РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми юни две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №**27 по описа
за **г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. №16541/10.10.**г., подадена от „**” ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр.С.- **, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда **, ет.**2, офис ***,
представлявана от изп. директор Н.Т.С.с ЕГН **********, чрез пълномощника
юрисконсулт С. П., със съдебен адрес:***, офис** срещу М.Н. К.,
ЕГН **********,***. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът моли съдът да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените парични суми със Заповед №**
от 27.07.**г., издадена по ч. гр. д. №2137/**г. по описа на ДРС, произтичащи от запис на заповед, издаден на 29.**.**г.
и с падеж на **.01.**г., с издател М.Н. К.. Ценната книга е издадена в
полза на „**” АД за сумата от 1264.20 лв. На 05.**.**г. е било извършено
джиросване на записа на заповед, като джиратарят е настоящия ищец.
Предвид възникналото вземане по записа на
заповед и извършеното джиросване, ищцовото дружество е подало заявление до ДРС
по реда на чл.417, т.9 от ГПК срещу М. К. за възникналите задължения.
Заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №2137/**г. е издал заповед и ИЛ от
27.07.**г. срещу длъжника-издател на ценната книга и е постановил същият да
заплати на заявителя „**” ЕАД следните суми: главница в размер на 886.99лв.
/претендирана като част от цялата сума от 1264.20 лв./, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 26.07.**г. до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебни разноски в размер на 3**.00 лв. /**.00 лв. –
държавна такса и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/. Срещу заповедта
М. К. е подала възражение по чл.414, ал.2 от ГПК в законоустановения срок. С
разпореждане заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу
длъжника за установяване на взе**та си в 1-мес. срок от получаване на
съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова
молба.
Ищецът претендира сторените съдебни
разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С разпореждане от **.11.**г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от **на М. Р. на 28.11.**г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва иска като недопустим, респ. неоснователен. М. Н. твърди, че не е
подписвала записа на заповед, че не е имала задължения към „**” АД. Отделно от
това се сочи, че записа на заповед не е редовен от външна страна документ и не
съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ и не може да
произведе целеното действие.
Ответницата заявява, че не е била
уведомена за извършеното джиросване на ценната книга, следователно за нея то е
недействително, че дружеството джирант не е съществувало към момента на
джиросването, самата процедура по джиросването не е законосъобразна, липсвал
подпис на джиранта, на джиросания и на М. К..
Ответната страна оспорва /не е посочено
точно какво/ записа на заповед и джирото, моли съдът да открие производство по
чл.193 от ГПК, в случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от тези документи.
М. Н. навежда твърдения, че към датата на
издаване на записа на заповед не е ***,
защото ** от *** „***” /*** към **г./. ** е в ** „** П.С.-Д.” ЕООД, прилага към отговора си по
ИМ ** от горепосоченото заведение.
През **г. е било образувано нахд №688/**г.
по описа на ДРС по повод на подадена жалба от М. К. срещу НП на Първо РУ „**”
гр.Д. за извършено адм. нарушение, което дело е било прекратено с протоколно
определение от 13.09.**г. от съда, поради *** /протоколът е приложен към
отговора по ИМ/. Определението е влязло в сила на 27.09.**г. С оглед
гореизложеното, ответницата твърди, че поради ** на записа на заповед ***то парично задължение по този
запис.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК – положителен
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът М. К. дължи сумите: 886.99 лева – главница по запис на заповед с
дата на издаване 29.**.**г. и падеж - **.01.**г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.07.**г. до изплащане на вземането, предмет на
заповед №**/27.07.**г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл.417, т.9 от ГПК, издадена по ЧГД №2137/**г. по описа на ДРС.
От приложеното в настоящото производство частно гражданско
дело №2137/**г. по описа на РС-Д. е видно, че длъжникът М. К. своевременно в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е оспорила дължимостта на сумата, визирана в
заповедта за изпълнение. На 20.10.**г. заявителят е уведомен за постъпилото
възражение и възможността да предяви иск, относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок – на 18.11.**г.,
при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за
изпълнение възражение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В
производството по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да
докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение. В
случая ответникът навежда възражения, че записа на заповед не е редовен от
външна страна и няма всички задължителни реквизити, че не е подписвал записа на
заповед, че вземането е недължимо, погасено е по давност, че е налице невалидно
джиросване, както и прави възражение за по чл.31 от ЗЗД за унищожаемост на менителничния ефект, поради констатирани пороци във
волята на издателя му, защото не е разбирал свойството и значението за
извършеното действие.
Изясняване
обективната истина в производството по чл.422 ГПК, когато изпълнителното
основание е запис на заповед, не се свежда само до проверка действителността на
ценната книга, тъй като в този случай само биха се повторили действията на
заповедния съд, което на практика обезсмисля исковото производство. Елемент от
това производство е и изследване на правопораждащите вземането факти, с оглед
изразените от страните защитни тези, респективно съществуване или
несъществуване на вземането. Въпреки абстрактния характер на записа на заповед
като сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й
състав, в исковото производство издателят - ответник, разполага с правото да
противопостави, както абсолютните си възражения срещу менителничния ефект, така
и личните си, основани на каузални отношения с кредитора. Не може да се отрече
необходимостта от изследване на каузалното правоотношение между страните, по
повод което е издаден менителничния ефект, доколкото такава процесуална защита
е проведена. Абстрактният характер на записа на заповед не изключва
възможността поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел,
произтичаща от каузални правоотношения. Ценната книга може да създава
алтернативност на взе**та; да е издадена с цел новиране на каузално задължение,
превръщайки го в абстрактно; да е издадена за обезпечаване на едно възникнало
или бъдещо задължение по каузална сделка.
В случая обаче
страните не твърдят, че процесната запис на заповед обезпечава съществувало
между "**" АД и М. К. каузално отношение /в практиката обикновено,
най-често се касае за договор за паричен заем/. Следователно, съдът няма
задължение да изследва каузалноправоотношение в настоящия процес.
В приложеното ч. гр. дело №2137/** г. на РС- Д. се намира
оригинала на процесната запис на заповед, издаден от М. К. на 29.**.** г. в полза на „**”
АД, ЕИК: **, за сумата от 1264.20
лв., предявен за плащане на **.01.** г.,
прехвърлен с джиро от 05.**.**
г. на „**” АД.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Ответникът твърди, че
записа на заповед не е редовен от външна страна и не съдържа всички
задължителни реквизити.
Записът на заповед е вид документ, с който се удостоверява задължение за
плащане. Представлява формална, правна сделка. Чрез него едно лице дава на
второ лице писмено обещание за изплащане на определена, предварително заета
сума. Съдържанието на записа на заповед е посочено в чл.535 от Търговския
закон. Записа на заповед трябва да съдържа наименованието "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно
обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, име на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на
издаването и подпис на издателя. Тези реквизити са гаранция за валидността и
действителността на съставената запис на заповед. Чл. 536, ал. 1 от Търговския
закон гласи именно това, че документ, който не съдържа някои от посочените
реквизити не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. А
тези алинеи предвиждат вариантите, в които не е посочен падежът, мястото на
плащането и мястото на издаването. Ако не е посочен падежът в записа на
заповед, то той се смята за платим на предявяване. Това означава, че лицето, на
което следва да се изплатят парите трябва да връчи покана за плащане на другата
страна. Във вторият случай, когато не е посочено място на плащането, мястото на
издаването се счита за място на плащане и за местожителство на издателя А
когато няма посочено и място на издаване, то тогава за такова се счита мястото,
посочено до името на издателя.
Процесуалният
представител на ответника адвокат А.А. оспорва, авторството/ истинността на
посочения по-горе запис на заповед досежно подписите на издателя М. Н., поради
което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване
истинността на частен документ. При доказателствена тежест за ответника, същият
не успя да докаже, че подписът положен от М. К. в процесната запис на заповед
не е изпълнен от нея. Напротив, от приетата по делото СГЕ /л.192-195/, която
настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълна, обективна и обоснована,
се установи, че подписът и ръкописния текст в записа на заповед са изпълнени от
М.Н.. Поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК,
съдът приема, за недоказано направеното оспорване на истинността на
представения от ищеца запис
на заповед и същият не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото.
Записът
на заповед е прехвърлен от "**" АД на "**" АД по предвидения
в ТЗ ред - чрез джиро, като са спазени законовите изисквания, относно формата.
Джирото е специален търговскоправен способ за заместване носителя на субективно
право, материализирано в заповедна ценна книга, с друг. Действието на джирото е
нормирано в чл.466 от ТЗ и чл.317, ал.1 и ал.2 ТЗ, като по отношение на
неговата форма, легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането,
както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, е налице
препращане в чл.317, ал.3 ТЗ към разпоредбите за менителницата. За разлика от
цесията, действието на джирото спрямо длъжника, с оглед осигуряване бързина на
търговския оборот, не е обусловено от съобщаването му на последния, поради което неприложими
се явяват разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /ответницата
прави възражение, че не е уведомена за
прехвърлените права по записа на заповед, чрез джиро и в този смисъл
възраженията и са неоснователни/. Ако в случая се сочеше от страните наличие на
каузално правоотношение – договор за заем, то приложима би била нормата на
чл.26, ал.4 от специалния ЗПК и тогава уведомяването на длъжника би било
задължително и при джиросването. В случая, джирото е
извършено в писмена форма върху гърба на ценната книга и е подписано от джиранта, като са спазени изискванията по чл. 468 ТЗ. Джирото е прехвърлило всички права
по процесния запис на заповед на ищеца, който в качеството си на джиратар и
държател на записа на заповед се смята за законен приносител. Налице е валидно джиро,
с което записът на заповед е прехвърлен на ищеца и с това той е придобил
правата според ценната книга.
Ответната страна е навела твърдения, че
джиросването не е валидно и не е произвело действие, защото джиросването е
станало на 05.**.**г., а упълномощеното лице /А. Г.А./ от приносителя на записа
на заповед /„**” АД/ е било упълномощено „да извърши сделки на разпореждане
/джиросване/ със Записи на заповед, издадени в полза на „**” АД и обезпечаващи
взе** на дружеството, възникнали по повод сключени договори за паричен заем с
потребители” е разполагало с такива правомощия едва на 15.**.**г., когато
нотариално е било заверено пълномощното /л.79-80/. Действително пълномощното е
издадено десет дни преди датата на джиросване, визирана на гърба на записа на
заповед. Този факт обаче не прави джиросването невалидно, защото, съобразно
разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не им
се противопостави веднага след узнаването. Мълчанието е въведено като форма на
съгласие. Сделката е с висяща недействителност, която отпада с узнаването й от
търговеца и непротивопоставянето му срещу нея. В чл.301 от ТЗ законодателят
обвързва незабавното противопоставяне на търговеца с момента на узнаване на
сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който
търговецът узнава за нея: изрично уведомяване от самия мним пълномощник или от
трети лица, отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях
в търговските книги на дружеството, вписване в публичен регистър, уведомление
чрез средствата за комуникация или за масово осведомяване. По делото не се
събраха доказателства упълномощителят по визираното по-горе пълномощно да се е
противопоставил на извършеното от упълномощеното лице действие по джиросването.
Ответникът с отговора по исковата
молба навежда още едно правопогасяващо възражение, а именно, че процесното
вземане е погасено по давност. В някои от
своите членове Търговския закон препраща към менителницата. Между менителницата
и записа на заповед съществуват и прилики, и известни разлики, но може да се
каже че записа на заповед и един вид опростена менителница. В тази връзка са
посочени давностните срокове на менителницата, като те са приложими и за записа
на заповед. Като основа за това свое твърдение се опираме на чл. 537 от
Търговския закон, според който: за записа на заповед се прилагат съответно,
доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
В чл. 531, ал. 1 е посочено, че менителницата (в нашия случай записа на
заповед) има тригодишна погасителна давност, считано от датата на падежа. В
процесния казус записа на заповед е издаден на дата 29.**.** година и е с падеж
- **.01.** година, то давностият срок ще се счита за изтекъл на **.01.2017
година, но заявлението по чл.417 от ГПК е подадено от „**” АД на 26.07.**г.,
т.е. преди да е изтекъл тригодишния давностен срок, следователно възражението
на ответника за изтекла давност е неоснователно.
Разглеждайки и последното възражение на ответника, съдът
намира, че менителничният ефект се явява унищожаем, поради констатирани пороци
във волята на издателя му, което се установява от събраните по делото
доказателства. Следва да се отбележи, че записът на заповед е едностранна
търговска сделка и като такъв той се подчинява на общия режим на
недействителността /под формите на нищожност и унищожаемост/ по силата на
препращащите разпоредби на чл.44 от ЗЗД и чл.288 от ТЗ.
От заключението на назначената съдебно-** експертиза
/л.124-158/ се установява, че ответницата ** от ***
Три месеца преди подписване на записа на заповед /29.**.**г./,
М. Н. е била *** От съдебно-**та експертиза, а и от следващата **, изд. м. април **г.
/л.35/ се установява, че до м. ІХ.**г. К. е *** При обследването и пред вещото лице **
С., М. К. е признала, че е ***
В съдебно заседание, проведено на **.**.2017г. бе
допуснат до разпит свидетел на ответника – ** Д.Г.С.-С., ** в ** ** П. С. гр.Д..
Показанията на свидетеля С. се подкрепят и от представените шест броя ****Свидетелката заявява, че *** Съдът кредитира показанията на разпитаната
свидетелка като дългогодишни, непосредствени, безпристрастни, пречупени през
призмата на знанията и опита в специалността, която има ** С., а именно: ***. Свидетелят не се намира нито в **с ответницата, нито в **, той е едно трето незаинтересовано
от изхода на спора лице. Именно поради всички гореизброени причини, съдът дава
вяра на показанията на ** С. и базира изводите си на база нейните заключения,
относно *** **на М. К..
Като индиция за порок на волята е приложеното по
настоящото дело, нахд №688/**г. по описа на ДРС, образувано по повод подадена жалба от М. К. срещу НП на Първо РУ
„**” гр.Д. за извършено адм. нарушение на 21.03.**г. по ЗМВР, което дело е било
прекратено с протоколно определение от 13.09.**г. от съда, поради ***.
При тези данни съдът намира, че на ответника *** да *** на записа на заповед от 29.**.** г.
Това обстоятелство обосновава извод за неговата унищожаемост на основание чл.31
от ЗЗД. Потестативното право да се иска унищожението на определена сделка може
да бъде упражнено както чрез конститутивен иск, така и посредством възражение,
противопоставено в процес по иск за изпълнението и /чл.32, ал.3 от ЗЗД/. По
изложените съображения съдът намира основателно възражението по чл.31 от ЗЗД за
унищожаемост на менителничния ефект и като такова следва да бъде уважено.
Неговото уважаване, разбира се без съдът да дължи произнасяне с диспозитив,
води до отпадане с обратна сила на правния ефект на сделката, т.е. до отпадане
на задължението на ответника за плащане на процесната сума по процесния запис на
заповед, което от своя страна съставлява основание за отхвърляне на предявения
иск.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца са заплатените от ответника
съдебни разноски, в случая за възнаграждение на вещо лице по назначената **
експертиза, в размер на 100 лева.
Мотивиран така, Д. районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**” ЕАД с
ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр.С.-****, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда **, ет.**, офис **,
представлявана от изп. директор Н.Т.С.с ЕГН **********, чрез пълномощника
юрисконсулт С. П., със съдебен адрес:***, офис ** срещу М.Н. К.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.86 от ЗЗД от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 726.00 лева произтичащи от запис на
заповед, издаден на 29.**.**г. и с падеж на **.01.**г., с издател М.Н. К., както
и сумата от 3** лева – деловодни разноски в заповедното производство, за които
взе** по ч. гр. д. №2137/** г. по описа на ДРС са издадени заповед №**/27.07.**г.
за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист от 27.07.**г.
ОСЪЖДА „**”
ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр.С.-****, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда **, ет.**, офис **,
представлявана от изп. директор Н.Т.С.с ЕГН **********, да заплати на М.Н. К.,
ЕГН **********,*** сумата от 100.00
/сто/ лева – съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената
** експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: