Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 27.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският
районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря
Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело
№ 215/2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от
Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от П.З.П., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 477 от 09.11.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева и са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно
постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от
съда да го отмени. Същото се поддържа и в открито съдебно заседание.
Административнонаказващият орган – Директорът на
Регионална дирекция по горите София (АНО), в съпроводителното писмо, както и в
писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и прави
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Макар
същият да е нередовно призован за съдебните заседания, проведени по делото на 28.02.2023
г. и 09.05.2023 г., не са преповтаряни извършени по делото действия, с оглед
изричното изявление на АНО (Молба Вх. № 260284/19.06.2023 г. по вх. регистър на
РС Своге) и по-конкретно на Зам. директора на Регионална дирекция по горите
София (комуто е възложено да изпълнява функциите на Директор на РДГ София със
Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ), който заявява,
че не възразява срещу нередовното оформяне на призовките за проведените по
делото открити съдебни заседания и срещу извършените до момента действия по
делото, като потвърждава всички действия, извършени по делото от упълномощения
от него юрисконсулт, взел участие в посочените съдебни заседания, като желае
същите да се считат за извършени от негово име, в качеството му на АНО по ЗГ по
делото, издал процесното НП. В случая не е налице участие на ненадлежна страна,
а единствено нередовно призоваване, тъй като призовката за съдебното заседание
е изпратена до РДГ София, но с разпореждането за насрочване е конституиран
административнонаказващият орган (т.е. издалият НП орган – Директорът на РДГ София),
а не учреждението или организацията, чийто орган е издал акта (РДГ София).
Нередовното призоваване не е пречка за разглеждане и решаване на делото, с
оглед вече изложеното – изричното изявление на АНО, че не възразява срещу
нередовното призоваване и участието на пълномощника му в горепосочените съдебни
заседания по делото.
Към делото е приобщена административната преписка по
обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са
разпитани петима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и
гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
По силата на Трудов договор № 27 от 04.08.1999 г. и Допълнително
споразумение № 3 от 03.02.2020 г. към него, П.З.П. работи като „***” в ***. В това му качество
и по силата на длъжностната характеристика, раздел „Основни функции и
задължения“, той е лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ – по отношение на
горските територии съгласно Заповед № 2 от 03.01.2020 г. за определяне на
охранителни участъци, издадена от Директора на ТП „ДГС С.“. На 30.04.2020 г. служители на РДГ София – В.Т.М., И.Б.Б.
и Я.Н.Н., разпитани от съда като свидетели, в присъствието на П. Б.П. – **, извършили проверка в
отдел 833, подотдел „ю“, държавна горска територия в землището на с. Батулия,
общ. Своге. Проверяващите констатирали, че за подотдела през 2019 г. е издадено
позволително за сеч № 0507835 от 05.07.2019 г., с очакван добив 24,0 пл.м.куб.
и че е издаден протокол за освидетелстване на сечището № 0530247 от 21.01.2020
г., видно от който в сечището няма дърва. При проверката на временните
складове, посочени в одобрения технологичен план проверяващите не са констатирали
наличие на дървесина, но са констатирали сеч на 21 броя дървета от дървесен вид
зимен дъб и 1 бр. дърво от дървесен вид габър, маркирани с контролна горска
марка, извършена след освидетелстване на сечището, видно от състоянието на
пъновете и клоните, останали след сечта, по което личи, че е извършена през
2020 г., без да има издадено писмено позволително за сеч. Въз основа на тази
фактология е прието, че П., в качеството му на лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2, т.
1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Същият не е изпълнил служебните си
задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни
ползвания и увреждания, вследствие на което се е стигнало до незаконната сеч,
констатираната от компетентните длъжностни лица от РДГ София, за което и въз
основа на констативния протокол от 30.04.2020 г., на 11.06.2020 г. е съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на
нарушителя П., който бил връчен на последния и същият го подписал.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана
по делото въз основа на показанията на свидетелите служители на РДГ София.
Показанията им са безпротиворечиви, логически издържани и не се разколебават от
никое приобщено по делото доказателство, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.П. Заявеното от последния, че платената от него
дървесина е отсечена в срока на позволителното за сеч от 05.07.2019 г., но е останала
в сечището поради внезапно влошаване на метеорологичната обстановка, се
опровергава от подписания от него протокол за освидетелстване на сечището от
21.01.2020 г., в който е посочено, че наличност на дървесина в сечището няма, а
такава е имало единствено на временния склад към датата на освидетелстване на
сечището. Същевременно при проверката, извършена на 30.04.2020 г. от
разпитаните по делото свидетели – служители на РДГ София е установено, че на
временните складове, посочени в одобрения технологичен план няма наличие на
дървесина, а е имало повалени неразкроени дървета и разкроени на секции с
дължина 1 м. в самото сечище. Освен това, с оглед състоянието на пъновете и
клоните е констатирано от проверяващите, че наличната дървесина в подотдела е
добита през 2020 г. Съдът не кредитира и обясненията на наказаното лице, че към
момента на проверката дърветата са се намирали на временния склад и това, че е
констатирано наличието на дървета в сечището се дължи на обстоятелството, че
временният склад се отбелязва с триъгълниче на технологичния план, който е с
мащаб 1:25000 и в самото триъгълниче не могат да се поберат повече от 1
пл.куб.м. дърва. Последното се опровергава от показанията на свидетеля В.М.,
който заявява, че дърветата, които са били разкроени на секции с дължина 1 м.
са се намирали на разстояние около 20 м. от временния склад, а повалените
неразкроени дървета – на разстояние от 60 м. до 100 м. от временния склад, като
съдът не намира основание да не кредитира показанията на последния, доколкото
същият е незаинтересован от изхода на делото, за разлика от жалбоподателя.
АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и
при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Издаденото на 09.11.2020 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН,
като е редовно връчено на 26.11.2020 г., а жалбата е постъпила на 04.12.2020 г.
в РДГ София, подадена по пощата на 02.12.2020 г., видно от писмо Вх. №
260020/19.01.2023 г. по вх. регистър на РС Своге.
Съдът намира, че АУАН е съставен и НП е издаден от
компетентни за това лица. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с
актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури
(каквато е РДГ София), които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, които при това могат да осъществяват правомощията си върху
територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време (чл.
201, ал. 1 от ЗГ). По делото не се спори относно обстоятелствата, че
актосъставителят е служител на РДГ София и че заема длъжност, за която се
изисква лесовъдско образование. Приложена е по делото и Заповед № 49-199 от
16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл.
275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, от която се установява компететността на АНО за
издаване на процесното НП.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че
актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на
ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях, се потвърждават от събраните и
относими доказателства. П. не е изпълнил задълженията си, като не е опазил
поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания – чл. 190,
ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана
по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е наказан. В наказателното
постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави
неясна волята на наказващия орган. Налице е нужното фактическо и правно
единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и
фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на
нарушението, мястото където е извършено, както и всички обстоятелствата, при
които е извършено. Санкционираното деяние е под формата на бездействие, поради
което мястото на извършването му е там, където е било дължимо съответното
действие – т.е. отдел 833, подотдел „ю“, държавна горска територия в землището
на с. Батулия, общ. Своге, както е посочено в АУАН и в НП. При този вид нарушения,
изразяващи се в бездействие, се създава трайно противоправно състояние, което
обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на
това бездействие или до установяването му по надлежния ред. В случая, както в
съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП се сочи, че
нарушението е извършено за времето от 21.01.2020 г. (датата на издаване на протокола
за освидетелстване на сечището) до 30.04.2020 г. (датата на извършената
проверка), което очевидно е в смисъл, че в този период жалбоподателят, в
качеството си на длъжностно лице, не е изпълнил служебните си задължения по чл.
190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вменени му и с длъжностната му характеристика – да пази
поверения му охранителен участък от незаконни ползвания и увреждания, в чиито
обхват попада отдел 833, подотдел „ю“, съгласно Заповед № 2 от 03.01.2020 г. за
определяне на охранителни участъци, издадена от Директора на ТП „ДГ Своге“, в
следствие на което е извършена сеч на 21 броя дървета от дървесен вид зимен дъб
и 1 бр. дърво от дървесен вид габър, маркирани с контролна горска марка, с обща
кубатура 10,00 м.куб., без да има издадено писмено позволително за сеч. От
гореизложеното съдът намира, че П.П. е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението, за което е санкциониран административно. От субективна
страна деянието е извършено виновно, тъй като деецът е бил запознат с
относимата правна уредба, включително и с длъжностната си характеристика, което
е удостоверено с подписа му, но не е изпълнил задълженията, вменени му по ЗГ,
съответно по длъжностната му характеристика, неразделна част от трудовия му договор
и заповедта от 03.01.2020 г.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга
важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ е предвидено
административно наказание „глоба“ от 300 до 5000 лева. При определяне на
размера на наказанието АНО е наложил наказание „глоба“ в размер от 400 лева,
без да е изложил каквито и да било мотиви за това. По делото липсват доказателства,
а и твърдения за други извършени от жалбоподателя нарушения на ЗГ, нито за
наличието на други, отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези съображения
съдът намира, че наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта
относно размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание
„глоба“, което да бъде намалено до минималния размер от 300 лева. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С жалбата се прави искане НП да бъде отменено изцяло. Според съда за П.П. липсва правен интерес да обжалва НП по
т. II, с която е отнета в полза на държавата дървесината, поради което в тази
си част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото, в тази му част, да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и
чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 477 от 09.11.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция по горите София, с което на П.З.П., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „глоба“ от 400 (четиристотин) лева на 300
(триста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от П.З.П., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Наказателно постановление № 477 от 09.11.2020 г.,
издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите София, в частта му по т. II, с която се
отнемат вещи в полза на държавата. ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно
прекратяването на производството, същото има характер на определение, и подлежи
на обжалване с частна жалба пред Административен съд – София област в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :