Р Е Ш Е Н И Е № 2064
гр. Пловдив,
23.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на единадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16612 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по иск, предявен от В.Л.Д., ЕГН **********,
против Търговска банка „Виктория“ ЕАД,
ЕИК *********, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 8709.58 лв. –
главница, произтичаща от договор за потребителски банков кредит № ***от
08.08.2008 г., ведно със законната лихва от 01.09.2011 г. до окончателното
изплащане; 532.53 лв. – договорна лихва за периода 08.03.2010 г. – 29.09.2010
г. ; 2487.78 лв. – наказателна лихва за периода 08.04.2010 г. – 31.08.2011 г.;
234.60 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата от 484.60 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, въз основа на издаден в полза на „Емпорики банк
– България“ ЕАД /към дата на подаване на исковата молба Търговска банка
„Виктория“ ЕАД/ изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15278/2011 г. по описа на ПРС,
който изпълнителен лист е предмет на ***г. по описа на ***.
В исковата молба се твърди, че срещу молителя – ищец,
бил издаден изп. лист в полза на ответника /който към датата на издаване на
изпълнителния лист бил с наименование „Емпорики банк – България“ ЕАД/, въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15278/2011 г. по
описа на ПРС за посочените по-горе суми.
Ищцата не била възразила срещу заповед за изпълнение и
същата била влязла в сила на 23.12.2011 г. По издадения изпълнителен лист не
били събрани парични суми. Към настоящия момент въз основа на изпълнителния
лист било образувано *** по описа на ***, а преди това изп.
д. № *** на ***. Твърди се, че
вземанията на ответника, са погасени по давност. Взискателят по изп. дело № ***г.
не бил искал и не били извършени никакви изпълнителни действия за период
по-дълъг от 2 години и изп. дело било перемирано на 09.12.2013 г. Давността
била изтекла най-късно на 09.12.2016 г., поради което изпълнителното дело пред *** се
явявало незаконосъобразно и образувано след погасяване на вземанията по
давност. Предвид изложеното, моли отрицателният установителен иск да се уважи. Претендира
разноските по делото.
С определение от 13.12.2018 г. по делото е
конституиран като ответника, на основание чл. 227 ГПК, „Инвестбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 85,
вместо Търговска банка „Виктория“ ЕАД, ЕИК *********.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Инвестбанк“ АД е
подал отговор на исковата молба. Намира иска за недопустим. Ищецът отричал
матариалното право на вземане на ответника, като не се позовавал на погасяване
по давност на правото на принудително изпълнение на кредитора. При
евентуалност, по същество не оспорва иска. Признава, че е настъпила
погасителната давност на правото на принудително изпълнение на вземането по
заповедта. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Моли за прекратяване на производството, а при
евентуалност за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
По допустимостта на иска:
Ищецът изрично сочи, че се позовава на изтекла погасителна давност след
образуването на изп. дело № ***г. на *** и след изтичане на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед твърденията в исковата молба, то
предявеният иск има за цел да установи именно погасяването по давност на
възможността за принудително изпълнение на вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
По същество на иска
С
отговора на исковата молба ответникът признава основателността на иска, като
признава, че вземането по посочения в исковата молба изпълнителен лист е
погасено по давност.
Съдът намира, че са налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – с отговора на
исковата молба ответникът е признал изцяло предявения иск, признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, признанието е направено от
представител на ответното дружеството, овластен да признава иска, в първото по
делото заседание, преди приключване на съдебното дирене, ищецът е поискал да
бъде постановено решение съобразно признанието на иска.
Предвид изложеното срещу ответника ще
следва да се постанови решение
при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се
мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази
насока. Ищецът доказа следните разноски – 497.97 лева – платена държавна такса,
5 лева – за обезпечителна заповед и 1080 лева с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение /л.119/.
В
случая е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае признал иска за основателен,
разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена посочената
разпоредбата предвидените в нея предпоставки следва да са налице кумулативно,
доколкото не са изпълнение и двете условия, визирани в цитираната разпоредба,
доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, тъй като разполага с изпълнителен лист, образувал е изпълнително дело и е
предприел принудителни изпълнителни действия.
Неоснователно е и възражението за прекомерност, доколкото адвокатското
възнаграждение е уговорено в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
предявения интерес.
Общо разходите за ищеца, които следва да му бъдат присъдени в настоящото
производство са в размер на 1582.97 лева
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Л.Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Инвестбанк“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р. и В.К. –
***, като правоприемник на ТБ „Виктория“ ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно
наименование „Емпорики банк – България“ ЕАД/ следните суми: 8709.58 лв. –
главница, произтичаща от договор за потребителски банков кредит № ***от
08.08.2008 г., сключен с „Емпорики банк – България“ ЕАД, ведно със законната
лихва от 01.09.2011 г. до окончателното изплащане, 532.53 лв. – договорна лихва
за периода 08.03.2010 г. – 29.09.2010 г., 2487.78 лв. – наказателна лихва за
периода 08.04.2010 г. – 31.08.2011 г., 234.60 лв. – разноски по делото за
държавна такса и сумата от 484.60 лв. – юрисконсултско възнаграждение, въз
основа на издаден в полза на „Емпорики банк – България“ ЕАД /към дата на подаване
на исковата молба Търговска банка „Виктория“ ЕАД, а към момента на
постановяване на решението „Инвестбанк“ АД/ изпълнителен лист по ч. гр. д. №
15278/2011 г. по описа на ПРС, който изпълнителен лист е предмет на ***г. по
описа на ***, с рег. № *** при ОС – П., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 85, представлявано от З.Р. и В.К. – *** да заплати на В.Л.Д., ЕГН **********
сумата в размер на 1582.97 лева –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ