О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2911
гр. Пловдив, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав, от открито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 431
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, образувано по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 19ж от АПК.
Ищецът Д.Х.С., ЕГН ********** с посочен адрес ***, чрез пълномощник адв. Т.,
иска ответникът Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с адрес гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 136, да бъде осъден да заплати одобрена помощ въз основа на сключен с
ДФЗ административен договор № BG06RDNP001-6.007-1202-С01/24.03.2021 г. и анекс
към него № № BG06RDNP001-6.007-1202-С02/09.07.2021 г., както следва: 1) в
размер на 19 558 лв., ведно със законната лихва за периода от изпадане в
забава – 25.05.2021 г. до завеждане на исковата молба в размер на 3 406
лв., както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 2) в размер на 9 779 лв., ведно със законната лихва
от датата на изпадане в забава – 03.02.2022 г. до завеждане на исковата молба в
размер на 1 013 лв., както и законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Конкретните съображения, възведени в обстоятелствената част на исковата
молба, са следните: С. е кандидатствала по мярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) за периода 2014-2020 г. Одобрена е за участие и вследствие на това е
сключила горецитирания административен договор, като на 09.07.2021 г. между
същите страни е сключен и анекс. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, одобрената
помощ е в размер на 29 337 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 от същия
договор, помощта се предоставя на два етапа: 1. Първото плащане в размер на
19 558 лв. се извършва в срок до два месеца от сключването на договора, а
именно 24.03.2021 г., поради което и първото плащане е следвало да бъде
извършено до 24.05.2021 г., което не е било сторено, поради което и ДФЗ е
изпаднал в забава от 25.05.2021 г.; 2. Второто плащане в размер на 9 779
лв. се извършва до три месеца след подаване на заявка за второ плащане, която
заявка е подадена на 01.11.2021 г. в системата ИСУН, следователно 90-дневният
срок е изтекъл на 03.02.2022 г. и от 03.02.2022 г. ДФЗ е изпаднал в забава. Към
датата на депозиране на исковата молба се твърди, че ДФЗ не е изпълнил
задълженията си по посочения договор, като не е извършил в срок първото
плащане, не е извършил също така и второто плащане, съответно не е постановил и
мотивиран отказ.
Претендират се и сторените в производството разноски, съгласно представен
списък и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в
депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Държавен фонд „Земеделие“ чрез пълномощник адв. А. намира
подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира
разноски. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена
защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
искът е неоснователен.
Административен съд - Пловдив, ІІ отд., VІІ състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Не е спорно, че между страните е сключен административен договор № BG06RDNP001-6.007-1202-С01/24.03.2021
г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014-2020
г. по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“, както и анекс към него с № BG06RDNP001-6.007-1202-С02/09.07.2021 г.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че редът за разплащане на одобрена
помощ по подмярка 6.3 „Стартова програма за развитие на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПРСР 2014-2020 г., е надлежно
регламентиран в разпоредбите на Раздел IV, озаглавен „Специфични условия за
плащания по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ и мярка 9 „Създаване на групи и организации на
производителите“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.“ на Глава втора - Условия и ред за изплащане на финансовата помощ от Наредба
№ 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (наричана по-долу само Наредба № 4 от 30.05.2018 г.). Тук, в разпоредбата
на чл. 21, ал. 1, т. 1-2 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. са определени сроковете
за плащане.
Приложимият административен ред за извършване на плащанията обаче е
регламентиран в Раздел III „Междинно и окончателно плащане“ от Наредба № 4 от
30.05.2018 г. Така, нормата на чл. 17, ал. 1 от същата наредба определя, че в
срок до 90 дни от подаване на искането за плащане ДФЗ – РА, проверява
заявените данни и други обстоятелства, свързани с искането за плащане, за
установяване спазване на критериите за допустимост и другите задължения на
бенефициента, посочени в Условията за изпълнение на одобрените проекти по чл.
26 от ЗУСЕСИФ и в административния договор или в заповедта за предоставяне на
финансова помощ. Т.е. бенефициентът има право да получи плащане въз основа на
направени искания. Подаването на искане за плащане касае последващи
административни проверки, както на необходимите документи, така и на място за
извършените дейности, като от своя страна предполага изготвяне на доклад за
проверка, който се подписва от длъжностното лице, което го е изготвило, и от
бенефициента или от упълномощен негов представител, който има право да напише в
протокола обяснения и възражения по направените констатации. Това от своя
страна определя и условия и ред за намаляване и отказ за изплащане на
финансовата помощ, регламентиран в Глава III от Наредба № 4 от 30.05.2018 г.,
като чл. 27 от нея изчерпателно е определил обхвата и случаите на отказ да бъде
изплатена финансова помощ.
Същевременно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. (в приложимата
редакция) поставя изискването да е налице контрол за изпълнение изискванията на
тази наредба, условията по административния договор, документите по чл. 26 от
ЗУСЕСИФ, процедурите за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените
поръчки, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, може да бъде
извършван от представители на РА, Министерството на земеделието, храните и
горите, Сметната палата, Европейската комисия и Европейската сметна палата,
Европейската служба за борба с измамите и Изпълнителната агенция „Сертификационен
одит на средствата от европейските земеделски фондове“. Всичко това предполага
съответната административна дейност по изпълнение на сключения административен
договор и респ. нейното документиране с надлежен и годен за оспорване
административен акт, както и съответните действия или бездействия на
административния орган. Това предполага и издаване на административен акт,
който да установява размера на дължимата сума за подпомагане на ищцата, какъвто
акт в настоящия случай не се спори между страните, че не е издаден. В тази
връзка следва да се отбележи, че в случая не са налице действия или бездействия
на административния орган, които да бъдат предмет на съдебна проверка, тъй като
в случая се касае за нормативно регламентирани действия на административен
орган, който е овластен с правомощия по силата на закона да постанови
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по общия ред на АПК (в този
смисъл Определение № 6528/30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 5950/2022
г. по описа на ВАС, Четвърто отделение).
Ето защо в случая не е налице възможност да се направи искане за осъждане
на ответника по общия ред на чл. 79 от ЗЗД за неизпълнение на сключен договор,
доколкото е налице друг ред на защита, а именно - приключило със съответния
административен акт производство, който да засяга права и законни интереси на
оспорващия, респ. мълчалив или изричен отказ от издаването му, когато вече за
него ще е налице и правен интерес от оспорването. След издаване на съответния
административен акт, за С. ще е налице процесуална възможност да защити правата
си. Впрочем в тази насока е и предприетото от нея оспорване на Заповед №
03-160-РД/346/01.12.2021 г. на Директор на ОД на ДФЗ, с която е наредено да
бъде спряна обработката на заявка за плащане, подадена от ищцата, по повод на
което е образувано адм. дело № 2464/2023 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, което към настоящия момент не е приключило. Казано по друг начин,
както към датата на депозиране на исковата молба, така и към настоящия момент, производството
пред ДФЗ не е приключило с влязъл в сила административен акт в търсената от С.
насока. Това от своя страна изключва необходимостта и от обсъждане на събраните
в тази връзка доказателства.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
за ищцата липсва правен интерес от предявените от нея искове, поради което и
исковата молба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното по повод на нея съдебно производство, следва да
бъде прекратено. Това налага отмяна на дадения ход на делото по същество.
С оглед изхода от спора, на ответника са дължат направените разноски. Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да
бъде обсъдено възражението на ищцата относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение. В конкретния случай по делото са представени доказателства за договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 110,48 лв. без ДДС,
съответно 6 132,58 лв. с ДДС (л. 73 и сл.). Материалният интерес в случая
е в размер на 29 337 лв., съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено
по правилата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на
2 996,96 лв. без ДДС, съответно 3 596,35 лв. с ДДС, поради което при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен
състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в сочения размер се
явява прекомерно и на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 3 596,35 лв. с ДДС.
Ето защо и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Д.Х.С., ЕГН ********** с посочен адрес ***, срещу
Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, за заплащане на одобрена помощ въз основа на сключен с ДФЗ
административен договор № BG06RDNP001-6.007-1202-С01/24.03.2021 г. и анекс към
него № № BG06RDNP001-6.007-1202-С02/09.07.2021 г., както следва: 1) в размер на
19 558 лв., ведно със законната лихва за периода от изпадане в забава –
25.05.2021 г. до завеждане на исковата молба в размер на 3 406 лв., както
и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 2) в размер на 9 779 лв., ведно със законната лихва от датата на
изпадане в забава – 03.02.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер на
1 013 лв., както и законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 431/2023 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, ІІ отд., VІІ състав.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН ********** с посочен адрес *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сумата от 3 596,35 (три хиляди петстотин деветдесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки) лева, разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: