О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 27.04.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 216 по описа за 2020
г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.
№2392/16.12.2019 г. по описа на РС-Самоков от Г.Л.В.
срещу протоколно определение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 610/2019 г. по описа
на РС – Самоков, с което е осъден, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на ответниците Н.С.Г. и Б.П.Г. сумата от 1000, 00 лева,
разноски по делото. Излага съображения, че след като е получил целеният с
исковата молба резултат, в духа на основните начала на гражданския процес е,
той да оттегли искането си за осъждане на ответниците да направят това, което
те вече са направили след завеждане на иска. РС-Самоков е отказал да анализира
доказателствата по делото, във вр. с прилагането на чл. 78, ал. 4 от ГПК. След
завеждане на исковата молба ответниците са премахнали дърветата и храстите,
описани в констативния протокол. Свидетелят В. удостоверил, че ответниците
премахнали дървесната растителност, а по протежение на оградата, където
ответниците граничат с друг имот, продължава да има такава дървесна
растителност. Това означавало, че ответниците са станали причина за предявяване
на иска и като са отстранили без надлежно разрешение дървесните видове, са
създали предпоставки да си оттегли исковата молба. По същество моли да бъде
отменено определението, с което е осъден да заплати разноски в размер на
1000,00 лева, за които не било доказано и, че са направени.
В
срока за отговор ответниците Н.С.Г. и Б.П.Г., чрез адв.
Е.В. изразяват становище за недопустимост, по същество неоснователност. Считат,
че жалбата е депозирана след едноседмичният срок за обжалване. Излагат
съображения, че са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00
лева в брой.Установено било, че намиращите се в имота им дървесни видове –
прасковено дърво, люляков храст и лишников храст са премахнати преди повече от
година преди предявяване на исковата молба от страна на ищеца. Достатъчно
условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени
след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК.
Предпоставките за уважаване на искането са две-съдът да е сезиран с искане за
присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени
в производството.По същество молят частната жалба да бъде оставена без
разглеждане, евентуално без уважение поради нейната неоснователност.
Депозирана
е и частна жалба от Г.Л.В. срещу определение от 31.01.2020 г. /погрешно
изписано в жалбата от 06.02.2020 г./ по гр.д. № 610/2019 г. по описа на РС – Самоков,
с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на
направените от него разноски в производството. Излага съображения, че е без
значение дали се касае до парично или друго задължение, за да бъде санкциониран
ответник, който като знае за своето противоправно поведение го променя едва
след като е предявен иск против него. Съдът не бил обсъдил доказателствата по
делото, които установявали наличието на дървесни видове на недопустимо
разстояние от оградата на ищеца и обстоятелството, че след завеждане на
предявения иск тези дървесни видове са отстранени. След поправката на протокола
на съдебното заседание, проведено на 05.12.2019 г. се установило, че след
предявяване на иска през месец август 2017 година са били отстранени дървесните
видове. Липсата на дървесни видове на недопустимо отстояние, след като е предявен
иска е достатъчно основание за оттегляне на иска и
за осъждане на ответника да заплати
направените от ищеца разноски. Моли за отмяна на обжалваното определение и за
осъждане на ответниците да заплатят претендираните разноски.
Ответниците по жалба Н.Г. и Б.Г., чрез адв. Е.В.
изразяват становище за недопустимост на жалбата. Посочват, че определението по
чл. 151, ал. 4 ГПК, независимо дали с него се допуска или отказва поправка на
протокола не подлежи на обжалване. Неправилно частният жалбоподател е приел, че
съдът е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на направените от
същия разноски. Обжалваното определение от 06.02.2020 г. касае единствено
искането за допълване на протокола в съответните части, което съдът частично е
уважил. Претенцията на ищеца била поставяна в други частни жалби, които били
просрочени.
От
фактическа страна съдът констатира, че производството по делото е образувано по
депозирана искова молба от Г.Л.В. срещу Н.С.Г. и Б.П.Г., с която е предявен иск
с правно основание чл. 109 ЗС, вр. с чл. 52 ЗС за премахване на дървета,
посочени в исковата молба, находящи се в имота на ответниците в нарушение на
правилата по чл. 52 ЗС. В отговора на исковата молба се твърди, че към момента
на предявяване на исковата молба тврърдяното нарушение не съществува. С молба
от 09.08.2019 г. ищецът е направил изявление, че нарушението е отстранено след
подаване на исковата молба.
В
първото по делото заседание, проведено на 05.12.2019 г., ищецът е направил
изявление, че оттегля исковата си молба и моли да се прекрати производството по
делото, но претендира сторените по делото разноски. Списъци за разноски са
представени от двете страни.
С протоколно определение от 05.12.2020 г., РС-Самоков
е прекратил производството по делото и осъдил ищеца Г.Л.В. да заплати на ответниците Н.С.Г. и Б.П.Г. разноски в размер на 1000, 00
лева за адвокатско възнаграждение.
С молба от 16.12.2019 г. Г.Л.В., чрез адв. Д.Б. е направил искане за допълване на определение от
05.12.2019 г., като съответно му бъдат присъдени разноски за производството,
съобразно приложения списък.
С определение от 31.01.2020 г. е отхвърлено искането за присъждане в тежест
на ответника на разноските, сторени от ищеца. РС-Самоков е изложил мотиви, че
не може да направи по същество преценка на събраните по делото доказателства,
за да установи дали ответникът е дал повод за предявяване на иска, а по делото
липсвали несъмнени или признати факти.
С молба от 13.12.2019 г., ищецът е направил искане да
бъдат допуснати поправки в протокола от съдебно заседание от 05.12.2019 г.
В публично съдебно заседание, проведено на 06.02.2020
г. молбата за поправка е разгледана и частично уважена.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По частна жалба вх. №2392/16.12.2019
г. по описа на РС-Самоков
Частната
жалбата на Г.Л.В. срещу определението в обжалваната част по разноските е подадена
в законоустановения срок /депозирана по пощата – пощенско клеймо от 12.12.2019 г./, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
На
първо място, съдът не присъжда разноски служебно, а само по изрично искане на
страните, с оглед на
провъзгласения в чл.6 от ГПК основен принцип на диспозитивното начало, важащ за
всички съдебни производства. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване
на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а
въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.
Правото на ответника на разноски възниква при три предпоставки:
отхвърляне на иска/респ. прекратяване на
спора, реализирани разноски и своевременно искане за присъждането
им – чл. 78
ГПК. В случая производството е
прекратено, поради оттегляне на иска от ищеца, ответниците са направили своевременно искане за
присъждането на разноски в отговора на исковата молба от 13.11.2017 г. /п.к. от
07.11.2017 г./, както и в съденото заседание, проведено на 05.12.2019 г. На
следващо място от представения договор за правна защита и съдействие № 5/07.11.2017
г, се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000,
00 лева и е платено в брой. Когато отказът от иска обаче е породен от факти,
настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е
отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от
ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с
поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът е
длъжен да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за
предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, да направи извода за
основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при
прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното
разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по
делото, станал причина за предявяване на иска – в този см. определение № 114 от
12.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
276/2020 г., I т. о., ТК.
От приетият
констативен протокол за дървесна растителност №1/РПН16-ГР94-2932/03.10.2016 г.
на район Панчарево се установява, че от направената проверка се установили по
протежение на цялата ограда, която се явява граница с ПИ 216 /собственост на Н.
Славчова Г./ надвиснали клони от високостеблени
дървета от вида леска, ябълка, синя слива, череша, джанка, орех и люляк.
Направено е предписание от контролните органи на Столична Община, район
„Панчарево“ до Н.Г. да се окастрят или премахнат дървесните видове. От
показанията на Р.Г.В. /син на ищеца/, който посещава баща си, обикновено през
уикендите, се установява, че дървесните видове са премахнати през 2017 г.
Свидетелят Н. Г. Б. дава показания, че в имота в негово присъствие не са сечени
дървета. От показанията на С.С.Г. не мое да се
установи дали са сечени дървета, тъй като свидетелят не си спомня. При
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства може да се
направи обоснован извод, че ответниците са станали причина за завеждане на
иска. Фактическото положение е променено след предявяване на исковата молба,
което и мотивира ищеца да оттегли предявената искова молба.Освен това
противоречи на всякаква житейска логика да се предява иск и търси защита на
нарушено право, за което ищецът прави разноски /за държавна такса,
адвокат/, след като вече е получил
желания от него фактически резултат. Ето защо, съдът намира, че разноските
сторени от ответниците следва да останат за тяхна сметка. Определението, с
което ищецът е осъден да им заплати разноски в размер на 1000, 00 лева, следва
да се отмени и искането за присъждане на такива оставено без уважение.
По изложените съображения жалбата се явява основателна
и следва да се уважи.
По частна жалба вх. № 419/28.02.2020
г. по описа на РС-Самоков
Частната
жалбата на Г.Л.В. срещу определението по разноските от 31.01.2020 г. е подадена
в законоустановения срок /депозирана по пощата – п.клеймо от 26.02.2020 г., а
съощението е връчено на 19.02.20 г./, от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
По
въпроса дали съда при присъждане на направени по делото разноски при
прекратяване на производството поради оттегляне на иска, трябва да изследва
причините и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска
е налице постоянна практика на ВКС. В множество определения по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК – определение № 8432/17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 300/20.04.2012
г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 626/20.08.2012
г. по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ВКС, IV г.о., определение № 277/14.05.2014
г. по ч.гр.д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г.о. и др. се приема, че когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска
са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата
молба, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при
прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти,
свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва дали с
поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска, с оглед
определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.
Въз
основа на направения извод, че ответниците са дали повод за завеждане на
исковата молба, на ищеца се дължат разноски, които са в размер на 380, 00 лева,
съгласно приложен списък. Обжалваното определение от 31.01.2020 г. следва да се
отмени и постанови друго, с което ответниците бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, на осн. чл.78, ал. 1, ГПК, разноски в размер на 380, 00 лв. /триста и
осемдесет лева/.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.12.2019
г., постановено по гр.д. № 610/2019 г. по описа на РС-Самоков, с което на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК, Г.Л.В. е осъден да запалти на ответниците Н.С.Г. и Б.П.Г.,
сумата от 1000, 00 лв. /хиляда/ лева, разноски по делото и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците
Н.С.Г. с ЕГН: ********** и Б.П.Г. с ЕГН: ********** и двамата от гр. София, за
присъждане на разноски за производството по гр.д. № 610/2019 г. по описа на
РС-Самоков в размер на 1000, 00 лв. /хиляда/ лева, като неоснователна.
ОТМЕНЯ определение от 31.01.2020 г., постановено
по гр.д. № 610/2019 г. по описа на РС-Самоков, с което е отхвърлено искането за присъждане в тежест
на ответниците на разноските, сторени от ищеца и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.С.Г. с ЕГН: ********** и Б.П.Г. с
ЕГН: ********** и двамата от гр. София да заплатят на Г.Л.В. с ЕГН: ********** *** направени разноски по делото в
размер на 380, 00 лв.
/триста и осемдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.