№ 112
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500211 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №347 от 12.03.2024г. по гр.дело №3089/2023г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на М. З. К.
с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.Б., обл. С., ул. Р. № **, сумата от
8000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по
чл.343,ал.1,б.В,пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, по НОХД №1468/2020г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на
21.06.2023г. присъда, ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за
разликата до пълния предявен размер от 50000лв. е отхвърлен; П., гр.С., бул.
В. № *, е осъдена да заплати на М. З. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес:
с.Б., о. С., ул. Р. № **, сумата от 10лв., представляваща разноски по
производството; П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на „А. д. З. З. и П.
Д.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. К. Х.
№ **, сумата от 744лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
1
осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38,ал.1,т.2 във
връзка с чл.36 от ЗАдв, за производството по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят М.
З. К., който чрез пълномощника адв.П. Д. го обжалва в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение в размер над
присъдения от 8000лв. до размера на 20000лв. за претърпени неимуществени
вреди, с доводи за неправилност, според които не са отчетени в достатъчна
степен част от факторите, определящи по-висок размер на обезщетението,
свързани с упражняваната от жалбоподателя лекарска професия и неразумния
срок на протичане на наказателното производство, и претендира за отмяната
му относно нея и присъждане на сумата от още 12000лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.06.2023г., както и
направените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение за безплатно
оказаната правна помощ в двете инстанции в полза на „А. д. З. З. и П. Д.“.
Въззивна жалба против решението е подадена и от П., посредством
която то се атакува в осъдителната му част относно присъденото обезщетение
от 8000лв. с доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, с оглед
обстоятелствата по делото относно вида и тежестта на престъплението,
взетата най-лека мярка за неотклонение, чистото съдебно минало,
притесненията, произтичащи от професията на ищеца, свързана със спасяване
на хора, и дължащите се на самия инцидент, а не на повдигнатото обвинение,
вътрешни терзания, фазите и продължителността на наказателното
производство, което не е било широко медийно отразено и не е попречило на
ищеца да упражнява професията си, както и отлагането на делото и заради
неявяване на ищеца, които обстоятелства да обосновават завишен размер на
претендираното обезщетение и да налагат отмяна на решението в тази му част
и относно присъдените разноски.
Ответникът по тази жалба М. З. К. е депозирал чрез пълномощника
адв.П. Д. писмен отговор на същата със становище за нейната допустимост и
неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от М. З. К. против П.
2
иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие повдигнатото и поддържано
срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.В,пр.1
вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е признат за невиновен и оправдан с влязла в
сила на 21.06.2023г. Присъда №260009 от 11.03.2022г. по НОХД
№1468/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, до размера на 20000лв., до
който против първоинстанционното решение са подадени жалби и от двете
страни.
От материалите по приложеното НОХД №1468/2020г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив се установява, че на 13.01.2018г. на основание и при
условията на чл.212,ал.2 от НК с извършване на първото действие по
разследване – оглед на местопроизшествие, е образувано ДП№12/2018г. по
описа на РУ-Т. при О. - П. срещу неизвестен извършител, за това, че на
13.01.2018г. в с.Т. при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „С. К.“ с рег.№С. ***** **, е нарушил правилата за
движение, като по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. К.,
съставляващо престъпление по чл.343,ал.1,б.В във връзка с чл.342,ал.1 от НК.
С протокола за оглед лекия автомобил е иззет като веществено доказателство
и след извършен оглед на същия от експерт с Постановление от 26.02.2018г. е
върнат на съпругата на ищеца К. като нейна собственост. Със Заповед от
13.01.2018г. ищецът М. К. е задържан като заподозрян в извършване на
престъплението на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа. На
21.02.2018г. е разпитан като свидетел. Изготвено е заключение на
автотехническа експертиза. С Постановление от 31.07.2018г. разследването е
възложено на следовател от ОСлО при ОП-Пловдив и досъдебното
производство е преобразувано под №267/2018г. Представено е на 10.10.2019г.
заключение на назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. С Постановление от 06.11.2019г. К. е привлечен като обвиняем и
спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 11.12.2019г. е
извършен допълнителен оглед на лекия автомобил и на 07.04.2020г. е
представено заключение на назначената допълнителна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. На 19.06.2020г.
разследването е предявено на ищеца и на 02.07.2020г. е изготвено
заключително мнение за предаването му на съд. На 03.08.2020г. е внесен
обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №1468/2020г. по описа
3
на ПОС. Проведени са 14 съдебни заседания, като са приети допълнително
заключения на три комплексни експертизи. Постановена е оправдателна
Присъда №260009 от 11.03.2022г. Против същата е подаден протест от
прокуратурата и въззивна жалба от частните обвинители. Образувано е
ВНОХД №328/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. Прието е
заключение на арбитражна комплексна автотехническа и медицинска
експертиза. Постановено е Решение №37 от 02.03.2023г., с което присъдата е
потвърдена. Прието е да не се установява наличието на причинна връзка
между поведението на подсъдимия като водач на МПС и настъпилото ПТП,
при което са били причинени несъвместими с живота телесни увреждания на
пострадалата М. К.. От фактическа страна при изследване на механизма на
произшествието е прието за установено и, че след настъпилия удар между
управлявания от ищеца лек автомобил и пешеходката М. К. той веднага е
задействал спирачната система, спрял автомобила, паркирал го недалеч от
мястото на удара и се насочил към пострадалата, като двамата със св.Ч. я
преместили на близкия източен банкет, след което К. отишъл до автомобила
си, взел лекарската си чанта, обадил се на телефон 112 като се представил и
съобщил за станалото пътно произшествие, подал телефона на жена си за да
обясни подробности и се върнал до тялото на пострадалата, започвайки да я
преглежда за пулс, дишане, травми по главата. Освободил дихателните й
пътища, опитал се да ползва ръката си за тампониране на място в областта на
главата, откъдето течала кръв, и следял за жизнените й показатели, докато в
един момент разбрал, че е починала, свалил медицинските ръкавици и силно
разстроен започнал да повтаря, че той е лекар, лекува хората, а не ги убива,
като жена му се опитвала да го успокои. Оправдателната присъда е влязла в
сила на 21.06.2023г. след връщане на подадената от частните обвинители
касационна жалба против решението на въззивната инстанция.
Така установените обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване
на конкретно престъпление, за което е оправдан с влязлата в сила присъда на
наказателния съд, обосновават пасивната материалноправна легитимация на
ответната Прокуратура на Република България като държавен орган, под
чието ръководство и надзор е водено, в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Спорът пред настоящата инстанция, с оглед оплакванията във
4
въззивните жалби, се концентрира около размера на дължимото за
претърпените вследствие незаконното обвинение в извършване на
престъпление неимуществени вреди обезщетение, с оглед принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства.
Относно спорната за страните начална дата на наказателното
производство във връзка с неговата продължителност настоящата инстанция
приема за такава 13.01.2018г., на която е образувано досъдебното
производство, а не 06.11.2019г., когато ищецът е привлечен като обвиняем.
По този въпрос практиката на ЕСПЧ приема, че „обвинение” за целите на
чл.6,§1 от Конвенцията се определя като официалното уведомление,
предоставено на дадено лице от компетентен орган относно твърдение, че
това лице е извършило престъпление, което може да е и под формата на други
мерки, които да навеждат на подобно твърдение и които съществено засягат
положението на заподозряното лице. При това положение, с оглед
конкретните обстоятелства, лицето може да бъде обект на „обвинение” не от
момента на привличането му в качеството на обвиняем, а от по-ранен такъв. В
случая ищецът е бил задържан като заподозрян в извършване на
престъплението на 13.01.2018г., когато е образувано и досъдебното
производство с извършването на оглед на местопроизшествието и на която
дата е иззет управлявания от него лек автомобил като веществено
доказателство. Видно е при тези обстоятелства, че наказателното
производство е продължило за период от 5 години 5 месеца и 8 дни. Според
задължителните указания по Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. по
тълк.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява
държавата по искове по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5. В
мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че държавата носи
обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на
правозащитните органи, независимо от това дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице, при което вината е правно ирелевантна за
отговорността на държавата. При обективната отговорност се прилага
принципът на риска, а не на вината, при което отговорността за вреди се
поема от този, който е създал риска, а по обвинение в извършване на
престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната
функция по обвинението в наказателния процес, под чийто надзор и
ръководство действат, съгласно чл.46,ал.2,т.1 и чл.52,ал.3 от НПК,
5
разследващите органи. В този смисъл доводите на жалбоподателя-ответник, с
които по същество счита да не носи отговорност за съдебната фаза на
наказателното производство, са неоснователни. Противно на поддържаното
от него, делото е било отложено по причина единствено на неявяването на К.
само веднъж в съдебно заседание на 19.10.2020г. и то заради заболяване,
удостоверено с медицински документи. Настоящата инстанция не възприема
тезата на жалбоподателя-ищец наказателното производство да е протекло
извън разумните срокове. Повдигнатото обвинение е за престъпление по
транспорта със значителна фактическа сложност, наложила освен разпита на
свидетели още и назначаването както в досъдебната фаза така и в
производството и пред двете съдебни инстанции на множество експертизи за
изясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие.
Основателно, обаче, същият поддържа продължителността на наказателното
производство от повече от пет години да е от значение за търпените от него
за значителен период от време негативи, обичайно съпътстващи наказателно
преследвания, свързани с притеснения от изхода на производството, тревога,
потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и
социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената
им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират
нарочни доказателства, каквито в случая са и ангажирани посредством
показанията на свидетелите Р. К.а-съпруга на ищеца и Р. К.-неин баща,
според които той се притеснявал и изпитвал страх, че може да влезе в
затвора. В тази връзка следва да се има предвид и, че наказателното
производство е за тежко по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК престъпление, за
което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години,
пред угрозата от налагане на каквото е нормално тревогата и притесненията
да са дълбоки и интензивни, още повече, че се касае за лице, което до този
момент не е имало досег с правоохранителните органи. Обстоятелството, че
наказателното производство е протекло на досъдебна фаза и съдебна на две
инстанции, пред първата от които са били проведени 13 съдебни заседания с
участието на ищеца, а против въззивното решение е била подадена
касационна жалба, която е върната, обосновава и значителен интензитет на
посочените негативни преживявания. Следва да се съобрази от друга страна,
че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и
още на първа инстанция е постановена оправдателна присъда.
6
Безспорно е, че ищецът към датата на произшествието е упражнявал
професията на лекар. Според показанията на цитираните свидетели, е бил
всеотдаен и загрижен към пациентите си, обслужвайки шест населени места в
рамките на о. С.. Наказателното производство, както основателно поддържа
жалбоподателят-ответник, не се е отразило негативно на професионалната му
реализация и репутация, тъй като, според свидетелите, през периода, в който е
било проведено, нито един човек не бил се отказал от неговата помощ като
лекар и хората не променили доброто си отношение към него след като
случаят се разчул, като не се установява да е преустановил повишаването на
квалификацията си чрез участия в обучения и семинари. Не се установява и
инцидентът да е добил широка публична разгласа. Според свидетелите, обаче,
ищецът е преживял изключително тежко обвинението, че е причинил смъртта
на човек, с оглед призванието му като лекар да спасява живота на хората и
обстоятелството, че не е бил зачетен факта на оказаната от него на
пострадалата при произшествието първа помощ, което допълнително го
съсипало. При повдигнато обвинение в хипотезата на чл.343а,ал.1,б.Б от НК,
освен, че се касае за по-леко наказуем състав на престъплението, при който то
не е тежко, тъй като се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
четири години, биха се оценили справедливо положените от ищеца усилия да
помогне на пострадалата, което да му донесе утехата на официалното
признаване, че е направил всичко зависещо да спаси живота й в изпълнение
на своя професионален лекарски и нравствен дълг. Касае се за специфични, с
оглед професията и личността на К. и установените присъщи за нея високи
морални качества, неимуществени вреди, които са недооценени от
първоинстанционния съд, както резонно се застъпва във въззивната жалба на
ищеца. Неоснователни са доводите на жалбоподателя-ответник, че тези вреди
произтичат от самия инцидент, а не от факта на повдигане на обвинение.
Предметът на обвинението е свързан именно с причиняване на смърт, макар и
по непредпазливост.
При така установените конкретни обстоятелства от значение за
характера и интензитета на търпените от ищеца вследствие незаконното му
обвинение в извършване на престъпление негативни преживявания и при
съблюдаване на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира за дължим размер на обезщетението за неимуществени
вреди такъв от 10000лв., с оглед на което обжалваното в тази му част
7
първоинстанционно решение за отхвърляне на иска за разликата над
присъдената сума от 8000лв. до посочения размер следва да се отмени, като
се присъди допълнително обезщетение от 2000лв. със законна лихва, а в
останалите обжалвани части следва да се потвърди.
При този изход по спора и във връзка с изричната претенция, на
основание чл.10,ал.3,изр.2 от ЗОДОВ и чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от
ЗАдв, ответника следва да бъде осъден да заплати на „А. д. З. З. и П. Д.“
възнаграждение за оказаната безплатно на ищеца адвокатска помощ за
първоинстанционното производство в размер на още 186лв.
На основание чл.10,ал.3,изр.1 от ЗОДОВ ответника следва да заплати на
ищеца внесената от него държавна такса за въззивното производство от 5лв.,
а за оказаната безплатно адвокатска защита и съдействие следва да заплати
възнаграждение от 1100лв., съобразно материалния интерес от 20000лв. пред
въззивната инстанция и уважената част от иска в размер на 10000лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №347 от 12.03.2024г., постановено по гр.дело
№3089/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от М. З. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.Б.,
о. С., ул. Р. № **, против П., гр.С., бул. В. № *, иск за заплащане на сума в
размер над 8000лв. до 10000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343,ал.1,б.В,пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, по
НОХД №1468/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, по което е оправдан
с влязла в сила на 21.06.2023г. присъда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П., гр.С., бул. В. № *, да заплати на М. З. К. с
ЕГН:********** и постоянен адрес: с.Б., о. С., ул. Р. № **, сумата от още
2000лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343,ал.1,б.В,пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, по НОХД
№1468/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, по което е оправдан с
8
влязла в сила на 21.06.2023г. присъда, ведно със законната лихва, считано от
21.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №347 от 12.03.2024г., постановено по
гр.дело №3089/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на М. З. К. с ЕГН:********** и
постоянен адрес: с.Б., о. С., ул. Р. № **, сумата от 8000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343,ал.1,б.В,пр.1 вр. чл.342, ал.1
от НК, по НОХД №1468/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, по което е
оправдан с влязла в сила на 21.06.2023г. присъда, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от 21.06.2023г. до окончателното
изплащане на сумата; В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за разликата над
10000лв. до размера от 20000лв.; В ЧАСТТА, с която П., гр.С., бул. В. № *, е
осъдена да заплати на М. З. К. с ЕГН:********** и постоянен адрес: с.Б., о.
С., ул. Р. № **, сумата от 10лв., представляваща разноски по производството;
И В ЧАСТТА, с която П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на „А. д. З.
З. и П. Д.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. К. Х. № **, сумата от 744лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38,ал.1,т.2 във
връзка с чл.36 от ЗАдв, за производството по делото.
ОСЪЖДА П., гр.С., бул. В. № *, да заплати на М. З. К. с
ЕГН:********** и постоянен адрес: с.Б., о. С., ул. Р. № **, сумата от 5лв. /пет
лева/, представляваща разноски за държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П., гр.С., бул. В. № *, да заплати на „А. д. З. З. и П. Д.“,
БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. К. Х. №
**, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата от още 186лв. /сто осемдесет и
шест лева/, представляваща възнаграждение за оказаната безплатно на М. З.
К. адвокатска помощ и съдействие в първоинстанционното производство, и
сумата от 1100лв. /хиляда и сто лева/ за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10