Мотиви към Решение
№366/11.09.2018г., постановено по НАХД №614/2018г. по описа на Разградския
районен съд
Разградска районна
прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемата Р.С.И. ***
за това, че на 09.02.2018г. в с. Побит камък, общ.
Разград, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с per. № ***, нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвПи чл.З ППЗДвП, чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.94, ал.1 от ППЗДвП, чл.40, ал.2 ЗДвП и чл.94, ал.2
ППЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно
лице, а именно на две лица: на В. И. ***, изразяваща се в многофрагментно
счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница с разместване на
костните фрагменти, което по своята медико-биологична характеристика обуславя
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и на П. М. М. от
с.Побит камък, общ.Разград, изразяваща се в счупване на капачката на лявата
колянна става, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник, като след деянието е направила
всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“в“, пр.1
вр. чл.343, ал.З, пр.З, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението предложение срещу обвиняемата.
Обвиняемият не дава обяснения. Изразява съжаление за случилото се.
Защитникът й моли за налагане на минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Обвиняемата Р.С.И. е родена на ***г***.
Същата е със средно образование, омъжена, неосъждана.
Обвиняемата И. живе със семейството си в с.Побит камък, общ.Разград. Тя
е правоспособен водач от 27 години, категории В, М, АМ - притежавала
свидетелство за управление на МПС №*********, изд. на 14.10.2011 г. от ОД
МВР-Разград. На 09.02.2018г. около 10.00 часа обвиняемата отишла до магазина в
центъра на селото, находящ се на ул.“Трети март“ № 62. Управлявала лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ .., собственост на сина й Г. И. Г., който тя ползвала. Паркирала автомобила на
пътното платно зад друг автомобил на около 10 м от магазина, но от страната на
градинката, с предната си част, сочещ към магазина, а със задната- към
читалището. В магазина обв. И. видяла нейните съселянки св.В. И. С.- на 79год.
и св.П. М. М- на 80год. При излизането от магазина трите жени си разменили
поздрави и провели кратък разговор. Обвиняемата избързала напред и се качила в
автомобила си. В това време св.С. и св.М. преминали покрай дясната страна на
л.а.“Фолксваген „Поло“ и продължили вървейки по пътното платно зад превозното средство и покрай оградата на
градинката. Тогава обв. И. без да провери за наличието на препятствия,
пешеходци или други обекти зад автомобила, потеглила назад. При това движение след около 1-2м
блъснала двете пешеходки, които паднали на земята. Задната дясна гума на
автомобила била минала през десния крак на св.С., а от удара св.М. била паднала
на колене. Обвиняемата веднага спряла, но т.к. не видяла пострадалите
придвижила автомобила 1-2 м напред преди окончателно да спре. При движението
напред колелото на автомобила отново минало през десния крак на св.С.
Последната усетила силна болка и извикала. Обвиняемата веднага слязла и отишла
да помогне на двете пострадали жени. Видимо св.М. нямала увреждания, затова И.
помогнала на св.С. да се изправи. Дошли и други хора да помогнат. Обв.И.
сложила св.С. да седне на шофьорската седалка в автомобила й и й дала вода.
Дошъл св. Н. А. Н- техен съселянин, когото И. помолила да управлява автомобила
й, за да откарат двете възрастни жени в болницата. Тя била много притеснена и
разстроена от станалото и се страхувала да управлява МПС. Св.Н. се съгласил.
Настанили св.С. на предна дясна седалка в автомобила. Св. М. категорично
отказала да отиде с тях и да й бъде направен медицински преглед. Така обв.И. и
св.Н. завели св.С. в ЦСМП- Разград, където при прегледа се оказало, че тя има
счупване на костта на десния крак. В следващите дни поради болки в лявото
коляно, св. М. също посетила лекар-ортопед и при направения й преглед разбрала,
че в резултат на ПТП й е счупена капачката на лявата колянна става.
С оглед данните от назначената на досъдебното производство автотехническа
експертиза, се установява, че причина за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка е, че обв.И. е предприела маневра „движение назад“ без да осигури
необходимите безопасни условия за това: не се е убедила по категоричен начин за
липсата на препятствия по пътя, по който следва да се движи назад.
В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза,
която установила, че:
1.
В. И. С. е получила
многофрагментно счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница с
разместване на костните фрагменти, което по своята медико-биологична
характеристика обуславя трайно затрудняване на движението на десния долен
крайник на пострадалата и
2.
П. М. М. е получила счупване
на капачката на лявата колянна става, което по своята медико-биологична
характеристика обуславя трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник на пострадалата.
Видно от заключението по
изготвената автотехническата експертиза, причина за настъпването на ПТП от
техническа гледна точка е, че обв.И. е предприела маневра „движение назад“ без
да осигури необходимите безопасни условия за това: не се е убедила по категоричен
начин за липсата на препятствия по пътя, по който следва да се движи назад.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства
– показания на свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените
доказателствени материали. Фактически изложените обстоятелства не се оспорват,
поради което съдът намира, че фактическата обстановка изложена в
постановлението на прокурора е доказана.
Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемата Р.С.И. е
осъществила състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.343, ал.З,
пр.З, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
09.02.2018г. в с. Побит камък, общ. Разград, при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил „Фолксваген Поло“ с per. № **, нарушила правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвПи чл.З ППЗДвП, чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.94, ал.1 от ППЗДвП, чл.40, ал.2 ЗДвП и чл.94, ал.2
ППЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно
лице, а именно на две лица: на В. И. ***, изразяваща се в многофрагментно
счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница с разместване на
костните фрагменти, което по своята медико-биологична характеристика обуславя
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и на П. М. М. от
с.Побит камък, общ.Разград, изразяваща се в счупване на капачката на лявата
колянна става, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник, като след деянието е
направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалите. Обвинаемата
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди” и чл.З от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата /ППЗДвП/: „Участниците в движението са длъжни: т.1.да
спазват правилата за движение и т. 2. да пазят живота и здравето на
хората;...”, чл.20 ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.40, ал.1 от ЗДвП
и чл.94, ал.1 от ППЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ и чл.40, ал.2
от ЗДвП и чл.94, ал.2 от ППЗДвП: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“ Нарушавайки изброените правила за движение
обвиняемата е предизвикала и
разглежданото автопроизшествие, при което на двете пострадали са причинени
посочените увреждания, които по отношение на всяка от пострадалите се явяват
средна телесна повреда по смисъла на закона. От субективна страна обвиняемата е
действала непредпазливо – не е предвиждала последиците от невнимателното си
поведение, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. От данните по делото се
установява, че след деянието обвинаемата е направила това което е зависело от
нея за да окаже помощ на пострадалите.
При определяне на наказанието на обвинаемата съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването й от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното деяние е предвидено наказание лишаване от
свобода до четири години. Обвиняемата не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, извършеното
престъпление не включва в състава си съставомерни имуществени вреди. Чл.78а,
ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита характера на уврежданията
причинени на пострадалите. От друга страна обаче съдът отчита, че обвиняемата не е лице с висока обществена опасност, изразява съжаление, проявила е загриженост и намира, че че
размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния размер по чл.78,
ал.1 от НК, а именно глоба в размер
на 1000 лв, като този размер на гробата в случая е достатъчен
за поправянето на обвиняемата.
Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК предоставя на преценката на съда и
възможността за налагане на наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Съдът в случая, като отчита обстоятелствата
около деянието, намира, че последното наказание следва в конкретния случай да
бъде наложено –причинени са средни телесни повреди на две лица, което само по
себе си е тежък резултат. В случая на обвиняемата следва да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Така наложените
наказания според съда се явяват достатъчни за поправането на обвиняемата.
С оглед изхода на делото обвиняемата следва да
бъде осъдена да заплати и разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: