№ 14211
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110136338 по описа за 2023 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед
№ 13/14.06.2023г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „специалист, маркетинг и реклама” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор от 13.12.2022 г. ищецът е
работил при ответника на длъжност „специалист, маркетинг и реклама”. Сочи се, че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 13/14.06.2023г., считано от
14.06.2023 г. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът поддържа, че
прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно поради следните
съображения: Счита, че правоотношението му е следвало да бъде прекратено на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, тъй като е депозирал няколкократно молби за това до
работодателя си, които са останали нерезюлирани. Сочи още, че е упражнил правото си да
прекрати едностранно договора по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не му е било заплатено в
пълен размер възнаграждение за месец 05.2023 г. Поддържа, че е бил уволнен по време, по
което е ползвал неплатен отпуск, без да е била спазена процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ,
не е било поискано разрешение на Инспекцията по труда. Излага подробни съображения и
претендира отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез
процесуалния си представител, с който оспорва предявените искове. Сочи, че
правоотношението не е било прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
тъй като такова не е било постигнато. Счита, че не е възникнало правото на работника да
прекрати правоотношението си на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като му е било изплащано
възнаграждение до 12.05.2023 г., от която дата е спрял да се явява на работа. Оспорва
1
твърденията изложени в исковата молба относно незаконността на уволнението и
процедурата по налагането на дисциплинарното наказание. Посочва, че поради техническа
грешка НОИ е бил уведомен, че лицето е ползвало неплатен годишен отпуск за периода
12.05.2023г. до 21.06.2023г., която грешка е поправена с издаване на ново удостоверение по
предписания на НОИ, в което е посочено, че за този период ищецът не се е явявал на работа.
Намира, с оглед горното, че ищецът не се ползва от закрилата, предоставена му от чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от трудов договор, сключен на 13.12.20202 г., между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „специалист,
маркетинг и реклама” при ответното дружество. Не се спори, че след 12.05.2023 г. ищецът не
се е явявал на работното си място, като от 05.06.2023 г. е започнал работа при друг
работодател. Според ищеца причината за неявяването му е, че е прекратил трудовия
договор. В исковата молба твърди, че основанието за прекратяване е неплащането на
пълния размер на заплатата. По делото е прието ръкописно уведомление от 10.06.2023 г. в
този смисъл, за което няма данни да е достигнало до работодателя. Според приетото по
делото уведомление, връчено на представител на дружеството на 29.05.2023 г., служителят е
предложил прекратяването да стане по взаимно съгласие на страните на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ.
На свой ред работодателят е констатирал, че служителят от 12.05.2023 г. е престанал
да идва на работа, което е продължило повече от единадесет последователни работни дни.
Ето защо с покана, връчена на 09.06.2023 г. лично на ищеца от ЧСИ Стоян Якимов, е
поискал обяснения за неговото поведение. След това, със заповед № 13 от 14.06.2023 г.,
доставена от „Български пощи“ ЕАД на 22.06.2023 г., работодателят е уволнил
дисциплинарно служителя заради неявяването му на работа повече от два последователни
дни. Ищецът сочи като причина за своето отсъствие освен твърдяното от него прекратяване
на трудовото правоотношение и тормоз на работното място.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се установи по делото, че ищецът е прекратил трудовото си правоотношение с
ответното дружество преди дисциплинарното уволнение. Писменото уведомление за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ не е получено от
работодателя, поради което не е произвело действие съгласно чл.335, ал.2, т. 3 от КТ. Още
повече, след като лицето не е полагало труд след 12.05.2023 г. не му се дължи
възнаграждение за остатъка от месеца, както твърди. Този извод се налага от тълкуването на
глава шеста от КТ. Ето защо не би възникнало и правото на работника да прекрати
2
едностранно трудовото правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Полученото от работодателя уведомление по чл.325, ал.1, т.1 от КТ също не е
прекратило трудовото правоотношение. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор
се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.Тъй като работодателят не
се е произнесъл по молбата в предвидения в закона 7-дневен срок, то следва да се приложи
презумпцията, че предложението не е било прието. Ето защо правоотношението не е
прекратено и на това основание.
Наличието на трудово правоотношение означава, че ищецът е бил длъжен да се явява
на работа и неизпълнението на това задължение в течение на два последователни работни
дни е достатъчно, за да обоснове налагане на дисциплинарно уволнение на основание
чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Преди да наложи наказанието, работодателят е изпълнил
задължението си да поиска обяснения от служителя, след което е издал мотивирана писмена
заповед в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ. В тази заповед не е било необходимо да се посочва
кога се прекратява трудовото правоотношение, тъй като този момент е определен в закона-
чл.195, ал.3 от КТ. Към момента на уволнението не е било необходимо предварително
разрешение на инспекцията по труда на основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като
ползването на неплатен отпуск става с разрешение на работодателя/чл.160, ал.1 от КТ/,
каквото не е дадено. Още повече ответното дружество установи, че е подало погрешна
информация до НОИ относно отпуска на служителя К. Б.. Пояснява, че посочването, че
лицето е в неплатен отпуск за периода се дължи на липса на графа „самоотлъчка“ във
ведомостите за заплата. За корекция на подадената до НОИ информация е депозирано
сведение налично по делото. С оглед горното, съдът приема, че лицето не е било в неплатен
отпуск към датата на уволнението, както и че подадената до НОИ информация в тази насока
е била погрешна.
Неоснователни са доводите на ищеца във връзка с възникване на правото му по чл.
283 КТ, разгледани по същество. На първо място те са въведени едва с молба от 22.05.2024г.,
което представлява изменение на основанието на иска, съответно не са били приети от съда
по реда на чл. 214 ГПК с изрично определение. Не са били изложени и конкретни твърдения
в какво се изразява претендираната опасност за живота и здравето на служителя, като още
по-малко се доказва такава. Опасността в случая следва да бъде реална и обективно
установима, както и да е свързана с процеса на работа, например неизправност на машина, с
която работникът борави, а не да е вследствие на някакво вътрешно „усещане“ на служителя,
както самият той твърди, и това „усещане“ да е породено предполагаемо от отношението на
работодателя му към него.
Следователно, не са допуснати нарушения на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание. Служителят не е посочил конкретни обстоятелства, които могат
да се вземат предвид при оценката на деянието и да обусловят по-ниска тежест на
3
нарушението, налагаща отмяна на дисциплинарното уволнение. Ето защо следва да се
приеме, че работодателят е спазил критериите по чл. 189 от КТ и правилно е наложил най-
тежкото дисциплинарно наказание.
По тези съображения съдът приема, че исковете за отмяна на дисциплинарното
уволнение и за възстановяване на служителя на заеманата преди това длъжност са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е
представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване. Ищецът е
поискал адвокатското възнаграждение на представителя на противната страна да бъде
съобразено с минимума по НМРАВ. Минимумът съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата
възлиза на 933 лв. и до този размер трябва да бъде намалено адвокатското възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Общо размерът на дължимите и претендирани разноски е 948 лв./адвокатско
възнаграждение и ДТ за частна въззивна жалба от 15 лв./
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. Б. с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ул.
„Липа“ № 14, ет. 1, ап. 2, срещу „КОНСТРУКТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Свети Климент
Охридски“ № 8, сграда Б на ХТМУ, ет. партер, искове, както следва:
-с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно извършеното
със Заповед № 13/14.06.2023 г. на управителя на „КОНСТРУКТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
прекратяване на трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“;
- с правно основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на К. А. Б. на заеманата
преди уволнението длъжност „специалист, маркетинг и реклама”
ОСЪЖДА К. А. Б. с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ул. „Липа“ № 14, ет. 1, ап.
4
2, да заплати на „КОНСТРУКТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Свети Климент Охридски“ № 8,
сграда Б на ХТМУ, ет. партер, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските по делото в
размер на 948/деветстотин четиридесет и осем/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5