№ 103
гр. ЛЕВСКИ, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200279 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, гр.В., чрез адв.В. Д. - АК-В.
срещу Наказателно постановление №15-2200128/01.06.2022г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5
от КТ, вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Наведен е
довод за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че липсват доказателства,
удостоверяващи компетентността на актосъставителя и административно-
наказващия орган. Наведен е довод за нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН
поради липса в АУАН на дата и място на извършване на нарушението и
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Посочено е, че същите липсвали и в издаденото НП, което водело до неговата
незаконосъобразност поради нарушение на съдопроизводствените правила.
Изложени са твърдения, че административното нарушение не е извършено,
тъй като трудовото възнаграждение било изплатено на работника. Наведен е
довод за нарушение на материалния закон, тъй като към посочената в НП
дата 30.03.2022г. нарушението е несъставомерно, доколкото процесното
административно нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, било
довършено в първия ден след изтичане на срока, а именно 01.04.2022г., от
който момент работодателят бил в забава относно изплащане на трудовото
1
възнаграждение. Твърди липса на яснота в АУАН и НП относно това къде е
престиран труда на работника и къде е следвало да бъде изплатено трудовото
възнаграждение, не бил посочен размера на дължимото се трудово
възнаграждение. Наведен е довод, че липсата на пълно ясно и точно описание
на нарушението, на всички негови съставомерни признаци, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице, както и лишава съда от възможност за
последващ контрол по същество и преценка относно спазване сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.Д., който
поддържа жалбата. Излага подробни съображения, че от събраните в
съдебното производство гласни и писмени доказателства не се установява
извършване от работодателя на вмененото му административно нарушение.
Поддържа доводите за допуснати процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– Плевен - Р. И., се явява в съдебно заседание и изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения, че
административното нарушение се доказва по безспорен начин от събраните
гласни и писмени доказателства. Навежда довод, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено и в полза на ответника по жалбата да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На основание Трудов договор №52/15.12.2021г. дружеството
жалбоподател „***“ЕООД, гр.В. било в трудово правоотношение с Н. И. М.
от гр.Левски, на длъжност пазач, невъоръжена охрана на обект в гр.Левски,
Промишлена зона, ***.
На 04.05.2022г. свидетелите Г. И. Д. и Д. И. Ц. - на длъжност главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, извършили проверка
относно изпълнение на дадени при предходна проверка задължителни
предписания на „***“ЕООД в обект за охрана – завод в гр.Левски „***“ АД
/към момента на сключване на трудовия договор „***“ ООД/. В хода на
извършената проверка работници при дружеството работодател заявили на
служителите на ДИТ, че не са получавали трудови възнаграждения от месец
2
февруари. В декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ Н. И. М. декларирал, че не е
получавал трудово възнаграждение за м.02.2022г.
В периода 12.05.2022г. – 19.05.2022г. била извършена документална
проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, в хода на която било
установено, че работодателят не е изплатил в установения с трудовия договор
срок – до 30.03.2022г. уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа от Н. И. М. през месец февруари 2022г.
За установеното от проверката бил съставен АУАН №15-
2200128/19.05.2022г. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството –
св.И.Н.Н. на същата дата.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателното постановление, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „***“ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
за това, че в качеството си на работодател, не е изплатил в установения в
трудов договор №52 от 15.12.2021г. срок до 30.03.2022г. уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа от Н. И. М. през месец февруари
2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Г. И. Д., Д. И. Ц., И.Н.Н./частично/, П.И.Ч., както и писмени
доказателства – Наказателно постановление №15-2200128/01.06.2022г.,
АУАН №15-2200128/19.05.2022г., Трудов договор №52/15.12.2021г.,
разчетно-платежна ведомост, пълномощно рег.№2929/01.03.2022г. на
Нотариус Р.К., рег.№212 НК, обяснение по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от И.Н.Н.,
Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Н. И. М., длъжностни
характеристики.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуално-легитимирано лице и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона
форма и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
3
накърнили правото на защита на санкционираното лице. Неоснователни са
наведените от жалбоподателя доводи за наличието на такива нарушения,
явяващи се непосочването в АУАН и НП на дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелства, при които е извършено. Наличието или липсата
на процесуални нарушения, които да са накърнили правото на
санкционираното лице да научи за какво административно нарушение е
наказано, следва да се преценява от съда за всеки конкретен случай.
В процесния такъв нарушението на чл.128, т.2 от КТ, установяващ
задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа, е в достатъчна степен индивидуализирано със своите
съставомерни признаци, така че дружеството да е наясно с вмененото му
нарушение и фактите, по които следва да организира защитата си – страните
по трудовото правоотношение, правното основание за възникването му и с
което е уговорено трудовото възнаграждение – съответният трудов договор,
кое месечно възнаграждение се твърди да не е изплатено – за месец февруари
2022г., установено в Трудов договор №52/15.12.2021г., като непосочването на
размера не представлява съществено нарушение, доколкото е налице
препратка към трудовия договор, с който размерът е установен, периодът на
извършване на нарушението. Касае се за нарушение, осъществявано чрез
бездействие – неплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок,
като последният е индивидуализиран, както в АУАН, така и в НП – в срок до
30.03.2022г. Няма спор в практиката, че при административно нарушение,
осъществяващо се чрез бездействие, изискването на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1
от ЗАНН е изпълнено и без фиксиране на конкретна дата, а чрез посочването
на период от време, през който е било осъществено нарушението – в
процесния случай е посочена крайната дата, на която срокът за изпълнение на
задължението на работодателя изтича – 30.03.2022г.
Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
Видно от Трудов договор №52/15.12.2021г., „***“ЕООД е длъжен да
изплаща трудовото възнаграждение на работника ежемесечно – до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е положен труда в брой или по
банков път.
Съответно трудовото възнаграждение за положената от Н. И. М. работа
за месец февруари следва да бъде заплатено в срок до 30.03.2022г.
От събраните по делото доказателства не е установено работодателят да
4
е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение до
30.03.2022г. От показанията на свидетелите Г. Д. и Д. Ц. се установява, че към
датата на извършената проверка на обекта – 04.05.2022г. по данни на
работника трудовото възнаграждение за м. февруари не е било изплатено,
както и заплащане на възнаграждението в уговорения срок не е било
установено и по време на извършената документална проверка през периода
12.05.2022г. – 19.05.2022г. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Г.
Д. и Д. Ц., тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви вътрешно и
помежду си, изхождат от лица, без установена заинтересованост по делото,
даващи показания за установеното от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения. В подкрепа на показанията на свидетелите Н. и Б.
са приетите по делото обяснение по чл.402, ал.1, т.2 от КТ от И.Н.Н.,
съгласно което при документалната проверка не представя документи,
удостоверяващи заплащане на трудовите възнаграждения на работниците за
месеците февруари и март, както и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от
работника Н. И. М. от 04.05.2022г., в която е декларирал, че не е получавал
заплата от месец февруари.
В противоречие с посочения по-горе доказателствен материал са
показанията на свидетеля И.Н., в частта им, с която заявява, че края на месец
март е изплатил трудовите възнаграждения на работниците за месец
февруари, за което е изготвил таблица, на която работниците са се подписали
при получаване на парите. Твърди, че последната не е била представена в
ДИТ при извършената документална проверка, но е била съществуваща към
този момент. Такава е представена с жалбата. Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля Н. в тази им част, като намери, че са опровергани от
останалите гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Д., Д. Ц.,
които са в съответствие с писмените такива и декларираното пред ДИТ.
Отделно от изложеното, не може да се приеме, че представената по делото
таблица, макар по своето естество да има характера на разписка, съдържа
достоверна дата, от която да се направи извод, че парите са изплатени на
работниците на 29.03.2022г. Видно е, че тази дата е вписана под таблицата, не
е част от нея и работниците не са положили подписи след тази дата, така че да
бъде приета като част от обективирани в разписката волеизявления за
получаване на парични суми на тази дата. Липсват други доказателства за
изпълнение на задължението на работодателя – в срок – по банков път или в
брой срещу подпис в съответната ведомост. Заплащането в срок на трудовото
възнаграждение на Н. И. М. не се установява и от показанията на свидетеля
П.Ч.. Същият твърди, че е получил заплатата си за м. февруари на 25 март в
5
брой от св.Н., за което се подписал в приложената по делото таблица. От
показанията му обаче не се установява заплащане на трудовото
възнаграждение на работника Н. И. М.. Ч. заявява, че не е видял кой друг е
взел пари, а единствено, че Н. му казал, че отива до Левски, за да даде пари на
другите работници. В допълнение, Ч. свидетелства за забавяне в заплащането
на трудовите възнаграждения за февруари, март, април, май.
Поради изложените съображения, съдът приема, че описаното в АУАН
и НП деяние е доказано. Правилно е приложен материалния закон и деянието
е квалифицирано, като нарушение на чл.128, т.2 от КТ, чийто състав е
изпълнен.
Неоснователен доводът в жалбата за нарушение на материалния закон и
несъставомерност на деянието, предвид вписаната в АУАН и НП дата
30.03.2022г. и изпадането на работодателя в забава, считано от 01.04.2022г.
Както вече бе посочено, в случая се касае за нарушение, осъществявано чрез
бездействие през определен период – срок, през който работодателят е
задължен да заплати трудовото възнаграждение – от 01 до 30 –то число на
месец март, а не за нарушение, осъществявано чрез действие на конкретна
дата. Вписаната в АУАН и НП дата 30.03.2022г. е посочена като крайна дата,
на която изтича срока за изпълнение на задължението на работодателя,
респективно на която нарушението, осъществявано чрез бездействие, се явява
довършено, а не като дата на изпадане в забава. Предвид изложеното не е
налице нарушение на материалния закон и така описаното в АУАН и НП
деяние представлява съставомерно нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
Приложена е санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ
предвиждаща имуществена санкция в размер от 1500лв. до 15 000 лв. за
нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, различни от
нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
съответстваща на процесното нарушение.
Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона
размер от 1500 лв.
Не е налице хипотезата на чл.415в от КТ, тъй като макар трудовото
възнаграждение да е било изплатено по-късно на работника, за него
безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици, изразяващи се в
лишаване от възможността своевременно да се ползва от полагащото му се
трудово възнаграждение, представляващо засягане на едно от най-важните
права, гарантирани от закона в трудовото правоотношение за икономически
по-слабата страна, каквато се явява работника.
Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление
6
следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Не са налице основания за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН на юрисконсултско възнаграждение, доколкото в процесния случай
административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление – Директорът на Дирекция Инспекция по труда – Плевен, не е
бил защитаван в съда от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, а се е явил лично по делото, в качеството си на
административно-наказващ орган и ответник по жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-
2200128/01.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Т.В.В. - управител, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ,
вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7