№ 11573
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110169441 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД против Е. Г. Г. и В. К. В.
установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че дължат на ищеца следните
суми, а именно : сумата в размер на 5 519,34 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 663,08 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата в размер н а 51,77 лева ,представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
10,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по описа на СРС ,65 състав, при
следните квоти:
За В. К. В. се иска установяване на задължение в размер на 3/4 от общото
задължение, а именно: сумата в размер на 4 139,50 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 497,31 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата в размер на 38,83 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
7,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г. За Е. Г. Г. се иска установяване на
задължение в размер на 1/4 от общото задължение, а именно: сумата в размер на 1 379,84
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 165,77 лева, представляваща мораторна лихва върху
1
главницата за доставена топлинна 3 енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г.,
сумата в размер на 12,94 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,56 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Красна поляна 1“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, ап. 27 с аб. №
251748 топлинна енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в
края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията като твърди, че ответниците са изпаднала в забава. Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Не оспорват да са
извършвани плащания за суми за топлинна енергия, които да погасяват процесните суми. Не
оспорват правилността на изравнителните сметки за процесния период, тяхната стойност. Не
оспорват размера на приспаднатите суми от въведените изравнителни сметки за суми за
топлинна енергия. Не оспорват размера на дължимите суми за топлоенергия за процесния
период за главница общо и по отделни пера. Не оспорват размера на законната лихва върху
главницата , считано от изпадането им в забава до 07.06.2021 г. Оспорват дължимостта на
претендираните суми, не и техния размер. Оспорват правното основание, въз основа, на
което се претендира лихвата върху главницата, считано от датата на изпадане в забава, като
считат, че клаузите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ на ищцовото дружество са нищожни, поради
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Оспорват средствата за търговско измерване да са
сертифицирани и да са преминали метереологична проверка. Оспорват, че за процесния
имот ищцовото дружество е имало валиден договор, сключен с фирмата за дялово
разпределение. Оспорват, че процесния имот е бил топлоснабдяван. Оспорват наличието на
строителни книжа, удостоверяващи изградена инсталация за топлопреносна мрежа в
процесния имот. Оспорват да е извършено заснемане на отоплителната инсталация в
процесния имот. Оспорват ищцовото дружество да притежава одобрени строителни книжа в
части „АС“ и „ОиВ“. Оспорват измервателните уреди да са сертифицирани. По делото не
били представени доказателства относно изискуемостта на задължението. Оспорват
правното основание въз основа, на което е начислена лихвата върху главницата за топлинна
енергия, така и за сумата за дялово разпределение. Ответниците не били собствениците или
вещно-правно ползватели, нито облигационно такива на процесния имот до оспорената с
възражението част. От исковата молба ищецът не установявал по безспорен начин нито едно
от обстоятелствата, които следвало да докаже в производството по подадения от него
установителния иск. Претендират разноски в заповедното и исковото производство, както и
адвокатски възнаграждения.Подробни съображения излагат в писмени бележки по делото.
Третото лице помагач „Нелбо“ ЕАД взема становище за основателност на
предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
2
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало
правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“, която за
исковия период се равнява на претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Установява се от приетите като доказателство по делото Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 24,том IV,рег.№ 5069,дело № 596/2008год. ,че В. К. В. е
призната за собственик на ¾ идеални части на основание покупка и наследство ,а Е. Г. Г. е
призната за собственик на ¼ ид.част,на основание наследство от следния недвижим имот:
апартамент № 27, находящ се в гр.София, СО-район Красна поляна, , ул. „Проф. Вайганд“,
бл.17, вх.Б,ет.2, който адрес е идентичен с настоящ адрес ж.к. Красна поляна, ул., бл.17,
вх.Б., видно от удостоверение от ГИС – София, представено по делото, с оглед на което
съдът намира, че описаният в нотариалния акт недвижим имот, е идентичен с имота, по
отношение на който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия в исковата молба с
абонатен номер 251748.
При липса на доказателства, ответникът В. Г.,както и ответницата Е. Г. да са се
разпоредили с правото на собственост върху процесния имот след придобиването му ,
респективно върху него да е учредено ограничено вещно право на друго лице, съдът приема,
че ответниците са били собственици на имота за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020г.
и в това си качество са страна по неформален договор за покупко-продажба на топлинна
енергия с ищцовото дружество, осъществявана при общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (чл. 150 ЗЕ).
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
3
тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо
от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната
на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване, с които законът свързва възникване на договорната връзка по
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не е спорно по делото, че за процесния период сградата, в която се намира имотът
на ответниците е била топлоснабдена, както и се установява от събраните писмени
доказателства, че в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен
договор от 30.10.2002г. между етажните собственици и фирма за дялово разпределение
„Нелбо“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на
01.10.2002г., видно от представения протокол от същата дата, като наследодателят на
ответниците /Генко Иванов Генков/ е участвал на проведеното Общо събрание за избор на
ФДР.
Установява от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до сградата, в
която се намира собствения на ответника имот, включително до неговия имот, като с оглед
осъществената доставка за ответника е възникнало задължение да заплаща като насрещна
престация нейната цена на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно заключението на неоспорената от страните СТЕ, което съдът кредитира
като задълбочено и компетентно изготвено, се установява, че доставената до абонатната
станция топлинна енергия се е отчитала на първо число на всеки месец чрез общ топломер в
абонатната станция, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна
енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните
разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от
вещото лице. Установява се, че в сградата е монтиран топломер, който е преминал
задължителен метрологичен контрол, съответно е удостоверено, че съответства на
установените изисквания, за което ищецът е представил писмени доказателства .
Установява се, че за процесния имот остойностяването на топлинната енергия се е
извършвало на база прогнозни стойности с годишно изравняване на монтираните в имота
уреди от ФДР. За релевантния период в имота на ответниците е имало 4 броя отоплителни
тела и съответно монтирани 4 топлоразпределители като за периода 01.05.2018год. –
30.04.2020год. ответниците не са осигурили достъп ,поради което е изчислен служебен
разход при максимална мощност на отоплителните тела ,съгласно чл.61,т.6.5 от НТ . В
имота се ползва топла вода,но поради липсата на отчет на водомер за топла вода,разходът е
изчисляван на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие,съгл. Чл.69,ал.2 от НТ.
В частност в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за
имота на ответниците за процесния период е начислявана ТЕ, отдЕ. от сградната инсталация
на база пълен отопляем обем на имота по проект от 161 куб.м., което е в съответствие с
нормативите изисквания.
Според главните отчети на ФДР (Протокол от 08.05.2019г. /втора дата/ и Протокол
от 08.06.2020год. /втора дата/.), абонатът не е осигурил достъп за отчет на радиаторите и
4
водомера за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. и м.05.2019г. – м.04.2020г., поради
което в процесния период е начислена служебна енергия по МСРС /максимален специфичен
разход на сградата/ по формула, предвидена в т.6.5. от приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334, приложена математически вярно, а за БГВ – за периода с липса на достъп
за отчет от м.05.2018г. до м.04.2020г. е начислена служебна енергия на 2 броя лица с
разходна норма 140л./денонощие за 1 бр. потребител. За процесния период са изготвени
изравнителни сметки от ФДР, чийто резултат е сума за доплащане в размер на 574,25лв.,
която следва да се прибави към начислената по прогнозни стойности цена на топлинната
енергия от 4883,54 лв., в резултат на което се получава стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия в размер на 5457,79 лв. (така заключение на СТЕ).
Неоснователни са възраженията за недължимост на цената на топлинната енергия,
обосновани с липсата на представени по делото фактури за процесния период или
неподписани такива, тъй като дължимостта на цената на топлинната енергия не следва от
издаване на фактура за вземането, а от осъществения и доказан по делото факт на доставка
на топлинна енергия до имота на ответника за процесния период.
Цялата доставена в сградата–етажна собственост топлоенергия се измерва от
средство за търговско измерване, което се установи да е сертифицирано, съответно
преминало изискуемите метрологични проверки.Това е така ,тъй като съгласно
заключението по СТЕ,на общия топломер са извършвани периодични проверки на всеки
две години,съгласно съхранени документи и протоколи за смяна,от които се установява ,че
средството съответства на одобрения тип.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.От представените от „Нелбо „ЕАД писмени доказателства се установява ,че не е бил
осигурен достъп до имота за годишен отчет на уреди за дялово разпределение.
Представените констативни протоколи са подписани от представител на ЕС –
домоуправител или упълномощено лице.
Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът
намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с
него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията за отопление за отчетен период 2018/2020 г. като разхода за топлинна
енергия за отопление на имота възлиза на 2426,72лв.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
5
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 161м3 и на база този обем е била разпредЕ. топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация ,която възлиза на сумата от 441,87лв.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 2 броя потребител .Ответникът, като потребител,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от
това свое право.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период този разход ,съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на 2589,20лв.
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 31.07.2019год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. на
стойност 2734,91лв. ,със срок на плащане до 14.09.2019год.
Съгласно ОФ от 31.07.2020год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2019год. – 30.04.2020год. е на стойност 2881,25лв. със срок на плащане до
14.09.2020год.
Или съобразно издадените общи фактури ,задълженията на ответниците възлизат на
сумата от 5616,16лв. като ищецът претендира общо задължение в размер на 5519,34лв.Тъй
като съдът възприе заключението на вещото лице по СТЕ ,то общата сума за периода
възлиза на 5457,79лв.,до който размер претенциите на ответника са основателни ,а до
пълния предявен от 5519,34лв. подлежат на отхвърляне.
От така установената обща сума от 5 457,79лв. ,съобразно квотите на ответниците в
съсобствеността ,ответницата В. К. В. дължи ¾ части или сумата от 4 093,34лв. ,а
ответницата Е. Г. Г. съответно ¼ част или сумата от 1 364,45лв.
Тук следва да се упомене ,че е основателно възражението на ответницата В. К. В. за
недопустимост на претенцията на ищеца спрямо нея за сумата от 100лв.,представляваща
част от сумата от 4 139,50лв.,- стойността на начислена топлинна енергия за периода от
м.05.2018год. до м.04.2020год. ,за топлоснабден имот ,находящ се в гр.София,ж.к.“Красна
поляна част 1“,бл.17,вх.Б,ет.2,ап.27,аб.№251748.
Не е спорно между страните ,че с влязло в сила Решение № 7558/05.07.2022год. по
гр.д.№ 47619/2021год. по описа на СРС,176 състав ,по предявен от В. К. Вучкова срещу
6
„Топлофикация София“ЕАД отрицателен установителен иск ,с правно основание чл.124 от
ГПК е установена недължимостта на 100лв.,представляваща част от сумата от 4 139,50лв.,-
стойността на начислена топлинна енергия за периода от м.05.2018год. до м.04.2020год. ,за
топлоснабден имот ,находящ се в гр.София,ж.к.“Красна поляна част
1“,бл.17,вх.Б,ет.2,ап.27,аб.№251748.
Предвид това настоящото производство ,на основание чл.299 от ГПК се явява
недопустимо в тази му част като подлежи на прекратяване, тъй като е налице разрешен спор
за съществуването му, с влязло в сила съдебно решение и формирана сила на пресъдено
нещо ,а от там е недопустимо пререшаването на същия спор.
Също така е основателно и възражението на ответницата В. Вучкова – Г. ,че
влязлото в сила съдебно решение по предявения от нея срещу „Топлофикация София“ЕАД ,
частичен отрицателен установителен иск,следва да бъде зачетена в настоящото
производство.
Съществуването на задължение на ответницата В. Вучкова-Генгова към
„Топлофикация София“ЕАД за стойността на начислена топлинна енергия , за периода
м.05.2018год. до м.04.2020год. за топлоснабден имот ,находящ се в гр.София ,ж.к.“Красна
поляна част 1“,бл.17,вх.Б,ет.2,ап.27,аб.№ 251748 е и отречено със сила на пресъдено нещо с
влязлото в сила решение по гр.д. № 7558/05.07.2022 г. на СРС,176 състав. Това решение
има сила не само по отношение на частта от вземането, която е отречена с решението /100
лева от сумата от 4 139,50лв./. Съгласно чл. 298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила за
същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обхваща предмета на
спора и е средство за неговото разрешаване. Предметът на спора се определя от спорното
право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на предявения иск. В основанието
на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на
която се поражда претендираното материално право. Следователно, установените с
решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
сила на пресъдено нещо, веднъж установени съдебно между страните. Решението по
частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение част от съдебно предявеното
право само когато искът е положителен установителен или осъдителен, а при частичен
отрицателен установителен иск - силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение на
цялото спорно право. Това е така, защото, когато се отрече съществуването на
правопораждащия факт, това означава, че не съществува цялото вземане, а не само съдебно
предявената негова част. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - напр.
Постановление № 1/17.07.2001 г. и Решение № 89/11.07.2011 г. на ВКС, І т.о. по т.д. №
716/2010 г. Силата на пресъдено нещо препятства повторното разрешаване на въпроса за
съществуване задължение на ответницата В. В. към „Топлофикация София“ЕАД, макар в
настоящото производство да се събраха доказателства, че за процесния период до процесния
топлоснабден имот е извършена доставка на топлинна енергия.
След като задължението на тази ответница за доставената топлинна енергия за
периода м.05.2018год. – м.04.2020год. е отречено със сила на пресъдено нещо между
страните, то няма как настоящият състав да приеме ,че обратното,а именно че тя дължи на
настоящия ищец.
Ето защо настоящото производство ,в частта му по претенцията на ищеца срещу
ответницата В. К. В. за сумата от 100лв.,представляваща част от сумата от 4 139,50лв.,-
стойността на начислена топлинна енергия за периода от м.05.2018год. до м.04.2020год. ,за
топлоснабден имот ,находящ се в гр.София,ж.к.“Красна поляна част
1“,бл.17,вх.Б,ет.2,ап.27,аб.№251748 ,следва да бъде прекратено като недопустимо ,на
основание чл.299 от ГПК,а за останалата част от 4 039,50лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на претендираната сума за такси за дялово разпределение следва да
7
се има предвид, че услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от
разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл.
139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното
предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено
в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на
услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
В настоящия случай такъв избор е направен от етажните собственици, като за ФДР е
избрано третото лице-помагач „Нелбо“ ЕАД, с който ищецът като топлопреносно
предприятие е сключил договор за възлагане извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ от 06.11.2007г. Както се установи в
производството „Нелбо“ ЕАД е осъществявало услугата дялово разпределение и за
процесния период въз основа на сключения договор с етажните собственици и по възлагане
от ищеца.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба купувачът на топлинна енергия,
какъвто е ищецът, заплаща на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец, която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача .
В процесния период са включени два цели отоплителни периода като за периода от
м.05.2018год. до м.04.2020год. ищецът е издал 24 фактури на обща стойност 51,77лв.,които
се дължат и от двете ответници.
По възражението за погасителна давност
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
21.06.2021г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 21.06.2018г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
8
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие.
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното погасени по давност на всички задължения за периода
01.05.2018год. – 30.07.2018год. в размер на 301,91лв.
За останалата част от периода,а именно от 01.08.2018год. до 30.04.2020год. в размер
на 5155,88лв. възражението за погасяване на задълженията поради давност не е
основателно.
От тази сума ,предвид ,че отговорността на ответниците е разделна , ответницата Е.
Г. Г. дължи 1/4 част от сумата или 1288,97лв.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда , а именно от 21.06.2021год. до окончателното му
заплащане.
По отношение на задълженията за дялово разпределение в ОУ не е установен срок
за плащането им ,поради което задължението за заплащането им възниква с изтичането на
месеца ,за който са дължими.
Ето защо погасени по давност са задълженията за услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2018год. до 31.08.2018год. в общ размер от 5,30лв.
За останалата част от периода ,а именно от 01.09.2018год. до 30.04.2020год. в размер
на 46,47лв. възражението за погасяване на задълженията поради давност не е основателно.
Предвид ,че отговорността на ответниците е разделна ,то всеки един от тях следва да
поеме съответната на правото му на собственост от процесния топлоснабден имот идеална
част.
Или ответницата В. К. В. дължи ¾ части или сумата от 34,85лв.,ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда , а именно от 21.06.2021год. до
окончателното му заплащане,а до пълния предявен размер от 38,83 лева и за периода от
01.05.2018год. до 31.08.2018год. претенцията като погасена по давност следва да се
отхвърли.
Ответницата Е. Г. Г. дължи ¼ от сумата или 11,62лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда , а именно от 21.06.2021год. до окончателното
му заплащане,а до пълния предявен размер от 12,94 лева и за периода от 01.05.2018год. до
31.08.2018год. претенцията като погасена по давност следва да се отхвърли.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
9
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
В случая ,тъй като съдът прие ,че не съществуват задължения на ответницата В. В.
за процесния период за топлинната енергия,то не е налице и забава в погасяването
им,поради което по отношение на този ответник претенциите на ищеца са изцяло
неоснователни.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019 г.,а за м.05.2019год. – м.04.2020год.,на
31.07.2020год.Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде
изчислено за периода от 15.09.2019 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 07.06.2021 г. ,което върху
уважената главница от 5155,88лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 628,25 лева, а
до пълния предявен размер от 663,08лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съответно ответницата Е. Генгова дължи ¼ част от същата или сумата в размер на
157,06лв.,а до пълния предявен размер от 165,77лв. претенцията за мораторна лихва следва
да се отхвърли като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
10,23лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
174,89лв.Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в заповедното
производство ,както следва – 40,82лв. от ответницата Е. Г. и 0,98лв. от ответницата В. Г..
10
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 447,95лв.,от които
: 147,95лв. – д.т. ,200лв. – депозит за вещо лице и 100лв. ,юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете на същия се дължат разноски в размер на
107,07лв. ,от които ответницата В. Г. дължи сумата от 2,50лв.,а ответницата Е. Г. сумата от
104,57лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски имат и ответниците.
Същите са представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК ,с които се
претендират адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
В случая съгласно договор за правна помощ и съдействие на ответницата В. К.
Вучкова е била оказана безплатна правна помощ от адв.В. Ф. С. като не е уговорено
възнаграждение ,на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,който в случая следва да се
определи по чл.7,ал.2 ,т.2 от Наредбата / в редакцията й към настоящия момент/ възлиза на
сумата от 768,32лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете се следват разноски в размер на
762,61лв.,които следва да бъдат присъден ,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. на адвокат В.
Ф. С. .
Ответникът Е. Г. също е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК като
претендира адвокатско възнаграждение ,платимо директно на адвокат Михаел Л. ,оказал
безплатна адвокатска помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,който в случая следва да се
определи по чл.7,ал.2 ,т.2 от Наредбата / в редакцията й към настоящия момент/ възлиза на
сумата от 456,11лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете се следват разноски в размер на
30,23лв.,които следва да бъдат присъден ,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. на адвокат
Михаел Л. .
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 69441/2021год. по описа на СРС,65
състав ,в частта в която от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и
седалище на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б е предявен срещу В. К. В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап.
27 ,положителен установителен иск ,с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 100лв.,представляваща част от сумата от 4 139,50лв.,-
стойността на начислена топлинна енергия за периода от м.05.2018год. до м.04.2020год. ,за
топлоснабден имот ,находящ се в гр.София,ж.к.“Красна поляна част
1“,бл.17,вх.Б,ет.2,ап.27,аб.№251748 ,на основание чл.299,ал.2 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
11
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. София,
общ. Красна поляна, ж.к. Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап. 27, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, сумата в размер на 34,85лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.09.2018год. до 30.04.2020год. , ведно със законната лихва от
21.06.2021год. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3781/01.07.2021год. по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по
описа на СРС ,65 състав като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от уважения размер
от 34,85лв. до пълния предявен размер от 38,83 лева и за периода от 01.05.2018год. до
31.08.2018год. претенцията като погасена по давност .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
и седалище на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу В. К. В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап.
27 положителни установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено ,че В. К. Вучкова
–Г. , ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в
размер на 4 139,50 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 497,31 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
07.06.2021 г., сумата в размер на 7,67 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
07.06.2021 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3781/01.07.2021год. по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по описа на СРС ,65 състав като
неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. Г. ЕГН : **********, с адрес гр.
София, общ. Красна поляна, ж.к. Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап. 27, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и седалище на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на 1 288,97 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 157,06 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна 3 енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата в размер на 11,62 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 3781/01.07.2021год. по ч.гр.д. №
35402/2021 год. по описа на СРС ,65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
и седалище на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Е. Г. Г. ЕГН :
**********, с адрес гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап.
27 положителни установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,за разликата от уважения размер от
1 288,97лв., до пълния предявен размер от 1 379,84лв.,представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия и за периода от 01.05.2018год. до 30.07.2018год. като
неоснователен ,погасен по давност ;за разликата от уважения размер от 11,62лв. ,до пълния
предявен размер от 12,94лв.,представляващ стойността на услугата дялово разпределение и
за периода от 01.05.2018год. до 31.08.2018год. като неоснователен,погасен по давност ; за
разликата от уважения размер от 157,06лв. до пълния предявен размер от
165,77лв.,представляващ мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия ,за периода
15.09.2019год. до 07.06.2021год. и за сумата от 2,56лв.,представляваща мораторна лихва
12
върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018год. до
07.06.2021год. като неоснователни.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, общ. Красна поляна, ж.к.
Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап. 27 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес и седалище на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в размер на 0,98лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 2,50лв.,представляваща
деловодни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, общ. Красна поляна, ж.к.
Красна поляна, бл.17, вх. „Б“, ап. 27 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес и седалище на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в размер на 40,82лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 104,57лв.,представляваща
деловодни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат В. Ф. С. ,с адрес в гр.София,ул.“Гургулят“ № 31,ет.1 ,на
основание на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. сумата
от 762,61 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно
адвокатска помощ на ответника В. К. В. .
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат Михаел Л. Л. ,с адрес в гр.София,ул.“Гургулят“ № 31,ет.1 ,на
основание на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. сумата
от 30,23 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно
адвокатска помощ на ответника Е. Г. Г. .
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Тинтява“ № 15.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13