№ 4
гр. С., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря Б.Р.Ц
като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20244150***505 по
описа за 2024 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „П.Ф“ ЕООД твърди, че муждя него и ответника А. Ф. С.
има сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***г. с по силата на
който кредиторът се е задължил и е предоставил на кредитополучателя кредит
в размер на **лева. Кредитополучателят поел задължение да върне
договорената сума, заедно с договорни лихви и допълнителни услуги за срок
от ***6 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на ** лева и
падежна дата всяко 10- то число на месеца. Клиентът по Договор за
потребителски кредит № *** е закупил пакет от допълнителни услуги, по
силата на който е получил приоритетно разглеждане на искането на длъжника
за отпускане на кредит, както и че му е предоставено правото да променя
едностранно погасителния си план, като отлага и/или намаляване плащането
по вноски и/или променя падежната дата по всяка вноска. За предоставените
услуги клиентът дължал възнаграждение, което става изискуемо със
закупуването на пакета от допълнителни услуги. Съгласно договора в случай,
че кредитополучателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
дължи и обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на забавата
до окончателното изплащане в размер на законната лихва за забава за
всекиден просрочие. По договора е длъжникът е заплатил сумата от ***лв .
като последната му цяла платена вноска в размер на *** лева е на ***г. След
нея, видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка към
потребителски кредит №*** длъжника е заплатил и сумата от ***., без да е
посочена датата на заплащането, след което преустановил плащанията.
Ищецът претендира към ***,/ която дата считат за край на договора/, че
задължението на ответника е в общ размер на *** лева. За посочената сума,
ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. ***/2024г. на СвРС е
1
издадена Заповед за изпълнение № ***г. за сумите *** лева (***. ) – неплатена
главница; *** лева (***.) –неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода от ***. до *** г.; 0 лева (нула лева)- лихва за забава за периода от ***
г. до ***; *** (***.) – законна лихва, дължима от *** г. до *** г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на
задължението. С разпореждане №611 от ***г. е отхвърлено заявлението в
частта му с което е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от
*** лева (***)-неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
***; сумата *** (***)- неплатено възнаграждение за закупена услуга ***; 0
лева (нула лева) – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на *** лева (***) – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноски по договора за кредит, начислени на *** г., като
неоснователно. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия
установителен иск и осъдителен иск за сумите по отхвърлено заявление,
изключая сумата от *** лева (***) – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането. Длъжникът е получил съобщение за
издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което
ищецът предявява настоящия установителен иск. В представено по делото
писмено становище моли съда да признае за установено, че ответникът им
дължи гореописаните суми, като се присъдят и направените в исковото и
заповедното производство разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и
хода по същество признава, че е получил заем от ищовото дружество в размер
на *** лева, който първоначално погасял по *** лева месечно, след което по
*** лева месечно, тъй като нямал възможност да внася повече. Заявява, че
след като е получил съобщеното за образуваното дело е преустановил
плащанията по заема. Желае да продължи да си плаща задълженията, но
разсрочено, тъй като дохода му на месец е *** лева, а има също деца, за които
полага грижи, и сметки за дома и парите не му стигали.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно чл.2***5, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ *** г. по
ч.гр.д.***/2024г. на СвРС - А. Ф. С., ЕГН ********** следва да заплати на
кредитора „П.Ф“ ЕООД с ЕИК *** сумата *** лева (***. ) – неплатена
главница; *** лева (***.) –неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода от ***. до *** г.; 0 лева (нула лева)- лихва за забава за периода от ***
г. до ***; *** (***.) – законна лихва, дължима от *** г. до *** г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на
задължението.
С влязло в сила Разпореждане ***/*** г. заповедният съд е отхвърлил
заявлението по чл. 410 ГПК в частта, с която е поискал присъждане на сумата
*** лева, представляваща закупена и ползвана услуга *** в размер на и
сумата *** лева- закупена услуга ***. За тези суми предявен настоящият е
2
предявен осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. *** от ГПК.
Установява се, че на *** г., между ищеца „П.Ф“ ЕООД, като кредитор и
ответника А. Ф. С., като клиент, е сключен посочения в исковата молба и
приложен към нея Договор за потребителски кредит „***“ № ***, при
следните параметри: сума на кредита: ** лева; срок на кредита: ***6 месеца;
размер на вноската по кредита: *** лева; годишен процент на разходите /ГПР/
- ***; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; обща
дължима сума по кредита: *** лева. В тази сума не е включена поискана и
закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „***“: *** лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„***“: *** лева; размер на вноска по закупените допълнителни услуги: ***,
или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: ***
лева, общ размер на вноска: ** лева и дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Не се спори, а и видно е от т. V от договора „Поискани от клиента
допълнителни възможности“, че с част от отпуснатия кредит е рефинансирано
други задължение на ответницата към ищеца в размер на *** лева, а сума в
размер на *** лева е преведена от ищеца на ответника видно от документ за
паричен превод от *** г.
Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „***“,
подадено от ответника до ищеца, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на
„П.Ф“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от
договора, с които ответника се е запознал и ги приема /декларирано от него с
приложена декларация/.
Представен е и подписан от ответника Погасителен план към договора
за потребителски кредит със закупена допълнителна услуга, в който са
посочени дължимите от ответника ***6 броя месечни вноски, всяка в размер
на *** лева - по кредита и *** - по закупения пакет от допълнителни услуги,
или общ размер на месечна вноска ** лева, с дата на първа вноска - *** г. и
дата на последна вноска - *** г.
В чл. 12.2 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление
когато клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер.
Не се спори, а и от приложеното извлечение по сметка във връзка с
процесния договор за кредит, се установява, че ответника е платила в пълен
размер девет вноски по кредита и част от десета вноска в общ размер на ***
лева, като в исковата молба се признава, че общата сума на получените
плащания по договора за кредит е в размер на *** лева, от които погасени
вноски в размер на *** лева, *** лева- лихви за забава, *** лева – законна
лихва и ***,00 лева такси, начислени по Тарифата.
Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника,
с което ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му по
договора, размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от
*** г., като общата дължима сума възлиза на *** лева, от която: непогасена
част от задължението съгласно договора: *** лева, лихви за забава: *** лева и
такса по тарифа: *** лева. По делото не са представени доказателствата
3
писмото да е получено от ответника.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
„П.Ф“ ЕООД, като кредитор и ответника, като клиент, в резултат на
сключения между тях Договор за потребителски кредит „***“ № ***/*** г., по
силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се
е задължил да го върне за срок от ***6 месеца, чрез плащане на ***6 броя
месечни вноски, като е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу
заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Кредиторът - ищец се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията си по договора, поради допусната забава в плащанията на
уговорените вноски.
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът
се счита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й /Решение № *** от *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС, IV г.о./. Относно
надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на ответника - длъжник,
съдът счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление в
тази насока с факта на връчване на препис от исковата молба на ответника, т.е.
съдът приема, че ответника е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението по договора с факта на връчените й на *** г.
съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 1***1 от ГПК, заедно
с препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и
съдебната практика /напр. Решение № *** от *** г. по т.д. №*** г. на ВКС,
Първо отделение/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството
представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда
на основание разпоредбата на чл. 2***5 ал. *** от ГПК, съгласно която съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.
По отношение на договора за потребителски кредит са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
4
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които
следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите условия
са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 2*** ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Установява се, че в процесния договор, кредиторът
единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения
процент на ден, както и годишния лихвен процент. В т. 5.2 от Общите условия
е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление на ГПР
по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от ***/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има
предвид, което предполага и „последващо“ такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би
могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен
алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК
/приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/. Освен това, в ГПР не са включени и
5
уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което е
нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
Нарушени са и добрите нрави при начисляване на ГЛП. Добрите нрави
по смисъла на закона са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора. По процесния договор в чл.6 страните са
договорили ГЛП в размер на *** %. Към датата на сключването му следва да
се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на договора обективен
критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен
принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва
към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по
сходни казуси за договори се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая договорената
между страните годишна лихва в размер *** % надхвърля четири пъти
размерa на законната такава за времето на сключване на договора. От горното
съдът приема, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй
като нарушава принципа на справедливост и създава условия за
неоснователно обогатяване на ответника. Налице са условия при явна
нееквивалентност между двете престации, като кредиторът не е посочил
обстоятелства, които да обосновават определянето на лихвен процент по
процесния договор в такъв висок размер.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая особеният представител
претендира нищожност на договора изцяло на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД.
Както бе посочено по-горе според чл. 2*** от ЗПК, който е специален по
отношение на потребителските кредити , когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ответникът е заплатил на първоначалния кредитор общо сумата от *** лева ,
която следва да се приспадне от дължимата главница **лева. Поради това
потребителят дължи връщане на ***лева -главница и законната лихва върху
нея.
По осъдителния иск за сумата ***лева, от които ***лева-закупена
услуга *** и 1***лева-услуга ***, съдът намира същият за неоснователен.
За тези възнаграждения за допълнителни услуги следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая от твърденията в исковата молба във връзка със закупените по силата
на договора за кредит допълнителни услуги, а и видно от описанието на тези
услуги в Общите условия /т. 15/, следва извода, че уговорените „услуги“
6
касаят усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит - услугата „***“/ и неговото управление
/промяна на погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни
вноски - услугата „***“/.
С разпореждане по ч.гр.д.***/2024г. на СвРС , което не обжалвано и е
влязло в сила е прието че въпросните клаузи като неравноправни са нищожни,
поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя
като по-слаба в икономическо отношение страна. Възможността на кредитора
да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая
не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. В случая посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. От друга страна, съгласно
чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси,
трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е
посочено за всяка една от услугите какъв е размерът на дължимата такса в
рамките на общото възнаграждение. От данните по делото става ясно, че
длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на
подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, искът
за процесните суми, начислени за допълнителни услуги ***, *** следва да се
отхвърли.
Относно претендираните лихви за забава, следва да се отбележи, че в т.
2 от Тълкувателно решение № *** от *** г. по тълк.дело № ***/2017 г. на
7
ОСГТК на ВКС е прието, че при предсрочна изискуемост по договор за кредит
се дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Предвид това разрешение, искът за
присъждане на лихви за забава в размер на *** за периода от *** г. до *** г.,
както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението – *** г. до
окончателното изплащане на задължението следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Върху главното вземане от ***лева следва да се присъди
законната лихва, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост
/*** г./ до изплащане на вземането.
С оглед на изложеното, от предявените искове следва да бъде уважен
установителния иск за сумата ***лева , представляваща остатъчно
неизплатено задължение от главницата по процесния договор за кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от *** г. до изплащане на
вземането, а в останалата част – за договорно възнаграждение в размер на ***
лева, лихви за забава в размер на *** за периода от *** г. до *** г., като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли и осъдителният иск за заплащане на сумата
***лева, включваща възнаграждение за закупена услуга „***“ в размер на ***
лева, възнаграждение за закупена услуга „***“ в размер на 1*** лева, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответника има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. *** от ГПК,
но същият не претендира такива, следователно не следа да му бъдат
присъждани.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на
***,*** лева, от които 168,*** лева ДТ, ****** лева – юрисконсултско
възнаграждение.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата
*** лева, съобразно уважената част от установителният иск. По отношение на
осъдителният иск разноските остават изцяло за сметка на ищеца.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и
в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12
от ТР № 4/*** г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът претендира разноски в
заповедното производство в размер на 4***8,*** лева, от които ***,*** лв. –
ДТ, *** лв. – юрисконсултско възнаграждение и *** лв. подготовка на
документите. Заповедният съд е присъдил на ищеца разноски по заповедното
производството в размер на ***,***6 лева. Ищецът не е обжалвал
разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане на разноски по заповедното производство от А. Ф. С.
за разликата от ***,***6 лева до ***58,*** лева. Ето защо ищецът може да
8
претендира само разноски в размер ***,***6 лева, като съобразно уважената
част следва да се присъдят *** лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ф. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Ф.П“ 5, че дължи на „П.Ф“ ЕООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул. “България” № 49, бл.
5***Е, вх. В, представляван от С.Н.Н, Н.М.Л и Я.К.Ч, чрез юрк. И.Т сумата
*** лева (*** ст. ) – неплатена главница по Договор за потребителски кредит
„***“ № ***/*** г., ведно със законната лихва от ***г. , за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
№ *** от *** г. по ч.гр.дело № ***/2024г. по описа на Районен съд С., като за
разликата до 4161,58 лева-главница, за сумата *** лева (***.) –неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от ***. до *** г.; *** (***.) –
законна лихва, дължима от *** г. до *** г., ОТХВЪРЛЯ иска , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Ф“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “България” № 49, бл. 5***Е, вх. В, представляван от
С.Н.Н, Н.М.Л и Я.К.Ч, чрез юрк. И.Т, осъдителен иск с правно основание
чл.240, ал. 1, чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на А. Ф. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С., ул. „Ф.П“ 5, да заплати на „П.Ф“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “България” № 49, бл. 5***Е, вх. В,
сумата *** лева (***) – неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга *** и 1*** лева (***)- неплатено възнаграждение за закупена и услуга
***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Ф. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Ф.П“
5, да заплати на „П.Ф“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. “България” № 49, бл. 5***Е, вх. В, представляван от С.Н.Н, Н.М.Л и
Я.К.Ч, чрез юрк. И.Т, сумата *** лева (шест лева и 10 ст.)– направени
разноски в хода на заповедното производство и *** лева- в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по
ч.гр.дело № ***/2024 г. по описа на РС С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9