Решение по дело №1173/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 215
Дата: 6 август 2025 г.
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20253630201173
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Шумен, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20253630201173 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Заложна къща Цезар” ООД -гр.Шумен срещу
Наказателно постановление № 804100-F779419/23.12.2024г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от
ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва
констатациите в акта, като счита също, че се касае за маловажен случай, тъй
като не са нарушени интересите на фиска.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
управителя Илия Василев, който по същество поддържа депозираната жалба.
Представител на въззиваемата страна в лицето на ст.юрисконсулт С. намира,
че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Жалбоподателят стопанисва търговски обект-
заложна къща, намиращ се на ул.”Стара планина“ №5 в Шумен. На
14.10.2024г. от Е. Е.- инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била
извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. При
проверката било установено, че разчетената касова наличност от фискалното
устройство е в размер на 1321 лева, а фактическата наличност на паричните
средства е в размер на 996 лева, като разлката в установената касова
наличност по данни от фискалното устройство и действителната наличнаст в
размер на 325 лева в по малко в касата на жалбоподателя и същата не е
регистрирана в фискалното устройство, чрез операцията „служебно изведени“
суми . Въз основа тези констатации на 26.11.2024г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не
е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касова наличност, чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми Актът бил съставен в присъствието на управителя
на дружеството, бил предявен и подписан без възражения, като такива не са
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
акт на 23.12.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на Заложна къща Цезар” ООД -гр.Шумен, на основание чл.185, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДДС. била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства, а именно-от показанията на свид.
Е. Е. , както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/06г.
на МФ, извън случаите на продажба всяка промяна на касовата
наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/
на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.. Безспорно е установено по делото, че по време на
2
проверката фактическата наличност в касата е била в размер на 996 лева , а
разчетената касова наличност от фискалното устройство е в размер на 1321
лева като установената разлика между разчетената касова наличност от
фискалното устройство и фактическата такава е била в размер на 325 лева,
като напълно индиферентно остава обстоятелството, поради което това е
станало факт, а именно незнание от страна на работещия в наказаното
дружество П.П., че всяка промяна на касовата наличност трябва да се
регистрира по съответния начин. Констатираното несъответствие между
установена и касова наличност, безспорно е в дисонанс с горецитираната
разпоредба. При това положение съдът намира, че действително е налице
неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че правилно е констатирано
неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя,
тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18 , поради което и правилно констатираното нарушение е подведено под
санкционната норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, като наказващият орган
е отчел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът приема, че в процесният случай, не са налице основания да се
счете, че е приложим чл.28 от ЗАНН, тъй като независимо каква е причината
да има несъответствие между касовата наличност в търговския обект и
разчетената касова наличност от фискалното устройство /съдът счита същата
за значителна/, подобен род деяния въпреки, че не ощетяват пряко бюджета,
засягат важни обществени отношения, поради което и не следва да бъдат
толерирани.

Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал
неизпълнението на задължение към държавата и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, индивидуализирал е правилно наказанието, като е
наложил наказание в размер идентичен с минималния предвиден в закона,
В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
3
Съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя
на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт / какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление Наказателно
постановление № 804100-F779419/23.12.2024г . на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ гр.Варна Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП
ОСЪЖДА „Заложна къща Цезар” ООД -гр.Шумен ЕИК203106053 да
заплати на ТД на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4