№ 259
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Евелина Маринова
като разгледа докладваното от Евелина Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Д. Г. Н. срещу отказа за
извършване на въвод във владение, инкорпориран в протокол от 24.06.2021 г.
по изпълнително дело № 20219210401711 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ.
В жалбата са изложени съображения, че в полза Д. Г. Н. е издаден
изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 20568/2021 г. на СРС, 78
състав срещу длъжника С.А.М. за предаване владението на апартамент № 11,
находящ се в гр. София, ж.к. „****, със застроена площ от 92, 37 кв.м.,
състоящ се от: три стаи, кухня и други сервизни помещения, с идентификатор
68134.4359.210.14.11, заедно с принадлежащото към него зимнично
помещение № 11. Твърди се, че в деня на въвода – 24.06.2021 г. на място
съдебният изпълнител е бил посрещнат от Г.Ю.Б., който е заявил, че е
собственик на имота и го владее. Счита, че отказът да бъде осъществен въвод
във владение на имота, е незаконосъобразен. В тази връзка се позовава на ТР
№ 3/2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с
предпоставките за осъществяване на въвод по отношение на трето лице в
имота, като поддържа, че общите правила на чл.523 ГПК следва да намерят
приложение независимо от вида на изпълнителното основание, което в случая
е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В тази връзка излага съображения, че
завареният в имота Г.Б. не е установил владение по отношение на него преди
завеждане на делото. С молба от 23.06.2021 г. длъжникът по изпълнителното
дело С.М. е заявила, че е напуснала имота на 10.06.2021 г., което според
жалбоподателката е индиция, че Б. е установил владение върху имота много
1
след образуване на ч.гр.д. № 20568/2021 г. на СРС, 78 състав, по което е
издадено процесното изпълнително основание. Наред с посоченото, навежда
оплакване, че съдебният изпълнител не е посочил в протокола за въвод
начина, по който се е уверил кога третото лице е придобило владение на
имота. Счита и че Б. не е заявил самостоятелни права върху имота, а
единствено бланкетно е заявил, че е собственик, без да представи
доказателства за това и да се позове на конкретно правно основание. В тази
връзка твърди, че Г.Б. е бил наясно, че именно взискателят Д. Г. Н. е
собственик на имота към момента на въвода, тъй като с нотариален акт от
09.09.2019 г. заедно с брат си й е прехвърлил правото на собственост на
имота. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, обективиран в
протокол от 24.06.2021 г., и да върне делото на съдебния изпълнител с
указания за извършване на въвода, евентуално – с указания за прилагане на
чл.523, ал.2 ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от страна на
длъжника С.А.М., в което се поддържа, че не живее в жилището от 10.06.2021
г., което сочи на липса на правен интерес от провеждане на процесното
изпълнително действие. Счита, че правилно съдебният изпълнител е отказал
да извърши въвода, тъй като в имота към момента на извършването му е
намерено трето лице – собственик Г.Б., предприел действия, касаещи
собствеността на имота по отношение на Д. Г. Н..
По реда на чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви,
че в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника С.А.М. за предаване владението
на имота, поради което субективните предели на изпълнителното основание
не се разпростират по отношение на трети лица, а предвиденото в чл.523 ГПК
изключение, разширяващо обема на принудителното изпълнение, не намира
приложение в случая. С оглед изложеното счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 26.04.2021 г., изд. по ч.гр.д. №
20568/2021 г. на СРС, II ГО, 78 състав, е разпоредено длъжникът С.А.М. да
предаде на Д. Г. Н. следната вещ: апартамент № 11, находящ се в гр. София,
ж.к. „**** с идентификатор 68134.4359.210.14.11, заедно с принадлежащото
към него зимнично помещение № 11. Вземането произтича от сключен между
заявителя и длъжника договор за заем за послужване на недвижим имот от
23.10.2020 г. с нотариална заверка на подписите.
В полза на заявителя е издаден изпълнителен лист от 20.05.2021 г. въз
основа на подлежащата на изпълнение заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
2
С молба от 26.05.2021 г. на Д. Г. Н. въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20219210401711 на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ срещу С.А.М..
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на
07.06.2021 г., с която последният е уведомен за насрочената дата за предаване
владението на имота – 24.06.2021 г. от 11:00 часа.
С молба от 23.06.2021 г. длъжникът С.А.М. е уведомила съдебния
изпълнител, че не живее в жилището от 10.06.2021 г., с оглед на което е
отправила искане да не бъде извършван въвод поради напускането на имота
от нейна страна.
Видно от протокол за въвод във владение от 24.06.2021 г., на
посочената дата в 11:00 часа в присъствието на взискателя и служител на НС
„Полиция“ ЧСИ е констатирал, че на място ги е посрещнало лицето Г.Ю.Б.,
който е заявил, че е собственик на имота. Посочено е, че тъй като в имота е
заварен Г.Ю.Б., който е заявил, че е собственик на имота и владее за себе си,
съдебният изпълнител отказва да извърши въвод срещу него.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна – взискател по
изпълнително дело, срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши въвод
във владение, който подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.1, т.1 ГПК, с
оглед на което е процесуално допустима.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 по
тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГРК на ВКС, въводът във владение е
изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за
предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от
това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно
правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява
длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници
и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. За да
може да бъде извършен въводът, взискателят трябва да представи на
съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде
въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само удостоверява
посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда
на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да
предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Тъй
като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа
данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението.
Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на
страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само
лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник - само лицето, посочено
3
като такъв по материалното правоотношение. Затова принудителното
изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не
са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите,
когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
В съответствие с горното разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда, че
въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се
намира във владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността
при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във
владение на трето лице. В този случай е налице колизия между
удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните
такива на третото лице. Тази колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523
ГПК. Същата е озаглавена „Въвод срещу трето лице“, което води до извода,
че в нея се урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице,
което е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при
които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От
тълкуването на същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са
необходими две кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е
съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето
лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито
след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За
извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете
условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не
може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния
изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от
длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има
качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога
датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези
обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, даваща възможност да се извърши
въвод във владение срещу трето лице, различно от посочения в
изпълнителния лист длъжник, води до разширяване на субективните предели
на листа и по отношение на това лице. По този начин действието на
съдебното решение, с което са установени правата на взискателя и въз
основа на което е издаден изпълнителния лист, се разпростира и по
отношение на това лице. В този случай законът предполага, че взискателят
правилно е предявил иска си срещу владеещ ответник, като завареното при
въвода в имота трето лице е придобило владението от ответника при вече
висящо исково производство и затова е обвързано от постановеното по него
решение по силата на правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК. Възможно е обаче
третото лице да не е обвързано от постановеното по делото решение по
4
силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, а да твърди и притежава права върху имота,
които да изключват правата на взискателя. В този случай е налице спор за
права, който не може да бъде разрешен от съдебния изпълнител в рамките на
производството по принудителното изпълнение. Затова разпоредбата на чл.
523, ал. 2 ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител, ако третото
лице твърди такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който
третото лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението по реда на
чл. 524 ГПК.
Съдът намира, че съдебният изпълнител няма право да извършва въвод
срещу трето лице във владение на присъдения имот на изпълнително
основание, различно от съдебно решение, което следва от разпоредбите на чл.
523 и чл. 524 ГПК, тълкувани във връзка с чл.226, ал.3 ГПК В случая не е
спорно, че изпълнителното основание, въз основа на което е извършен
въводът, е заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК – договор
за заем за послужване на недвижим имот от 23.10.2020 г., сключен между Д.
Г. Н. в качеството на заемодател и С.А.М. в качеството на заемател. Със
заповедта по чл.417 ГПК и издадения изпълнителен лист е разпоредено
предаването на недвижимия имот от длъжника С.А.М. – заемател по договора
за заем за послужване.
Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, за разлика от съдебното
решение, няма изпълнителна сила по отношение на трети лица. Поради това
осъществяването на въвод по отношение на трето лице в имота би означавало
съдебният изпълнител да действа извън субективните предели на
изпълнителния лист, което е самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност. Редът за защита, установен в чл. 523 и чл. 524 ГПК, е
предоставен на третото лице, придобило владение върху присъдения имот
след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение - т. е. в
случаите, когато изпълнителното основание е съдебно решение, ползващо се
със сила на пресъдено нещо с оглед субективните й предели по чл.226 ГПК и
при наличие на правоприемство в процеса. В случая изпълнителното
основание не е съдебно решение, а заповед, издадена въз основа на договор по
чл.417 ГПК. Въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, е законосъобразен единствено и само,
когато е насочен срещу надлежна страна - длъжник по заповедта, но не и
срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота - предмет на
въвода /в посочения смисъл - определение № 174/11.3.2013 г. по гр. д. №
1436/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 200 от 19.08.2013 г. по гр. д. №
1858/2013 г. на ВКС, IV ГО/. Тази заповед е била непротивопоставима на
Г.Ю.Б. като трето лице, осъществяващо владение върху имота към момента
на въвода. Дали третото лице е заявило права, изключващи тези на
взискателя, е относимо в хипотезата на чл.523, ал.2 ГПК, която обаче касае
изпълнение въз основа на влязло в сила съдебно решение и придобито
владение след завеждане на делото, какъвто не е настоящият случай, което
5
изключва и необходимостта на обсъждане доводите на жалбоподателката в
тази връзка.
С оглед така приетото от съда, жалбата на взискателя срещу отказа на
съдебния изпълнител да извърши въвод във владение на имота, следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на взискателя Д. Г. Н. срещу отказ
за извършване на въвод във владение, инкорпориран в протокол от
24.06.2021 г. по изпълнително дело № 20219210401711 на ЧСИ С.П., рег. №
921 на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6