№ 3980
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110148005 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу П. А. Г. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС, В. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: сАДРЕС и А. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца в
условията на разделна отговорност съответно при квоти всеки по 1/6 от сумата от 904,07 лв.,
от които 798,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г„ ведно със законната лихва от 19.05.2021г. до
изплащане на вземането, 87,97 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
27.04.2021г„ както и суми за дялово разпределение 12,82 лева - главница за периода от
м.04.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва от 19.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,53 лева — лихва за периода от 31.05.2018г. до 27.04.2021г. или
всеки от тях сумите както следва: 133,12 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, 14,66 лева - мораторна лихва за
забава от 15,09.2018г. до 27.04.2021г., както и суми за дялово разпределение 2,14 лева -
главница за периода от м.04.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва от 19.05.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, и 0,75лева - лихва за периода от 31.05.2018г. до
27.04.2021г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№27859/2021 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, аб, № ********** ID номер:
**********.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
1
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФСР”ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба чрез
назначения им особен представител, с който исковете се оспорват като и неоснователни по
основание и размер. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. Оспорва се
реалната доставка на топлинна енергия, качеството на ответниците на потребители на
топлинна енергия и наличието на договор с ФДР с ЕС.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 19.05.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу РП Г., П. А. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г. за следните
суми: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г. в
размер на 798,75 BGN /седемстотин деветдесет и осем лева и 75 стотинки/, ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г.
до 27.04.2021 г. в размер на 87,97 BGN /осемдесет и седем лева и 97 стотинки/, цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.04.2018г. до 28.02.2019 г. в размер на 12,82
BGN /дванадесет лева и 82 стотинки/, ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 31.05.2018г. до 27.04.2021 г. в размер на 4,53 BGN /четири
лева и 53 стотинки/. Те са претендирани разделно при квоти 3/6 за Румен Г. и по 1/6 за
останалите длъжници.
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 27859 /2021г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
2
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжниците П. А. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г. по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и на ищеца са даддени указания по чл. 414, ал. 1, т. 2 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 06.04.1993 г., видно от който въз основа на Заповед
№77/1992 г. на кметския наместник на ГОА „Н“ на ПП Г. и ВЗИ е продаден апартамент
№18 на 6 етаж в жилищна сграда- бл. АДРЕС.
От представените удостоверения за наследници се установява, че ПП Г. е починал на
02.02.1997 г. и е оставил за наследници ДП Г. и РП Г.- синове и ВЗИ- съпруга. ВЗИ е
починала на 03.02.2007 г. и е оставила за наследници ДП Г. и РП Г.- синове. ДП Г. е починал
на -06.04.2013 г. и е оставил за наследници П. А. Г.- съпруга, В. Д. Г.- син, Е Д.а Г.- дъщеря
и А. Д. Г.- син. Е Д.а Г. се е отказала от наследството на ДП Г., като отказът е вписан в
специалната книга на съда на 05.04.2018 г.
На 09.10.2007 г. РП Г. е подал заявление-декларация, с която желае на негово име да
бъде открита партида за процесния топлоснабден имот- гр. София, ж.к. С, бл. 15, вх. А, ет.6,
ап. 18.
Видно от представения протокол от проведеното на 24.07.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. С, бл. 15, вх. А,Б,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което
дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки.
Представен е договор между с „ФСР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва два входа- А и Б. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са
изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и
обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и
формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. През
процесния период в имота на ответника е имало 3 броя радиатори в помещения: кухня,
спалня и хол с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/, а в
банята има щранг- лира без техническа възможност за монтаж на уред. За процесния период
3
е осигурен достъп за отчет на уредите, като отчетите от 13.05.2018г. и 11.05.2019г. с подпис
на потребител са представени на в.л. Уредите монтирани в процесната сграда се нулират
автоматично на 31.12. всяка година и натрупаните единици се преместват в скала „памет“.
Отчетените единици се получават като от стойността в паметта се извади старо показание и
се прибави ново показание. Отчетените показания, умножени с К- фактор на радиатора и
умножени с енергията за единица редуцирано показание са разпределените количества ТЕ за
всяко отоплително тяло. За целия процесен период има служебно изчислена ТЕ за щранг-
лирата 760W умножени по МСРС. През процесния период сградната инсталация е
изчислявана по формула приложена в Наредба №16-334/06.04.2007г. върху пълната
отопляема кубатура 142куб.м., съгл. акт с разпределение на кубатурата, представен на в.л.
За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите
в стълбището са демонтирани на 15.11 .1999г. В процесния имот има монтиран един брой
водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 13.05.2018г. и 11.05.2019г., като отчетите с
подпис на потребител са представени на в.л. През процесния период във фактурите
изготвени от „Топлофикация -София"ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като
същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в
съответствие с действащата Наредба№lб-334 изменение от 01.06.2014r.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е 862.02 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че има
извършено плащане по партидата с аб. №01111111111 за процесния период в размер на
88.00 лева, като то е съобразено от ищеца и не е част от исковата претенция.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
4
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представените по делото нотариални актове се установява, че ответниците П. А. Г.,
А. Д. Г. и В. Д. Г. и длъжника по заповедното производство РП Г. за били съсобственици на
процесния топлоснабден имот в рамките на процесния период. Установява се обаче и, че
само длъжника и трето по настоящото дело лице РП Г. е изразил изрична воля чрез подаване
на молба декларация за открИ.не на партида на негово име. Съответно само между него и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот.
Със същото ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. е прието, че клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, какъвто е и процесния случай.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че в още
по-голяма степен за исковия период само между РП Г./ който освен съсобственик на ½ от
имота, но и по изрична негова воля-по отношение на целия имот има качеството клиент по
облигационна връзка/ от една страна и топлопреносното предприятие от друга страна е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Така между главните страни/ П. А. Г., А. Д. Г. и В. Д. Г. от една страна и и
топлопреносното предприятие от друга страна/не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК,
за признаване за установено спрямо П. А. Г. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, В. Д.
Г. с ЕГН **********, с адрес: сАДРЕС и А. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к.
1231, общ. Н, ж.к., че дължат на ищеца в условията на разделна отговорност съответно
при квоти всеки по 1/6 от сумата от 904,07 лв., от които 798,75 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с
адрес: гр. София, п.к. 1231, общ. Н, ж.к. „С“, бл, 15, вх. А, ет. 6, ап. 18, аб, № ********** ID
номер: ********** за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, 87,97 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 27.04.2021г„ както и суми за дялово разпределение 12,82 лева - главница за
периода от м.04.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва от 19.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 4,53 лева — лихва за периода от 31.05.2018г. до
27.04.2021г. или всеки от тях сумите както следва: 133,12 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, 14,66 лева -
мораторна лихва за забава от 15,09.2018г. до 27.04.2021г., както и суми за дялово
разпределение 2,14 лева - главница за периода от м.04.2018г. до м.02.2019г., ведно със
законната лихва от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,75лева -
лихва за периода от 31.05.2018г. до 27.04.2021г.,за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №27859/2021 г. на СРС, 46 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6