№ 155
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражда.ко дело №
20211110146179 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК
„Л. И.“ АД срещу ЗД „....“ АД с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1 611,02 лв. главница, представляваща регресно
вземане - ½ от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите във връзка с ПТП,
настъпило на 18.05.2016 г. на магистрала .., км.584.900 в Р. Г., причинено от
влекач марка „Д.“, с рег. № .. с прикрепено към него ремарке „К.“, с рег. № ..,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
18.03.2021 г. по ч. гр. д. № 14 267/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
застраховка „Г. о.” е настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.05.2016
г. на магистрала .., км.584.900 в Р. Г., виновно причинено от водача на влекач
марка „Д.“, с рег. № .. с прикрепено към него ремарке „К.“, с рег. № ... Сочи,
че в причинна връзка със застрахователното събитие са причинени щети на
лек автомобил марка „А..“, с рег. № .. на стойност 3 222,04 лв. Твърди, че е
изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в посочения
размер с пр.одни нареждания за кредитен пр.од, като застраховател по „Г. о.“,
сключена за влекач марка „Д.“, с рег. № .. по полица № .. със срок на действие
от 18.01.2016 г. до 17.01.2017 г., а ответникът е застраховател по застраховка
„Г. о.” № .. със срок на валидност от 17.01.2016 г. до 16.01.2017 г., сключена
за ремарке с рег. № .., прикрепено към товарния автомобил, с който е
1
реализирано ПТП. Сочи, че тъй като застрахователното събитие е възникнало
на територията на Ф. р. Г., то приложим материален закон е немският.
Позовава се на разпоредби от немския закон, съгласно които товарният
автомобил и ремаркето образуват единна композиция, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователите спрямо всеки елемент от
композицията отговарят така, че всяка страна да понесе половината от о.та
спрямо увреденото лице. Ето защо, извежда извод, че в полза на ищеца
спрямо ответника възниква регресно вземане за половината от платеното
обезщетение (1/2 от 3 222,04 лв. = 1 611,02 лв.). Твърди да е изпратил покана
до ответника, който се е п..знесъл с мотивиран отказ. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по реда на
чл. 131, ал. 1 ГПК. Счита, че е исковата молба е нередовна, защото ищецът не
посочил адреса на ответника, както и не посочил законните представилите на
ЗД „....“ АД. Иска да бъде задължен ищецът да отстрани допуснати
нередовности и ако не бъдат отстранени, то моли да бъде върната исковата
молба. Счита предявените искове за неоснователни. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Г. о.“ на
автомобилистите с обект ремарке „К.“, с рег. № .., тъй като в исковата молба
било посочено ремарке с друг рег. № ... Навежда твърдения, че съгласно
решение на ЕС от 21.02.2016 г. по дела C-359/14 и C-475/14, отношенията
между влекача и ремаркето следва да се уредят въз основа на разпоредбите на
Регламент ../2008 РИМ .. и Регламент ../2007 РИМ .... относно приложимото
към извъндоговорни отношения право, а не от правото по местонастъпване на
събитието. Задължението на застрахователя да обезщети причинената на
пострадалото лице вреда п..зтичало от договора, който го обвързва с
отговорното застраховано лице. Обезщетението п..зтичало от договорно
задължение, поради което следвало да бъде определено съгласно
разпоредбите на „Рим ..”. Твърди, че в случая приложимо е българското право
– частност чл. 479, ал. 1 КЗ вр. чл. 481 КЗ. Ответникът не носел о. във връзка
с процесното ПТП, тъй като бил застраховател по задължителна застраховка
„Г. о.“ на автомобилистите на ремаркето, докато застрахователят на влекача
носел пълната о. за вредите, причинени вследствие на ПТП. Оспорва, че на
18.05.2016 г. на магистрала .., км.584.900 в Р. Г. е настъпило ПТП с участието
на влекач марка „Д.“, с рег. № .. с прикрепено към него ремарке „К.“, с рег. №
.., в условията на .ентуалност ремарке с рег. № ... Оспорва, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на влекача и ремаркето. Оспорва, че са
настъпили увреждания за лек автомобил марка „А..“, с рег. № .., тъй като от
ищеца не били представени доказателства, какви увреждания са настъпили за
процесното МПС, какви ремонтни дейности са извършени, нямало данни
какъв модел е лекият автомобил, кога е първоначалната дата на неговата
регистрация, както и не бил посочен номер на рама на същия. Твърди, че
претендираното от ищеца обезщетение в надвишавало стойността на
действително претърпените от ищеца имуществени вреди – претендирана
била сума, по-голяма от реално претърпяната вреда, но това не следвало да се
2
вменява в тежест и о. на ответника, тъй като по този начин това щяло да
доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, наличие на валидно сключени договори за „Г. о.” по отношение
на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на застрахователното
покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на
водача на влекач марка „Д.“, с рег. № .., с прикрепено към него ремарке „К.“,
с рег. № .., застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което ищецът и
ответникът носят о. по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
Установява се от представения по делото в пр.од от немски език
протокол/преписка от дребно пътнотра.портно п..зшествие № .., че на
18.05.2016 г. на магистрала .., км.584.900, в Р. Г., е настъпило ПТП с
участието на товарен автомобил „Д.“, с рег. № .. с прикрепено към него
ремарке „К.“, с рег. № .., управляван от М. М. и лек автомобил „А..“, с
герма.ки рег. № ... В протокола е посочено, че водачът на седловия влекач е
предприел ман.ра по престрояване от средна в дясна лента без да пропусне
движещия се в нея лек автомобил „А..“, при което го e ударил странично в
лява задна част. В протокола е отбелязано още, че са ко.татирани материални
щети и по двете моторни пр.озни средства – за л.а. А..“, с герма.ки рег. № .. в
размер на 1000 .ро и за товарен автомобил „Д.“, с рег. № .. в размер на 1000
.ро. Посочено е също така, че застраховател на влекача е ищецът Л. и., а на
ремаркето – ответникът .....
В конкретния случай процесното ПТП и вредите от него са настъпили на
територията на Ф. Р. Г., поради което и според чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО)
№ ../2007 на .ропейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ....")
приложимо по отношение на п..зшествието се явява немското право,
включително и по въпросите относно реда за ко.татиране на ПТП и относно
формата и характера на протокола за ПТП. По делото не е спорно, че
протоколът е издаден от компетентен държавен полицейски орган в страната,
където е настъпило процесното ПТП и вредата, по предвидения от
приложимото право ред, поради което съдът приема, че същият е редовен от
външна страна и се ползва с материална доказателствена сила за изложените
в него факти и обстоятелства, която не е оборена.
Процесното пътнотра.портно п..зшествие е настъпило от противоправно
поведение на пътя от страна на водача на влекач „Д.“, с рег. № .. с прикрепено
3
към него ремарке „К.“, с рег. № .., от което са нанесени материални щети по
лек автомобил „А..“, с герма.ки рег. № ... В качеството на застраховател на
г.та о. на влекача, ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на лекия автомобил в общ размер на 1 647,40 .ро.
Спорен по делото е въпросът, дали, когато застрахователното събитие е
настъпило при управление на композиция – влекач с ремарке, чиято г. о. е
застрахована от различни застрахователи, както е в случая, следва да бъде
ангажирана о.та и на застрахователя на ремаркето, наред с тази на
застрахователя на влекача, респективно как се разпределя о.та за
причинените вреди.
О.та на застрахователя е функционално обусловена от о.та на
делинквента. Т. е. касае се за две частноправни отношения – извъндоговорно
на базата на и.титута на непозволеното увреждане и договорно такова,
породено от валидна застраховка „Г. о. на автомобилистите“. В случая обаче
деликтното правоотношение е с международен елемент, а договорното не.
Съгласно чл. 3, ал. 1 КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат
уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена
в международен договор, в друг международен акт в сила за Р. Б. или в друг
закон. Такъв акт по отношение на деликтната о. е Регламент (ЕО) № ../2007 на
.ропейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ...."), а по
отношение на договорната - Регламент (ЕО) № ../2008 на .ропейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право
към договорни задължения (Рим І).
Според чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № ../2007 („Рим ....") освен ако не е
предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, п..зтичащи от непозволено увреждане, е правото
на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт.
Следователно за отговор на въпросите следва ли и ако да - по какъв
начин, да бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на
пострадало лице между водача на теглещото пр.озно средство, от една страна
и собственика на ремаркето от друга, по делото приложение намира немското
право. В разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 КМЧП е прието, че съдът или
друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото
право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни
договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от
друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани
и.титути. Страните могат да представят документи, установяващи
съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите
искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или
на друг правоприлагащ орган.
4
В случая съдът служебно е издирил приложимото право, /като в
съответствие с чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ/, когато влекач и
ремарке от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те
са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на
дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния
договор. Процесният товарен автомобил е композиция от влекач „Д.“, с рег.
№ .. и ремарке „К.“, с рег. № .., които следва да се разглеждат като единна
оперативна единица. И двамата застрахователи /ищецът и ответникът/, в
качеството си на застрахователи по риска "Г. о." съответно на обектите влекач
и ремарке, отговарят поравно пред увреденото лице. И след като ищецът е
изплатил цялото обезщетение на увреденото лице може да иска от ответника
възстановяване на половината от изплатената сума.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Регламент (ЕО) № ../2008 на .ропейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право
към договорни задължения (Рим І) доколкото приложимото право не е било
избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на
държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя.
Следователно по отношение на суброгационното право на ищеца, изплатил
застрахователното обезщетение, приложимо е българското право.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид, че определянето му е еди.твено в компентентността на страната,
където е настъпило процесното ПТП, в случая - Г.. На компе.иране подлежат
както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни
услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички
разходи, сторени от участващите в компе.ацията страни /съгласно чл. 4 от
Споразумение между компе.ационните органи и ГФ /С./, основано на
Директива .. от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК по хармонизация на
законодателството на страните - членки във връзка със застраховките "Г. о."
по отношение на употребата на МПС/.
Когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на
вредите е извършено в чужбина, е налице чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера
на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина
размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени
в Б., тъй като това не би довело до пълно обезщетение за вредите, а следва
стойността на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта,
където е извършен, в случая - в Г., като същата се установява от
представените по делото първични счетоводни документи /в този смисъл
решение № 1 от 02.02.2011 г. по т. д. № ../10 г., .... т. о., ВКС/.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства в пр.од се установява, че размерът на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е 1 647,40 .ро, чиято л.ова равностойност е
5
3 222,03 л.а
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че ответникът е
застраховател на г.та о. на ремаркето, съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 1 611,02 лв.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението, с
оглед на което предявеният иск следва да се уважи до този размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски в общ размер на 82,22 лв. за държавна такса и юриско.ултско
възнаграждение в заповедното п..зводство и 382,23 лв. за държавна такса,
депозит за вещо лице и юриско.ултско възнаграждение в исковото
п..зводство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПКЗД, че
„....” АД, ЕИК .. дължи на ЗК „Л. и.” АД, ЕИК .. на основание чл. 411 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД сумата 1 611,02 лв. регресно вземане, представляващо половината
от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Г. о.“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на
18.05.2016 г. на магистрала .., км.584.900 в Ф. Р. Г., причинено от влекач
марка „Д.“, с рег. № .. с прикрепено към него ремарке „К.“, с рег. № .., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2021 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.03.2021 г. по ч. гр. д. №
14 267/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „....” АД, ЕИК .. да заплати на ЗК „Л. и.” АД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумите 82,22 лв. разноски в заповедното
п..зводство и 382,23 лв. разноски в исковото п..зводство
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6