№ 857
гр. Варна, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Диана К. Стоянова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500291 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от П.Р.,
действащ чрез пълномощника си адв.А.Д., със съдебен адрес: гр.Варна, ********, против
Решение №262984 от 22.12.2021г. по гр.д.№21009/2019г. по описа на РС Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателят иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за
осъждане на Н.Д.Г., гражданин на Руската федерация, роден на 25.05.1948г. в Република
Коми, представляван от назначеният му особен представител адв.М.П., с адрес: гр.******,
да заплати сумата от 6084.86 евро, представляваща частична претенция от общо дължимите
15212.15 евро, съставляващи неустойка по чл.5.4 от Договор за поддръжка и управление от
22.07.2009г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-23.12.2019г. до окончателното ѝ плащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел за
основателно възражението на ответната страна за нищожност на претендираната неустойка,
поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че в случая не е налице уговаряне на
неустойка извън пределите на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Оспорват се изводите на съдът, че е налице неравнопоставеност между страните,
като се сочи, че процесният договорът, не се ползва с потребителска защита. Развити са
подробни съображения за дефиницията на понятието ”потребител” в контекста на
практиката на Съда на Европейския съюз и местна нормативна уредба, като се сочи
относима съдебна практика. На следващо място се поддържа, че неправилно съдът е
1
преценявал вида на неустойката, а именно компенсаторна за неизпълнение на задължение,
което не зависи изцяло от волята на собственика на имота, а инкорпорира поемане на
задължение от трето лице, на плоскостта на направеното възражение за нищожност, поради
противоречие с добрите нрави, които аргументи всъщност имат отношение към
отговорността за неизпълнение. В тази връзка се сочи, че ответникът не е направил
екскулпиращо възражение и въобще не е твърдял да се е опитал да изпълни. На последно
място се поддържа, че в нарушение на разпределението на тежестта за доказване, съдът е
приел, че размерът на неустойката е значителен и излиза извън обезщетителната и
санкционата функции. Поддържа се, че въпросните изводи на съдът, освен че са погрешни,
биха имали отношение към евентуална прекомерност, но не и към нищожността на
неустойката. Поддържа се още, че с оглед предявяването на претенцията за неустойка в
частичен размер, произнасянето по пълният и такъв излиза извън предмета на
производството. Сочи се, че наличието или не на други способи за обезщетение спрямо
трети лица, е напълно неотносимо към предмета на делото и направеното от ответника
възражение за нищожност на неустойката. С оглед изложеното се моли за отмяна на
атакуваната част от решението и уважаване на предявената частична претенция, както и за
присъждане в полза на въззивника на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че размера
на претендираната неустойка надхвърля петкратно този на главницата, който факт сам по
себе си сочи аморалността на клаузата за неустойката. Твърди се, че клаузата уреждаща
неустойката е нищожна, поради поставянето на ответника в неравнопоставено положение и
липса на морал при договарянето. Твърди се, че доводите на въззивника за това дали
ответника има качеството на потребител нямат отношение към въпроса, накърняваща ли е
добрите нрави клаузата за неустойка, респективно нищожна ли е тя по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД. Оспорват се доводите на въззивника, че ответникът не е направил
екскулпиращо възражение и не е навел твърдения, че се е опитал да изпълни. Сочи се, че с
отговора на исковата молба е направено възражение за недължимост на неустойката от
ответника, съответно че претенция следва да бъде отхвърлена, като са развити
съображенията за прекомерност на неустойката и нищожност на предвиждащата я клауза.
Оспорва се оплакването на въззивника, че без направени от ответника доказателствени
искания, съдът е възприел размерът на неустойката за значителен и излизащ извън
обезщетителната и санкционна функции. Сочи се, че с отговора на исковата молба е
възразено срещу размера на неустойката, поради прекомерност, за чието доказването в
случая не се изискват специални знания, доколкото чрез просто математическо изчисление,
се установява петкратен размер на неустойката спрямо главницата. Поддържа се, че
оплакванията на въззивника относно произнасянето на съдът извън претендираният
частичен размер на неустойката, а по пълният такъв, т.е. че се е произнесъл извън
предмета на настоящото производство, са абсолютно неоснователни. Сочи се, че
разглеждането в мотивите на съдебния акт на въпроса за неустойката, представлява правен
анализ, който касае претенцията за неустойка, както по основание, така и по размер. Сочи
2
се, че според диспозитива на атакуваното съдебно решение, съдът се е произнесъл по
предявеният частичен иск в размер на 6084.86 евро от общо 15212.15 евро, което
произнасяне съответства на петитума въззивника-ищец. В заключение се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба, като за пълнота се препраща към
доводите развити в отговора на исковата молба, в хода на производството и в писмената ми
защита, депозирана пред ВРС. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му
част и определяне на дължимото възнаграждение на особеният представител на ответника.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса. От друга страна с
оглед факта, че ответникът се представлява от особен представител, за редовността на
производство, следва да се събере депозит за полагащото се възнаграждение на особеният
представител, което се дължи авансово от въззивника-ищец. Ето защо на жалбоподателят,
следва да укаже да внесе депозит в размер на 800лв., с предупреждение, че при
неизпълнение жалбата му ще бъде върната като нередовна.
С оглед изложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Бляк Сий Инвестмънт Тръст“
ЕАД, с ЕИК *********, против Решение №262984 от 22.12.2021г. по гр.д.№21009/2019г. по
описа на РС Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателят иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на Н.Д.Г., да заплати сумата от 6084.86 евро,
представляваща частична претенция от общо дължимите 15212.15 евро, съставляващи
неустойка по чл.5.4 от Договор за поддръжка и управление от 22.07.2009г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-23.12.2019г. до окончателното ѝ плащане.
УКАЗВА на “Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.*********, представлявано от П.Р., че следва в едноседмичен
срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на
ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на ответника,
дължимо за въззивното производство в размер на 800лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната като нередовна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№291/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 06.04.2021г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4