Р Е Ш Е Н И Е
№
02.10.2014 г. гр.Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛИНКА Д.
при
секретар Г.А.
разгледа
докладваното от съдия Д.
т.д.№
28/2013 г. по описа на Ловешкия окръжен съд
и за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл.74 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от адв.О.Л., от
ПлАК, със служебен адрес:***, офис № 7, като пълномощник на „*****” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с.*****, общ.гр.Т., Ловешка област,
представлявано от управителя *****, против „*****” ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление с.*****, Ловешка област, ул.”*****”, представлявано от
управителя ***** К., за отмяна като незаконосъобразно решение по т.3 от дневния
ред на Общото събрание на съдружниците /за краткост ОСС/ на „*****” ООД с.****,
Ловешка област, проведено на 09.05.2013 г. за изключване на „*****” ЕООД с.****,
Ловешка област като съдружник на основание чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ. Ищцовото
дружество намира, че приетото решение по т.3 от дневния ред е незаконосъобразно
и противоречи на императивни норми на ТЗ – чл.126,ал.3 от ТЗ. Процесуалната
легитимация на „*****” ЕООД произтича от качеството му на съдружник, който
притежава дялове на стойност 40500 лева от капитала на ответното дружество.
Сочи, че предявява иска си с правно основание чл.74 от ТЗ в преклузивния
14-дневен срок, който тече спрямо съдружник, който е участвал в заседанието на
ОСС. Посочва, че оплакванията на ищцовото дружество срещу взетото решение за
изключването на „*****” ЕООД като съдружник в „*****” ООД са следните:
Твърди, че изключването на съдружник било форма на
принудително прекратяване на членствено правоотношение, което се прилага в
крайни случаи, при които същия препятства дейността на дружеството пасивно -
като не изпълнява решенията на ОСС, или активно - като действа против интересите
на дружеството. При всички случаи проверката на законосъобразността на
решението за изключване се предшества от проверка на фактите и обстоятелствата,
които са създали основанието за това действие на ОСС. В разглеждания спор
заявените претенции в писменото предупреждение (инкорпорирано в нотариалната
покана за свикване на ОСС на 09.05.2013 г.) не биха могли да бъдат причина за
изключване на съдружника „*****" ЕООД. Твърди, че това юридическо лице не
участва в никакви търговски отношения с третото за спора дружество „****"
ЕООД, а още по-малко такива, които увреждат интересите на ответника. Участието
на законния представител и управител на ищцовото дружество в „****" ЕООД е
единствено в качеството му на управител. От своя страна това трето лице не
нарушава интересите на ответника — търговски, производствени или други, каквито
внушения се правят в отправената нотариална покана. По тези съображения отрича
твърдението, че П.В. извършва дейност чрез (като скрит съдружник или по друг
начин) „****" ЕООД. Счита, че не е налице основание по чл. 126, ал. 3, т.
3 от ТЗ, което да обосновава провеждането на процедура по изключване. При
разрешаване на правния спор решаващия състав следва да даде отговор как действията
на съдружника „*****" ЕООД, извършени от негов законен или договорен
представител, са увредили интересите на ответното „*****" ООД. Посочва, че
макар до ищеца да е отправено писмено предупреждение със 7-дневен срок за
изпълнение, както и дадено указание какво да се извърши — прекратяване на
дейността на „****" ЕООД чрез подаване на заявление до АВ-Търговски
регистър за публикуване на решение за прекратяването на това дружество, намира,
че ищеца и неговия управител не могат да извършат тези действия, тъй като П.В.
не би могъл да вземе решение за прекратяване на еднолично дружество с
ограничена отговорност след като не е собственик на капитала му. Съгласно чл.
154, ал. 1, т. 2 от ТЗ прекратяването на ООД и откриването на производство по
ликвидация се взема с решение на общото събрание на съдружниците. Чл. 147, ал.
2 от ТЗ посочва, че при ЕООД едноличния собственик на капитала решава въпросите
от компетентността на общото събрание. В случая собственик на капитала на „****"
ЕООД е г-н Й.К.. Поради това и съдружника „*****" ЕООД /респ. управителя
му П.В. не биха могли в никаква степен да изпълнят указаното им с
предупреждението действие. Твърди, че нормата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ е изпълнена
формално, защото е изпратено писмено предупреждение, но всъщност е нарушена по
своя смисъл, тъй като е поискано извършване на нещо невъзможно.
Позовава се на практиката на ВКС, в която се приема,
че процедурата по изключване на съдружник от ООД, в което участват само двама
съдружници (какъвто е статута в ответното дружество) е принципно неприложима.
Заявено било, че евентуалното изключване на „*****" ЕООД би бил
незаконосъобразен акт с особено вредни последици за ищеца, но също и за
ответника. Въпреки това ОСС приел атакуваното решение с настоящия иск по чл. 74
от ТЗ. Счита, че изложените
обстоятелства обосновават правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли да бъдат призовани с ответника на съд и да бъде постановено решение, с
което на основание чл. 74 от ТЗ да се отмени като незаконосъобразно решение по
т. 3 от дневния ред на общо събрание на съдружниците на „*****" ООД,
проведено на 09.05.2013 г., за изключване на „*****" ЕООД като съдружник
на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ.
Моля да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, както и да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени доказателства.
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявеният иск е допустим.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са представени в заверени
от страната преписи.
На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 186/23.05.2013г.
съдът е изпратил препис от исковата молба, ведно с приложенията на ответника, с
указанията по чл.367 – чл.370 и чл.238, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен
отговор, с който е заявил, че предявения иск е неоснователен, тъй като е
основан на неверни фактически обстоятелства и цели постигането на съдебно
решение във вреда на ответното дружество и в полза на съдружника и ищец по
делото и няма правно основание да бъде уважен. Твърди, че „*****" ООД, е
създадено за да произвежда и продава паркет, като с това носи печалба на
съдружниците си. Към настоящия момент „*****" ООД, получава стопански
приходи и работи предимно с „****" ЕООД - при цени и условия, каквито само
съдружника „*****" ЕООД, действайки чрез законния си представител намери
за добре. Посочва, че „****" ЕООД се представлява и управлява от *****,
като съдружник в „*****" ЕООД. Счита, че не било вярно твърдението на
ищеца, че „****" ЕООД и „*****" ЕООД са самостоятелни лица. Твърди,
че те са свързани лица по смисъла на §1, т.6 от ДР на ТЗ. Връзката между тези
лица е начина за нанасяне на вреда на „*****" ООД. Изразява становище, че
„*****" ЕООД е обсебило активите на „*****" ООД, и действайки чрез
управителя си сключва сделки с „*****" ООД, които са изключително
неизгодни за ответното дружество. Твърди, че във вреда на дружеството е
формиран отрицателен стопански счетоводен резултат в текущ размер около 190 000
лева. Посочва, че механизмът на увреждане на интересите на „*****" ООД, е
дружеството практически да работи на ишлеме изключително за „****" ЕООД -
при цени и условия наложени от съдружника „*****" ЕООД в лицето на управителя
и представителя и на двете дружества - *****. Така „*****" ООД понася
амортизация на оборудването, плаща разходите по производството и носи
отговорността и стопанския риск, а „****" ЕООД реализира печалба и
облагодетелства по заобиколен път само единия от съдружниците - „*****"
ЕООД. Твърди, че „****" ЕООД е създадено с тази цел и именно тя е посочено
като основна негова стопанска дейност - „производство на паркет на
ишлеме". Това увреждане на интересите на „*****" ООД е възможно само
и единствено поради наличието на членствените права на „*****" ЕООД в
дружеството - те установяват положението „*****" ООД, като управлявано и
представлявано от един и същ представител, същия и на съдружника „*****"
ЕООД, същия и на „****" ЕООД. Така установеното правно положение на „*****"
ООД се експлоатира безогледно от съдружника „*****" ЕООД в лицето на
управителя му -чиито пряк интерес е личното му дружество - в което не участват
съдружници в „*****" ООД - „****" ЕООД да реализира печалба, а не -
какъвто е интереса на „*****" ООД - тази печалба да остава и се разпределя
между съдружниците в него. Счита, че за „*****" ООД няма интерес от
членуването на „*****" ЕООД в него, защото така търпи загуби. Този
съдружник е създал, чрез законния си представител дружеството „****" ЕООД
- дружество, което поради правното си положение лишава „*****" ООД от
възможността да търгува свободно, развива конкурентна дейност във вреда на „*****"
ООД със средствата, машините и съоръженията и на отговорност на „*****"
ООД. Именно за това счита, че определящи за поведението на съдружника „*****"
ЕООД са действията на законния му представител - тези действия могат да се
ценят при установяване на поведението на съдружника и при преценката му с оглед
интересите на дружеството. В този смисъл твърди, че е налице вредоносна дейност
на съдружника „*****" ЕООД, по изложения по-горе начин. Твърди, че ОСС е
проведено в гр.Т. в кантората на нотариус Борис Кожухаров. Това се наложило
защото ***** отказал да допусне съдружниците в помещенията на „*****" ООД
в с.*****, където съдружниците се събрали за провеждане на събранието - в
бараката пред входа. По чисто технически нужди събранието се провело в
кантората на нотариус Борис Кожухаров в гр.Т.. На събранието присъствал лично *****
- като управител на ищеца и съдружник „*****" ЕООД. Счита, че иска е
неоснователен. На лице е дейност на съдружника „*****" ЕООД, посредством
свързаното с него лице „****" ЕООД във вреда на „*****" ООД. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „*****" ЕООД
конститутивен иск за отмяна на Решението по т.З от дневния ред на Общото
събрание на съдружниците на „*****" ООД, проведено на 09.05.2013год. за
изключване на „*****" ЕООД, като съдружник в „*****" ООД. По реда на
чл.193 от ГПК ответното дружество оспорва верността на съдържанието на
представения протокол в частта му относно действително изложеното по дневния
ред от присъствалия на ОСС управител на „*****" ЕООД ***** и отразеното в
протокола от негово име.Прилага писмени доказателства за приемане по делото и
са направени доказателствени искания.
На основание чл.372, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 217/14.06.2013г.
съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията на
ищеца.
С пощенско клеймо от 04.07.2013 г. е постъпила допълнителна
искова молба по реда на чл. 372
от ГПК, от "*****" ЕООД, с.****, Ловешка област, чрез адв.О.Л. от
ПлАК, с която се пояснява и допълва първоначалната такава. Във връзка с
възражението на ответника в депозирания писмен отговор по делото по
основателността на депозирания иск, изразява становище, че сключения договор за
изработка на 23.08.2011 г. между управителя на „*****” ООД и „****” ЕООД не
увреждат интересите на ответника. Позовава се на съдебната практика на ВКС, без
да цитира конкретни решения по реда на чл.290 от ГПК, че действията на
управителя, с които той уврежда интересите на представляваното от него
дружество, не могат да съставляват основание за изключването му като съдружник
в същото. Това било така, защото увреждащото поведение на физическото лице е
извършило в битието си на управител, а не като съдружник. Посочва, че в този
случай редът за реализиране на отговорността му е нарочно регламентирана в чл.
145 от ТЗ. Счита, че управителят на ООД няма и самостоятелно качество
съдружник, а е законен представител на съдружника-търговец. Счита, че в
разглеждания случай като действие от съдружник против интересите на дружеството
по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ се сочи сключване на конкретен
търговски договор от управителя на „*****" ООД. Отсъствието на
тъждественост между фигурите на управителя и съдружника в търговско дружество
обосновават извода, че е недопустимо ефектите от поведението на законния
представител да бъдат пренасяни върху съдружника-член в ООД.
На основание чл.373, ал.1 от ГПК с
Разпореждане № 245/09.07.2013г. съдът е изпратил препис от допълнителната
искова молба на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК не е постъпил
допълнителен отговор на исковата молба от ответника.
С определение № 318/12.09.2013 г. в
производство по чл.374 от ГПК, съдът съобщи на страните проекта на доклада по
делото, разпредели съгласно чл.377 от ГПК доказателствената тежест между
страните, на основание чл.193,ал.1 от ГПК, откри производство по оспорване верността на съдържанието на протокол от
извънредно Общото събрание на съдружниците на „*****” ООД с.****, Ловешка
област от 09.05.2013 г., в частта му относно действителното изложение по
дневния ред от присъствалия на общото събрание управител на „*****” ЕООД – *****
и отразеното в протокола от негово име, указал на ищеца, че тежестта на
доказване истинността на представения от него протокол на извънредното Общо
събрание на съдружниците от 09.05.2013 г. пада върху него и на основание чл.195
от ГПК, назначи съдебно-икономическа с конкретно поставени въпроси като насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание на 20.12.2013 г. по
искане на страните и на основание чл.229,ал.1,т.1 от ГПК, съдът спря
производството по делото.
С определение
№ 217/22.05.2014 г. на основание чл.230,ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК, съдът
възобнови производството по делото по молба на ищеца, постъпила преди изтичане
на шестмесечния срок и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован
чрез процесуалния си представител адв.К.Й. от САК поддържа предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ
и моли съдът да постанови решение, с което го уважи, като в представени по
делото писмени бележки подробно развива съображенията си. Претендира присъждане
на разноски по делото по приложен списък на основание чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от назначения с определение от 21.07.2014 г.
особен представител – адв.В.Н. от ЛАК, който оспорва предявения иск. В дадения
от съда срок представя писмени бележки, в които подробно развива правните си
доводи. Претендира присъждане на разноски.
Ловешкият
окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не
се спори по делото, че ищеца „*****” ЕООД с.*****, Ловешка област е съдружник в
ответното дружество заедно с „****” ЕООД с.*****, Ловешка област. Съгласно
данните по партидата на ответника „*****” ООД с.*****, Ловешка област в
търговския регистър, същото има предмет на дейност производство на паркет и
изделия от дърво и други дейности, незабранени със закон, има двама управители
- ***** К. и ***** с начин на представляване – заедно и поотделно и внесен
капитал в размер на 81000 лева, с дялово участие на съдружниците в капитала по
40500 лева. Не се спори също, че по
партидата на ищеца „*****” ЕООД в търговския регистър, същото има предмет на
дейност производство на изделия от дърво и други дейности, незабранени със
закон, с управител - *****, с едноличен собственик на капитала – Й.К.. Не се
спори също, че съдружника „****” ЕООД с едноличен собственик на капитала ***** К.
има за управител ***** К..
С нотариална покана рег.№ 1787, т.І, акт
№ 59 от 23.04.2013 г. на нотариус Борис Кожухаров, с рег.№ 337 на НК и с район
на действие района на Т.ския районен съд, подписана от ***** К., в качеството
му на управител на „****” ЕООД и лично от ***** К., в качеството му на
управител на „*****” ООД до „*****” ЕООД, представлявано от управителя ***** е
направено изрично предупреждение за изключване на съдружника „*****” ЕООД от „*****”
ООД и изпратена покана за свикване на извънредно общо събрание на съдружниците
/ИОСС/ на „*****” ООД. В т.1 от поканата е посочено, че до изтичане на
седмодневен срок от получаване на същата „*****” ЕООД да преустанови
търговската си дейност извършвана чрез „****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.****, Ловешка област, както лично, като управител, така
и по друг всякакъв начин – чрез скрито съдружние или по друг начин, като
прекратяване на дейността ще стича за изпълнено с подаване на заявление по
образец до търговския регистър по партидата на цитираното дружество за
публикуване на решение за прекратяване на дружеството. В т.2 от поканата на
основание чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ, е предупреден ищеца, че дейността извършвана
от него чрез „****” ЕООД уврежда интересите на „*****” и е против тях. В т.3 от
нотариалната покана, при условията на чл.19 от устава на ответното дружество е
поканен съдружника „*****” на извънредно
общо събрание на съдружниците на 09.05.2013 г. от 15,30 часа на адреса и
седалището на ответника, а именно: с.****, Ловешка област, ул.”*****” № 21 при
следния дневен ред: т.1. разглеждане дейността на съдружника „*****” ЕООД и на
„****” ЕООД и приемане на доклад, т.2. приемане и разглеждане на изпълнението
по поканата до съдружника „*****” ЕООД за прекратяване на търговската дейност
извършвана от него чрез „****” ЕООД пряко или по друг начин и т.3. изключване
на съдружника „*****” ЕООД на основание чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ.
В нотриалната покана, видно от данните по
делото няма отбелязване на дата, на която да е получена от управителя на „*****”
ЕООД – *****, но от приложения по делото протокол от извънредно общо събрание
на съдружниците на „*****” ООД се установява, че поканата е връчена на24.04.2013
г. на *****, в качеството му на управител на „*****” ЕООД и съдружник в „*****”.
На 09.05.2013 г. е проведено извънредно
общо събрание на съдружниците на „*****” ООД. Няма спор между страните относно
свикването и редовното провеждане на общото събрание на посочената дата. Съгласно
ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, ищецът трябва да посочи
всички основания за отмяна на решението на ОС. Съдът не може да се произнася по
основания, с които не е бил сезиран, т.е. дори да открие някакво нарушение, той
няма да може да отмени решението на ОС, ако в исковата молба то не е посочено. Съгласно
заявеното в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума, на
предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ, за отмяна на решението по т.3 от
процесния дневен ред поради неговата незаконосъобразност, съдът е обвързан от
заявеното и следва да се произнесе със своя съдебен акт относно
законосъобразността на решението по т.3 от дневния ред на проведеното на
09.05.2013 г. ОСС на „*****” ООД.
На основание чл.193 от ГПК съдът откри
производство по оспорване съдържанието на протокол от извънредно Общото
събрание на съдружниците на „*****” ООД с.****, Ловешка област от 09.05.2013
г., в частта му относно действителното изложение по дневния ред от присъствалия
на общото събрание управител на „*****” ЕООД – ***** и отразеното в протокола
от негово име. В протокола от 09.05.2013 г. на ОСС на „*****” ООД по т.3 от
дневния ред е записано изказване на пълномощен представител на управителя на „*****”
ЕООД – адв.О.Л. от ПлАК, както и законния представител – *****, който
е завил, че няма никакви основания за изключването на „*****” ЕООД като
съдружник в „*****” ООД, дружестото, представлявано от него не било извършвало
никакви действия против интересите на „*****” ООД, гласуването на изключването
на съдружника „*****” ЕООД било изцяло незаконосъобразно и съветва
предложението по тази точка да бъде отхвърлено. Отправеното предупреждение за
изключване, както било формулирано – „подаване на заявление по образец до
търговския регистър по партидата на „****” ЕООД за публикуване на решение за
прекратяването на дружеството” било напълно неизпълнимо от „*****” ЕООД и от
управителя му лично, поради което не може да се изпълни изискването на
чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ. Упълномощеният представител на съдружника „****” ЕООД е
гласувал в подкрепа на предложението за изключване и въз основа на проведеното
гласуване по т.3 от дневния ред, ОСС е взело обжалваното решение по протокола
от 09.05.2013 г. за изключване на „*****” ЕООД като съдружник на „****” ООД на
основание чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ.
С определение № 431/10.05.2013 г.
постановено по ч.гр.д.№ 231/2013 г. на ЛОС е спряно на основание чл.536,ал.1 от ГПК във вр.чл.19,ал.5 от ЗТР по молба на „*****” ЕООД, чрез адв.О.Л. от ПлАК,
регистърното производство пред АВ, по партидата на „*****” ООД да бъде вписано
обстоятелството – изключване на съдружника „*****” ЕООД, съобразно взетото
решение по т.3 от дневния ред на ОСС, провело се на 09.05.2013 г. до
приключване на настоящото производство. С определение № 211/19.07.2013 г. по
в.ч.т.д№ 280/2013 г. на ВТАС е потвърдено определението на ЛОС по ч.гр.д.№
231/2013 г. за спиране на регистърното производство по партидата на „*****” ООД
в АВ.
Към делото е приложен договор за
изработка от 23.08.2011 г., сключен между страните „****” ЕООД, представлявано
от ***** в качеството на възложител от една страна и „*****” ООД,
представлявано от ***** в качеството на изпълнител от друга страна, по силата
на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изработи с
материали /дъбови дъски/ на възложителя дъбов паркет при посочени параметри,
условия и цени. В същия са договорени правата и задълженията на страните и общите
условия.
Видно от приложения дружествен договор на
„*****” ООД от 02.04.2009 г. по чл.7/1/ съдружниците „****” ЕООД и „*****” ЕООД
притежават от дружествения капитал, който е разпределен на 810 дружествени дяла
, на стойност 81000 лева по 405 дружествени дяла на обща стойност 40500 лева,
равняваща се на 50 % от капитала на дружеството.
Безспорно е установено по делото, че въз
основа на сключения договор за изработка от 23.08.2011 г. между третото лице „****”
ЕООД, представлявано от управителя ***** като възложител и ответното дружество
„*****” ООД, представлявано от управителя ***** като изпълнител, е налице
търговска дейност. Видно от основното и допълнително заключения на назначената
от съда съдебно-икономическата експертиза, приети от страните без възражения се
установява, че въз основа на сключения договор за изработка от 23.08.2011 г. в
счетоводствата на двете търговски дружества е водена и отчитана търговска
дейност за отчетната 2012 г. и до 31.05.2013 г. От направените изчисления
вещото лице Х.Д. е констатирало, че търговската дейност на „****” ЕООД за
процесния период представлява 75,02 % от общата дейност на „*****” ООД. От
съставения и обявен в търговския регистър ГФО към 31.12.2011 г. на „*****” ООД,
за посочената година е реализирало загуба в размер на 7627,10 лева, а за минали
години е налице непокрита загуба в размер на 27212,41 лева. От съставения и
обявен в търговския регистър ГФО към 31.12.2012 г. на „*****” ООД, за посочената
година е реализирало печалба в размер на 51751,87 лева, като посочената за
минали години непокрита загуба се е увеличила в размер на 34778,78 лева. От
проверката в счетоводството на „*****” ЕООД за процесния период не са съставяне
ГФО, няма и открити счетоводни сметки, поради което експертизата допуска, че
няма дейност.
От допълнителното заключение на вещото лице безспорно
се установява, че за финансовата 2012 г. ответното „*****” ООД, съпоставяйки
общия размер на разходите за 212467,47 лева с отчетените приходи в общ размер
за 475886,57 лева се получава финансов резултат печалба / 475886,57 лева - 212467,47
лева = 263419,10 лева. От анализа на чистите парични потоци на „*****” ООД за
2012 г. се установява, че същите са положителни, в резултат на дейността с
търговските контрагенти на дружеството и тези от допълнителните вноски на
собствениците, а останалите са отрицателни. От анализа на счетоводните данни
вещото лице установява, че през 2010 г. и 2011 г. „*****” ООД не е отчитало
приходи от продажба на ишлеме и ако се изключат приходите от „****” ЕООД за
2012 г., то финансовия резултат на „*****”
ООД отново ще е печалба – 39549,42 лева, но за този резултат ще са допринесли
отчетените извънредни приходи в размер на 247058,88 лева, следствие отписани
задължения с изтекла давност. Ако отписаните през 2012 г. задължения бяха налице
и от тях не бяха отчетени извънредни приходи за 247058,88 лева, то финансовият
резултат на „*****” за 2012 г. би бил загуба – 36084,73 лева, но това е едно
хипотетично разсъждение на вещото лице. На следващо място вещото лице е
констатирало, че като се изключат поръчките на ишлеме от „****” ЕООД,
останалите поръчки с други лица са единични и за дребни суми.
При тези данни от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.74,ал.1 от ТЗ, с
който ищеца в качеството си на съдружник в ответното дружество с ограничена
отговорност оспорва решение по т.3 от дневния ред на извънредно общо събрание
на съдружниците на „*****” ООД от 09.05.2013 г. Твърди се, че не са налице
материалноправните предпоставки за изключване на ищеца като съдружник –
чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ.
Както по-горе бе посочено, предявения иск е
процесуално допустим. Същият е предявен в рамките на преклузивния срок по
чл.74,ал.2 от ТЗ и изхожда от легитимирано да го подаде лице. Тези са двете
абсолютни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск по чл.74 от ТЗ
и след като те са налице, искът се явява допустим.
По същество предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен. В производството по чл.74 от ТЗ, съдът изследва както
спазването на процесуалните норми по свикването и провеждането на общото
събрание, така и материалната законосъобразност на приетите решения по
същество. В конкретния казус се касае за решение за изключване на съдружник в
дружество с ограничена отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.126,ал.3 от ТЗ,
съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено
предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за
осъществяване дейността на дружеството, не изпълнява решенията на общото
събрание и действа против интересите на дружеството.
Между страните не се спори, а и според съдебния състав
извънредното общо събрание на съдружниците на „*****” ООД, с.****, Ловешка
област, проведено на 09.05.2013 г. е свикано и проведено в съответствие с
изискванията на закона.
По делото няма спор, че ищеца е получил
предупреждението по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ и негов представител е
участвал в проведеното на 09.05.2013 г. извънредно ОСС. От съществено значение
е съдържанието на предупреждението и дали на самия съдружник е даден срок да
коригира поведението си, ако това е възможно. В конкретния случай
предупреждението до ищеца посочва нарушения, които той според другия съдружник
„****” ЕООД и неговия управител ***** Копс, е извършил. В нотариалната покана
се сочи, че до изтичане на седмодневен срок от получаване на същата „*****”
ЕООД да преустанови търговската си дейност извършвана чрез „****” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.****, Ловешка област, както
лично, като управител, така и по друг всякакъв начин – чрез скрито съдружние
или по друг начин, като прекратяване на дейността ще стича за изпълнено с
подаване на заявление по образец до търговския регистър по партидата на
цитираното дружество за публикуване на решение за прекратяване на дружеството.
На второ място е посочено, че на основание чл. 126,ал.3,т.3 от ТЗ, е
предупреден ищеца, че дейността извършвана от него чрез „****” ЕООД уврежда
интересите на „*****” ООД и е против тях.
Така отправеното предупреждение, с оглед
обстоятелството, че между датата на получаването на нотариалната покана /24.04.2013
г. посочена в протокола на извънредното ОСС от 09.05.2013 г./ и дадения в нея
седмодневен срок за преустановяване на нарушението /изтекъл на 02.05.2013 г./,
а именно подаване на заявление по образец до търговския регистър по партидата
на „****” ЕООД за публикуване на решение за прекратяване на дружеството, съдът
намира, че предупреждението не може да изпълни целта на вменената му от закона
– а именно да предупреди съдружника „*****” ЕООД, че действията му спрямо „*****”
ООД са неправомерни и могат да доведат до изключването му. Този срок е крайно
недостатъчен за провеждане на общо събрание на съдружниците на „****” ЕООД за
вземане на решение за прекратяване дейността на дружеството /съгласно
чл.154,ал.1,т.2 от ТЗ, прекратяването на ООД и откриване на производство по
ликвидация се взема с решение на ОСС, а чл.147,ал.2 от ТЗ посочва, че за ЕООД
едноличния собственик на капитала решава въпросите от компетентността на ОС/, заедно с подаване на заявление за вписване на
обстоятелствата в търговския регистър по партидата на същото дружество, при
положение, че едноличния собственик на капитала е **** К., гражданин на Кралство
Нидерландия. Освен това физическото лице *****, в качеството си на управител на
„****” ЕООД не би могъл да вземе решение за прекратяване дейността на същото
след като не е собственик на капитала му.
На следващо място от заключението на вещото лице по
назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, приета от страните без
възражения се установява, че „*****” ЕООД за периода м.август 2011 г. – м.май
2013 г. не е съставяло ГФО, няма и
открити счетоводни сметки, което води до извода, че не е извършвало търговска дейност.
Безспорно е установено, че търговски отношения за процесния период има между „****”
ЕООД и „*****” ООД видно от приложения по делото договор за изработка на ишлеме
от 23.08.2011 г. По делото липсват доказателства за наличие на търговски
отношения между „*****” ЕООД и „****” ЕООД, на които управител е едно и също физическо
лице – *****. Безспорно установено е, че и двете търговски дружества са
регистрирани като еднолични ООД с едноличен собственик на капитала Й.К.,
гражданин на Кралство Нидерландия. Безспорно е установено, че през същия период
„*****” ООД има двама управители, действащи заедно и поотделно и договорът за
изработка от 23.08.2011 г. е сключен и подписан от името на „*****” ООД, в
качеството му на изпълнител, от неговия управител *****. Съдът намира, че се
касае безспорно за „свързани лица” по смисъла на пар.1, ал.2 от ДР на ТЗ, тъй
като „свързани лица” са и лицата, които участват пряко или косвено в
управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между
тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните, т.е. управителя на трите търговски дружества –
физическото лице *****, участва в тяхното управление. Недопустимо е един
съдружник да бъде изключен от едно дружество заради неправомерните си действия
като физическо лице, ако се установят такива, в качеството му на управител в
друго търговско дружество. Възражението направено от особенния представител на
ответника, с писмените му бележки, че „*****” ЕООД чрез управителя си *****
уврежда интересите на „*****” ООД, съдът приема, че не е доказано по следните
правни изводи: От заключението на вещото
лице Х.Д. се установява, че през 2010 г. и 2011 г. „*****” ООД не е отчитало
приходи от продажба на ишлеме. За финансовата 2012 г. „*****” ООД, съпоставяйки
общия размер на разходите за 212467,47 лева с отчетените приходи в общ размер
за 475886,57 лева се получава финансов резултат печалба / 475886,57 лева -
212467,47 лева = 263419,10 лева. Търговската дейност на „****” ЕООД за
процесния период представлява 75,02 % от общата дейност на „*****” ООД. От
съставения и обявен в търговския регистър ГФО към 31.12.2011 г. на „*****” ООД,
за посочената година е реализирало загуба в размер на 7627,10 лева, а за минали
години е налице непокрита загуба в размер на 27212,41 лева. От съставения и
обявен в търговския регистър ГФО към 31.12.2012 г. на „*****” ООД, за
посочената година е реализирало печалба в размер на 51751,87 лева, като
посочената за минали години непокрита загуба се е увеличила в размер на
34778,78 лева. На следващо място вещото лице е констатирало, че като се
изключат поръчките на ишлеме от „****” ЕООД, останалите поръчки с други лица са
единични и за дребни суми. По делото не е представено нито едно доказателство
от ответника, от което да е видно, че юридическото лице-ищец е причинило вреди
на „*****” ООД по какъвто и да е начин. С доклада по делото на ответника е
указано, че носи доказателствената тежест по реда на чл.153 и чл.154 от ГПК във
вр. с чл.377 от ГПК, че следва да докаже законосъобразността на взетото решение
по т.3 от проведеното извънредно ОСС на 09.05.2013 г. Твърденията на ответника,
че се използват ресурси на „*****” ООД за реализиране на продажби от
възложителя по договора за изработка от 23.08.2011 г. „Божей Интернишънъл” ЕООД
останаха недоказани с допустимите доказателствени средства.
По
възражението на ищеца в писмените му бележки, че взетите решения от ОСС на
09.05.2013 г. са незаконосъобразни поради липса на кворум, съдът не следва да го
обсъжда, тъй като не е бил сезиран в исковата молба с това нарушение. Както
по-горе бе посочено ищецът трябва да посочи всички основания за отмяна на
решението на ОС. Съдът не може да се произнася по основания, с които не е бил
сезиран, т.е. дори да открие някакво нарушение, той няма да може да отмени
решението на ОС, ако в исковата молба то не е посочено. Съгласно заявеното в
обстоятелствената част на исковата молба и в петитума, на предявения иск с
правно основание чл.74 от ТЗ, за отмяна на решението по т.3 от процесния дневен
ред поради неговата незаконосъобразност, съдът е обвързан от заявеното и следва
да се произнесе със своя съдебен акт относно законосъобразността на решението
по т.3 от дневния ред на проведеното на 09.05.2013 г. ОСС на „*****” ООД.
От
всичко изложено до тук се стига до единствения възможен извод за основателност
на предявения от „*****” ЕООД с.****, Ловешка област иск по чл.74 от ТЗ.
С оглед на
това решението на изнъвредното общо събрание на съдружниците на „*****” ООД с.****,
Ловешка област от 09.05.2013 г. по т.3 от дневния ред за изключването на „*****”
ЕООД като съдружник в дружеството на основание чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ, следва да
бъде отменено.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски
по водене на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. На ищеца не се следват съгласно
т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поисканите в
представения списък по чл.80 от ГПК разноски за 448,25 лева, представляващи
разноски по отчета на АД „****” за дневни и пътни командировъчни и пощенски
разходи, тъй като ищеца не е представил писмени доказателства за заплатените от
него разходи за тази сума. На следващо място не следва да се присъжда сумата в
размер на 600 лева за възнаграждение за особен представител, а само 100,00
лева, тъй като от вносната бележка, приложена по делото от 02.07.2014 г. ищеца
е внесъл 100 лева, съгласно определението на съда от 26.06.2014 г., като двете
претенции за разноски над сумата 100 лева следва да се отхвърлят като
недоказани. На ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за
внесена държавна такса – 50 лева и депозит за вещото лице – 100 лева.
Ответникът
прави искане по чл.78,ал.5 от ГПК, за намаляване на така заплатеното
възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая
съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3600 лева не
е в съответствие с размера, установен в чл.7,ал.1,т.4 от Наредбата за
минималните размер на адвокатските възнаграждения и се явява прекомерно с оглед
характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че
възнаграждението на ответната страна за прекомерност е основателно и на ищеца
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, който е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото,
а за останалата част до 3600 лева следва да бъде отхвърлено поради прекомерност.
При тези данни на ищеца следва да се присъдят общо разноски в размер на 770,00
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл.74,ал.1 от ТЗ, като незаконосъобразно решението на Извънредно общо
събрание на съдружниците на "*****" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.*****,
Ловешка област, ул.”*****” № 21, представлявано от управителя ***** К., прието
на 09.05.2013 г. по т.3 от дневния ред, по силата на което „*****” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с.*****, Ловешка област, представлявано от
управителя *****, е изключено като съдружник в „*****” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с.*****, Ловешка област, ул.”*****” № 21,
представлявано от управителя ***** К..
ОСЪЖДА „*****” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с.*****, Ловешка област, ул.”*****” № 21, да заплати на "*****" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: с.*****, Ловешка област,
представлявано от управителя *****, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, сумата в размер на 770 /седемстотин и
седемдесет/ лева, съдебно-деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: