Р
Е Ш Е Н И Е
№
.........
гр.Плевен, 28,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №4893 по описа на съда за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред
РС Плевен е депозирана искова молба от Д.Д.Г., ЕГН **********,***,
чрез адв.Д.С. от ПАК, против В.П.В., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
решение по гр.д.№8769/2017 г. на ПлРС, като
родителските права върху роденото от брака дете ***, ЕГН **********, са
предоставени на майката, а на бащата е определен разширен режим на лични отношения
и издръжка. Сочи се, че с течение на времето ищцата се убедила, че определеният
режим не е подходящ за дете на тази възраст и скоро след влизане на решението в
сила започнали проблеми с детето – същото станало нервно и неспокойно след
срещите с бащата, прибирало се неизкъпано, и като цяло срещите с бащата се
отразявали негативно на емоционалното и физическо състояние на детето. По
отношение на издръжката се твърди, че разчитала, че бившият й съпруг ще
предоставя повече средства за детето, освен определената издръжка, но това не
се случило, поради което иска увеличаването й с оглед увеличените потребности
на детето. Сочи се, че е налице промяна на обстоятелствата, при които са
определени издръжката и режима на лични отношения с бащата и иска тяхното изменение,
в насока определяне на издръжка в размер на 250,00 лева месечно, както и
определяне на режим на лични отношения, подробно посочен, без преспиване при
бащата. В с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи
претенциите. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, процесуалният
представител на ищцата развива подробни съображения в подкрепа на искането си
за стесняване на режима на лични контакти между детето и бащата, увеличаване на
издръжката и отхвърляне на насрещния иск. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Н.М. от ПАК, в който сочи, че искът за изменение на
издръжката е основателен, но за промяна на режима на лични контакти – е
неоснователен. Сочи се, че твърденията на ищцата в ИМ не отговарят на истината,
като в действителност детето не желае да се прибира при майка си, тъй като се
чувства пренебрегната след раждането на сестричката си от настоящия съжител на
ищцата. С отговора на ИМ ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищцата за
предоставяне на родителските права върху детето ***на него, тъй като са налице
променени обстоятелства. Сочи се, че детето е силно привързано към него, и той
е човекът, който се грижи за нея в случай на заболяване. Заявява, че има
желанието и възможностите да се грижи за дъщеря си. В с.з. процесуалният
представител на ответника сочи, че ищцата не може да се справи с отглеждането
на две деца, че детето ***се чувства много добре с баща си, а ищцата
демонстрира агресивно поведение, което би навредило във възпитанието на детето.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск – Д.Г., депозира писмен
отговор чрез адв.Д.С. от ПАК, в който сочи, че
предявеният насрещен иск е неоснователен. Сочи се, че в резултат на поведението
на бащата детето се е отчуждило от майката и този процес може да бъде спрян
само с ограничаване на режима на лични контакти на детето с бащата.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От представеното копие от удостоверение за раждане на детето ***се установява, че страните по делото са негови
родители.
От приложеното копие от съдебно решение от
24,11,2017 г. по гр.д.№8769/2017 г. на ПлРС е видно,
че страните са се споразумели относно упражняването на родителските
права по отношение на детето ***, издръжката
му в размер на 120,00 лева и режима на лични отношения с бащата, като последните са уредени по следния
начин: през всяка
първа и трета седмица от месеца, бащата ще взима детето
в 17.00 часа в сряда от детска ясла
***и ще го гледа с преспиване до петък
– 8.00 часа, когато се задължава да
заведе детето на ясла, както
и всеки втори и четвърти уикенд от
месеца със преспиване при бащата от 17.00 часа в събота до
20.00 часа в неделния ден, както и два
пъти по 15 дни годишно,
когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
официалните празници следва да се
редуват, като през нечетна година
Коледните и Великденските празници се прекарват
с майката, а Новогодишните с преспиване при бащата; през четна година Коледните и Великденските празници
- с
преспиване при бащата, а Новогодишните - с майката; всички почивни дни за
националните празници - 3-ти март, 6-ти септември, 6-ти май /Гергьовден/, 24-ти май и 22-ри септември,
ще се редуват между
родителите.
От представеното удостоверение
изх.№43 от 26,08,2019 г. се установява получаваното от ответника по първоначалния иск ТВ.
От представената служебна бележка №2 от 26,08,2019
г. се установява, че детето
***посещава уроци по плуване от м.март
2019 до м.август 2019 г., като
месечната такса е в размер на 49,00 лева и е заплащана от бащата В.В..
От представеното удостоверение
изх.№4 от 11,07,2019 г. се установява получаваното от ищцата по първоначалния иск ТВ за 12 месеца
назад.
От представеното копие на нот.акт
от 17,10,2018 г. се установява, че настоящия съжител на майката е закупил собствено
жилище, състоящо се от спалня,
дневна, кухня, баня с тоалетна
и тоалетна, с площ от 66,96
кв.м.
От представената справка от ***, се установява, че бащата на детето притежава собствено жилище, мотопед и лек автомобил.
От изготвената по делото от *** психологическа
оценка на детето ***се установява,
че за момента не може да се каже, че у детето има наличен
синдром на родителско отчуждение, и не се наблюдава манипулативно въздействие, или поне няма своето обективно
изражение. Установено е, че
по време на
срещите детето не винаги може да се ориентира за
кой баща се говори, като нарича «тати» както биологичния си баща, така и настоящия съжител на майката.
От заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-психологична експертиза на детето ***се установява, че при детето се наблюдава отхвърлящо поведение спрямо майката и разширеното й семейство, с ясни времеви граници – след престой при бащата В.В.. ВЛ сочи, че това отхвърлящо поведение не е нормалпсихологическо
състояние на детето, то не
е постоянно и се трансформира към
нормата след ден или два. Това е дало основание на ВЛ да
заключи, че не е наличен изграден
синдром на родителското отчуждение, но се наблюдава изграждане на такъв. ВЛ сочи, че в този възрастов период, детето ***е особено податливо и
уязвимо на синдрома на родителското отчуждение, защото мисленето й е все още конкретно-образно, не е критично и не може да направи разлика и да тълкува несъответствие между това, което се казва и самото то възприема. ВЛ извежда заключение, че ****** е
в състояние на интрапсихичен
конфликт, породен от енобходимостта
да вземе страна на единия родител, като според
ВЛ тази необходимост от взимане на сатрана е външно индуцирана. След обсъждане на свидетелските
показания и изявленията на детето
при психологичното интервю,
ВЛ е извел и извода, че е налице
успешен опит за манипулация на детето
от страна на бащата. ВЛ е отбелязал също, че детето заявява своята обич и предпочитания
към родителя, при когото е
в момента, но пред ВЛ, в отсъствие и на двамата родители, си позволява да
заяви желание за общо семейство с биологичните
си родители, което е израз
на желание за емоционален баланс и безконфликтно ежедневие. В с.з. ВЛ сочи, че при довеждане на детето от майката, същото с неудоволствие вършело поставените задачи, докато когато дошло с баща си, било радостно и щастливо.
ВЛ категорично заявява, че поведението на бащата да говори лошо за майката е вредно за детето, тъй като
го обърква. Според ВЛ майката
е имала желание за по-разширен
режим на контакти, за да не чувства детето липсата на баща си, но бащата се е опитал да маниулира детето в посока отчуждаване от майката, поради което на детето трябва да се обяснява ситуацията между родителите максимално близо до истината.
Съдът не обсъжда останалите
събрани по делото писмени доказателства, като неотносими към правния спор.
От изложения устно в с.з.
социален доклад се установява, че пред социалния работник детето е
заявило, че «иска да се качат на луната,
мама да лапне ябълка и да умре. Искам да умре мама, ***, ***,
старата баба и дядо ***.», като тези думи
са казани на детето от бащата. Също така се сочи, че детото е заявило пред социалния
работник, че «мама е лоша». Твърди
се още, че размерът на издръжката трябва да е съобразен с потребностите на детето, а също така, че за детето е особено важно контактите и с двамата родители да са редовни – тъй като
майката и бащата общуват по различни
начини, ролите им не са взаимнозаменямеми.
От показанията на св.*** *** – съжителстващ с ищцата, се установява, че след срещите с баща си ***е агресивна, превъзбудена, говори заучени неща, опитва се да ги удря с юмруци,
като казва, че «тати така я
кара». Свидетеля сочи, че биологичният баща на ***й вменявал спомени, които тя няма как да помни още от бебе, настройвал я както срещу майка й, така и срещу него. Според свидетеля при връщане от море с баща
си, ***се оказала болна с пневмония, и тъй като майката
била бременна, нямало кой
да остане с детето в болницата, тъй като бащата отказал. Сочи се, че агресивното поведение на детето преминава за ден-два след завръщане от престой при бащата.
От разпита на св.*** – майка на
ищцата, се установява, че детето ***е много обичана и добре
обгрижвана от новото
семейство на майката. Сочи се обаче,
че след престой при баща си,
детето става нервно, капризничи,
удря с юмруци майка си и съжителят й.
От показанията на св.*** се установява, че детето е щастливо с баща си и плаче, когато трябва да се върне при майката.
От показанията на св.**** се установява, че неговото дете и ***се виждат всяка седмица
в събота на плуване, играят заедно по
детски кътове. Сочи се, че като
е ходил с детето си на гости у бащата,
е видял, че в жилището има всичко необходимо за отглеждането на дете. Сочи се, че
е бил свидетел как детето
плаче, когато трябва да се прибира при майката.
При личното изслушване
на ищцата Д.Г. същата сочи,
че промяната в поведението
на детето я накарало да заведе иска – същото станало агресивно, не желаело да живее с майка си, говорело
постоянно, че майката и съжителят
й са лоши, че само й се карат.
При личното изслушване
на ответника В.В. същият твърди, че детето се чувства
много добре с него и не желае да живее с майка си; според
същия обстановката в дома
на майката е напрегната. Бащата твърди, че времето, което детето прекарва с него, е по съгласие на майката, дори в повечето случаи по нейна молба, защото
тя не може да се справи с отглеждането на двете деца.
С оглед на обсъдените доказателства съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, при изменение на обстоятелствата, съдът може
да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
От
приложеното копие от споразумение между страните, одобрено в с.з. по гр.д.№8769/2017
г. на ПлРС се установява, че същото е постигнато
преди около две години, който период само по себе си не е толкова дълъг, за да
се приеме, че с изтичането на същия са се променили обстоятелствата, при които
е постигнато споразумението.
По
първоначално предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК
По
искането за изменение на определената издръжка от 120,00 лева на 250,00 лева
месечно - имайки
предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищцата следва да докаже следните
предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът е баща на детето ***, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер от 250,00 лева, материалната
възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия
от издръжка в претендирания размер или увеличаване на
материалните възможности на задължения родител/. Не всяко изменение, обаче,
дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това,
което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За
допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от
тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените
родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение
ще бъде основателно за целия претендиран размер,
респективно дали е възможно това увеличение да бъде поето от родителя, който
полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото
пълнолетие дете /когато са намалели материалните възможности на родителя, от
когото се претендира увеличението на издръжката/.
Съдът намира, че от определяне размера на предишната
издръжка е изминал сравнително дълъг период от време – повече от две години.
През този период, на първо място, са настъпили изменения в социално -
икономическите условия на живот в страната, водещи до увеличаване на издръжката
на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на
издръжката. На второ място са нараснали и потребностите на издържаното лице -
детето ***вече посещава детска градина - по тази причина са нараснали нуждите й
за храна и облекло, съобразени със сезона. Освен обичайните за съответната
възраст нужди, се установи, че детето ***има и специфични такива, свързани със желанието
на детето да посещава уроци по народни танци и английски език в детската
градина, както и посещението на уроци по плуване. Настъпила
е и промяна в размера на минималната за страната работна заплата, която с
постановление на МС, считано от 01,01,2020 год. е
увеличена на 610,00 лева. Това от своя страна рефлектира върху размера на
минималната издръжка на непълнолетните деца съгласно чл.142, ал.2 от СК.
Съдът намира, че се установи трайно изменение на
условията, при които е определена издръжката - промяна както на
социално-икономическите условия, така и на възрастта на детето.
Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.142, ал.1 от СК
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи.
По делото са ангажирани доказателства за получаваното от
двамата родители трудово възнаграждение, което е относително еднакво, видно от
представените служебни бележки, поради което съдът приема, че двамата родители
имат равни възможности за осигуряване издръжката на детето.
Съобразявайки
обичайните нужди за възрастта на детето ***- потребностите й от здравословна
храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, заедно със специфичните такива, свързани със желанието
на детето да посещава уроци по народни танци и английски език в детската
градина, както и посещението на уроци по плуване, съдът приема, че необходимата
обща издръжка на детето, което е на навършени четири години и половина, следва
да се определи на 300,00 лева. От тази сума ответникът следва да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 180,00 лева, като останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето. С оглед гореизложеното, съдът намира,
че предявеният иск е основателен до размера от 180,00 лева, а за разликата до претендираните 250,00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По
искането за изменение на определения режим на лични контакти -
с отпадане на преспиването при бащата и без дни от седмицата, в които детето да
е при бащата; без режим на лични контакти между детето и бащата през Коледните,
Новогодишните, Великденските и другите национални празници, и по предявеният
насрещен иск съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбите на СК, при предоставяне на
родителските права, определяне на режима на лични отношения и издръжката, съответно при изменение на постановените
мерки, съдът следва да прецени възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
възможности. Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на събраните по конкретното дело доказателства.
Безспорно
по делото е, че и двамата родители
имат желание да полагат непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето ***; според съда се установява от свидетелските показания, че и двамата родители са полагали адекватни,
ежедневни и своевременни такива грижи.
Тук следва да бъде отбелязано, че житейски нелогично звучат твърденията на
ищцата и водените от нея свидетели за занижена хигиена от страна на бащата към
детето, тъй като не се установява същият да е неглижирал
детето по някакъв начин – дори и свидетелите, водени от отсрещната страна,
потвърждават, че бащата купува дрехи и храна на детето, заплаща уроците му по
плуване, води я в детски кътове. По отношение на възпитателските качества на родителите съдът
приема, че и двамата родители притежават такива. По отношение на привързаността
на детето към родителите следва да се отбележи,
че от изготвените по делото
психологическа оценка и СПЕ се установява, че детето е силно привързано и към
двамата си родители, като моментно изразява своите предпочитания и обич към
родителя, при когото е в момента. Съдът счита, че констатираното от ВЛ-психолог
отхвърлящо поведение на детето към майката и нейното разширено семейство, макар
да е временно и трансформиращо се към нормата за ден-два, следва да бъде
овладяно и да не се допуска изграждането на синдром на родителско отчуждение
спрямо майката. Тук следва да бъде отбелязано, че за съда е абсолютно
неприемлив начина, по който бащата се опитва, за съжаление – успешно според ВЛ,
да манипулира детето и да го привлече на своя страна. Събраните данни за
объркване на детето, когато се говори за фигурата на бащата, използването на
думата „тати“ както за биологичния баща, така и за
настоящия съжител на майката, според съда, а и според ВЛ-психолог са индиция за това,
че детето е затруднено в ориентацията си, налице е емоционален дисбаланс. Според
ВЛ, детето ***е в състояние на интрапсихичен
конфликт, породен от необходимостта от взимане на страна, избор между двамата
родители, като тази необходимост е външно индуцирана. Това обстоятелство,
съчетано с категоричния извод на ВЛ, че е налице успешен опит от страна на
бащата да манипулира детето, водят съда до извода, че режимът на лични контакти
между бащата и детето следва да бъде ограничен. Това ограничение следва обаче
да се случи плавно, тъй като при всички случаи рязкото ограничаване на детето в
срещите му с бащата, при това в резултат на производство, инициирано от
майката, може да катализира изграждането на синдром на родителското отчуждение
спрямо майката. Следва да се отбележи, че в редица решения на ВКС е застъпено
становището, че при определяне на родителските права следва да се взима в
предвид най-вече желанието на самото дете. В процесния случай обаче, детето е
на невръстна възраст, и то такава, в която е особено податливо и уязвимо на
манипулиране, нещо повече – установено е такова манипулиране. Освен това в
случая следва да се изхожда от най-висшия интерес на детето, а безспорно, с
оглед ниската възраст и пола на детето, родителските права следва да бъдат
упражнявани от майката.
С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че предявеният
насрещен иск за промяна на упражняването на родителските права следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде изменен определеният със спогодбата по
гр.д.№8769/2017 г. на ПлРС режим на лични контакти на
детето ***с бащата, като бъде определен режим всяка първа и трета седмица от
месеца, от 08,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с преспиване при бащата,
като според съда този режим няма да нарушава обичайния дневен ритъм на живот и
почивка на детето, като същевременно ще позволи на майката да подготви детето
за детска градина/училище в понеделник. Както бе посочено и по-горе, необходимо
е плавно ограничение в контактите между баща и дъщеря, с оглед избягване на
неоправдан стрес за детето, доколкото същото очевидно е силно привързано към
бащата. Детето ***е
на възраст, в която не може да направи анализ на семейните отношения
и причините, довели до раздяла на
родителите му, а и не следва да
прави такъв. За детето е важно да продължи да бъде отглеждано с любов и внимание от двамата родители,
както е било до момента. Тук
следва да бъде отбелязано, че и двамата родители следва да намерят начин да
контактуват помежду си като зрели хора, без да въвличат детето в конфликтни
ситуации, и най-вече – да осъзнаят, че детето има нужда от общуване и с двамата
си родители. Не следва да бъде променян определеният режим от по 15 дни два
пъти годишно, доколкото същият ще позволи на детето да прекарва повече врече с
баща си и съответно – за съхрянаване на връзката
баща-дъщеря. Следва
да остане непроменен и определеният режим на лични отношения
по време на Коледните, Новогодишните
и Великденските празници, съгласно наложилата се през последните
години практика, както и
по време на почивните дни за националните празници.
При
този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева съразмерно
с уважената част от първоначално предявения иск, и 450,00 лева с оглед
отхвърлянето на насрещния иск.
Ответникът
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявения
иск, или на разноски в размер на 80,00 лева.
Следва
ответника да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
и ДТ върху увеличения размер на издръжката в размер на 86,40 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 вр.чл.127, ал.2 от СК постановеното с решението по
гр.д.№8769/2017 г. на ПлРС досежно
режима на лични контакти на детето ***, ЕГН **********, с бащата В.П.В., ЕГН **********, и дължимата издръжка, както
следва:
1/определя се режим на лични
отношения на детето ***,
ЕГН **********, с бащата В.П.В., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца, от 08,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с
преспиване при бащата, както и два пъти по 15 дни годишно, когато
не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
официалните празници следва да се
редуват, като през нечетна година
Коледните и Великденските празници се прекарват
с майката, а Новогодишните с преспиване при бащата; през четна година Коледните и Великденските празници
- с
преспиване при бащата, а Новогодишните - с майката; всички почивни дни за
националните празници - 3-ти март, 6-ти септември, 6-ти май /Гергьовден/, 24-ти май и 22-ри септември,
ще се редуват между
родителите, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО НА Д.Д.Г.,
ЕГН **********, ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ БЕЗ
ПРЕСПИВАНЕ при бащата, и без включване на Коледни,
Новогодишни и Великденски празници, както и по време на почивните дни за националните празници;
2/осъжда бащата
В.П.В., ЕГН **********, да заплаща на детето ***, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Д.Д.Г., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180,00 лева вместо заплащаната досега 120,00 лева,
като за разликата до претендирания размер от 250,00
лева отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.П.В., ЕГН **********,
против Д.Д.Г., ЕГН **********, насрещен иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК за за изменение на постановеното с решението по
гр.д.№8769/2017 г. на РС Плевен относно
местоживеене, упражняване
на родителските права по отношение на детето ***,
режима на лични отношения с другия родител и дължимата
издръжка.
Осъжда на основание чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК В.П.В., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Д.Г., ЕГН **********,***, сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева съразмерно с
уважената част от първоначално предявения иск, и 450,00 лева с оглед
отхвърлянето на насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
и ал.3 от
ГПК Д.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на В.П.В., ЕГН **********,***, деловодни разноски в
размер на 80,00 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда на основание чл.78, ал.6
от ГПК В.П.В., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 86,40 лева –
държавна такса върху увеличения размер на издръжката на детето ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 28,01,2020 г., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: