№ 967
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100505669 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 1482 от
26.01.2024 г., постановено по гр. дело № 55304/2022 г. по описа на СРС, 140 състав, с което
са уважени предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 18878,99 лв., включваща заплатени разходи за
ремонт на МПС, заплатени разходи за извършена услуга „Пътна помощ“, както и
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата
от 1043,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.03.2022 г.-
29.09.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
са изложени твърдения, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и
е достигнал до грешни фактически изводи относно липсата на пътни знаци на процесния
пътен участък. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е положил достатъчно
1
усилия за призоваване на втория участник в ПТП като свидетел и без основание не е
кредитирал приложената по делото от община Казанлък схема за организация на
движението. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника Община Казанлък не подава отговор на
въззивната жалба и не изразява становище по нея.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
застрахователно събитие, респ. излага доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, довели до погрешни фактически изводи.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. Казанлък на
26.10.2021 г. около 15:05 ч., като лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № РР **** ВН се е
движил по ул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Бачо Киро“ към ул. „Иван
Вазов“ и на кръстовището с ул. „Мазалат“ е реализирал удар с идващия от дясната му страна
2
по ул. „Мазалат“ лек автомобил „Ленд Роувър“ с рег. № СВ **** РК. Изложеният механизъм
на ПТП се доказва несъмнено от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Р.С.С., водач на застрахованото при ищеца МПС „Ленд Роувър“, който разказва, че
процесното ПТП се е случило в гр. Казанлък на кръстовище, на което не е имало поставени
пътни знаци и той е бил дясностоящ спрямо другия участник в инцидента. Свидетелят е
категоричен, че на това място не е имало каквито и да било пътни знаци, като той е
навлязъл в кръстовището и се е огледал, но не е могъл да предотврати удара, тъй като
другият автомобил се е движил изключително бързо. В подкрепа на изложеното е и
приложеният протокол за ПТП, съставен от органите на ОД на МВР – Стара Загора след
посещение на местопроизшествието, в което също не е отразено регулиране на движението с
пътни знаци, като водачът на МПС „Фолксваген Пасат“ е вписан като виновен за инцидента
поради непропускане на движещия се от дясно друг автомобил. В същия смисъл са и
изводите на вещото лице по неоспореното заключение на САТЕ, според което процесният
участък от пътя не е регулиран с пътни знаци, такива не са отбелязани в протокола за ПТП и
скицата към него, нито се забелязват на снимките от Гугъл мапс, инкорпорирани в
заключението и изобразяващи мястото на произшествието към м. октомври 2019 г.
Следователно, несъмнено е, че водачът на застрахования от ответника автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, като на кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал
пътно превозно средство, което е приближавало от дясната му страна. Посоченото
нарушение се установява косвено и от издадените за процесното ПТП акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, влязло в сила, с което на А.А.Д.,
водач на МПС „Фолксваген Пасат“, е наложено наказание глоба за извършеното нарушение
на разпоредбата на чл. 48 ЗДвП. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
отбележи, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с
призоваването на свидетеля А.А.Б. – разпитът й е допуснат по искане на ответника
първоначално по делегация от РС – Казанлък, но не е бил проведен поради неявяване на
лицето. Впоследствие същата е била редовно призована и пред СРС, но не се е явила в
открито съдебно заседание, като й е била наложена глоба и е постановено принудителното й
довеждане, но органите на ГД „Охрана“ не са я открили на адреса и в определения краен
срок по чл. 158, ал. 1 ГПК разпитът й не е бил осъществен. Видно е, че първоинстанцонният
съд е положил достатъчно процесуални усилия за довеждане на лицето за разпит като
свидетел, но въпреки наложената глоба и постановено принудително довеждане събирането
на тези гласни доказателства се е оказало особено трудно, поради което делото правилно е
решено без тях.
Противно на доводите на въззивника, от представените в първоинстанционното
производство от община Казанлък заповеди относно времето на въвеждане на временна
организация на движението и схема за постоянната организация на движението не се
установява различна пътна регламентация на мястото на произшествието. В схемата е
отразен поставен знак Б3 за път с предимство на ул. „Христо Ботев“, респ. знак Б2 „Стоп“ на
ул. „Мазалат“, но не е отбелязано кога е въведена посочената постоянна организация на
3
движението на този пътен участък и дали същата е била актуална към датата на процесното
ПТП. Същевременно, от приложените заповеди е видно, че през м. октомври 2021 г. е била
въведена временна организация на движението в този район поради извършвана
реконструкция и премахване на дървесна растителност по ул. „Христо Ботев“, като не става
ясно дали и как тя се е отразила на съществуващата регламентация на движението с пътни
знаци и маркировка. Доколкото приложената от общината схема не съдържа дата и
представлява единственото доказателство за различна организация на движението, която се
опровергава от всички останали писмени и гласни доказателства по делото, съдът намира, че
ответникът не е провел достатъчно пълно насрещно доказване и възраженията му остават
недоказани.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с
причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка със застрахователното
събитие, както и с размера на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд не
следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че предявените
искове са основателни изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига
въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2933,87 лв. с ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1482 от 26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 55304/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 140 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2933,87 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – община Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5