№ 17172
гр. София, 07.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110100090 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. СТ. Д. против В. БГ с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност, да му бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останал без работа, както и да му бъдат присъдени обезщетения
за неспазване на предизвестие и обезщетение за неправомерно задържане на
трудовата му книжка. Ведно с исковата молба са представени документи, за
които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. Направено е искане по чл. 190, ал. 1 ГПК и искане за разпит на
свидетели.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за разпит
на свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
С исковата молба и уточняващата молба ищецът е предявил искове с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ – за заплащане на обезщетение за
неправомерно задържане на трудовата му книжка и за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие. Тези два иска не са предвидени в
разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК като такива, за които се прилага глава
ХХV ГПК – „Бързо производство“. Доколкото съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК
при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на
разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство, съдът
намира, че настоящото производство следва да протече съгласно
разпоредбите на общия исков процес, а не по реда на бързото производство.
Приложените към исковата молба и отговора документи следва да се приемат
като доказателства. Искането на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 КТ, съдът
намира за основателно. Исканията на двете страни за разпит на свидетели са
основателни, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска по един
свидетел на всяка страна.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
1
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05
септември 2022 г. от 13:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи трудовото досие на ищеца в
оригинал или заверен препис до приключване на първото по делото
заседание.
ДОПУСКА на всяка от страните по един свидетел при режим на
довеждане.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от Б. СТ. Д. против В. БГ с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност, да му бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останал без работа, както и да му бъдат присъдени обезщетения
за неспазване на предизвестие и обезщетение за неправомерно задържане на
трудовата му книжка. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор 158 от
02.06.2020 г. бил назначен към ответника на длъжността „транжор“ с трудово
възнаграждение в размер на 650 лева. На 05.08.2021г. ищецът бил уведомен
от прекия си ръководител, че трудовото му правоотношение трябва да бъде
прекратено поради намаляване обема на работа. Въпреки това
предложението, отправено до него, било за прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие, с което ищецът не се съгласил. Настоял за прекратяване
на съответното основание, на което ръководителят заявил, че ще му даде
отговор до две седмици. На 13.08.2021г. разбрал, че трудовият му договор бил
прекратен считано от 10.08.2021г., а от 09.08.2021г. бил назначен с трудов
договор към друго дружество – Перфекто ФС ЕООД, без негово знание. На
21.10.2021г. получил нотариална покана чрез нотариус Садифе Мехмедова, в
която покана ответникът му искал обяснения относно неявяването му на
работа за изминал период от време. Ищецът изпратил писмен отговор на
нотариалната покана на 25.10.2021г. На 21.12.2021г. при направена от него
справка в електронния сървър на НАП установил, че трудовият му договор
бил прекратен на същата дата от ответника, на основание дисциплинарно
уволнение. Към днешна дата ищецът не е получил заповед за уволнение.
Моли съда да признае прекратяването на трудовото правоотношение за
незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на работа и да му
бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 21.12.2021 г.
до 21.06.2022 г. в размер на 3900 лв., ведно със законната лихва, считано от
04.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 1950 лева –
имуществени вреди, вследствие на незаконното задържане на трудовата му
книжка в съда, изразяващи се в пропуснати ползи за това, че не е успял да се
регистрира към Агенцията по заетостта и да получава обезщетение за
безработица и сумата от 650 лева – обезщетение за неспазено предизвестие.
Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение с ищеца на посочената длъжност. Твърди, че в
началото на месец август 2021 г. ищецът пожелал да напусне работата си към
дружеството. Ответникът съставил заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но тъй като ищецът не се
явил, за да я подпише, същата била анулирана. На 25.08.2021 г. ответникът
изпратил писмена покана до ищеца за явяване на работа на 30.08.2021 г. в
8:00 ч. Поканата била изпратена във връзка с обстоятелството, че
прекратяването на трудовото правоотношение било анулирано и ищецът
следвало да се върне на работа. Въпреки това ищецът не се явил на работа за
периода от 30.08.2021 г. до 13.10.2021 г. за общо 31 работни дни, без да
посочи уважителни причини за това и без да отговори на поканите, отправени
до него, да се върне на работа. На 20.09.2021 г. ответникът изпратил втора
покана до ищеца чрез куриер, с която същият бил поканен да се яви на адреса
на управление на дружеството в срок до 5 дни от датата на получаване на
поканата или да представи писмени обяснения за неявяването си на работа за
периода от 30.08.2021 г. до 20.09.2021 г. На 21.09.2021 г. ищецът информирал
куриера по доставката на пратката, че ще се яви в офиса на куриера и ще
получи там поканата, но не се явил в офиса на куриера и не се явил и на
работа. Поради това на 21.10.2021 г. на ищеца лично била връчена нотариална
покана на нотариус Садифе Мехмедова, съдържаща и представляваща Искане
за предоставяне на устни или писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ изх.
№ 22/13.10.2021г. Ищецът изпратил своя отговор, съдържащ обяснения, които
работодателят счел за неоснователни и неизвинителни. Със Заповед № 19-
2021 от 01.11.2021 г. ответникът наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ. Заповедта била изпратена на ищеца отново чрез нотариус Садифе
Мехмедова, като обаче този път била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2
ГПК. Ответникът счита, че трудовото правоотношение с ищеца било
законосъобразно прекратено на 21.12.2021 г. Счита, че исковете са
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
След оставяне на исковата молба без движение в рамките на изпълнение
на процедурата по чл. 140, ал. 1 ГПК ищецът подава уточняваща молба от
07.06.2022 г. Заявява, че трудовото правоотношение било прекратено със
Заповед № 15 от 09.08.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, която била
подписана от ответника, но не и от самия ищец. Отрича, да е бил уведомяван
за анулирането на същата или за получаването на покани за връщане на
работа. Твърди, че поканата за това, изпратена от ответника на 25.08.2021 г.
била адресирана до неправилен адрес. Твърди, че бил разбрал за
продължаването на трудовото му правоотношение с получаването на поканата
за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ. Оспорва с отсъствието
си на работа от 30.08.2021 г. до 13.10.2021 г. да е извършил дисциплинарно
нарушение.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ, иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ. Съдът
обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил служител към
ответника на длъжност транжор на основание трудов договор 158 от
02.06.2020 г. Безспорни са също така фактите, че ищецът е получил от
ответника покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, връчена чрез
нотариус Садифе Мехмедова, както и че е депозирал такива пред ответника,
3
както и че трудовата книжка на ищеца се намира при ответника.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че му е било предлагано да бъде назначен като служител към
Перфекто ФС ЕООД. Направени са доказателствени искания за установяване
на този факт. В тежест на ответника е да докаже, че е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, която в последствие анулирал, че изпратил на ищеца втора покана за
връщане на работа на 20.09.2021 г. 21.09.2021 г. и че ищецът информирал
куриера по доставката на пратката, че ще се яви в офиса на куриера и ще
получи там поканата. Не са представени доказателства за установяване на
тези факти. В негова тежест е също така да докаже, че е изпратил на ищеца
първата покана за явяване на работа от 25.08.2021 г. и че същата е била
получена. Представени са доказателства за установяване на този факт.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ страните не са длъжни
да доказват факти.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с оглед
задължителната тълкувателна практика в тежест на ищеца е да докаже, че
след процесното уволнение е останал без работа, както и размерът на
последното му месечно брутно трудово възнаграждение. Не са представени
доказателства за установяване на тези факти. Ответникът не е длъжен да
доказва факти по този иск.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ ищецът не е длъжен да
доказва факти. Ответникът е длъжен да докаже, че е връчил нотариална
покана № 17825/ 05.11.2021 г. съдържаща заповедта за уволнение и покана за
получаване на трудовата книжка на ищеца. Представени са доказателства за
установяване на този факт.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ страните не са длъжни да
доказват факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба. На ответника да се връчи препис
от молбата на ищеца с вх. № 115629 от 07.06.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4