиза, плащанията отговарят по размер и дата на тези,
отразени в погасителния план, приложен към исковата молба.
Относно заявените пред въззивната инстанция възражения за неравноправни
клаузи се излагат съображения, че в случая не следва да се прилагат разпоредбите на
чл.143 и сл. от ЗЗП, а правилата на специалния Закон за потребителските кредити –
чл.3, ал.4, от който се обосновава извод, че ЗЗП не се прилага за кредити, обезпечени с
ипотека.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените разноски за производството пред въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Ищецът „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД/ е предявил срещу двамата солидарни ответници частичен иск за сумата
135 436,72 швейцарски франка, дължими по договор за кредит, сключен на 15.09.2008
г. В уточняваща молба от 28.06.2018 г. ищецът е посочил, че ответниците дължат на
банката 211 767,26 шв. франка непогасена главница; 84 169,30 шв. франка договорна
лихва; такси 810,89 шв. франка; застраховки 548,83 шв. франка и 922, 80 лева
2
нотариални такси. Самите искови претенции са конкретизирани както следва:
135 436,72 шв. франка, представляващи част от непогасената главница по кредита,
както и 922,80 лева нотариални такси.
В отговора на исковата молба ответниците А.С. и П.С. /съпрузи към датата на
сключване на договора за кредит/, са изложили следните възражения:
Първо – че исковите претенции са погасени по давност, тъй като предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично, а искът е предявен след повече от 5 години след
настъпването й;
Второ – че кредитополучателите не са били надлежно уведомени за
извършените прехвърляния на вземането на банката;
Трето – че е налице неравноправна клауза в допълнителните споразумения към
договора за кредит – чл.8/в края/, според която кредитополучателят е задължен да
декларира, че банката е освободена от задължението да му представя погасителен план;
Четвърто – оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът е обявил
кредита за предсрочно изискуем след неплащането на вноска с падеж 10.10.2013 г., за
което ответниците били уведомени с нотариални покани, които не са им били
връчвани – по аргумент от твърдението, че предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично.
В първоинстанционното производство са представени следните доказателства:
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL42918, сключен на
15.09.2008 г. между кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД и
кредитополучателите А.С. и П.С. – солидарни длъжници. Съгласно този договор, на
кредитополучателите са предоставени равностойността в швейцарски франкове на
135 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк в деня на усвояване на кредита –
чл.1.
В чл. 2, ал.5 е договорено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове се
превалутира служебно от банката в „евро“ по търговски курс „купува“ на швейцарския
франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването. В същата ал.5
е записано, че с подписване на договора кредитополучателите дават своето безусловно
и неотменимо съгласие и оправомощават банката за служебното извършване на тези
действия.
Съгласно чл.3, ал.1, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 /един/ пункт. Посочено е, че
към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити е 5 %.
3
В ал.3 е договорена наказателна надбавка от 10 пункта в случай на просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост.
Съгласно чл.5, крайният срок за погасяване на кредита е 228 месеца.
В чл.6, ал.1 е договорено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен
план /приложение № 2/, представляващо неразделна част от договора. В ал.2 е
договорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове, а в ал.3 – че в случай на промяна в БЛП на
банката по време на действието на договора, размерът на погасителните вноски се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
В чл.12 е договорено, че банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, като за
промените кредитополучателите ще бъдат уведомявани чрез съобщения в банковите
салони и на интернет-страницата на „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
В чл.13 е договорено, че вземането на банката ще бъде обезпечено чрез
учредяване на договорна ипотека върху имота, описан в чл.1 от договора.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора за кредит, при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение на каквото и да било задължение от
кредитополучателя, банката може да направи кредита изцяло или предсрочно
изискуем. А съгласно ал.2 „При неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните“.
В чл.23 се съдържа декларация, че кредитополучателят е запознат и съгласен с
обстоятелството за промяна в курс „купува и/или продава“ на швейцарския франк към
евро може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици
от превалутирането на кредита и е съгласен с настъпването им.
В чл.28 страните са се съгласили, че банката има право едностранно да
прехвърли вземанията си на други институции, вкл. на „Бългериън Ритейл сървисиз“
АД и се задължава да уведоми кредитополучателите в случай на прехвърляне.
В договора кредитополучателите са посочили адрес за кореспонденция гр. ***,
ул. „***“ № **, вх.*, ет.**, ап.**
В чл.27 кредитополучателите са се задължили, в случай на промяна на адресите
4
за кореспонденция, посочени в договора, да уведомят банката като в противен случай
всички съобщения, изпратени на първоначално посочения адрес, ще се считат за точно
и валидно изпратени.
В Приложение № 1 към договора е записано, че към датата на усвояване на
кредита – 23.09.2008 г., приложимият курс „купува“ за швейцарския франка на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД към евро е 1,62668105595, при което
предоставеният и усвоен кредитен лимит е в размер на 219 602 швейцарски франка.
С допълнително споразумение от 30.03.2012 г. страните по делото са се
договорили за следното: Поради временни затруднения на кредитополучателите във
връзка с редовното погасяване на задълженията им по кредита, на последните е
предоставен тримесечен период за облекчено погасяване, през който период върху
дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 0,23 % и през този период
дългът ще се погасява на равни месечни вноски в размер на 40 швейцарски франка
съгласно погасителен план към споразумението – чл.4 от споразумението.
Страните са се съгласили, че към датата на сключване на това споразумение
задълженията на кредитополучателите са както следва: 2 334,54 просрочена главница;
4 701,63 просрочена лихва; 215 просрочени такси; 197 466,36 редовна главница.
В чл.5 е договорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва.
Съгласно чл.6, след изтичане на срока за облекчено погасяване върху общия
размер на дълга след натрупването на лихвата по предходния член, се начислява
годишна лихва в размер на сбора на действащия към датата на подписване на
споразумението БЛП в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер
на 0,07 пункта.
В чл.7 страните са се съгласили, че в случай, че в рамките на периода на
облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или частично две
последователни дължими месечни погасителни вноски, правото да се погасява при
условията на намалена фиксирана лихва се губи.
В чл. 8 е договорено, че кредитополучателят се задължава да получава
погасителните планове и да погасява дълга си съгласно тези планове, като
неполучаването на екземпляр от погасителния план не го освобождава от задължението
му за плащане на погасителните вноски в сроковете и в размера, определени в
съответния погасителен план.
В чл.9 от споразумението изрично е записано, че същото не представлява
новация на договора за кредит, не води до погасяване на съществуващите задължения,
5
а само преурежда първоначално договорените условия.
С второ допълнително споразумение от 18.10.2012 г. отново е договорен
тримесечен срок за облекчено погасяване на кредита поради временно затруднение на
кредитополучателя. За този срок е договорена годишна лихва в размер на БЛП на
банката за жилищни кредити, намален с 6,72 пункта и месечни вноски в размер на 40
швейцарски франка – чл.4, ал.3.
Към датата на подписване на споразумението страните са се съгласили, че
задълженията на кредитополучателите са както следва: 1 875,44 просрочена главница;
3 754,73 просрочена лихва; 169,07 просрочени такси и 203 464,32 редовна главница.
В чл.5 е договорено, че след изтичане на срока за облекчено плащане върху
общия размер на дълга след натрупване на лихвата върху предходния член се
начислява годишна лихва в размер, равен на сбора от БЛП плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,35 пункта.
И в това споразумение е възпроизведена клаузата на чл.9 от първото такова.
В споразумението от 18.10.2012 г. е посочен различен адрес на А.С. – София,
ЖК „Дианабад“ № 39, вх.М, ет.5, ап.208.
Трето допълнително споразумение е подписано на 28.02.2013 г. – също с
оглед временни затруднения на кредитополучателите да погасяват задълженията си по
договора за кредит. В чл.4 отново е договорен период за облекчено плащане на дълга –
този път 6-месечен. Съгласно ал.3 на чл.4 от това споразумение, през периода на
облекчено плащане годишната лихва е в размер, равен на действащия към същата дата
БЛП, намален с 6,38 пункта и за този период кредитополучателят се е съгласил да
погасява дълга на равни месечни вноски в размер на 100 шв. франка.
В чл.5 е договорено, че след изтичане на срока за облекчено плащане след
натрупването на лихвата съгласно предходния член, ще се начислява лихва в размер,
равен на сбора на БЛП плюс договорна надбавка в размер на 0,35 пункта. Посочено е,
че към датата на подписване на споразумението БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е 6,95 %.
В това споразумение е записано, че към датата на сключването му задълженията
на кредитополучателя са както следва: 80,00 – просрочена лихва; 6752 – просрочени
такси; 210 439,03 – редовна главница.
Във всички допълнителни споразумения се съдържа клауза, съгласно която
кредитополучателят се задължава да получава всички погасителни планове по тях и да
погасява дълга си съгласно тези планове, както и че неполучаването на погасителен
план не го освобождава от задължението да плаща погасителните вноски в сроковете и
размерите, определени в съответния погасителен план.
6
По делото са представени два договора за прехвърляне на вземания .
С договор от 14.11.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД е прехвърлила на
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си по договори за кредит към 98
длъжници, между които и А.С. и П.С. /№ 94 и 95/.
С договор от 25.03.2014 г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило на
„Юробанк България“ АД вземанията си към 21 длъжници, между които и А.С. и П.С.
/№ 1 и 2 от приложение 1 към договора/.
На 02.и 03.11.2017 г. от „Юробанк България“ АД и „Българиън ритейл
сървисиз“ са изпратени нотариални покани и до двамата длъжници. С тях А.С. и П.С.
са уведомени за извършените две цесии, както и че поради непогасяване на
погасителна вноска с падеж 10.10.2013 г. банката обявява цялото задължение по
договора за кредит, възлизащо на 284 242,30 шв. франка, за незабавно изискуемо.
Нотариалните покани са изпратени на адресите, посочени от кредитополучателите.
Върху нотариалната покана, адресирана до А.С., е отбелязано от нотариуса, че
същата е връчена на 21.03.2018 г. при условията на чл.47 от ГПК. При същите условия
поканата е връчена на П.С. на 28.12.2017 г.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице С. И., изготвил съдебно-
счетоводна експертиза, се установява следното: На 24.09.2008 г. банката е превела по
сметката на кредитополучателите С.и сумата 219 602 швейцарски франка. Вноските по
погасяването на кредита са изплащани с известно закъснение, като към месец
декември 2011 г. остатъкът по кредита е бил 199 800 шв. франка. След подписване на
споразумението от 30.03.2012 г. и изтичане на периода на облекчено погасяване на
дълга, към 10.04.2012 г. задължението е възлизало на 204 753,50 шв. франка.
Към датата на подписване на второто споразумение – 18.10.2012 г., остатъкът от
дълга е бил в размер на 209 263,53 шв. франка.
Към датата на подписване на третото споразумение – 28.02.2013 г., остатъкът от
задължението на кредитополучателите е възлизало на 210 586,52 шв. франка. След
28.02.2013 г. със закъснение от 11 дни са внесени 100 франка, след което погасителни
вноски не са постъпвали.
След изтичане на срока на третото споразумение, на 10.09.2013 г. към
главницата е капитализирана отложена лихва в размер на 1 180,71 шв. франка, при
което остатъкът на кредита след тази дата е останал в размер на 211 767,23 шв. франка.
За периода 10.06.2013 – 10.06.2018 г. размерът на непогасената част от дълга е
135 436,72 шв. франка, от които 47 708,21 главница и и частично претендираната
редовна главница, с която се намалява олихвяемата с редовен лихвен процент главница
7
в размер на 87 728,51 шв. франка.
Последното плащане, което са извършили кредитополучателите, е на 21.03.2013
г.
От заключението не се установява, банката да е начислявала предвидените в
чл.3, ал.3 наказателни надбавки за просрочие.
СГС е отхвърлил претенцията за заплатени от ищеца такси за нотариални
удостоверявания в размер на 922,80 лева и в тази му част решението не е обжалвано.
Пред въззивния съд е висящ спорът относно предявения от „Юробанк България“
АД частичен иск за заплащане на непогасената част от главницата – 135 436,72
швейцарски франка /от общо дължима според ищеца 211 767,26 швейцарски франка/.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, по отделните оплаквания на
жалбоподателите въззивният съд намира следното:
Не може да се приеме за основателно твърдението, че предсрочната изискуемост
е настъпила автоматично по силата на самия договор на 25.05.2013 г. /евентуално на
29.05.2013 г./. Съгласно установената съдебна практика - т.18 от решението по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дори когато в договора за кредит е предвидено, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски
или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, изискуемостта не настъпва автоматично. Съгласно това тълкувателно
решение, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на другите
обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Както обосновано е приел и СГС, предсрочната изискуемост следва да се счита
настъпила след връчването на нотариалните покани – на 28.12.2017 г. на П.С. и на
21.03.2018 г. на А.С..
Исковата молба е постъпила в съда на 01.06.2018 г., поради което към датата на
предявяване на иска петгодишният срок за погасяване на задължението не е изтекъл.
Твърдението, че е нищожна клауза, съгласно която към главницата по кредита се
присъединява непогасената лихва, принципно е основателно, тъй като т.н.
„анатоцизъм“ по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД е недопустим, когато
кредитополучателят не е търговец. /В този смисъл е и решение № 66/29.07.2019 г. на
ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК по т. дело № 1504/2018 г./.
Независимо, че кредитополучателите са дали писмено съгласието си за извършването
на капитализация на просрочените лихви, тези клаузи в допълнителните споразумения
следва да се считат недействителни.
8
От данните по делото се установява, че по трите допълнителни споразумения
към главницата са присъединени просрочени лихви в размер на 4 701,63 шв. франка;
3 754,73 63 шв. франка и 80 63 шв. франка. А в заключението на вещото лице е
посочено, че след изтичане на срока на третото споразумение, на 10.09.2013 г. към
главницата е капитализирана отложена лихва в размер на 1 180,71 шв. франка. Общо
капитализираните лихви възлизат на 9 717,07 шв. франка. Ответниците не са поставили
задача на вещото лице, да изчисли размера на дълга при отчитане на нищожните
клаузи. Тъй като искът обаче е предявен като частичен от 211 767,26 шв. франка /само
главница/, ако от тази сума се извадят капитализираните 9 717,07 шв. франка,
разликата възлиза на 202 050,19 шв. франка. Тази разлика съществено надвишава
размера на частичния иск, предявен в размер на 135 436,72 швейцарски франка.
Съгласно установената съдебна практика, прехвърлянето на валутния риск
върху кредитополучателите също представлява неравноправна клауза. Страните не са
поискали изготвяне на счетоводна експертиза във вариант за изчисляване на
дължимата главница при съобразяване на промените във валутния курс на евро,
съответно лева към швейцарския франк. В конкретния случай – с оглед частично
предявената претенция и изложените по-горе съображения, въззивният съд не счете за
необходимо служебно да назначи счетоводна експертиза.
Що се отнася до оплакването, че извършените две прехвърляния на вземанията –
от банката към „Българиън ритейл сървисиз“ АД и обратно, не са били съобщени на
длъжниците, същото е неоснователно. Извършените цесии по никакъв начин не са
увредили правата на кредитополучателите, поради което съобщаването им е
ирелевантно.
Не подлежи на обсъждане твърдението за нищожност на клаузата, съгласно
която, когато датата на падежа е в неприсъствен ден, то погасителната вноска следва да
бъде направена в последния работен ден преди падежа, както и на клаузата, съгласно
която при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи 4 % такса, тъй
като тези клаузи са неотносими към конкретния спор.
Относно твърдението на жалбоподателите, че договорът за кредит следва да се
счита изцяло като недействителен на осн. чл.23 от ЗПК: Съгласно цитираната
разпоредба, „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“. В случая договорът за кредит не е изцяло недействителен –
независимо, че същият /и споразуменията към него/ съдържат неравноправни,
съответно нищожни клаузи. Съдът приема, че е налице хипотезата на чл.26, ал.4 от
ЗЗД.
9
Настоящият съдебен състав не приема за основателна и тезата, развита в
писмената защита на въззиваемата банка, а именно – че в случая не са приложими
нормите на ЗЗП, а следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК за случаите, когато
вземането по договор за кредит е обезпечено с ипотека. Специалният закон – ЗПК не
отнема на кредитополучателите качеството на потребители, съответно на защитата им
като такива, а регламентира специфични хипотези на договори с участие на
потребители, а именно –договори за кредит. Към настоящия договор за ипотечен
кредит са напълно приложими нормите на общия закон – чл.143 и сл. от ЗЗП.
Що се отнася до цитираните в писмената защита на жалбоподателите решения
на СЕС /включително и Решение по дело № С-609/2019, постановено на 10.06.2021 г./,
въззивният съд намира, че същите не следва да бъдат изрично обсъждани в настоящото
производство. Нормите на Директива 93/13 ЕИО са транспонирани в националното
законодателство /ЗЗП/ и по тях от ВКС са постановени множество решения по реда на
чл.290 от ГПК, с което е създадена трайна и непротиворечива национална съдебна
практика /например Решение № 295 от 22.02.2019 г., постановено по дело № 3539/2015
г. на ІІ т.о. на ВКС и множество следващи съдебни актове/.
С оглед на изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че жалбата
на А.С. и П.С. е неоснователна, поради което решението на Софийския градски съд
следва да бъде потвърдено. От представителя на въззиваемата банка не е направено
искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, такива не са и
документирани.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050/07.02.2020 г. на Софийския градски съд, I
Гражданско отделение, 8 състав, постановено по гр. дело 7 328/2018 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11