Р Е Ш Е Н И Е
№
260321 06.04.2021
год. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти
наказателен състав на
22.03.2021 година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Д.Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 5187 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалба от В.Х. П. ЕГН**********, чрез адв. В. от САК срещу
Наказателно постановление № 20-0346-000220/15.09.2020г., издадено от Началник
група към ОД на МВР, гр. Созопол, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, както и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и е наложено наказание глоба
в размер на 10 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, процесуалния му представител поддържа подадената жалба. Моли за
отмяна на постановлението като незаконосъобразно поради процесуални нарушения и
по съображения за нарушаване на материалния закон.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не
взема отношение по жалбата, не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице да обжалва лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Анализът на събраната по делото
доказателствена съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа
обстановака:
На
22.08.2020г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на същата дата, около 23,56
часа на общински път
към входа на къмпинг Градина е управлявала
лек автомобил с рег.№ ***,
като при
проверка с техническо средство "Дрегер 7510" е отчело 0,63 промила в
издишания въздух. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване от същата дата. Жалбоподателят не е оспорил
констатациите на техническото средство и в самия талон е записал, че не оспорва
показанията му.
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с
формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствие на
жалбоподателя, който собственоръчно го е подписал. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият орган, след като се
е запознал с преписката по акта е приел нарушението за безспорно установено и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 500
лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че при съставяне на акта и при
издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които
да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП
предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Следователно законът
определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако
концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила. От съществено значение
в настоящия случай за съставомерността на деянието е да се установи дали по
делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила. Проверката с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества е способ предвиден в Наредбата, нарушителят не е
оспорил показанията на дрегера с даване на кръвна проба за изследване, поради
което съдът намира, че следва да зачете тези показания.
Основен
принцип в административнонаказателния процес е, че отговорността на лицата се
ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни
нарушения. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява
употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно Наредба за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, когато от
водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото
средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с
лабораторно изследване. В настоящия случай, нарушителя е отказал да направи
кръвно изследване. Наредбата изчерпателно изброява хипотезите в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с
техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско
изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато
откаже да даде кръвна проба за изследване. По аргумент от противното във всички
останали случаи, когато е издаден талон за медицинско изследване, меродавни за
определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от извършеното
медицинско изследване. В случая такова изследване не е направено, поради което
съдът приема показанията на дрегера. По отношение размера на наложените
санкции, същите са правилно определени от наказващия орган.
От
събраните по делото доказателства се установява и доказва по безспорен начин,
че П. от
субективна и обективна страна е извършил административните нарушения по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като,
като водач на лек автомобил на
процесната дата и място не е носила
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория
и контролния талон към него. Описаното
нарушение е подведено под
правилната квалификация, съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.1, т.1,пр. 1
ЗДвп , като е определено наказание глоба от 10 лева.
Не
е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянията не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност.
Воден
от гореизложените съображения на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №
20-0346-000220/15.09.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР, гр.
Созопол, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на В.Х. П. ЕГН**********
е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, както
и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и е наложено наказание глоба в размер на
10 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.