№ 79
гр. Троян , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340100028 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, с цена на иска 109.77 лв., предявен от ***ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, район *** законен представител ***, пълномощник адвокат В.Г. от
САК, против Т. АЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес: гр.
**** Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 615/2020 г. по описа на
Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираното вземане в
размер на 49.10 лв. се основава на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16556718001 от 23.01.2017г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, *** и Т. АЛ. М., по който са издадени следните
фактури: № **********/01.05.2017г.; № **********/01.06.2017г.; №
**********/01.07.2017г. и № **********/02.08.2017г. за периода от 01.04.2017г. до
01.08.2017г. В ИМ се твърди, че сумата от 49.10 лв. е формирана като сбор от потребени в
процесния период и незаплатени мобилни услуги.
Ищецът претендира и сумата 59.97 лв, представляваща обезщетение за неизпълнение,
за която е издадена фактура № **********/01.09.2017г. за периода от 01.08.2017г. до
1
31.08.2017г. Претендирата неустойка ищецът сочи, че е поради предсрочното прекратяване
на договора на 03.08.2017г. поради неизпълнение на задълженията на абоната-ответник,
като е формирана като сбор от три месечни такси по 19.99 лв.
В ИМ се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 година вземането е прехвърлено
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на *** ЕАД, ***. С договор за цесия от
01.10.2019г. *** ЕАД е прехвърлило вземането, придобито от „БТК“ ЕАД, на ***ООД, ***.
За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като
уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на Т. АЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*** , наличието на вземане на ***ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район *** законен представител ***, за сумата 49.10 (четиридесет и девет лева и
десет стотинки), представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16556718001 от 23.01.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане и
сумата 59.97 (петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение; сумата 12.99 (дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 21.08.2017г. до 01.04.2020г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се
представлява от назначения му особен представител адв.К.Д. от АК-Ловеч, който е
представил отговор в указания едномесечен срок, в който е взел становище за
неоснователност на предявения иск. Адв.Д. оспорва процесуалната легитимация на
ищцовото дружество. Направил е възражение за нищожност на клаузата за претендираната
неустойка, както и възражение за настъпила погасителна давност на процесното вземане.
Адв. Д. моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищцовото дружество *** ЕООД, ЕИК *** редовно призовани,
не се явява представител и същото не се представлява от процесуалния си представител
адв.В.Г. от САК. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника адв.Г., в
която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде уважен, а на дружеството-
ищец да бъдат присъдени направените в производството разноски.
За ответника Т. АЛ. М. в съдебно заседание се явява назначения му особен
представител - адв.К.Д. от АК-Ловеч, който поддържа предявения отговор на ИМ и моли
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 615/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 14.08.2020 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 269 от 18.08.2020г. г., с която е разпоредено на Т. АЛ. М. да
заплати на кредитора-заявител сумата 49.10 (четиридесет и девет лева и десет стотинки),
представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16556718001 от 23.01.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане и сумата 59.97 (петдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение;
сумата 12.99 (дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва
за забава за периода от 21.08.2017г. до 01.04.2020г., както и разноските за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника М. по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си.
По делото е представен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16556718001 от 23.01.2017г., сключен между „БТК“ ЕАД, *** и Т. АЛ. М.,
от който се установява, че на ответника е предоставена мобилна услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечен абонамент 19.99 лв. Срокът
на договора е 24 месеца- до 23.01.2019г.
Представени са фактури, издадени от „БТК“ ЕАД за клиентски номер 16556718001
от 23.01.2017г., както следва:
№ **********/01.05.2017г.; на стойност 23.21 лв.;
№ ********** от 01.06.2017г. на стойност 19.58 лв., с баланс от предходни периоди
23.21 лв., общо 42.79 лв.;
№ ********** от 01.07.2017г. на стойност 19.67 лв. с баланс от предходни периоди
42.79 лв., общо 62.46 лв.;
№ ********** от 02.08.2017г. на стойност 0.18 лв. с баланс от предходни периоди
48.92 лв., общо 49.10 лв.;
Тези фактури са издадени за предоставени услуги по сключения договор.
Представена е фактура № ********** от 01.09.2017г. на стойност 116.19 лв., с
баланс от предходни периоди 49.10 лв., общо 165.29 лв. В документа е отразено, че сумата
от 116.19 лв. (49.95 + 66.24 лв.) е неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
3
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният
установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване
на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Ответникът Т. АЛ. М., чрез особения му представител адв.К.Д., оспорва активната
легитимация на ищеца като цесионер на вземанията на „БТК” ЕАД .
Представени са договор за цесия от 16.10.2018 година, с който вземането е
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на *** ЕАД, ***. С
представения договор за цесия от 01.10.2019г. *** ЕАД, ***, е прехвърлило вземането,
придобито от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, на ***ООД, ***. За двете
цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като уведомлението
е приложено към исковата молба за връчване на ответника. Съдебният състав счита, че
връченото на особения представител на ответника уведомлението за извършената цесия е
породило действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съдът счита за основателно възражението на адв.Д., че първата цесия не е породила
действие, тъй като лицето *****, подписал се като представител на цедента *** в
„Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.“ , е бил заличен като
управител на *** на 22.10.2009г. в ТРРЮЛНЦ, видно от приложена справка от регистъра
към отговора на ИМ. С оглед на което ***** не е имал представителна власт да издава и
подписва документи от името на дружеството-цедент, като той е представлявал
дружеството-цесионер *** Адв.Д. е оспорил този документ с твърдения, че същият е
антидатиран, създаден за целите на процеса.
Адв.Д. е релевирал възражение за настъпила погасителна давност на претендираните
вземания, тъй като са изтекли три години от тяхната изискуемост, а същите касаят
задължения на ответника за периодични плащания по договор за мобилни услуги. Предвид,
че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 14.08.2020г., като в периода 13.03.2020г.-
14.06.2020г. (периода на обявеното извънредно положение) давност не е текла, съдът счита
възражението за неоснователно.
4
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги- наличие на валидно
договорно отношение с ответника , както и наличие на възникнало за последния задължение
по този договор /дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на
претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към исковата молба
фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на
дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от ответницата
услуги/.
Ищецът основава своята претенция на твърдения за незаплатени предоставени на
ответника мобилни услуги за периода от 01.04.2017г. – 01.08.2017г., както и за предсрочното
прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16556718001 от 23.01.2017г. поради неизпълнение на задълженията на абоната-ответник за
три последователни месеца в посочения период на обща стойност 59.97 лв.
Ищцовото дружество следва да докаже предсрочното прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, от кого е прекратен предсрочно и основанието за това.
Във връзка с представените фактури относно твърденията, изложени в ИМ, за
незаплатени от страна на ответника предоставени му мобилни услуги, сами по себе
си издадените фактури не установяват наличието на задължение. Те имат характер на
частен диспозитивен документ, който обективира изгодни за издателя факти, поради което и
при наличния спор следва да бъдат доказани,а именно - реалното използване на процесните
услуги и осчетоводената им стойност, както и неизпълнението от страна на ответника. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които съдът да приеме за установен
факта на използване от абоната на тези услуги в посочения период , без изпълнение на
насрещното задължение за заплащане на услугите, който обосновава претендираното от
ищеца право за едностранно прекратяване на договора и начисляване на неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване
на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна.
Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено
от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. В процесния
договор е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на 24-
месечния срок по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, последният дължи
неустойка в размер на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер
месечни вноски.
5
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора в общ
размер на 59.97 лева, за която твърди, че е начислена във фактура № ********** от
01.09.2017г. Видно от съдържанието на посочената фактура, там не е посочено задължение в
такъв размер. Във фактура № ********** от 01.09.2017г. , която е на обща стойност 165.29
лв., е отразено, че сумата от 116.19 лв. е неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
като 49.95 лв. е неустойка за тарифен план VIVACOM Smart S+, а 66.24 лв. е неустойка за
предрочно прекратяване на договор за устройство.
В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора поради
виновно неизпълнение от страна на абоната на мобилни услуги. Касае се за писмен договор
и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и да е достигнало до
другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват твърдения в ИМ, като
това не се установява и от представените писмени доказателства.
Предвид, че ищецът не доказа кога е прекратен договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16556718001, както и основанието за
предсрочното му прекратяване, не доказа дължимостта на сумата от 49.10 лв. за твърдените
потребени мобилни услуги, както и не установи своята процесуална легитимация като
цесионер на претендираното вземане, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
предявен от ***ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***
законен представител ***, пълномощник адвокат В.Г. от САК, против Т. АЛ. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *** и настоящ адрес: гр. **** с който се претендира
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 615/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Троян, както следва: за сумата 49.10 (четиридесет и девет лева и десет стотинки),
представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16556718001 от 23.01.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 59.97 (петдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение и
сумата 12.99 (дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва
за забава за периода от 21.08.2017г. до 01.04.2020г., като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7