Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман,
24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при секретаря Адриана
Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов НАХД № 484 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С
Наказателно постановление (НП) № 18-0274-000699 от 30.07.2018 г. на началник РУП към ОДМВР
София, РУ гр. Ихтиман на жалбоподателя А.М.Д.,
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП. Посоченото наказателно постановление е обжалвано от А.М.Д. в
законоустановения срок. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено изцяло. Представя с жалбата си копие от
издадено на негово име свидетелство за управление на МПС (СУМПС) с № *********.
От въззиваемото РУ гр. Ихтиман в придружителното писмо към жалбата е направено
искане същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му
представител – адв. К. поддържа
становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Иска се от съда да
отмени наложеното административо наказание, тъй като не са налице основания за
налагане на същото поради това, че
жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение за
които е санкциониран.
За
въззиваемото РУ гр. Ихтиман, редовно
призовано, в съдебно заседание не се явява представител. В придружителното
писмо, с което е представена административно – наказателната преписка е
изразено становище , че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
представените по делото акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното НП се установява, че на
23.06.2018 г., в 15.00 часа, в гр. Ихтиман, на бул. „Цар Освободител”, жалбоподателят А.М.Д. е управлявал лек
автомобил от кат. М1 Фолксваген Голф, с рег. № СО0188АТ, собственост на Красимир Г. Кьосев, ЕГН **********,
с невалидно СУМПС с което е нарушил чл.150А,ал.1 от ЗДвП. Със съставения АУАН,
като доказателство е иззет АУАН №393673.
Съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без възражения. Връчен
му е екземпляр от АУАН на датата, на която е съставен. В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок не е направено писмено
възражение от жалбоподателя. Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно
постановление № 18-0274-000699 от
30.07.2018 г. на началник РУП към ОДМВР София, РУ гр. Ихтиман, с което на А.М.Д., е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 177, ал.
1 т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
В
показанията си дадени в съдебно заседание на 10.10.2018 г. служителите на РУ
гр. Ихтиман Д.Г.- актосъставител и М.А. свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН заявяват, че поддържат констатациите на акта.
Спрели жалбоподателя за проверка на бул. Цар Освободител” гр. Ихтиман, в района
на Горското стопанство. При извършената справка от свид. Г. се оказало, че
СУМПС на водача било обявено за невалидно. Жалбоподателя-водач им обяснил, че
бил обявил в РУ гр. Ихтиман свидетелството си за изгубено или откраднато, след
това обаче негов близък намерил свидетелството и му го върнал. Свид. Г.
съставил АУАН, предявил го на жалбоподателя и той го подписал. Свидетелят Г. казал на жалбоподателя, че при
направената от него справка свидетелството излиза за невалидно, на което
жалбоподателя възразил в мотив, че същото е валидно до 2020 г.
По
делото са представени от въззиваемата страна копия на обжалваното наказателно
постановление, АУАН въз основа на който същото е издадено, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, Справка за нарушител/водач
за жалбоподателя, Справка за лице-АИС „Български документи за
самоличност” с № УРИ274р-11399/28.08.2018 г.
и декларация по чл.17,ал.1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност от 26.10.2016 г.
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът
служебно констатира, че административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидените в ЗАНН срокове, а обжалваното НП в
рамките на 6-месечен срок от съставяне на АУАН. В този смисъл са спазени
преклузивните срокове, относно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът
приема, че в настоящия случай АУАН е
съставен от компетентен орган. Съдът приема също, че обжалваното НП също е издадено от компетентен орган. С
представената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., издадената от министъра на вътрешните работи на
основание чл.186 и чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП са определени лицата, които могат да съставят
АУАН и да издават наказателни постановления по ЗДвП.
Видно от т.1.3 на цитираната заповед, оправомощени да съставят АУАН са
полицейските служители заемащи длъжността „Младши автоконтрольор”, каквато
длъжност заема актосъставителя Г., а
видно от т.2.8 оправомощени да издават наказателни постановления на територията
на съответното районно управление са началниците на РУ при ОДМВР, каквато
длъжност заема Лъчезар Колев, който е издал обжалваното НП.
От
събраните обаче в хода на съдебното следствие по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за недоказано, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил състава на административното
нарушение по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, в редакцията ѝ актуална към момента на
съставяне на АУАН, водачът на МПС трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От
представената от въззиваемата страна Справка за лице издадена от АИС „Български
документи за самоличност” е видно, че на жалбоподателя на 14.05.2012 г. е било
издадено СУМПС с № *********, за категориите В и М, със срок за валидност до 14.05.2022 г. Това свидетелство
е връчено на жалбоподателя на 22.05.2012 г. В справката е посочено, че статуса
на документа е: „ВАЛИДЕН, от 25.06.2018 г.” Липсва обаче информация за
обявяване на свидетелството за невалиден документ. Липсва и информация за това
жалбоподателя да е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗБЛД
българското свидетелство за управление на МПС е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на МПС. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗБЛД
СУМПС се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определени с
акт на Министерския съвет, а съгласно ал.3 на същият текст срокът на валидност
на СУМПС за категории АМ и В е 10 години.
Редът за издаване на СУМПС е уреден в Правилника за издаване на българските
лични документи (ПИБЛД) и Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните
работи. От горепосочените законови разпоредби следва извода, че срока за
валидност на СУМПС започва да тече от датата на издаването му и изтича с
изтичането на 10 годишен срок от същата дата. Предвид горното при липсата в
случая в информационните масиви на МВР на информация за това СУМПС на
жалбоподателя да е с изтекъл срок на валидност,
да е временно отнето или да е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено следва
единствено извода, че същото е валиден документ, удостоверяващ
правоспособността му за управление на МПС от посочените в него категории.
Допълнителни
аргументи в подкрепа на направеният извод са и следните факти: Съгласно чл.2,
ал.2 от посочената вече Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. при издаване на
СУМПС притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство. По делото е представено от въззиваемата страна
копие от Контролен талон с № 4997450 потвърждаващ валидността на издаденото на жалбоподателя СУМПС с №
*********, представено от него при извършената му на 23.06.2018 г. проверка.
Съгласно
чл.17, ал.1 ПИБЛД в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец относно тези
обстоятелства в най-близкото поделение на МВР. От представената от въззиваемата
страда декларация по чл. 17, ал.1 от посоченият правилник е видно, че жалбоподателят
е подал същата на 26.10.2016 г. с което е обявил притежаваното от него СУМПС за
отнето или изгубено. Тази декларация е основание за обявяване на СУМПС за
невалидно. Няма информация СУ МПС да е обявено за невалидно, както и на
заявителя да е издадено ново СУМПС. Същевременно от представената от
въззиваемия справка за нарушител/водач издадена за жалбоподателя е видно, че в
периода от подаване на декларацията по чл.17, ал.1 от посочения по-горе
правилник до датата на съставяне на АУАД по повод на който е издадено
обжалваното НП на жалбоподателят са били издадени 4 бр. влезли в законна сили
НП за различни нарушения по ЗДвП. Това са НП № 17-0274-000411/02.05.2017 г., №
НП № 17-0274-000441/02.05.2017 г., НП № 18-0274-000138/15.02.2018 г. и НП №
18-0274-000499/14.06.2018 г., всички на ОДМВР София, РУ гр. Ихтиман.
Практически невъзможно е в административно наказателното производство
образувано със съставянето на АУАН за
което и да било от нарушенията за които жалбоподателят е санкциониран с
някое от посочените по-горе НП да не е
установено, че неговото СУМПС е обявено за невалидно, ако това действително бе
така.
За
да се ангажира административно наказателната отговорност на водача за нарушение
на правилата за движение по пътищата следва да се установи по безспорен начин
извършването на конкретно деяние, санкционирано от закона като нарушение, тъй като
административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана на
базата на предположения. След като това
не е сторено се налага изводът, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
административни нарушения и няма основание да бъде наказан.
С
оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 18-0274-000699 от 30.07.2018 г. на началник РУП към ОДМВР
София, РУ гр. Ихтиман с което на А.М.Д.,
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл.177, ал.1, т 2 от ЗДвП, за нарушение по чл.150А, ал 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)