О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1984 14.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1.Пламена Върбанова:
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1613 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба, подадена
от Г.П., ЕГН ********** и Е.Т.П., ЕГН *********, чрез пълномощника им адв. С.Т.С.
против Решение № 17 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 129/2015 г. по описа на Районен
съд Средец, с което съдът е обявил за относително недействителен по отношение на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез пълномощника
адв.Х.Т. и адв.Р.Т., на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, сключения между
ответниците „ЕП - Комерс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите
Кристиан Георгиев П., Е.Т.П. и Г.П., дружеството от една страна – прехвърлител
и Е.Т.П., ЕГН ********* и Г.П., ЕГН **********, от друга страна –
преобретатели, договор за
прехвърляне на недвижим имот за погасяване на задължение, обективиран в
Нотариален акт № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019 от
15.11.2014г. на
нотариус Веселина Кирилова, рег.№ 560, с район на действие Районен съд –
Средец, за следните недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти,
съставляващо имот № 000119 в землището на село Малина, община Средец,
ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, от които категория
девета – 678.797 дка, категория четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378
дка, при граници, описани в решението и
поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007,
в землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови
ниви“, с площ 120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория
пета – 5.925 дка при граници, описани в решението. С обжалваното решение, съдът
е осъдил ответниците „ЕП - Комерс“ ООД, Е.Т.П. и Г.П. да заплатят на ищцовото
дружество„Трансвагон“ АД, сумата от 2621,77 лева - разноски
в производство.
Въззивниците
намират обжалваното решение за недопустимо и неправилно и молят за неговата
отмяна. Възражението си за недопустимост на решението обосновават с наличието
на висящо производство /т.д. № 575 от 2019 г. по описа на БОС/, предмет на
което е отричане на съществуването на съдебно
установеното вземане, с което ищецът „Трансвагон“ АД – Бургас се легитимира
като кредитор по настоящия иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, поради
извършени погасявания. Позовават се на постановките, възприети в ТР № 2 от
09.07.2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно преюдициалния
характер на производството относно вземането на кредитора спрямо това по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, както и разрешението, възприето в тълкувателното решение,
според което въззивното решение, постановено при наличие на основание за
спиране по чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК представлява недопустим съдебен акт.
Намира, че висящото производство по т.д. № 575 от 2019 г. по описа на БОС
представлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на
иск и развитието на настоящото дело. В тази връзка и на основание чл. 229, ал.
1 т. 4 от ГПК се прави искане за спиране на настоящото производство до
приключване на производството по т.д. № 575/2019 г. На следващо място счита, че
исковата молба е нередовна поради липса на ясно изразено от ищеца становище по
въпроса за действителността на оспорената сделка.
Първоинстанционното
решение се оспорва и като неправилно поради липса на елементите от фактическия
състав на заявеното право, като счита, че съдът правилно е очертал фактическия
състав на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, но неправилно е приел за съществуващи
фактите, пораждащи заявеното с иска право. Намира, че понастоящем не съществува
първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД, а именно ищецът
„Трансвагон“ АД не се легимитира като кредитор на ответното дружество „ЕП
Комерс“ ООД, поради погасяване на вземането му. Излагат се подробни твърдения
относно извършените погасявания, посредством осъществени различни способи в
изпълнителното производство, образувано пред ЧСИ Трифон Димитров /запори на
банкови сметки, публични продажби, задържани задатъци на основание чл. 293 от ГПК, както и чрез възлагане на имоти, придобити от взискателя „Трансвагон“ АД/.
Твърди се и извършено частично погасяване на вземането на кредитора посредством
извършени плащания и последващи прихващания на насрещни вземания между
страните. Позовава се и на настъпил погасителен ефект на направено в рамките на
изпълнителното производство изявление за прихващане с дължими суми за
разпределени, но неизплатени дивиденти, за които „ЕП Комерс“ ЕООД има право на
вземане спрямо кредитора по настоящото дело „Трансвагон“ АД за 2012г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018 г. Като
въззивниците считат, че погасителния ефект на прихващането със сумите за
дължимите дивиденти, възлизащи на обща стойност в размер на 511 200 лева е
настъпил по силата на закона /чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/ към момента, в който е
било възможно да се осъществи компенсацията, независимо от отказа на ЧСИ
Трифонов за извърши прихващането и да зачете погасителния му ефект по
изпълнителното дело. С оглед на изложените твърдения за извършени погасявания
на вземането на „Трансвагон“ АД на обща стойност в размер на 3 073 341,21
лева, въззивниците намират, че е отпаднала първата главна предпоставка за
признаване на заявеното право, а именно качеството на кредитор на ищцовото дружество.
На следващо място се излагат съображения,
че липсва и следващата предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, а именно, че не е налице увреждане на кредитора – ищец в резултат на
обявената за относително недействителна сделка, предмет на иска. Посочва, че
дори да се приеме, че вземането на „Трансвагон“ АД е останало да съществува в
някакъв незначителен остатък, то с извършването на оспорената сделка не е
намалена платежоспособността на ответното дружество „ЕП Комерс“ ООД. Излага съображения,
че увреждането като обективна предпоставка от фактическия състав на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД подлежи на главно доказване от страна на
ищеца, каквото в настоящия случай не било проведено. Напротив ответната страна
била провела успешно насрещно доказване, с което не само било внесено съмнение
относно наличието на тази предпоставка, но дори същото било категорично
опровергано. Излагат се доводи, че воденето на настоящото дело представлявало
злоупотреба с материални и процесуални права, посредством което ищецът не целял
да получи удовлетворение на вземането си, а да навреди на ответниците, каквото
поведение чл. 289 от ТЗ не допуска. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски. Не се правят искания по доказателствата.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от
„Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара „Вл.Павлов“, представлявано
от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез пълномощника адв.Х.Т., БАК,
с който обжалваното решение на РС Средец се намира за допустимо и правилно, а
подадената от Георги П. и Е.П. въззивна жалба –за неоснователна и недоказана.
На първо място се излагат възражения против твърденията на въззивниците за
преюдициалния характер на т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС, а направеното в
тази връзка искане за спиране на настоящото производство се намира за
неоснователно и като такова се прави искане да бъде отхвърлено. Сочи се, че
липсва идентичност на страните по двете дела, както и че липсва връзка между
предмета на споровете. По настоящото производство качеството на кредитор на
ищцовото дружество следвало да бъде установено към датата на увреждащата сделка
– 05.11.2014 г., респективно към датата на предявяване на иска по чл. 135, ал.
1 от ЗЗД – 04.05.2015 г., докато по т.д.№
575/2016 г. по описа на БОС предмет на установяване е дали вземането на
ищеца е погасено към датата 04.11.2019 г, на която дата е заведен отрицателния
установителен иск. Намира, че по делото не е спорно, че към датата на завеждане
на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД паричното вземане на Трансвагон“ АД към „ЕП
Комерс“ ООД съществува, а се въвежда спор дали това вземане е погасено към
настоящия момент. С оглед на това намира, че постановките на ТР №2 от
09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС не намират приложение,
тъй като в същото ВКС се е произнесъл относно преюдициалността само на
осъдителния иск за съществуването на
вземането по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК , но не и относно значението на
специалния иск по чл. 439 ГПК. Излага подробни възражения относно това, че и
понастоящем вземането му продължава да съществува независимо от извършените в
хода на изпълнителното производство частични погасявания. В подкрепа на това
представя писмени доказателства протокол за разпределение от 20.03.2020 г. по
изп. дело №20148010400191 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, както и подадената
срещу това разпределение жалба на ‚ЕП Комерс“ ООД, по повод, на която е образувано
в.гр.д. № 1020/2020 г. по описа на БОС. Позовава се и на извършеното с исковата
молба, по повод на която е образувано т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС,
признание на ‚ЕП Комерс“ ООД, че неплатената част от вземането на „Трансвагон“
АД е в размер на 100 000 лева. Представя и два броя определения, с първото
от които Окръжен съд Бургас, пред който е висящо т.д. №575/2019 г. е отхвърлил
искането на „ЕП Комерс“ ООД за спиране на изп. дело № 191/2014 г. на ЧСИ Трифон
Димитров поради вероятна неоснователност на отрицателния установителен иск, а
второто на Апелативен съд Бургас, постановено по ч.т.д. № 38/2020 г., с което е
отменено определение по т.д. № 216/2015 г. на БОС за спиране на производството
по друг иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, воден между същите страни за
други имоти. Оспорва възражението на въззивниците за нередовност на исковата
молба, като уточнява, че не е оспорвал процесната сделка като абсолютно
недействителна, а само като относително недействителна по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. По същество намира, че обжалваното решение е правилно, като са доказани и
установени всички предпоставки от фактическия състав на Павловия иск. „Трансвагон“
АД е кредитор на ответното дружество както към датата на завеждане на исковата
молба, така и до приключване на устните състезания пред първата инстанция, като
това качество не е отпаднало и понастоящем. Възразява, че в производството по
чл. 135 от ЗЗД съдът не може да замества съдебния изпълнител в изчисленията на
дълга и направените погашения по същите. Намира за доказано и увреждащото
действие на оспорената сделка, с аргумент, че поради начисляваната законна лихва
върху главницата, дългът остава значителен по размер, както и че цялото
имущество на ответното дружество е обременено с особен залог върху търговското
предприятие, учреден като обезпечение парични заеми; притежаваните от „ЕП
Комерс“ ООД акции от капитала на „Трансвагон“ АД са запорирани; дружеството „ЕП
Комерс“ ООД е отчуждило и друг свой недвижим имот в кв. Сарафово, като се
излагат и доводи относно висящи съдебни производства с предмет оспорване на разпоредителните
сделки и учредените обезпечения. Черпят се аргументи относно финансовото
състояние на дружеството и въз основа на счетоводните отразявания във
финансовия отчет за 2015 г. Позовава се
и на заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което имотите,
предмет на настоящия отменителен иск са на обща пазарна стойност от
315 049.00 лева, а са прехвърлени на два пъти по – ниска стойност от
посочената, като поради извършеното даване вместо изпълнение напрактика
отчуждените от „ЕП Комерс“ ООД имоти не са заместени с реални и равностойни парични
постъпления. Излагат се подробни възражения против доводите на въззивниците,
според които воденето на настоящото дело представлявало злоупотреба с
материални и процесуални права, като въззиваемото дружество излага позиция, че
успешното провеждане на Павловия иск не води до удовлетворяване на самото
вземане, а само до създаване на предпоставки за насочване на принудително
изпълнение върху имотите, при непогасяване на същото.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да
се присъдят в полза на въззиваемото дружество направените от същото разноски
във въззивното производство
Представя писмени
доказателства, които моли да бъдат приети като нови такива с оглед тяхната
относимост към изложените възражения за липса на преюдициалност на
производството по т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС. Съдът намира, че представените
към отговора на въззивната жалба писмени доказателства отговарят на изискването на чл. 266 от ГПК и
следва да бъдат допуснати тъй като същите представляват документи, издадени
след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция и са относими към
изложените от страните доводи относно преюдициалния характер на производството
по т.д. 575/2019 г. и направеното в тази връзка искане за спиране.
По искането за
спиране на производството, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения.
В искането си по
чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК, въззивниците посочват, че предмет на т.д. №
575/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас е съществуването на вземането,
легитимиращо ищеца „Трансвагон“ АД като кредитор в настоящото производство,
което твърдят, че е погасено в резултат на извършени частични погасявания в
рамките на изпълнителното производство, образувано след влизане в сила на решението по в.т.д. № 16/2018 г. по описа на
БАС, с което вземането на ищеца е съдебно установено.. Препис от исковата
молба, по повод на която е образувано т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС е
представен към искането за спиране, отправено пред първата инстанция /л.657-670
от първоинстанционното производство/. По делото е представено и съдебно
удостоверение изх. № 270/15.01.2020 г , издадено по т.д. № 575/2019 г. по описа
на БОС, в което е посочен какъв е предмета на същото, а именно да се установи
по отношение на ответниците, че по образуваното изп. дело № 191/2014 по описа
на ЧСИ Трифон Димитров, ответното дружеството „ЕП Комерс“ ООД не дължи към
датата на постановяване на съдебното решение /няма парично задължение/ към „Трансвагон“ АД парична сума в размер на
100 000 лева.
Съдът намира, че
производството по т. д. № 575/2019 г. на Окръжен съд – Бургас не е от значение
за правилното решаване на настоящото дело, т.е. не е налице преюдициалност,
която да обуславя спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В
рамките на настоящото производство съдът установява наличието на предпоставките
от фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД. Първата от тези предпоставки е
наличието на качеството „кредитор“ на ищцовото дружество, като за
установяването на това обстоятелство съдът не изследва въпроса в какъв размер е
вземането, съответно дължимия остатък от него, а единствено дали такова вземане
съществува и то към датата на увреждащата сделка. В настоящия случай, въззивниците
не твърдят, че вземането, легитимиращо „Трансвагон“ АД като кредитор в
настоящото производство е напълно
погасено, нито твърдят изпълнителното производство да е приключено.. Напротив
от доказателствата относно предмета на т.д. №575/2019 г. по описа на БОС се
установява имплицитно съдържащото се в исковата молба и уточненията към нея признание
на въззивниците, че вземането на кредитора – ищец по настоящото дело все още
съществува, макар и в по – малък размер. Това обстоятелство само по себе си
определя като несъстоятелно твърдението на въззивниците за обусловеност на
настоящото дело от производството по т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС.
Съдът намира за
неоснователно позоваването на въззивниците на ТР №2 от 09.07.2019 г. по т.д. №2/2017 г на ОСГТК на ВКС, тъй като в
т. 2 на същото се посочва, че преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК е производството с предмет установяване вземането на кредитора по иска по
чл. 135 от ЗЗД, определящо изначално качеството
„кредитор“ на ищеца. Не е преюдициално обаче производството по предявен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, в който се установява дали съдебно
установеното вземане, на което е призната и изпълняемост, е погасено в по –
късен момент поради изпълнение. В допълнение следва да се посочи, че
реализирането на правата по уважен иск по чл. 135 от ЗЗД е възможно в
изпълнителното производство, образувано за удовлетворяване вземането на
кредитора доколкото последното не е напълно погасено, като факта на погасяване
би бил предпоставка за приключване на самото изпълнение. В последния случай дори
искът по чл. 135 от ЗЗД да е бил уважен, то потестативното право, предмет на
този иск, даващо право на кредитора да насочи изпълнение върху отчуждените от
неговия длъжник имоти няма да бъде упражнено, доколкото условието за това вече
няма да е налице. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за провеждането на
иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като същите касаят действията по изпълнението на
решението, а не тези, свързани с преценката за допустимост и основателност на
отменителния иск.
В този смисъл
съдът намира, че размерът на остатъчния дълг на кредитора е без значение за
производството по Павловия иск, щом същият е вече съдебно установен. В този
смисъл е и постановеното от Апелативен съд Бургас Определение №135/20.02.2020
г. по в.ч.т.д.№ 38 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено определение
на Окръжен съд Бургас по т.д. №216/2015 г. , с което е било спряно
производството по иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, образувано между
същите страни, но за други недвижими имоти.
По тези
съображения искането за спиране на настоящото производство се явява неоснователно,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена от лица, които са процесуално
легитимирани и имат правен интерес от обжалването, депозирана е в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е редовна и допустима и следва да се внесе за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Решението
на първоинстанционния съд не е обжалвано от ответното дружество „ЕП - Комерс“
ООД, но доколкото ответниците по предявения иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД са необходими другари в
производството по делото, то по арг. от разпоредбата на чл. 265, ал. 2 от ГПК,
съдът следва служебно да конституира необжалвалия ответник като другар на
жалбоподателите –физически лица.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба, подадена от Г.П., ЕГН ********** и Е.Т.П., ЕГН *********, чрез
пълномощника им адв. С.Т.С. против Решение № 17 от 21.02.2020 г. по гр.д. №
129/2015 г. по описа на Районен съд Средец, съобразно настоящото определение.
КОНСТИТУИРА на
основание чл. 265, ал. 2 от ГПК като страна по въззивното производство
дружеството „ЕП - Комерс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителите
Кристиан Георгиев П., Е.Т.П. и Г.П. в качеството му на необходим другар на
въззивниците Г.П. и Е.Т.П..
ДОПУСКА и ПРИЕМА
представените с отговора на въззивната жалба от „Трансвагон“ ООД писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателите Г.П. и Е.Т.П. чрез пълномощника им адв. С.Т. , за спиране на
настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на
производството по т. д. № 575/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1613/2020
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 26.08.2020 г. от 10,40 часа.
Преписи от
настоящото определение да се връчат на страните, като преписи от отговора на
въззивната жалба, ведно с приложените към същия писмени доказателства да се
връчат на въззивниците.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.