№ 333
гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20245200100080 по описа за 2024 година
Определението се постановява на осн. чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул. *** срещу Прокуратурата на Република
България с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 300 000 лева от
нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на
ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 310 лв., който също следва
да се квалифицира по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото също се основава на
твърдението за нарушаване на това право и на обстоятелствата, че ищецът е
внесъл определената му през 1994 г. парична гаранция в размер на 150 000 лв.,
а след прекратяване на делото е постановено да му бъдат върнати 150 лв.
/деноминирани/. Размерът на вредите и на претендираното обезщетение от 65
130 лв. ищецът обосновава с твърдението, че към момента на внасянето
гаранцията от 150 000 лв. била в размер на 70 минимални работни заплати, а
сега 70 минимални заплати били именно 65 310 лв. Върху това обезщетение
претендира също присъждане на законната лихва първоначално от подаване на
исковата молба до окончателното плащане
С молба от 28.02.2024 г. пълномощникът на ищцата заявява, че прави
„изменение на основанието на иска“, като претендира законна лихва не от
датата на исковата молба, а от 30.01.2023 г. В случая не се касае до изменение
1
на основанието на иска, разбирано като обстоятелствата, на които се основава
същият, предвид установената съдебна практика,че претенцията за
присъждане на законна лихва представлява последица от евентуалното
уважаване на главния иск – за обезщетение и не се приема за предявен
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, тогава когато не се сочи конкретен размер
и се основава на непозволено увреждане от страна на държавата в лицето на
органите на съдебната власт. В този случай размерът на законната лихва ще
подлежи на установяване в изпълнителното производство. Ето защо, съдът
следва да приеме и разгледа претенция за законна лихва от уточнената дата –
30.01.2023 г.
Сезиран е родово компетентен съд – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т.
4 от ГПК.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при
условията на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по
общия ред. Правната възможност за гражданите и юридическите лица да
претендират обезщетение за вреди, като предявят иска по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални
предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, а
именно - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на Глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
В конкретния случай, видно от писмо изх. № 94-И-171/23 от 04.01.2024 г. на
Министерство на правосъдието, административното производство по Глава
трета „а“ от ЗСВ е изчерпана, като искането на ищцата за заплащане на
обезщетение е отхвърлено с довода, че в продължителността на
производството не се включват периодите на спирането му, а след
прекратяването му през 2014 г. той не се е интересувал от развитието на
делото.
Конкретните обстоятелства, поради които ищецът твърди, че налице
нарушаване на правота му за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок са следните:
На 14.10.1992 г. ищецът П. бил обвинен в извършване на престъпление
по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 от НК с постановление на следовател
от РСС пр. преписка № 1106/1993 г. и му била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. В периода от 14.10.1992 г. до 14.04.1993 г. са били
2
извършени 13 разпита и 6 бр. очни ставки. На 09.11.1993 г. се твърди, че е
внесен и обвинителен акт, като е образувано НОХД № 231/1993 г. на ОС –
Пазарджик, но делото било върната от съда на 09.11.1994 г. на процесуално
основание за събиране на доказателства. Тогава била изменена и мярката за
неотклонение в „Парична гаранция“, така че задържането под стража
продължило за ищеца 2 години и 3 месеца. Описва лошите условия, при които
е пребивавал в ареста.
След изменението на мярката запратил 150 000 лв. парична гаранция,
равняващи се тогава на 70 минимални работни заплати. По молбата за
връщане на гаранция в по-голям размер /75 000 лв./ Прокуратурата
постановила връщане на 150 лв., което било обжалвано пред съда и все още
нямало произнасяне. Затова и ищецът претендирал заплащане на 65 310 лв.,
като обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че това е
равностойността на 70 минимални работни заплати в момента.
Ищецът твърди, че след връщането му от съда поради процесуални
нарушения делото било спряно заради свидетел, който бил извън страната.
По-късно - възобновено и пак спряно впоследствие. Не били връчени
постановления за прекратяване на делото, но ищецът завел дело в ОС –
Пазарджик по гр. д. № 751/22 г., но съдът решил, че наказателното
производство е приключило на 13.04.2023 г. и следва да се изчерпи
административната процедура. По подадено заявление до Инспектората към
ВСС № С-23-241/12.06.2023 г. било отказано обезщетение. Ищецът твърди, че
наказателното производство срещу него е продължило повече от 31 години в
нарушение на всякакви разумни срокове и е причинило значителни
неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение, страхове и т. н.,
които той оценява на 300 000 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита,
че не са изложени достатъчно ясни съображенията относно търпените от
ищцата вреди, претърпени от неразумната продължителност на наказателното
производство по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр.
преписка № 1106/1993 г. Въпреки това, предвид изчерпаната процедура по
глава трета „а“ от ЗСВ, счита иска да допустими. Относно продължителността
на наказателното производство се твърди, че е образувано на 10.08.1992 г. за
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 от НК. След
3
проведено разследване, на 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен
обвинителен акт срещу четири лица с обвинение по чл. 256, ал. 2 /отм./ вр. чл.
199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18 от НК при различни форми на съучастие – за
ищцата по чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Почти година след това, на
09.11.1994 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на
прокуратурата за допълнително разследване, с указания за провеждане на
повторен разпит на свидетеля Й. А. и извършване на очни ставки между него
и обвиняемите. Поддържа се, че в съдебната фаза Прокуратурата е само
страна и няма ръководни функции. Тъй като свидетелят бил в неизвестност,
производството е било спряно. Последвали са възобновявания и спирания на
производството. На 14.05.2009 г. делото е възобновено за трети път, но
предвид че св. А. е бил извън пределите на страната, както и трима от
обвиняемите, производството отново е спряно на 16.07.2009 г. На 02.01.2014 г.
производството е било възобновено и прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор. Твърди се, че производството е продължило в
напълно разумен срок, доколкото се отличава с фактическа и правна сложност
– касае се до престъпление, извършено от четири лица, действали в условията
на конспиративност, при различна форма на съучастие. Основна причина за
продължителността бил безследно изчезналия свидетел – очевидец, който е в
неизвестност и до днес.
По доказателствата:
Представеното с исковата молба писмено доказателство – цитираното
по-горе писмо на МП, е за установяване на релевантни за допустимостта на
производството факти, поради което следва да бъде прието и приобщи към
доказателствения материал по делото, както и писмените доказателства,
приложени към молбата от 02.02.2024 г. Основателно е и искането на страните
да се изискат и приложат по делото като писмени доказателства цялата
преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик, както и ДП № 3623/1992 г. на
ОСлО при ОП, като следва да се изиска и НОХД № 231/1993 г. на ОС –
Пазарджик.
Следва да се поиска от Окръжна прокуратура да приложи
постановленията, с които се е произнесла по искането за връщане на
гаранцията и по жалбата срещу това произнасяне, ако има вече постановен акт
по нея.
4
Искането да се изискат доказателства и писмена информация от ГДИН
следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, за чието
установяване се прави са ирелевантни за предявения иск по чл.2б от ЗОДОВ.
Не следва да е прилага цялото гр. д. 751/2022 г. на ПОС, тъй като не
става ясно каква е необходимостта от това. В случай, че там се намират
доказателства, от които може да се направи извод за датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, ищецът
би могъл да приложи същите и тук, като обясни значението им за настоящия
спор. Чл. 86,ал.3 от ПАС предвижда три хипотези, в които може да се
разпореди прилагане на цяло свършено дело по друго производство, които в
случая не са налице, нито пък страната се е позовала на някоя от тях.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– и от отговора на исковата молба.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени не имуществени вреди в размер от
300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП №
3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП
– Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и за
имуществени вреди в размер на 65 310 лв., ведно със законната лихва от
03.01.2023 г. до окончателното плащане.
Ответникът прави се възражение, че процесуалното поведение на ищеца
е съпричиняващ фактор, тъй като той е можел да поиска ускоряване на
производството по реда на глава 26 от НПК, но не го е сторил. В тази връзка
се твърди, че изключителна вина за увреждането има ищеца в хипотезата на
5
чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца следва да се възложи доказването на: допуснато от
Прокуратурата нарушение на право по чл. 6, § 1 о т ЕКЗПЧОС; претърпяна
имуществена вреда и неимуществена вреда; причинно-следствена връзка
между вредата и неразумната продължителност на производството, като
наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно
значение.
В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу предявените искове, в
случая: че изключителна вина за увреждането има ищеца или евентуално, че с
конкретно поведение същият е съпричинил вредоносния резултат.
Допуска и приема като писмени доказателства, приложените с исковата
молба и с допълнението и уточнението към нея от 02.02.2024 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения с исковата молба надлежно
заверен по реда на чл. 183 от ГПК документ като писмено доказателство по
делото, както и документите,приложени с молбата от 02.02.2024 г.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр.
преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик и НОХД № 231/1993 г. на ОС –
Пазарджик, на осн. чл. 186 от ГПК , както и – ако има образувана отделна
преписка в прокуратурата по искането за връщане на гаранцията – преписи от
постановените по това искане актове.
Допуска един свидетел при довеждане от ищеца във връзка с
твърденията за претърпени вреди.
Оставя без уважение исканията на ищеца за изискване на информация от
ГДИН и за прилагане на гр. д. № 751/2022 г. на ПОС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да посочи банкова сметка или друг
начин на плащане – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
6
11.07.2024 г. от 11.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата
молба от ответника.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7