р е ш
е н и е
№
гр. Плевен,
09.12.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в
публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1990 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 184 от 14.09.2020 година на *** с което на основание чл.
79 ал. І предложение ІІ и чл. 21 ал. І т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 за реда и
условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на О.П. на ***,
представлявано от *** със седалище и адрес на управление:*** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за
извършено нарушение по чл. 21 ал. І т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 на Общински
съвет - Плевен.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован, се представлява от *** ***. Последният
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Алтернативно моли съда да намали размера на наложената имуществена санкция,
като счита, че такава в размер на 1 500 лева е прекалено завишена, не е
съобразена с тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
извършено, имущественото състояние на дружеството и не на последно място с
обявената в страната епидемична обстановка във връзка с Ковид 19. Моли съда да
присъди на доверителя му направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, представлява се от ***. Последната моли съда
да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати нито
пропуски, нито нарушения и са спазени интересите на нарушителя. Относно възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че наложената имуществена
санкция е завишена, *** счита същото за неоснователно, тъй като в случая се
касае за имуществена санкция на дружество, което от своя страна не е
представило доказателства за влошено имуществено състояние. Моли съда да остави
в сила наказателното постановление, като бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган – *** оправомощен орган съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 1 б.
А ЗАНН.
На 25.08.2020 година *** в О.П.
извършили проверка на кафе „***“ , находящо се в ***. При проверката констатирали
разполагане на преместваем обект - лятна градина върху терен публична общинска
собственост без да притежава разрешение, издадено от О.П. за поставяне на
преместваем обект. На мястото на проверката присъствал *** на дружеството *** и
в негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, което същият подписал и вписал в него своите възражения.
Впоследствие е
издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя
с имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл. 21
ал. І т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 на Общински съвет - Плевен, което е предмет на обжалване.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства - наказателно постановление № 184 от 14.09.2020 година на ***
ведно с разписка за връчването му; акт за установяване на административно
нарушение № 125и от 25.08.2020 година на инспектор в О.П. справка за актуално
състояние на ***; извлечение от регистър на категоризираните заведения за
хранене и развлечения; заверено копие на писмо от О.П. до представляващия *** с
№ ТСУ-26-3059-1 от 01.09.2020 година; копие от Заявление от *** до О.П. от
21.08.2020 година; копие на протокол от проверка на *** на *** от 15.04.2020
година с № 47 от 15.04.2020 година; копие от уведомление за освобождаване на
общински терен до *** ***.2020 година, ведно с известие за доставяне от
23.04.2020 година; копие на писмо от О.П. до представляващия *** с №
ТСУ-26-3058-1 от 19.03.2020 година; копие на Заявление за издаване на
разрешение за поставяне на преместваеми обекти на основание чл. 56 от ЗУТ №
ТСУ-26-3058-1 от 11.02.2020 година; копие на писмо от О.П. до представляващия ***
с № ТСУ-26-3058-1 от 03.10.2019 година; копие от Заявление от *** за
прекратяване на разрешително за лятна градина с входящ номер при О.П.
ТСУ-26-3058-1 от 03.10.2019 година; копие на Разрешение № 26-г от 26.03.2019
година за лятна градина към търговски обект, ведно с представените днес от
страна на *** доказателства относно компетентността на актосъставителя по преписката,
а именно: заверено копие на трудов договор № 128 от 28.05.2020 година, сключен
между О.П. и Т.Ф.Ф.; заверено копие на Заповед № РД-10-701 от 25.06.2020 година
на *** заверено копие на Заповед № РД 10-556 от 22.04.2016 година на ***
В подкрепа на изложените
обстоятелства са събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите Т.Ф.,
Х.Х. и П.Л., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото
за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
СЪДЪТ приема за
установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на
визираното в разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 1 от Наредба № 15 на Общински
съвет Плевен. Последната разпоредба забранява по императивен начин поставянето на преместваеми обекти, както и
използването им без издадено разрешение за поставяне и в противоречие с
издаденото такова.
Събраните по
делото гласни и писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че ***,
представлявано от *** със седалище и адрес на управление:*** е притежавало Разрешение
№ 26 –г/ 26.03.2019 година за лятна градина към търговски обект със срок на
действие до 01.04.2020 година до започването на ремонтни дейности на обект“ Основен
ремонт на площад „ ***“ и пешеходна зона *** от площад „ ***“ до площад „ ***“ „
в ***. Безспорно установен факт е и че на 15.04.2020 година санкционираното
дружество – жалбоподател в настоящото производство е било уведомено от *** за
започване на ремонтните дейности, с което практически е прекратено действието
на издаденото и описано по горе разрешение. Проверката, в хода на която е
установено оспорваното пред настоящата инстанция нарушение по Наредба № 15 на
Общински съвет Плевен е установено на 25.08.2020 година – далеч след изтичането
на срока на издаденото разрешение и без наличието на валидно ново такова. Ето
защо съдът прие, че наказващият орган правилно и в съответствие с материалния
закон е квалифицирал установените обстоятелства като нарушение по чл. 21 ал. 1
т. 1 от Наредба № 15 на Общински съвет Плевен, за което е съставен акт за
установяване на административно нарушение, впоследствие и атакуваното
наказателно постановление. Съдът приема, че е налице осъществен състав на
описаното в акта и постановлението нарушение по чл. 21 ал. 1 т. 1 от Наредба №
15 на Общински съвет Плевен, което е такова на формално извършване. Ирелевантно
за предмета на доказване в настоящото производство е подаденото от търговеца
Заявление вх. № ТСУ 26-30598-1/11.02.2020 година до О.П. за издаване на ново
разрешително за поставяне и използване
преместваем обект лятна градина в ***, *** ***.
При така изложените
правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 184
от 14.09.2020 година на *** с което на основание чл. 79 ал. І предложение ІІ и
чл. 21 ал. І т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на
преместваеми съоръжения на територията на О.П. на ***, представлявано от ***
със седалище и адрес на управление:*** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл. 21 ал.
І т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и ОБОСНОВАНО.
В хода на
административно наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, като са гарантирани в пълен обем правата на субекта на
административно наказателна отговорност. Съдът намери, че наказателното
постановление е издадено в съответствие както с материалният, така и с
процесуалният закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид направеното
искане от страна на представителя на административно наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази настъпилите
изменения в ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., ЗИДЗОДОВ като с
§ 9, ал. 5 от същия е прието, че в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на О.П. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседания. Макар и същото да не е с фактическа и правна сложност
съдът намира претендираното юрисконсултско възнаграждение на представляващият О.П.
юрисконсулт по делото в размер на 100,00лв. за адекватно на извършената работа,
поради което и същата сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на О.П.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 184 от 14.09.2020 година на *** с което на
основание чл. 79 ал. І предложение ІІ и чл. 21 ал. І т. 1 /пр. 1/ от Наредба №
15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията
на О.П. на ***, представлявано от *** със седалище и адрес на управление:*** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева
за извършено нарушение по чл. 21 ал. І т. 1 /пр. 1/ от Наредба № 15 на Общински
съвет - Плевен.
На основание чл. 63
ал. 5 във вр. ал. 3 ЗАНН във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП ОСЪЖДА ***, представлявано
от *** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.П. представлявана
от *** сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
оказаната на О.П. защита по НАХД № 1990/2020 година по описа на Районен съд
Плевен от ***.
Решението може да
се обжалва в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд –
Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :