№ 184
гр. П., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500269 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 2982 по описа за
2021 година е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр. С.,
бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца ИВ. Р. ГР. с ЕГН ********** от с. И. общ.
П., ул. „14-а“ №9 сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършено престъпление по досъдебно производство №ДП
19/2019г. по описа на ОСлО при ОП - П. /преписка вх. №1038/2019г. по описа
на Районна прокуратура - гр.П./, по което ищецът е бил оправдан, ведно със
законната лихва за забава от 27.04.2021 г. до плащането, както и съдебни
разноски в размер на 211лв., като е отхвърлен иска за разликата над 1500лв.
до предявения размер от 15000лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ №2 да заплати на ищеца ТР. ЗЛ. Н. с ЕГН ********** от с. И. общ. П.,
ул. „14-а“ №9 сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено
престъпление по досъдебно производство №ДП 19/2019г. по описа на ОСлО
при ОП - П. /преписка вх. №1038/2019г. по описа на Районна прокуратура -
гр. П./, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава
от 27.04.2021г. до плащането, както и съдебни разноски в размер на 211лв.,
като е отхвърлен иска за разликата над 1500лв. до предявения размер от
1
15000лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на
РБ ,чрез прокурор от Районна прокуратура П. в осъдителната му част.
Молят решението да бъде отменено като неправилно и постановено
ново, с което исковете да бъдат отхвърлени с последиците от това.
Подържат оспорванията , изложени в писмения отговор и писмената
защита.
За да присъди обезщетение за ищците, съдът се позовал единствено на
показанията на св. Г.И., но не обсъдил изобщо изложените в писмената
защита подробни и подкрепени с конкретни данни съображения, относно
нейната емоционална и материална заинтересованост, с оглед близките й и
интимни отношения с ищците и с лицето Д.С., както и противоречията в
показанията й относно едни и същи обстоятелства по наказателното и по
настоящото гражданско производство.
Съдът не е анализирал доказателствата , подкрепящи извода на
прокуратурата , че доверието и репутацията на ищците са били уронени още
преди въпросното наказателно производство и то в резултат именно на
поведението на ищците, а не поради повдигането на обвинение срещу тях.
Съдът следвало да вземе предвид и очевидната неангажираност на
самите ищци да докажат спорните факти от значение за решаване на делото
съгласно изискването на чл. 153 и чл. 154 от ГПК.
Налице били достатъчно основания, най-малкото, за значително
намаляване на присъденото обезщетение, което в случая се явявало
несправедливо и водело до неоснователно обогатяване на ищците.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от двамата
ответници.
Намират жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без
уважение.
Не били изложени конкретни мотиви за неправилност на решението.
Намират решението за правилно ,като считат , че основателно съдът е
кредитирал показанията на разпитаната свидетелка.
Недопустими били опитите на представителя на Прокуратурата да
дискредитира показанията на свидетелката.
Молят решението да бъде потвърдено.Съдът , като прецени валидността
и допустимостта на постановениото решение , за да се произнесе по
съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищците ИВ. Р. ГР. и
ТР. ЗЛ. Н. твърдят, че срещу тях е водено наказателно производство, като
под № ДП 19/2019г. по описа на ОСлО при ОП - П. /преписка вх.
№1038/2019г. по описа на Районна прокуратура - гр.П./ било досъдебното
2
производство.
Повдигнато им било обвинение за извършено престъпление по чл.170,
ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Внесен бил обвинителен акт в съда ,като било
образувано НОХД №116/2020г. на РС – П.. На 14.01.2020 година делото
приключило с оправдателна присъда.
По протест на РП се произнесла и въззивната инстанция ,като присъдата
била потвърдена от въззивния съд по ВНОХД №162/2021г. на ОС с решение
от 12.04.2021 година.
Ищците поддържат, че в хода на наказателното производство, което
продължило повече от две години /от началото на 2019г. до 21.04.2021г./,
живели в непрекъснат стрес и притеснение, затворили се ,станали
необщителни, загубили сън и апетит.
Наказателното производство станало известно на повечето техни
роднини , колеги , приятели и познати, уронено било доверието им към тях,
както и достойнството им , доброто име в обществото и репутацията им.
Освен това, били принудени да търпят всички ограничения,
произтичащи от наказателното производство, в т.ч. да отсъстват от работа за
участие в процесуалните действия, вкл. за явяване в съдебните заседания.
Твърдят , че са претърпели неимуществени вреди ,като преценяват
размера им 15 000 лева за всеки от тях.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати това обезщетение ,ведно
със законната лихва , считано от влизане в сила на оправдателната присъда ,
като претендират и разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва исковете ,като твърди, че липсват доказателства
ищците да са търпели сочените от тях неимуществен вреди.
Претендираният размер не бил справедлив, като завишен и не бил
съобразен ,както с практиката на съдилищата , така и със социално-
икономическите условия в страната.
Следвало да се има предвид, че осъждани лица ,каквито били ищците ,
макар и единия от тях да бил реабилитиран по право , търпят вреди в такава
хипотеза с по-нисък интензитет ,за разлика от лица , които не са имали досег
с правоохранителните органи.
Постановена била оправдателна присъда още на първа инстанция и
наказателното производство продължило в разумен срок.
От представените съдебни актове било видно, че в момента на
извършване на деянието , за които са обвинени , ищците са се намирали под
влияние на алкохол, влезли са в чужд дом и са били въоръжени.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
3
Предявени са искове при условията обективно и субективно
съединяване с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Не се спори по делото , установено е и от събраните писмени
доказателства ,че срещу ищците на 20.03.2019 година е образувано досъдебно
производство от РП П. за разследване на престъпление по чл.170, ал.2 вр.
ал.1 и чл.20, ал.2 НК, извършено на 06.02.2019г. в с. И. общ. П..
Извършено е разследване от ОСлО при ОП - П., образувано е под
№19/2019г. На 21.11.2019г. ищците ИВ. Р. ГР. и ТР. ЗЛ. Н. са привлечени към
наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем, като им
е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 22.01.2020г. е внесен обвинителен акт срещу тях и образувано
НОХД №116/2020г. по описа на РС – П..
По делото са проведени седем открити съдебни заседания и на
14.01.2021 г. е постановена присъда, с която съдът е признал подсъдимите за
невиновни, приемайки, че деянието е извършено при неизбежна отбрана.
Прокуратурата е подала протест срещу постановената оправдателна
присъда и е образувано ВНОХД №162/2021г. по описа на ОС-П..
Проведено пред въззивната инстанция е едно съдебно заседание на
12.04.2021 година и постановено решение , с което оправдателната присъда е
потвърдена. Това решение е окончателно.
Видно от данните в ДП първоначално производството е изпратено до
РП с мнение за прекратяване – на 30.10.2019 година.
Делото е върнато на разследващите органи с указания от РП П..
Към ДП и към отговора на ответника са приложени писмени
доказателства , от които е видно, че ищецът И.Г. е осъждан седем пъти ,като
последната присъда е от 2013 година. Преобладаващите присъди са именно за
престъпления против собствеността.
Т.Н. е осъждан също за престъпление против собствеността , като е
реабилитиран по право.
Като свидетел по делото е разпитана Г.Й.И.. Тя познава и двамата ищци
и установява, че по време на наказателното производство ищците често
отсъствали от работа заради участието им в процесуалните действия. Това
предизвиквало недоволството на работодателя им. Ищците били притеснени
и изнервени, околните ги избягвали, станали обект и на подигравки.
Свидетелката живеела на съпружески начала с ищеца Т.Н. от около две
години, като живеели в една стая в кравефермата , в която работели , а в
другата стая живеел другия ищец.
Няма основание показанията на тази свидетелка да не бъдат
кредитирани. Няма противоречие в показанията , дадени в наказателното и
гражданското производство , що се отнася до връзките и с ищците по делото.
4
Разпоредбата на чл. 172 от ГПК изрично установява възможността да
бъдат разпитвани като свидетели лица, които са заинтересовани в полза или
във вреда на една от страните, като предвижда, че те се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост. Налице е последователна практика на съдилищата ,
обективирана например в решение по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, ІV г. о., в
което е прието, че решаващият съд следва да обсъди показанията на
свидетелите, посочени от страните по спора, като извърши преценка на
достоверността им и доколко с тях се установяват факти от значение за спора,
т. е. дадените свидетелски показания следва да се преценяват от съда с оглед
всички други данни по делото и като се има предвид възможната
заинтересованост. В този смисъл е и Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., в което се посочва, че заинтересоваността на
свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед
всички други данни по делото, при отчитане на възможната му
необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът
трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страна. Преценката обаче следва да бъде
обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва
на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността
на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.
Няма основания показанията на разпитаната свидетелка да бъдат
дискредитирани с оглед всички останали събрани доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявения иск е доказан по основание.
Налице е хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Срещу ищците е проведено наказателно производство, което е
продължило във всичките му фази близо две години, като е постановена
окончателна оправдателна присъда.
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид
установените в практиката факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице,
данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както
и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а
също така и причиняването на здравословни вреди.
В конкретния случай наказателното производство е протекло в разумни
5
срокове, като предприетите с тяхно участие процесуални действия не са били
многобройни. Чрез предприетата мярка за неотклонение не са наложени на
ищците сериозни ограничения.
Няма данни воденото наказателно производство да се отразило
сериозно на отношението на околните към ищците и в този смисъл на
приемането им в обществото , в което се движат.
Няма данни и за причинени здравословни проблеми.
Съдът не може и да не отчете съдебното минало на ищците , което има
значение за степента на накърняване на доброто им име в обществото , чрез
водено неоснователно наказателно производство.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че
характерът и естеството на заявените от ищците и установени от събраните
доказателства неимуществени вреди са типичните преживявания за едно
несправедливо обвинено в престъпление лице, изразяващи се в притеснение,
неудобство, срам и безпокойство, което всъщност се установява и от
събраните гласни доказателства.
Изтъкваните от прокуратурата факти, че ищците са извършили
деянието след употреба на алкохол и са били въоръжени са без отношение
към настоящото производство.
Съобразявайки всичко изложено , съдът намира ,че обезщетение в
размер на 1500 лева за всеки от ищците би възмездило напълно търпените от
тях неимуществени вреди. Дължи се и законната лихва върху обезщетението
от момента на влизане е в сила на постановената оправдателна присъда.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил едно напълно правилно решение ,което следва да бде потвърдено ,
като въззивната инстанция при условията на чл.272 от ГПК изцяло се
присъединява към мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
2982 по описа за 2021 година,с което е осъдена Прокуратурата на Република
България с адрес гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца ИВ. Р. ГР. с ЕГН
********** от с.И. общ.П., ул. „14-а“ №9 сумата от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от обвинение в извършено престъпление по досъдебно производство
№ДП 19/2019г. по описа на ОСлО при ОП - П. /преписка вх. №1038/2019г. по
описа на Районна прокуратура - гр.П./, по което ищецът е бил оправдан, ведно
със законната лихва за забава от 27.04.2021г. до плащането, както и съдебни
разноски в размер на 211лв.; Осъдена е Прокуратурата на Република
6
България с адрес гр.С., бул.„В.“ №2 да заплати на ищеца ТР. ЗЛ. Н. с ЕГН
********** от с.И. общ.П., ул. „14-а“ №9 сумата от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от обвинение в извършено престъпление по досъдебно производство
№ДП 19/2019г. по описа на ОСлО при ОП - П. /преписка вх. №1038/2019г. по
описа на Районна прокуратура - гр.П./, по което ищецът е бил оправдан, ведно
със законната лихва за забава от 27.04.2021г. до плащането, както и съдебни
разноски в размер на 211лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7