Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11361 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІ-55-253040 от
30.10.2017 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 274214 от 21.11.2017
г., двете постановени по гр.д. № 1103/2017 г. на СРС, 47 състав, № 171916 от 14.07.2017 г., е
осъден на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм/. Гаранционенфонд ЕИК
********, да заплати на Г.Я.Г., сумата 6000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП
на 20.05.2015г. в гр. Бургас, причинено виновно от водач на товарен автомобил
„Скания
113 Н“ с per. № ********- Д.И.Ж., без валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 24.03.2016г.
до
окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над 6000 лв. до
претендирания размер от 15 000 лв. като неоснователен. С решението съдът
се е произнесъл и относно разноските,
като е осъдил на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, Г.Я.Г., да заплати на Г. ф., 120лева разноски, и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, да заплати на Софийския районен съд сумата 660 лева разноски, както и е осъдил на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, Г.Ф., дазаплати на Софийския районен съд сумата 440 лева разноски.
Решението е постановено при участието на Д.И.Ж. като трето
лице-помагач на страната на ответника.
Сопределение по чл.248 от ГПК № 401809
от 08.05.2018 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
ищцата за изменение на основното решение в частта за разноските в полза на съда
по ч.78, ал.6 от ГПК от 660 лв.
Решението по същество на спора, е
обжалвано в срок и от третото лице-помагач и с насрещна въиизвна жалба от
ищцата.
Определението по чл.248 от ГПК е
обжалвано от ищцата.
Третото лице-помагач
на ответника- Д.Ж., обжалва решението в частта, в която искът е е бил
уважен за разликата над 4500 лв. до 6000 лв. със законната
лихва върху разликата от датата на увреждането, или за разликата от 2500 лв., с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния и необоснованост, поради нарушение
на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Намира определеното обезщетение
за несъобразено с установеното съпричиняване то пострадалата- липсата на
поставен от същата обезопасителен колан, също и за несправедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, несъобразено със събраните по делото доказателства за вида на
увреждането, получените леки по вид и степен контузии,за които не е проведено лечение, липса на усложнения,
недоказване на негативни преживявания и страх. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и се отхвърли иска за разликата от 2500лв.
Насрещната
страна-ищцата Г.Г. оспорва тази жалба.
С насрещната въззивна
жалба на ищцата решението се обжалва в частта, в която предявеният иск е бил
отхвърлен за разликата над 6000 лв. до предявения размер от 15000 лв., с оплаквания за неправилност
при определяне на справедливия размер на обезщетението в несъответствие с претърпените от нея болки и страдания и съдебната практика по сходни съдебни казуси , лимита на отговорност на
застахователя, както и със събраните по делото доказателства. Възразява, че
съдът е пропуснал да обсъди детайлно всички получени
от нея травматични увреждания, периода на лечение
и възстановяване, продължителният период от време, през който ищцата е търпяла
болки и страдания, също
и негативни емоции и тежката
психическа травма, нанесена й в резултат процесното ПТП, също и факта, че е изпаднала за кратко в безсъзнание,
изпитвала е силна болка в областта на травмите, страдала е от гадене и
повръщане, била е в шок от случилото се. Претендира разноски.
Ответникът Г. ф.
оспорва тази жалба.
С часттната жалба на
ищцата определението на СРС по чл.248 от ГПК се обжалва като незаконосъобразно
с доводите, че ищцата е освободена от такси и разноски по реда на ч.83, ал.2 от
ГПк и не следва да заплаща на съда разноски.
Насрещните страни по
частната жалба не са дали отговори по нея.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предявен е иск с
правно основнаие чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм/.
Ищецът Г.Я.Г.
твърди, че на 20.05.2015 г. в гр. Бургас, на бул. „Тодор Александров“, в района
на подстанция „Рибари“, е настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил
„Скания 113 Н“ с рег.№ ********- Д.И.Ж., който, поради неспазване на дистанция
и управление на МПС с превишена и несъобразена с района скорост, ударил
движещия се пред него лек автомобил „Опел Корса“ с per.
№ ********, управляван от
ищцата. Посочва, че след удара била транспортирана до МБАЛ Бургас АД, където
била хоспитализирана. Установени били следните травматични увреждания: контузия
на главата и на гръдния кош, комоцио церебри, мозъчно сътресение с краткотрайна
загуба на съзнанието, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Твърди, че за увреждащото МПС не е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, предявява иск срещу Г.Ф.за сумата
15 000 лева - обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените телесни увреждания, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът Г.Ф.(ГФ) оспорва исковата
претенция. Спори относно всички елементи от фактическия състав, по който е
предявен иск за ангажиране отговорността на фонда: механизма на ПТП, вината на
водача на товарния автомобил и причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите. Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата с твърдение, че е пътувала без
обезопасителен колан. Счита претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
за завишена. Оспорва претенцията за лихви с твърдението, че не е изпадал в
забава. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ответника- Д.И.Ж. оспорва фактите по исковата молба,
като прави искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицински и
автотехнически експертизи, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузия на главата, на шията и на гръдния
кош, без счупвания, и в лекостепенно сътресение на мозъка, като в началото
болките са били по-интензивни, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, с
постепенно възстановяване на функционалните увреждания /дезориентираност,
световъртеж/ до пълна обратимост до 25-30 дни. Приел е още за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която се твърди, че е
пътувала без поставен предпазен колан, тъй като при
пострадалата ищца няма счупвания в областта на гръдния кош, които евентуално
биха се причинили от удар във волана с по-голяма сила при непоставен предпазен
колан, а главата й е
можело да се удари в лявата врата или лявата колона без оглед на това има ли поставен
предпазен колан или не, т.е. това движение в купето е непреодолимо от
обезопасителния колан .При определяне размера на
обезщетението е съобразил травмите, времето навъзстановяване и липсата на
доказателства за твърдения с исковата млоба негативни изживявания във връзка с
преживения стрес от произшествието, което да обоснове извод за дължим по-висок
размер на обезщетение.
Въззивният съд
споделя тези фактически и правни изводи, с изключение на определения като
справледли размер на обезщетението от 6000лв.,
при което препраща към мотивите на решението съгласно чл.272 от ГПК, с
изключение на извода за справедливия размер на обезщетението от 6000лв. – по
размера.
По наведените с въззивните жалби доводи на страните за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Решението в частта, в
която искът е бил уважен до 4500лв. като необжалвано е влязло в сила, което
задължава въззивният съд, на основание чл.297 от ГПК да приеме, че са се
осъществили законоизискуемите предпоставки по чл.288, ал.1, 1, т.2, б.“а“ от КЗ
/отм./, от приложимия съгласно пар.22 от ПЗР на действащия КЗ от 2015г., и причинени
травми на ищцата от това ПТП, посочени в решението.
Предметът на въззивна
проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване с
въззивната жалба на ищцата и третото лице-помагач за размера на увреждането и за преживените от
ищцата травми и болки и страдания както
и относно оплакванията на двете страни по справедливия размер на обезщетението
за това по критериите на чл.52 от ЗЗД и според събраните по делото
доказателства.
При
определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти,
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Нормативно определения лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" -
до 2 млн. лв., при едно пострадало лице в случая не можеу да е кнритерий, тъй
като обезщетението не едължимо поради наличие на застрахователен договор, а
поради липсата на такъв, макар и задължителен.
В конкретния
случай, преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на ПТП на 20.05.2015 г. ищцата е
получила травматични увреждания : контузия на главата, на шията и на гръдния
кош, без счупвания, и в лекостепенно сътресение на мозъка, като в началото
болките са били по-интензивни, налагащи прием на обезболяващи медикаменти, с
постепенно възстановяване на функционалните увреждания /дезориентираност, световъртеж/
до пълна обратимост до 25-30 дни. По своя характер причинените на ищцата травматични
увреждания са леки и не предивдикват неудобства повече от обичайните, нито чрез
същите е било поставено здравето или живота й в опасност, дори и временна. Не
се установи същата да е изгубвала съзнание, дори и за кратко- такова отразяване
няма в медицинската документация като обективно констатирано състояние, нито
има свидителски показания за това. Същевременно в процеса на възстановяне е
житейски оправдано ищцата да е изпитвала страх и безпокойство поради
преживяното ПТП, при което е била увредена, и такива също следва да се
съобразят от съда при определяне на общия размер на обезщетението по
справедливост.
Не се доказа от събраните по
делото доказателства, че ищцата е пътувала без обезопасителен колан, както и се
установи, че дори и да е била с него,
ударът на главата й е бил неизбежен.
Съобразно изложеното въззивният съд
намира, че за установените по делото
леки и преходни травми на ищцата от процесното ПТП и кратния възстановителен
период, неизискващ специално лечение, и съпътстващото това възстановяване
чувство на страх и безпокойство с преходен характер, сумата от 4500лв. се явява
справедлив размер на имуществено обезщетяване, който размер съдът не може да намалява повече с оглед обжалваемия предмет.
За разликата над сумата 45000лв.
искът се явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне.Това води до извод за
неправилност на решението в частта в която искът е уважен над 4500лв. до 6000лв.,
със законната лихва от датата на увреждането върху тази разлика, и неговата отмяна в тази обжалвана от
ответника част.
В останалата част, в която искът
за сумата над 6000лв. до предявения размер от 15 000лв. е отхвърлен,
решението се явява правилно и подлежащо на потвърждаване.
При този изход на спора през въззивния съд, следва да се намали и размера
на дължимата от ответника държавна такса на СРС от 200 лв. на 150 лв. и
разноски от 240 лв. на 180 лв. което налага отмяна на решението в частта за
разноските над тези суми.
По частната жалба на ищцата срещу определението по чл.248 от ГПК:
За да остави без уважение
искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, които
ищцата е осъдена да плати на съда- общо 660 лв., от които 360 лв. за държавна
такса и 300 лв. разноски, СРсе приел, че при освобождаване на ищеца от такси и
разноски в хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК, за разлика от ослобождаване по
силата н азакона по чл.83, ал.1 от ГПК, ищецът остава задължен за разноските
според изхода на спора и дължи на общо основание разноски за отхвърлената част
от иска. Въззивният съд не споделя този извод. Разпоредбата на чл.83, ал.3 от ГПК не прави разлика на коя от хиротезите по ал.1 или ал.2 на същия текст,
ищецът е освободен от задължение за внасяне предварително на такси и разноски
по производството. Следователно дори и икщецът да е освободен поразпореждане на
съда по реда на чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на такси иразноски, то се прилага правилото на чл.83,
ал.3, вр. чл.78, ал.6 от ГПК, че дължимите за отхвърлената част от иска такси и
разноски по производството, остават са сметка на бюджета на съда, ана заплащане
от осъдената страна са тези такси и разноски, определени по съразмерност за
уважената част от иска. Следователно частната жалба се явявя основателна, а
обжалваното определение подлежащто на отмяна, като възивнитя съд постановява да
се измени решението в частта за разноските, дължими от ищцата на съда, като се
отмени в тези части, в които същата е осъдена за плати на съда общо 660 лв.
По разноските за въззивната
инстанция: Въпреки уважаване на въззивната жалба на трето лице помагач на ответника,
на същия не се дължат разноски съгласно чл.78, ал.10 от ГПК.
Поради неуважаване
въззивната жалба на ищцата, на същата не се следват също разноски.
По частната жалба на
ищцата срещу определението по чл.248 от ГПК също не се следват разноски, тъй като в такова производство-относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в
този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г.о. ВКС).
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІ-55-253040 от 30.10.2017 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 274214 от 21.11.2017 г., двете постановени по гр.д. № 1103/2017 г. на
СРС, 47 състав, В ЧАСТТА,
в която е осъден на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм/. Г.Ф.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Я.Г., ЕГН
**********,*** - чрез адв. Ц.В., сумата над 4500 лв. до уважения размер 6000.00
лв., обезщетение ведно със законната лихва върху тази разлика от 24.03.2016г.
до
окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е осъден Г.Ф.да плати на съда
разноски над 180 лв. до 240 лв. за държавна такса и над 150 лв. до 200 лв. за
разноски по производството, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Я.Г., ЕГН **********,*** - чрез адв. Ц.В. срещу Г.Ф.,ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, иск с основание по чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм/. за заплащане на обезщетение за разликата над 4500 лв. до 6000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП
на 20.05.2015г. в гр. Бургас, причинено виновно от водач на товарен автомобил
„Скания 113 Н“ с per. №
********- Д.И.Ж., без валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“.
ОТМЕНЯ определение по чл.248 от ГПК с № 401809 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 1103/2017 г.
на СРС, 47 състав , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ, на
основание чл.248 от ГПК постановеното първоинстанционно
решение № ІІ-55-253040 от 30.10.2017 г., поправено с решение
по чл.247 от ГПК с № 274214 от 21.11.2017 г., двете постановени по гр.д. №
1103/2017 г. на СРС, 47
състав, в частта относно разноските, дължими по чл.78, ал.6 от ГПК от Г.Я.Г. на съда, като ОТМЕНЯ
ПОСТАНОВЕНОТО ОСЪЖДАНЕ с решението на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г.Я.Г., ЕГН
**********, да заплати на Софийския районен съд сумата 660.00
лева, от които 360.00
лева държавна такса и 300.00 лева разноски за настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-253040 от 30.10.2017
г., поправено с решение по чл.247 от ГПК с № 274214 от 21.11.2017 г., двете
постановени по гр.д. № 1103/2017 г. на СРС, 47
състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.И.Ж.,
ЕГН
**********, с адрес: ***, като трето
лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.