Решение по дело №48720/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13814
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110148720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13814
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110148720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца Ц. Д. Т. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Софийска
вода“ АД сумата от 224,81 лв. претендирана от ищеца за периода от 07.05.2012 г.-
04.05.2015 г., която сума се претендира от ищеца в качеството му на наследник на Д.
Ц.ов Т., представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени
ВиК услуги през периода от 07.05.2012 г.-04.05.2015 г. в обект, находящ се в гр. С., ж.к.
Н.4, но№, вх, ет, ап, клиентски №.
Ищецът твърди, че ответникът претендира посочената сума по откритата за
описания имот партида с посочения клиентски номер за процесния период. Титуляр на
партидата е наследодателя на ищеца Д. Ц.ов Т.. За удостоверяване на този факт,
ищецът представя удостоверение за наследници. Сочи, че в качеството си на наследник
има интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
претендираната сума. На първо място сочи, че процесното вземане не се дължи като
оспорва съществуването на претендираното от ответника вземане с доводи, че липсва
установена облигационна връзка между старните. Ищецът не притежава качеството на
собственик или вещно правен ползвател и няма качество на облигационен ползвател.
Оспорва, че през исковия период, ответникът е доставял стоки и услуги на процесната
стойност и че е доставял до имота услуга, отговаряща на българския стандарт., както и
твъди, че имотът не е водоснабден и че при отчитането му не са спазени разпоредбите
на Наредба № 4, чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните канализационни системи, поради което липсва
основание за начисляване сумите. Счита на следващо място, че вземанията не се
дължат, тъй като са погасени по давност. Ето защо ищецът навежда да има правен
интерес от представянето на иск за признаване недължимостта на исковата сума и
моли съда да уважи изцяло предявения иск. Претендира и присъждане на сторените по
делото разноски. В хода на процеса (на 08.04.2022 г. е починал ищецът Ц. Д. Т. ).
1
С протоколно определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на
09.11.2022 г., съдът е заличил като страна в процеса починалия на 08.04.2022 г. ищец и
са конституирани на негово място неговите законни наследници П.Н.а Т.а, Д Ц.ова Т.а
и Сс. Ц.ов Т., които с нарочни молби от 03.11.2022 г. заявяват, че поддържат
депозираната от техния наследодател искова молба като молят да бъде признато за
установено, че не дължат на ответника сумата от 224,80 лева, съобразно квотите им в
наследствената маса П.Н.а сумата от 224,80 лв., съобразно квотите им в наследствената
маса, а именно П.Н.а Т.а - 1/3, Д Ц.ова Т.а – 1/3 и Сс. Ц.ов Т. -1/3.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Софийска вода” АД оспорва исковата претенция и моли съда да отхвърли
предявения иск. На първо място сочи, че искът е недопустим, тъй като ищецът никога
не е бил титуляр на процесната партида и сума в такъв размер, за този период и за
посочения имот не се претендирала за плащане от ищеца. Партидата открита за
процесния имот в нито един момент не се е водила на името на ищеца и в тази връзка
фактурите за доставени В и К услуги не са издавани на името на Ц. Т. и задълженията
по тях никога не са били претендирани за плащане от него. Ответникът не оспорва
факта, че ищеца не е потребител на ВиК услуги и не твърди последният да е в
облигационни отношения с него. Не оспорва, че вземанията по партидата на
наследодателя на ищеца, натрупани преди изтичането на 3 – годишния срок считано от
датата на депозиране на исковата молба, са погасени по давност. Твърди, че
дружеството не е предприемало действия по принудително събиране на процесната
сума и моли да не му бъдат възлагани разноските, тъй като с поведението си не е дало
повод за завеждане на иска. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците П.Н.а Т.а, Д Ц.ова Т.а и Сс.
Ц.ов Т. не дължат на ответника сумата от 224,81 лв. претендирана от тях за периода от
07.05.2012 г.-04.05.2015 г., която сума се претендира от последните в качеството им на
наследници на Ц. Д. Т. 9почианл в хода на процеса), последният наследник на Д. Ц.ов
Т., представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени ВиК
услуги през периода от 07.05.2012 г.-04.05.2015 г. в обект, находящ се в гр. С., ж.к. Н.4,
но№, вх, ет, ап, клиентски №.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът
се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор
по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството
или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния
интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В
този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО,
според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията
си и процесуалното си поведение.
2
В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
извършени ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от
приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото
производство вземане като дължимо в адресирана до наследодателя на първоначалния
ищец фактура за вземания и за по-нов отчетен период. С оглед на това за ищците е
налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
ВиК услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на
претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта, че
първоначалния ищец не е потребител на ВиК услуги и не се намира в облигационни
отношения с ответното дружество, както и на факта на изтичане на погасителната
давност за процесното вземане. Възражението за изтичане на погасителна давност
обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено
ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат
погасени само съществуващите задължения. Твърди в тази връзка, че не дало повод за
завеждане на делото и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат възлагани в негова
тежест сторените от ищеца разноски. Видно от приложеното по делото пълномощно
(л. 16), упълномощения от ответното дружество процесуален представител –
юрисконсулт Петя Иванова разполага с правомощието да извършва всички
съдопроизводствени действия по делото, вкл. и да се разпорежда с предмета на делото.
Последната не може единствено да се отказва от предявени от ответното дружество
искове.
Предвид изложеното с доклада по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на
спорното право: че ищецът не е потребител на ВиК услуги и не се намира в
облигационни отношения с ответното дружество. Вземанията по партидата на
наследодателя на ищеца – Д. Ц.ов Т., натрупани преди изтичането на 3 – годишния
срок считано от датата на депозиране на исковата молба, са погасени по давност.
Поради изложеното, съдът намира, че ищците не са потребители на ВиК услуги
и не дължат на ответника исковата сума и предявеният отрицателен установителен иск
се явява изцяло основателен

По разноските:
По делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а
ответникът е признал част от твърденията в исковата молба, с оглед на което съдът
приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При това положение
право на разноски в настоящото производство имат ищците на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Те са сторили разноски за държавна такса в размер на 50 лв., която следва да им
бъде присъдена. Съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие и пълномощно ищцата Д Ц.ова Т.а е била представлявана по делото
безплатно от адв. М.Л.Л., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.
Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно ищцата П.Н.а Т.а е била представлявана по делото безплатно от адв.
С.Й.Д, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва
3
да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно ищецът
Сс. Ц.ов Т. е бил представляван по делото безплатно от адв. В. Ф. С., поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено
възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.Н.а Т.а,
ЕГН: **********, Д Ц.ова Т.а , ЕГН: **********, Сс. Ц.ов Т., ЕГН: ********** и
тримата със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. „Г. №1, ет не
дължат в условие на разделна отговорност (П.Н.а Т.а – 1/3 , Д Ц.ова Т.а – 1/3, Сс.
Ц.ов Т.- 1/3) на „Софийска вода“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред „Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, сумата от 224,81
лв. – главница за предоставени ВиК услуги обект, находящ се в гр. С., ж.к. Н.4, но№,
вх, ет, ап, клиентски № за периода от 07.05.2012 г.-04.05.2015 г.,

ОСЪЖДА „Софийска вода“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред „Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.Н.а Т.а, ЕГН: **********, Д Ц.ова Т.а , ЕГН:
**********, Сс. Ц.ов Т., ЕГН: ********** и тримата със съдебен адрес за призоваване
и съобщения: гр. С., ул. „Г. №1, ет сумата от 50,00 лв. – разноски за производството.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред „Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв.
В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. №1, ет, офис-партер, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на Сс. Ц.ов Т..

ОСЪЖДА „Софийска вода“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред „Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв.
М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. №1, ет, офис-партер, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на Д Ц.ова Т.а.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Бизнес Център Интерпред „Ц.Б.“, бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв.
С.Й.Д, ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. №1, ет, офис-партер, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на П.Н.а Т.а.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
4
от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5