РЕШЕНИЕ
№
16.07.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1060 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е
по искова молба на М.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу П.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която иска да бъде определен режим
на лични отношения между бащата и детето С.М.С., с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че с П.К.
са живеели на съпружески начала около три години. От съвместното им съжителство
през 2018 г. се е родило детето С.С.. Сочи, че от повече от два месеца преди
предявяване на исковата молба не живеят заедно, като детето е останало при майка
си. От момента на раздялата е виждал дъщеря си два пъти за по тридесет минути.
Сочи, че майката възпрепятства контактите им и го търси само когато има нужда
от парични средства. Заявява, че между него и детето е налице силна взаимна
привързаност, но с поведението си П.К. отчуждава малолетната от баща си. Поради тази причина иска да бъде
определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17, 00
часа в петък до 19, 00 часа в неделя, с преспиване в петък и събота вечер в
дома на бащата; тридесет дни през лятото, от които петнадесет дни през месец
юни, за периода 15.06. – 30.06 включително и петнадесет дни през месец август
за периода от първи до петнадесети август включително; всяка четна година за
Коледа на 24 декември от 17, 00 часа до 18, 00 часа на 25 декември, с
преспиване в дома на бащата на 24.12. Всяка нечетна година за нова година на 31
декември от 09, 00 часа до 1 януари на
следващата година до 18, 00 часа с преспиване в дома на бащата на 31.12; десет
дни през зимния период от 1 февруари до 10 февруари включително, от 09, 00 часа
на 1 февруари до 18, 00 часа на 10 февруари; десет дни през пролетния период от
09, 00 часа на първи април до 18, 00 часа на десети април; всяка година на великденските
празници от 09, 00 часа до 18, 00 часа; за рождения ден на детето всяка нечетна
година на 25 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа, а за всяка четна година на
26 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа.
Ответницата П.К. е подала
отговор, с който оспорва
иска. Счита, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът се е
държал грубо с нея. Затова е прекарала бременността легнала и обездвижена, за
да не загуби детето. Така получила увреждане на гръбначния стълб. След
раждането на детето с ищеца са живеели заедно около 7-8 месеца. Окончателно са
се разделили през месец март 2020 г. Заявява, че ищецът не е полагал грижи за
детето по време на съжителството им. Не е искал да прави разходи за детето.
Твърди, че когато му омръзнела обстановката си тръгвал, а впоследствие се е
връщал като е инсценирал тежки заболявания. На тази плоскост допълва, че на
20.10.2019 г. ищецът е инсценирал опит за самоубийство и е изпратил клип на
майка си. Сочи, че М. учел детето на думите „мърша“ и „чума“. В края на месец
май и началото на юни 2020 г. проявявал вербална агресия към нея по телефона.
Изтъква също, че ищецът живее с майка си в къща в село Росен с тридесет кучета.
Ответницата твърди, че детето често е боледувало и се
налага да се полагат специални грижи. Продължава и да го кърми. Сама готви на
детето и купува храна от ВИП кухня. Предвид изложеното счита, че е по-пригодния
родител, който следва да се грижи за детето.
В отговора на първоначалната искова
молба, е обективирана насрещна искова молба, с която П.К. е предявила искане да
ѝ бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетната С.С.,
като местоживеенето на детето бъде определено при нея. Като процесуален
субституент иска ищецът да бъде осъден да плаща на детето издръжка в размер от
350 лева месечно, считано от 20.03.2020 г. до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване.
Не желае да бъде определян режим на лични отношения с
бащата на детето, но ако такъв бъде определен предлага следния режим:
До навършване на петгодишна възраст на детето
контактите между бащата и детето да се осъществяват в нейно присъствие и на
обществени места всяка първа и трета неделя от месеца от 11, 00 часа до 13, 00
часа.
След навършване
на седемгодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10, 00 часа в събота до 16, 00 часа в неделя, с преспиване.
Двадесет дни през лятото, разделени на две части по
десет дни, след съгласуване с майката, когато не ползва платен годишен отпуск.
М.С. депозира отговор на
насрещната искова молба. Противопоставя се на изложеното от ищцата. Твърди, че
никога не е обиждал или нападал ответницата. Напускал е обитаваното от тях
жилище, защото П.К. е вдигала скандали. Сочи, че с помощта на майка си е
успявал да задоволи потребностите на детето. През март месец 2020 г. и през май
месец 2020 г. е дал два пъти на П.К. по 450 лева. Съгласен е да плаща издръжка
в размер на 180 лева месечно.
В съдебно заседание М.С. се
явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Д.А.. В хода на устните
състезания се придържат към позицията си, застъпена в исковата молба и в
отговора по насрещния иск. Считат, че следва да бъде присъдена издръжка в
размер на 200 лева.
В съдебно заседание П.К. се
явява лично и с пълномощника си – адвокат С.Н.. Поддържат изложеното в отговора
на исковата молба и в насрещния иск. Твърдят, че размерът на предложената
издръжка е твърде малък. Претендират месечна издръжка в размер на 300 лева.
Противопоставят се на искането на бащата детето да остава при него с преспиване
при режима на лични отношения.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното за установено от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните са родители на малолетното дете С.М.С.; че не са в
брак и че към датата на исковата молба живеят разделени.
От
представеното удостоверение за раждане се установява, че С.С. е родена на ***
г.
При
изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК П.К. заявява, че С.С. е родена инвитро.
Твърди, че М.С. я е заплашвал, че ще се самоубие, оставял я е на пътя
Добрич-Балчик по време на бременността ѝ. Поради причиненият стрес
ѝ се е налагало да се лекува в болница. Заявява също, че М.С. не е
полагал грижи за детето и не е предоставял средства за отглеждането му.
Изтъква, че след посещенията при баща си детето използва неприлични думи и
изрази, като „откачалка“. Поставя акцент на обстоятелството, че детето все още
кърми. В съдебно заседание, проведено на 21.01.2021 г., сочи, че през седмицата
работи като маникюрист.
При
изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК М.С. заявява, че твърденията на П.К. са
неверни. Счита за невярно и твърдението, че детето кърми все още. Сочи, че майката
препятства режима на лични отношения, определен в производството по
постановяване на привременни мерки. В тази връзка изтъква, че П.К. иска да
отчужди детето. Заявява, че след всяка среща между тях детето не иска да се
връща при майка си.
В хода на
производството са разпитани свидетелите В.С., М.В., С.К., Н.Й.и И.А..
Първите
две свидетелки, които са дългогодишни приятелки на П.К., заявяват, че ищцата е
грижовна майка. Считат, че се справя отлично с отглеждането на детето.
Свидетелките сочат, че П.К. им е споделяла, че след срещите с бащата детето се
връща настроено срещу нея. Споделяла им е също, че бащата не ѝ помага
финансово. В отглеждането на С.ѝ помагат единствено родителите ѝ. И
двете свидетелки потвърждават, че детето ходи редовно на плуване. Свидетелката В.твърди
също, че П.К. ѝ е казала, че продължава да кърми детето. Изложеното от
свидетелките кореспондира с показанията на майката на ищцата - С.К..
Свидетелят
Н.Й.– съжителстващ на семейни начала с майката на М.С., и свидетелят И.А. –
приятел на М.С., твърдят, че отношенията между ответника по насрещния иск и
детето са много добри. Бащата се стреми да осигури всичко необходимо на детето,
за да е щастливо. Заявяват, че М.С. е създал подходящи условия за отглеждането
му в жилището, което обитава. Свидетелят Й.твърди, че майката препятства
контактите между бащата и детето.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират както
помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал по делото. От
показанията и на двете групи свидетели – на страната на ищцата и на страната на
ответника, безпротиворечиво се установява, че отношенията на детето с всеки от
двамата родители са добри. Установява се
също, че всеки от тях се стреми да осигури на С.С. всичко необходимо, за да се
чувства спокойно и комфортно. Съдът не възприема за доказано единствено
обстоятелството, че П.К. продължава да кърми детето и след навършване на
тригодишна възраст. Твърдения в този смисъл се съдържат в показанията на
свидетелките В.и С.К.. В тази част обаче показанията на първата свидетелка са
производни, доколкото М.В. не е възприела непосредствено кърменето на детето от
майката, а възпроизвежда чутото от разговорите си с ищцата К.. Показанията на
другата свидетелка - майката на П.К., следва да бъдат преценявани с оглед
всички данни по делото, и при съобразяване на евентуалната ѝ
заинтересованост. Показанията на двете свидетелки са единствените
доказателствени средства, в които се съдържа информация за продължаващото
кърмене на детето от неговата майка. Производният характер на показанията на
свидетелката Василева, както и евентуалната заинтересованост на свидетелката К.,
не позволяват на съда да направи категоричен извод, че детето продължава да се
кърми от неговата майка и към настоящия момент, когато вече е на почти три
години и половина.
Приложено
е удостоверение от Община Добрич, от което се установява, че П.К. е
декларирала, че е собственик на недвижим имот, апартамент, находящ се в град
Добрич, ж.к. „***“ № 12** вх. ** ап. *, ет. *, както и на лек автомобил с рег.
№ ТХ **** ХН.
От
справка на ТД на НАП – Варна става ясно, че месечният доход на М.С. възлиза на
1000 лева. От друга справка, на Областна дирекция на МВР – Добрич, е видно, че
последният няма регистрирано МПС на свое име.
В хода на
делото са представени множество касови бонове и фактури доказващи закупуването
на медикаменти, хранителни и козметични продукти и хранителни добавки, бельо, обувки
и други вещи. Като писмени доказателствени средства са приети и документи за
здравословното състояние на детето – епикриза, амбулаторен лист, изследвания,
рецептурни бланки, лист за преглед. Съвкупния анализ на представените
доказателствени средства води до извода, че здравословното състояние на детето,
хранителния режим и другите му нужди са нормални предвид възрастта му.
Следователно, не са необходими допълнителни средства, в размер по-голям от
обичайния за отглеждане на дете на възраст от три години и половина.
От
приложените квитанции и от гласните доказателствени средства се установи по
категоричен начин, че детето тренира плуване веднъж седмично, като за всяка
тренировка се плаща по 20 лева.
Представен
е социален доклад, в който е отразено, че П.К. отглежда детето си в апартамент
в град Варна, чийто адрес не желае да посочи, за да не я притеснява ответникът.
При посещението си социалните работници са констатирали, че майката полага
добри грижи за детето – облечено е добре, в добро здравословно състояние е.
Апартаментът, в който се отглежда детето се състои от всекидневна с кухненски
бокс, една спалня, санитарни помещения и тераса. Разполага с необходимите
мебели и електроуреди за едно съвременно домакинство. По мнение на служителите на ДСП – Варна
хигиената в жилището е много добра. В заключителната част са изразили становище,
че П.К. разполага с добри родителски качества. За да бъде съхранена и
надградена връзката между детето и бащата, срещите им трябва да са с преспиване
след четвъртата година на детето. П.К. е споделила пред служителите на ДСП, че
месечно разполага с около 2000-3000 лева. Получава семейни помощи в размер на
40 лева по ЗСПД.
В
социалния доклад на ДСП – Генерал Тошево е посочено, че М.С. *** в едноетажна
жилищна постройка в добър външен вид и техническо състояние, собственост на
баба му по майчина линия. Социалните работници са констатирали, че имотът се
състои от пет стаи, кухня, два коридора и сервизно помещение. Едната от стаите
е пригодена за детска, като е обзаведена с нови мебели. В жилището се поддържа
добра хигиена.
При
тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадена е молба по чл. 127, ал. 2
от СК и иск по чл. 143, ал. 1 от СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима
на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Характерно
за този вид решения е, че при определени обстоятелства постановеният правен
резултат може да бъде променян.
В настоящото производство водещ за
съда е „интересът на детето“. Легалната дефиниция на това понятие е дадена в ДР
на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на желанията и
чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение
към детето.
Съвкупната преценка на всички
доказателства по делото налагат извода, че интересът на детето изисква то да
бъде отглеждано от майка си – П.К. и местоживеенето му да бъде при нея. Установи се, че майката разполага с
необходимия родителски капацитет за възпитанието на малолетната. Полага усилия
да задоволява потребностите на детето си, грижи се за физическото му развитие
като го води на тренировки по плуване. Стана ясно също, че майката е осигурила
битови условия за отглеждането му. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството, че детето е момиче и от раждането му ищцата е тази, която се грижи
за него. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че ответникът не се
противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени
на майката.
Съблюдавайки
интереса на детето, следва да бъде определен режим на лични отношения с бащата.
За всяко дете е важна връзката и с двамата родители. Непосредственият контакт с
двамата родители в по-голяма степен способства за пълноценното формиране на
добродетели у детето и изграждането му като личност. В хода на производството
се открои като спорен въпросът дали
срещите между бащата и детето да бъдат с преспиване. Майката изтъкна като
основен аргумент против режим на контакти с преспиване обстоятелството, че все
още кърми детето. Оставането му при бащата за няколко дни би се оказало пречка
пред продължаване на кърменето му. Както бе посочено по-горе в изложението, по
делото не се доказа по безспорен начин, че майката продължава да кърми С.С..
Отделно от това съдът счита, че като пречка за определяне на режим на лични
контакти с преспиване при бащата би могла да бъде определена необходимостта от
кърмене, а не продължаващото кърмене. Кърменето на деца след навършване на три
години и половина е изключение и като такова продължаването му следва да бъде
оправдано с наличието на някаква причина. След като не е доказано наличието на
такава, то това обстоятелство не може да бъде пречка за постановяване на режим
на лични отношения с преспиване при бащата.
Режимът
на лични отношения, предложен от бащата, е подходящ за развитието на
отношенията и емоционалнта връзка между родителя и детето, но само в определени
части. Затова трябва да бъде коригиран. С основание срещите следва да започват
от петък вечер, а не от събота, тъй като бащата трябва да пътува до град Варна,
за да взима детето. Съдът счита, че периодът за лични отношения от тридесет дни
през лятото е твърде дълъг. Общоизвестен факт е, че през този период децата
ходят на екскурзии и лагери. Така ще се стигне до прекомерно дълго отсъствие на
детето от дома му и майката ще бъде възпрепятствана да прекара част от летния
период с дъщеря си. Ето защо, през лятото детето трябва да осъществява режим на
лични контакти с бащата в рамките на двадесет дни, а не на тридесет. Съдът
счита, че предложеният режим на лични отношения през пролетния и зимния период за
по десет дни не отговаря на интереса на малолетната. Режимът на лични отношения
не бива да става причина за непрекъснато пътуване на детето. Освен това този
период е учебен и откъсването на детето за толкова дълъг период би затруднило
приспособяването му впоследствие.
При това положение следва да бъде
определен режим на лични отношения на бащата със С.С. както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17, 00
часа в петък до 19, 00 часа в неделя, с преспиване в петък и събота вечер в
дома на бащата;
- двадесет дни през лятото, от
които десет дни през месец юни и десет дни през месец август, когато майката не
ползва платен годишен отпуск;
- всяка четна година за Коледа на
24 декември от 17, 00 часа до 18, 00 часа на 25 декември, с преспиване в дома
на бащата на 24.12;
- всяка нечетна година за нова
година на 31 декември от 09, 00 часа до 1 януари на следващата година до 18, 00
часа с преспиване в дома на бащата на 31.12;
- всяка четна година на Великден –
от 10, 00 часа на Разпети петък до 17, 00 часа на първия ден от Великден.
- за рождения ден на детето всяка
нечетна година на 25 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа, а за всяка четна
година на 26 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа.
При
осъществяване на контактите бащата следва да взима детето от паркинга на
бензиностанция „***“ в кв. „***“, град Варна, до „***“ и да го връща там.
Предявен е и иск с правно основание
по чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на М.С. да заплаща ежемесечна издръжка на детето
си в размер от 350, 00 лева.
Искът има за предмет вземането на
ненавършилото пълнолетие дете за издръжка, дължима от родителя му. Задължението
на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се
предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството. Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК „Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“.
При определяне размера на
издръжката съдът се ръководи от податните възможности на дължащия издръжка и от
нуждите на детето. В случая се установи, че нуждите на С.С. са обичайни за деца
на нейната възраст. От справката на ТД на НАП – Варна стана ясно, че месечният
доход на бащата възлиза на 1000, 00 лева. Липсват доказателства за доходите на
майката, но доколкото се установи
от
твърденията ѝ, че работи като
маникюристка, то може да бъде направен извод, че месечният ѝ доход е
съизмерим поне с размера на минималната работна заплата за страната. В
коментирания по-горе социален доклад също се съдържат данни, че майката
разполага с 2000-3000 лева месечно. Съдът
счита, че за отглеждането на С.С. са необходими 500 лева месечно, като по
голямата част от сумата трябва да се
осигурява от родителя, който упражнява родителските права. При това положение, М.С.
следва да бъде осъден да плаща на детето си издръжка в размер на 230, 00 лв.,
считано от 20.03.2020 г., до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска – чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК. В останалата част до пълния
претендиран размер от 350, 00 лева искът трябва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът е длъжен да постанови служебно предварително изпълнение, дори и без
искане на страните на решението, в частта досежно постановената в полза на детето
издръжка по чл. 143, ал. 2 СК.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора разноските
следва да останат за сметка на страните така както са ги сторили. Това е така,
защото съдът е уважил както претенцията на М.С. за определяне режим на лични
отношения със С.С., така и насрещната претенция на С.С., предявена чрез нейната
майка и законен представител – П.К., за присъждане на издръжка. За
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето няма спор, а и
съдът е длъжен служебно да се произнесе по този въпрос.
По иска за издръжка ищците
не дължат държавна такса – чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК. Така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в размер на
331, 20 лв., определена съгласно чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето С.М.С., с ЕГН **********, на нейната
майка - П.Н.К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето С.М.С., с ЕГН **********, при нейната майка - П.Н.К.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с детето С.М.С., с
ЕГН **********, като бащата следва да взима детето от паркинга на бензиностанция
„***“ в кв. „***“, град Варна, до „Сити център“ и да го връща там както следва:
- всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 17, 00 часа в петък до 19, 00 часа
в неделя, с преспиване в петък и събота вечер в дома на бащата;
- двадесет дни през лятото, от които десет дни
през месец юни и десет дни през месец август, когато майката не ползва платен
годишен отпуск;
- всяка четна година за Коледа на 24 декември
от 17, 00 часа до 18, 00 часа на 25 декември, с преспиване в дома на бащата на
24.12;
- всяка нечетна година за нова година на 31
декември от 09, 00 часа до 1 януари на
следващата година до 18, 00 часа с преспиване в дома на бащата на 31.12;
- всяка четна година на Великден – от 10, 00
часа на Разпети петък до 17, 00 часа на първия ден от Великден.
- за рождения ден на детето всяка нечетна
година на 25 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа, а за всяка четна година на
26 февруари от 09, 00 часа до 18, 00 часа.
ОСЪЖДА М.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на детето С.М.С., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител П.Н.К., ЕГН **********, на основание чл.
143, ал. 1 СК, месечна издръжка в размер
на 230, 00 лв., считано от 20.03.2020 г. до настъпване на причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 230, 00
лева до пълния претендиран размер от 350, 00 лева за периода от 20.03.2020 г.
до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата
от 331, 20 лева, представляваща държавна такса по гр.д. № 1060/2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: