Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа
докладваното съдията гр.д. №9657/ 2018г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) с искане за присъждане на
обезщетение в размер на 120 000 лв., за причинени неимуществени вреди от
смъртта на С. Г. Л., настъпила при ПТП на 19.07.2013 г. вследствие
противоправно и виновно поведение от страна на водач на МПС без сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Обезщетението се претендира ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ – Т.Г.Т.,
ЕГН **********, чрез адвокат С. С. Ч. от
САК твърди, че на 19.07.2013 г. водачът на л.а. марка „Мерцедес“ с д.к.н******,
управлявал МПС в Република Сърбия по магистрален път Е-70. При км 538+300 м
водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост,
несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения, изгубил
контрол над МПС и самокатастрофирал, при
което била причинена смъртта на С. Г. Л., негова сестра. Навежда, че в резултат
от загубата на сестра му е изпаднал в шок, постоянно плаче, не може да заспива
вечер и спи само по няколко часа на нощ. Между тях били налице отношения на
обич и разбирателство, имали силна емоционална връзка. Сега тя била изгубена, а
той нямал вече опора в живота. Получил остра стресова реакция и душевно
разстройство. Намира, че причинените му неимуществени вреди подлежат на
обезвреда и тъй като към момента на настъпване на ПТП не била налице валидна
застраховка за риска „гражданска отговорност“ по отношение на увреждащото МПС,
счита, че ответникът Г. Ф. следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, като претендира същото да е в размер от
120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф., оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на лицето, вината
на водача на процесното МПС. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата и за погасяване на претенцията по давност. и
претендира разноски за производството.
Като трето
лице – помагач на страната на ответника по делото е конституиран- Т.Б.С., с адрес: ***, който оспорва иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Като
спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават:-механизмът на
процесното ПТП и съответно наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил; характерът, видът и размерът на причинените
травматични увреждания, както и наличието на причинно –следствена връзка между
тях и процесното ПТП; размерът на обезщетението.
В тази
връзка са приети заключениятао
на АТЕ и СМЕ, неоспорени от страните.
Във
връзка с твърдените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства и е
допусната и изслушана СПЕ.
От заключението на приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че според обобщените данни в психологичен план в следствие на загубата на
сестра му при ПТП на 19.07.2013 г. г. ищецът е преживял интензивно и
продължително психично страдание /с негативни емоционални състояния и трайно
потиснато настроение/. Стресогенното събитие е породило в периода
непосредствено след инцидента интензивни емоции на яд, скръб, чувство за
загуба, като е очертана депресивна реакция (в продължение на месеци) и
протрахирана реакция на скръб (с периоди на изразено потиснато настроение в
последващите инцидента две години). Понастоящем е преминал през нормалните фази
на реакция на скърбене, но персистират преживявания от спектъра на тъгата. При
ищецът не е налице заболяване в тесния смисъл на термина, което да се нуждае от
„пълно оздравяване". Каузалната връзка между стресогенното събитие и
предизвиканата депресивна реакция е подкрепена както по времеви критерий
(непосредствено последване), така и по съдържание (клинична картина на
реактивна депресивност).
За
установените в исковата молба неимуществени вреди съдът е допуснал гласни
доказателства.
Свителката Н.Д.К., бивша съпруга на ищеца, твърди, че ищецът и сестра му не живеели в едно домакинство, защото всеки си имал семейство.
Когато тя се омъжила за ищеца, сестра му била в Либия, малко след това се върнала
и живеели съвсем наблизо в гр. Ямбол. Т.Т. се преместил да живее в гр. Ямбол
преди смъртта на сестра си. Тя имала свое семейство - мъж и две деца. Той много
тежко приел смъртта на сестра си, защото станало внезапно. Между него и сестра
му разликата в годините била доста, не помни точно-повече от десет- петнадесет
години е била разликата в годините между Т. и сестра му, голяма разлика имали.
Изтъква, че Т. и С. през годините били много близки. Когато тя работела в Либия,
като младо семейство им пращала пари или като си идвала купувала от Кореком
телевизори, други неща, помагала им и финансово. Сочи, че ищецът имал по-силна
връзка със сестра си, отколкото с майка си и тя му била опора на всички нива -
и емоционално, и в практически план.
Свидетелката М.Р.Р.-Т., първа братовчедка на ищеца, твърди, че същият
много тежко приел смъртта на сестра си. Тъй като той е бил по- голям от нея,
той си я приемал като дете. Тя била всеотдайна и винаги са били в много добри
отношения. През годините не е имало пререкания и неразбирателство помежду им.С.работила
в Либия четири години, а той, когато се оженил за бившата си съпруга живеел в
гр. София, но ходел на гости в гр. Бургас.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът
с правно основание чл.288, ал.1, т.2,
б. „а“ КЗ (отм.) е неоснователен.
С оглед
задължителната тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на
ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито
фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за
отглеждане и осиновяване, но още не осиновено дете или живелите на съпружески
начала лица.
Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се
претендират да бъдат обезщетени.
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала
родственицата(сестра) на ищеца.
Не се спори и за липсата на валидно застрахователно
праоотношение, за липсата сключена застраховка „гражданска отговорност“.
Деликтната
отговорност на виновния водач е вън от съмнение с оглед заключението на АТЕ, от
което е видно, че водачът на процесния
автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.
С неоспорените официални документи- удостоверение
за наследници се
установява, че ищецът е брат на починалата при процесното ПТП.
Възражението
на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
В случая ищецът не попада в кръга на
лицата посочени в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС. Ищецът ангажира отговорността на
ответника като твърди, че е материално легитимиран
да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неговата сестра, с която е
била създадена трайна и дълбоко емоционална връзка и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които иска да
бъдат обезщетени съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. За да бъде реализирано
правото да получи обезщетение, ищецът следва да докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г.: "От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките". В мотивите така
също е акцентирано, че другите лица имат възможността да получат обезщетение,
но това се допуска "като изключение - само за случаите.....поради особена
близост".
От събраните
доказателства настоящият състав не споделя
твърденията, изложени в исковата молба. Безспорно е, че
между ищеца и неговата сестра, починала при
настъпилото ПТП на 19.07.2013
г., са поддържани
традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се във взаимна
грижа, ищецът е скърбял за смъртта на сестра си, но при разпределената доказателствена тежест в
хода на производството не е установено, че причинените морални болки и
страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка. От
заключението на приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че според обобщените данни в психологичен план в следствие на загубата на
сестра му при ПТП на 19.07.2013 г. г. ищецът е преживял интензивно и
продължително психично страдание /с негативни емоционални състояния и трайно
потиснато настроение/. Стресогенното събитие е породило в периода
непосредствено след инцидента интензивни емоции на яд, скръб, чувство за
загуба, като е очертана депресивна реакция (в продължение на месеци) и
протрахирана реакция на скръб (с периоди на изразено потиснато настроение в
последващите инцидента две години). Понастоящем е преминал през нормалните фази
на реакция на скърбене, но персистират преживявания от спектъра на тъгата. При
ищецът не е налице заболяване в тесния смисъл на термина, което да се нуждае от
„пълно оздравяване". Каузалната връзка между стресогенното събитие и
предизвиканата депресивна реакция е подкрепена както по времеви критерий
(непосредствено последване), така и по съдържание (клинична картина на
реактивна депресивност)..
При
събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е
обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението
залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат най-близките на починалия.
В настоящия
случай не следва да се уважи предявения иск за присъждане на обезщетение и
съответно акцесорния иск за лихви, тъй като не е доказана особена близка
житейска връзка между ищцата и починалата. Не беше установено изключението,
визирано в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което искът като
недоказан следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е представил списък за разноските-650лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к „*******, ап: 1, чрез адвокат С. С. Ч. от САК, срещу Г. Ф., *** , с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) в размер на 120 000
лева, представляващи претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване смъртта на С. Г. Л., ведно със законната лихва от датата на смъртта до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Бургас, ж.к „*******, ап: 1, чрез адвокат С. С. Ч. от САК, да заплати на Г. Ф., ***
, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 650 лв.
Решението е постановено при участието на ТЛП на страната на
ответника Г. Ф.- Като
трето лице – помагач на страната на
ответника по делото е конституиран-
Т.Б.С., с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: